СЛЕДИТЕ НА ТОТАЛИТАРИЗМА ОСТАВАТ

Schwarzenberg 28.01.15

„Комунистите? Продължавам да изпитвам „възторг“ от тях! Удивителното е, че тези хора, които толкова години водиха словесни и всякакви други битки срещу капитализма, след неговото връщане се почувстваха като риби във вода. В Чехия, България, Румъния, Балтийските държави, те натрупаха огромни състояния. Агентите на бившите тоталитарни тайни служби, които притежаваха необходимата информация и функционерите от върховете на партийната йерархия, изведнаж станаха най-успешните капиталисти, милионери и дори милиардери!“. С тези думи  председателят на парламентарната комисия по външни работи, лидер на партията ТОП 09, бивш министър на външните работи на Чешката република принц Карел Шварценберг зададе тон на форума за наследството на тоталитаризма и проблемите на обществото след края на комунизма. В дискусията, организирана в София със съдействието на германската фондация „Конрад Аденауер“, участваха български политици и изследователи, както и известни общественици от Чехия и Германия.

От мечтите към реалностите

Филип Димитров, министър-председател на България през 1991-92 година смята, че най-тежката вреда от тоталитаризма за страната е нагласата на хората към обществените процеси, от очакванията към държавата, които продължават да бъдат огромни. „Не е добре ние българите да се отдаваме на своето характерно самосъжаление, макар че имаме много проблеми. Те, обаче, могат да бъдат решени постепенно. Затова не следва да говорим колко по-зле се е справила България след края на комунизма, отколкото Полша или Чехия. А иначе държавите, станали членки на ЕС, извършиха колосален скок напред и това е безспорно“, каза  Филип Димитров и допълни: „Забравихме за онова, което наистина беше преодоляно, как пред всички се откриха възможности, които днес изглеждат естествени и неотменими, докато в миналото те бяха само обект на фантазии и мечти. А че днешното поколение знае малко за тези години означава, че не сме си свършили работата да му кажем истината за миналото, е убеден Филип Димитров.

Германия и нейните две тоталитарни държави

Директорът на Гьоте-институт в София Енцио Ветцел, който отскоро е в страната, е впечатлен от решимостта на българите да отворят докрай доситетата – не само на комунистическите тайни служби, но и тези в паметта на хората, където са запазени техните спомени от миналото. На въпрос  защо тъкмо районите на някогашната ГДР сега се превръщат в генератор на антиислямистки и протестни движения, каквото е ПЕГИДА, Енцио Ветцел отговори: „Това е много изненадващо дори за хората, които работят в изследователската сфера и културата. Мисля, че наблюдаваме нещо, което е резултат от липсата на ясна представа за онова, което се е случвало в миналото. Нека не забравяме, че в своята история Германия е имала две тоталитарни държава – едната на хитлеристите, а другата на комунистите. Прадоксалното е, че в районите на Дрезден и Саксония живеят по-малко от 1 процент мюсюлмани, но въпреки това хората там се страхуват от чуждото присъствие, нещо, което вероятно се дължи на липсата на информация и на дискусия между отделните обществени групи там“. Енцио Ветцел цитира думите на Карел Шварценберг от дискусията, че „не е достатъчно историята да бъде преподавана в училищата, тъй като самите учители са свързани със собственото си минало и лична история“. Според директора на Гьоте-институт в София, днес  е важно как се разглежда това минало и в каква форма то се представя на младите, за да им разкаже документално за онова, което се е случвало преди години.

Износ на капитали или на демокрация?

Соломон Паси, основател на Атлантическия клуб в България и бивш външен министър смята, че едно от най-тежките непреодоляни наследства от тоталитаризма, е липсата на инициатива. „Европа може да направи много повече отколкото сега и това ще се случи, ако се промени съотношението между думи и дела. Тъкмо това съотношение ни доближава най-много до тоталитаризма днес. Старият контнент може да направи чудеса за демократизацията на изтока и юга, тя може да се превърне в износител на демокрация за държави като Северна Корея, Куба и кои ли още не! На този етап, обаче, Европа отделя повече внимание на износа на капитали, отколкото на демокрация“, коментира пред ДВ Соломон Паси и допълва: „Всяко поколение се интересува от онова, което се предлага на неговото внимание. Ако сегашните млади хора не се интересуват от своята близка история, вината е наша, че не сме направили нейните факти, изводи и поуки актуални днес“.

Неработещата лустрация

Самият Карел Шварценберг обича да цитира думите на своя баща  Карел VI Шварценберг, казани в началото на 50-те години, че „да бъдеш комунист е по-малко въпрос на убеждение, отколкото въпрос на характер“. Въпреки това хората, използували идеологическата формула за комбинацията между икономическата и политическата власт, са успяли реално да натрупат огромно богатство.  Карел Шварценберг беше категоричен :“Най-тежкото наследство от тоталитаризма днес е неуважението на хората към върховеството на закона“. Запитан дали след като Чешката република първа въведе лустрация за бившите агенти на тайните служби тази мярка все още функционира, някогашният шеф на кабинета на президента Вацлав Хавел и бивш външен министър отговори многозначително с тъжна усмивка: „Да, лустрация при нас действително имаше. Днес тя не работи. Това, обаче, е една дълга и тъжна история…“

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *