ХРИСТО ИВАНОВ: РАЗБИРА СЕ, ЧЕ БОЛЕСТТА Е ЛЕЧИМА!

images14.12.2014

ИНТЕРВЮ С МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ХРИСТО ИВАНОВ

–  В проучване на Центъра за изследване на демокрацията, свързано с рекордните равнища на корупцията в България, е направен извода, че „ВСС не успява да гарантира, че прокуратурата и съда се борят успешно с корупцията и завладяването на държавата“ от нея. Споделяте ли мнението на редица чуждестранни и български наблюдатели, че българската съдебна система се превръща все повече в част от корупционните схеми в страната, а не в средство за борба срещу нея?

ХИ: България има изключително сериозен проблем с корупцията и тази констатация е направена в множество изследвания. В контекста на съдебната система то е установено най-авторитетно в поредицата доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка. За нас трябва да е ясно, че тази корупция не е въпрос на действие на отделни държавни служители. Често пъти тя е част от корупционни мрежи, които проникват в различните институциии, използуват тяхното тяло и на свой ред генерират нови проблеми. Това важи и за съдебната система. Трябва да е ясно също, че след като съдебната система е средство за борба срещу корупцията в рамките на правоохранителната система – полиция, прокуратура, съд – там проникването на корупцията е най-чувствително, защото именно оттам се очаква да има съпротивителни сили. Много важно също е да се разбере, че тази корупция не е просто въпрос на подкуп. Често пъти, когато се говори за корупция, хората си представят чисто парични отношения. Тук става дума за широк спектър от явления, свързани с търговия с власт, размяна на различни услуги, оказване на натиск по административна линия на съдии, прокурори и следователи да си затварят очите за едно или друго нарушение. Доста са различни формите на тази корупция.

След като години наред високопоставени представители на Германия алармират за необходимостта от борба срещу корупцията по високите етажи на властта, неотдавна британският посланик в София Джонатън Алън в своя блог определи като проблем на върховенството на закона в България „непредсказуемостта на съдебната система“. Тези дни американският зам.-посланик в София Брус Бъртън на среща пред юристи констатира, че корупцията в страната е достигнала „кризисно ниво“. В знаково тв-интервю френският посланик Ксавие Лапер дьо Каван се възмути от опит за юридическа кражба на френски търговски дружества в България и назова пряко името на български съдия, заподозрян за участие в това деяние. Така диагнозата на ключови европейски партньорки за българския съд е поставена, но смятате ли, че болестта на системата все още е лечима?

ХИ: Разбира се, че „болестта“ е лечима – иначе какво, трябва да затворим държавата? В това отношение съм убеден, а това се признава и от доста наблюдатели, че проектът за съдебна реформа, който ние предлагаме стъпва на една ясна диагностика на всички тези различни форми на неправомерно влияние и ограничаване на зависимостта на съда, както и дава конкретни отговори за тяхното елиминиране. Процесът няма да е лесен, той няма бързо да отзвучи, ще отнеме вероятно години. Колкото по-рано тръгнем решително в тази посока, толкова по-бързо ще отвоюваме първо съдебната система, а след това с нейна помощ ще започне и възстановяването на правовия ред в страната.

Това поставя и въпроса за откъсването на Румъния от България в мониторинговия механизъм. Какъв сигнал за българската съдебна система би било евентуално раздалечаване на двете съседки и как то ще се отрази на процесите на реформи в системата?

ХИ: Това безусловно ще бъде много лош сигнал за страната и за нейния институционален ред. Ясно е, че връзката между Механизма за сътрудничество и проверка и влизането в Шенген е политическа, тя не е обусловена от формалното обвързване на двете теми. Съдържанието на тази връзка обаче е доверието в цялостния капацитет на България да гарантира сигурност. От тази гледна точка разделението между двете съседни държави ще бъде изключително негативен сигнал и ние трябва да направим всичко възможно то да бъде предотвратено. Ако обаче такъв сигнал дойде, той по никакъв начин няма да се отрази отрицателно на нашия капацитет за реформи. Напротив, самата перспектива за подобен сигнал вече предизвиква мобилизация в София и смея да твърдя, че тази мобилизация е на нива, които би трябвало да убедят страните от ЕС, че България не заслужава да бъде третирана по-различно от Румъния, макар да е стартирала пътя си към решителен обрат срещу корупцията, какъвто го виждаме на север от Дунава, много по-рано.

 

Ветрилото на българската корупция отдавна се е разпростряло от спорта до върховете на управлението и въпреки това осъдени почти няма. Къде потъват законността в страната и смисълът на наказанието?

ХИ: Както това ветрило на заразяване с беззаконие, така и факторите, които обясняват ситуацията в по-сериозен аспект, според мен говорят, че не става дума за конкретна корупционна мотивация на тези, от които зависи борбата с корупцията, а по-скоро става дума за дългогодишна култура, характерна с липса на ясна управленска отговорност и то на всички лидерски позиции, за отслабване на институциите и ерозия, която създава всъшност нишата, в която „правиш, каквото си искаш“. От тази гледна точка нашата задача е по-сложна. Тя е не  само да арестуваме сегашния ешелон корумпирани служители и участници в корупционните схеми. Защото ако не затворим нишата, празнината, вакуума в който те съществуват, ще дойде ново поколение, нова фаланга от корумпирани хора. От тази гледна точка моят фокус е изграждане на здрави правосъдни институции плюс поставянето на конкретни „пропускателни пунктове“, през които сегашните корупционни практики да не могат да преминат. Затова следва да се правят едновременно две неща – да осъществяваме дългосрочна реформа и да спазваме  нулева толерантност към конкретни случаи при съмнения за корупция и безотговорност. Защото едното поражда другото. В този смисъл примерите с най-новите скандали в София и случаите, свързани със случайното разпределение на делата, с това как беше разпределено делото за КТБ, с това какво се случва с несъстоятелността на френската компания „Белведере“ – това са много важни тестове за капацитета на различни български институции решително да установят фактите. И ако има отговорност на някого, тя да бъде понесена. Освен спрямо споменатите конкретни случаи, тази решителност е свързана с много важни за страната решения и тя наистина се превръща в много важен изпит за нас.

Всяко ново правителство започва мандата си с гръмки обещания пред Брюксел и избирателите си за безкомпромисна битка срещу корупцията и престъпността. Няколко месеца по-късно обаче  „парата в свирката“ свършва и всичко продължава по старому. Как гледате на този въпрос? Все пак проблемът става екзистенциален за държавността в страната?

ХИ: Проблемът е изключително сериозен защото той не е просто проблем на България като отделна държава. В такова състояние можем да просъществуваме, макар и мъчително. Проблемът е, че ние сме звено от европейската сигурност и НАТО. При това звено, непосредствено изложено на рисковете, които се разгарят на изток от Черноморския регион и Близкия изток. Трябва да е ясно, че България едва ли ще бъде атакувана от редовни войски. Рисковете могат да се появят по пътя на един засилващ се натиск от криминализация, от организирана престъпност и корумпиране. Именно това потенциално превръща България в слабо звено от общата система за сигурност и предизвикателството става много по-голямо от вътрешната сигурност на държавата. От тази гледна точка вие сте прав  – правят се убедителни декларации под високите тавани на залите, след това пред лицето на конкретните случаи, на които трябва да се реагира, тези обещания се стопяват като миналогодишен сняг. Затова ще повторя, че тъкмо споменатите казуси сега са тест за решителността на управлението. И не става дума само за него, защото на преден фронт са правосъдните институции, които не са част от политическата власт, но това е тест за всички нас дали ще можем да произведем в България и нейните институции адекватни реакции, дали ВСС ще може най-накрая наистина да осъзнае проблема с гарантирането на случайното разпределение на делата като ключова антикорупционна мярка, дали прокуратурата ще може да провери всички съмнения за споменатите казуси, дали ръководството на СГС ще поеме своята конкретна отговорност,  дали ние като правителство ще можем да ги подпомогнем в това отношение.

В контекста на случайното разпределение на делата и шума, който се вдигна около него, има едно много важно обстоятелство, което рядко се разбира. Самият факт, че е толкова важно да гарантираме въпросното случайно разпределение показва, че съдиите, които са корумпирани са малцинство. Ако всички съдии или мнозинството от тях бяха корумпирани, щеше да е все едно как се разпределят делата. Това, че трябва да гарантираме непредсказуемост показва, че мнозинството от съдиите са чисти от корупция в България. Това е и отговор на въпроса за потенциала за справяне с корупцията. А и фактът, че има конкретни съдии, които застават с имената си и реагират в споменатите случаи, е също важна индикация. България и нейната съдебна система имат силите за оздравяване. Те просто трябва да бъдат реализирани.

 

 – Досега Германия е оказвала всестранна помощ за българската правоохранителна и правораздавателна система – финансова, експертна, методична. Как виждате бъдещото си сътрудничество с германската страна във вашата област?

ХИ: Само ще надграждаме над тази помощ. Германия е ключов партньор на България в това отношение и причините са много: германската правна школа винаги е била изключително влиятелна у нас, престижът на германската правна мисъл е изключително висок, германските инститиционално модели и практики се ползуват с изключително голямо уважение сред специалистите и гражданите. Смятаме да активизираме това сътрудничество още повече. Съвсем наскоро получих от баварския си колега министър на правосъдието проф. д-р Винфрид Баузбак/???/ покана за среща, на която ще се радвам много. Предвид предстоящите сериозни реформи и преобразувания на институции – както е известно прокуратурата излезе с доста сериозна програма за вътрешно преобразуване – трябва да изградим най-сетне по аналог с румънските институции за борба срещу корупцията, силна антикорупционна институционална рамка. И във всичко наистина ще разчитаме много на експертната помощ на германските си колеги. Без нея трудно ще се справим.

Leave a Reply

Your email address will not be published.