НОВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ „РЕКОРДИ“ НА БЪЛГАРИЯ

Smily--from-Agushev-konak-r 14.07.2014

След консултациите по повод кризата в банковата система на 14 юли 2014 г, президентът Плевнелиев обяви, че БНБ ще поиска проверка от Европейския банков орган за оценка на ефективността на надзора върху българските банки. Така България стана първата членка на ЕС извън еврозоната, която обявява намерението си да се включи към схемата на Европейския банков надзор след избухналата през юни банкова криза. Коментар на Европейската централна банка, която ще отговаря за  влизащият в сила на 4 ноември Единен механизъм за банков надзор, по искането все още няма но декларираното от българския президент намерение е показателно за дълбочината и размерите на кризата.

В същото време огласеното  на 11 юли 2014г.  от УС на  БНБ решение да обяви  в несъстоятелност КТБ  е също своеобразен рекорд –  България предстои да  регистрира  първия фалит на банкова институция в Източна Европа от 90-те години насам. Така след седемгодишно членство в  ЕС към другите си европейски неблагополучия страната ще прибави и финансовитете проблеми на своята зорлем разклатена банкова система.

Трите правителства в годините на европейско членство не само не успяха да отлепят държавата от икономическото дъно на групата на 28-те, но утвърдиха репутацията й на дежурна мишена за острите критики на Брюксел. А тези „стрели“, както е известно, са срещу превърналите се в еднемични корупция и злоупотреби, съсипващи систематично националното стопанство и разлагащи обществената тъкан, те са срещу неспособността на властта да реформира основните стълбове на държавата, каквито са  съдебната система, силовите структури, здравеопазването, образованието, социалната сфера и какво ли още не!

Неслучайно „Трансперънси интернешънъл“ нареди за миналата година страната на 77-мо място в света сред 177 държави в класацията си за корумпираност, при това изпреварена от държави като Гана и Руанда,  дори от северната й съседка Румъния. Неслучайно тъкмо сегашната вицепремиерка и правосъден министър Зинаида Златанова си позволи да припомни на своите колеги тези дни чрез агенция Блумбърг, че „ЕС е не само икономическа подкрепа, той е много повече – върховенство на закона, демократични ценности, сигурност, просперитет – всички причини, заради които е създаден ЕС”.

В коментар от 13 юли американският „Ню Йорк таймс“ също акцентира върху европейските неблагополучия на страната,  отбелязвайки че „паниката около КТБ, прехвърлила се бързо и към ПЧБ, наложи властите в Европа и България да предприемат спешни мерки, както и напомни, че части от европейската финансова система са все още далеч от стабилни след отминаването на дългова криза на Стария континент. Паниката извади отново на светло и съмнителните връзки между бизнес-магнатите и политиците в най-бедната държава от ЕС, България“, посочва американският всекидневник със световна циркулация. Британското списание „Економист“ от своя страна обърна  внимание  и на другото утежняващо ситуацията обстоятелство, а именно, че успоредно с банковата, България е изправена и пред политическа криза: „Подкрепяното от социалистите правителство на Пламен Орешарски от първите дни на мандата си през май миналата година се превърна в мишена на всекидневни протести срещу корупцията“, припомня списанието друг местен рекорд и цитира горчивото уверение на българския държавен глава: „Банкова криза няма, има криза на доверие и криминална атака“.

И все пак ще има ли  и политическа криза след обявената дата на предсрочните парламентарни избори на 5 октомври? Да  не забравяме, че за по-малко от 6 месеца тази година България ще трябва да отбележи нов европейски „рекорд“  преминавайки на галоп през три правителства. В края на юли кабинетът „Орешарски“ трябва да подаде оставка, след това на 6 август ще бъде съставено служебно правителство, което предстои да функционира / в това число да взема външни заеми!/ до встъпването на длъжност на новоизбрания министерски съвет след изборите в началото на октомври. Затова държавният глава Плевнелиев беше принуден да признае, че всичко това води до „тежка политическа нестабилност“, която тепърва предстои да бъде преодоляна.

И друго. Като за изпроводяк в началото на юни отиващата си сегашна ЕК даде поредните стряскащи оценки на националната програма за реформи и на конвергентната програма на кабинета за 2014 г. Сред тях са необоснованият оптимизъм за съживяване на икономиката с прогноза над допустимите отклонения/ 2.1% растеж при 1.7% на Брюксел за тази година!/, нарастването на сенчестата икономика при продължаваща липса на ефективни структури за борба с корупцията, проблемите с т.нар.“независима“ съдебна власт, липсващите реформи в данъчната политика, пазара на труда, пенсионната система, непрозрачно финансиране в здравеопазването, нерегламентирани плащания, тежкате безработица, в това число младежката.  На всичкото отгоре ЕК започна  и постепенно спиране на еврофондовете по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“, като под заплаха са  и европарите по програма „Конкурентноспособност“.

Преди броени дни от Брюксел решиха да преминат от предупреждения към действия – обявени бяха 5 наказателни процедури срещу България в секторите околна среда, здравеопазване и политика за потребителите, правосъдие, морско дело и рибарство, и транспорт. В съответствие с новия подход възприет от ЕК за санкциониране на страните-членки за неспазване и неприлагане на приетото европейско законодателство, твърде вероятно е Брюксел да „награди“ своята най-проблемна  страна- рекордьорка и с нова процедура – за нарушаване на финансовите права на българските потребители в случай, че извънредните мерки около овладяване на банковата криза засегнат техните интереси.

Така без особени постижения в спорта /тенис-лястовичката Григор Димитров едва ли е предвестник на някаква пролет там!/ България все пак успява да заема някои първи места и продължава да поставя своите безрадостни европейски „рекорди“.

За които и  никой не я поздравява, впрочем.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *