ФЕНОМЕНЪТ „ГАДНЯР“

Asshole20.07.2015

Когато животът или медиите ни сблъскат с някой особено противен индивид, у нас неволно се появяват  странни на пръв поглед въпроси, които изригват най-често когато човек е много вбесен. Като, например, как е могъл подобен негодник да се добере толкова високо в обществената стълба ? Или, защо се случва така, че на най-отблъскващите човешки създания винаги ужасно им върви? Понякога с недоумение и чисто естетски се питаме как е възможно такъв долнопробен тип да се движи с толкова привлекателна жена, да речем?

С прекипяването на спонтанната неприязън до отговор обикновено не се стига, макар че отговорът е много прост. И той е, че просто сме налетяли на явлението „гадняр“.

Какво представлява „гаднярът“ , какъв е неговия профил? Специализираната литература сочи като синоними на определението думички като „задник“, „копеле“, „мръсник“, „използвач“, „мизерник“, „кучи син“ – все пейоративни названия с красноречив контекст. В английски говорещите страни, например, за подобни типове използват описанието „asshole”, което всъщност означава „конечник на дебелото черво“.

Каква обаче е  същината на понятието „гадняр“? Философът Арън Джеймс, автор на бестселъра „Теория на задника“ /Asshole theory/, дава   три характеристики, с които не можем да не се съгласим. В изследването си той отбелязва:

– „Гаднярите имат вродената и настойчива претенция да бъдат третирани специално”.

Да, естествено, че я имат, след като са си внушили, че са по-добри, умни, весели, красиви, издръжливи сексуално и въобще са много по-качествени хора от останалите индивиди /с изключение на неколцина по-малки гадняри от тях, естествено/.

– „Гаднярите са щастливи само когато се изявяват като такива навсякъде и постоянно”.

 

Вярно, всеки от нас понякога извършва по някаква дивотия, но единствено за гадняра подобно поведение е постоянна практика. Нека поясним това. Да вършиш отвреме – навреме по някаква щуротия и после да се смяташ за негодник си е обикновено позьорство и то няма нищо общо с истинското гаднярство. Виж, на автентичния гадняр се налага постоянно да е нащрек, защото на всяка крачка живота му сервират различни възможности, от които той е длъжен бързо и твърдо да избере възможно най-гадната. В началото за някои от тези мерзавци това може да се окаже и травмиращо, но повярвайте: щом етапът бъде преодолян, процесът се превръща в част от тяхното подсъзнание и те започват да вършат гадостите си почти автоматично.

 

„Гаднярите са систематични същества”.

 

Сигурно е така. Хаосът е характерен за глупаците, докато гаднярът далеч не е неуправляема стрела, която лети безсмислено сред обществото и върши гадости. Напротив, при срещите си той демонстрира ясна визия и убеденост, както и способност да пресмята и преценява в много по-широк спектър. Гаднярът отлично знае какво иска да постигне с мерзостите си и е способен да ги планира!

Към тази точка може да се добави и още една, за да се избегне излишното объркване:

„ Гаднярът не може да се сравнява с глупака“.

Тъкмо обратното, гаднярът е естествена противоположност на дебила. Той е своеобразен „хомо сапиенс”, докато тежкият глупак е „неандерталец“. Вярно, понякога дебилите също могат да извършат някаква гадост, но тя няма да е автентична просто защото ще е резултат от недостатък на интелигентност и знания и обикновено няма да има умисъл.

Гаднярът обаче върши свинщините си съзнателно, с хладен разум и винаги, ама винаги, се забавлява с тях!

Така че, гадняри – наздраве и ползотворен ден ! Както винаги пълното щастие ви принадлежи!

Leave a Reply

Your email address will not be published.