СВЕТЛИ НЮАНСИ В СИВАТА ИКОНОМИКА?

Каква част от цитираните в доклада на ЕК  два милиарда евро на „12-те престъпни дейности”  се въртят в  „черната” и „сивата” икономика на България? Кой определя степента на сивото в националното стопанство и как сенчестите практики се отразяват върху чуждестранните инвеститори? Георги Папакочев потърси  мнение на от двама експерти:

Някои медии са изтълкували 12-те „престъпни дейности” споменати в доклада на ЕК, като „пазарни субекти”, а всъщност става дума за обособени престъпни пазари като проституцията или наркотрафика, например, уточнява старши анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тодор Ялъмов . Естествено парите, които се въртят в т.нар.”черна” икономика влизат в „сивата”, но знак на равенство между двете не може да се постави. Сивата икономика обхваща и легални дейности, които по някакви причини не отговарят съвсем на регулациите. Например, плащането на ръка на  съсед, който ти е направил дребен ремонт в къщи. Вярно, в случая съществува недеклариран доход,  но това не може да се сравнява с дейности забранени от закона.
Въпросът е интересен, макар че е трудно да се борави с точни числа, смята  старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Разликата е, че от едната страна са чисто криминалните дейности където се въртят незаконни приходи които няма как да се легализират, а от другата е сивата икономика, където примерно се прикрива оборот, заплати се плащат под масата, укриват се данъци. Икономистът е убеден, че фискалният ефект от черната икономика би могъл да се появи по-скоро чрез необяснимо забогатяли конкретни фигури, които впоследствие могат да бъдат атакувани с новия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Икономистът уточнява, обаче, че никъде, дори и в развити държави този механизъм не е  сработил до степен, че да се превърне в основен източник на държавни приходи. По-интересното е, пита Ганев, дали в България има място за дебат за узаконяване на дейности като проституцията, например?  Засега  позицията на обществото е била балансирана на тази тема.
Радост в мъка, мъка в радостта
Сивата икономика често има  и положителен социален ефект, тъй като създава някакви работни места.Вярно, тя изкривява пазара, много фирми преминаха в сивия сектор и започнаха да прикриват оборот или неофициално да наемат работна ръка, но дори дори и така сенчестото стопанство започна да действа като буфер срещу кризата в България, пояснява Ганев.
Тодор Ялъмов също е убеден, че  в определени ситуации сивата икономика има плюсове и минуси. Положителното в България е това, че част от хората имат някакъв доход. Ако допуснем, че утре е възможно правителството да наложи тотален контрол върху сивия сектор и част от пазара със своите фирми изчезне, това би означавало, че озовалите се на улицата техни работници ще трябва да увиснат изцяло върху социалната система, сиреч на бюджета. Да, бившият икономически министър от ГЕРБ Трайчо Трайков каза: „По-добре сива, отколкото никаква икономика” и беше прав, но… дяволът се крие в детайлите, подчертава анализаторът от ЦИД. Той припомня как в годините на прехода изсветляването на определен пазар е ставало не пазарно, а с „подкрепа” на държавата в полза на определени играчи. Пазарът на видеокасети в началото на 90-те, например, в който съществуваше голяма конкуренция между много играчи, които продаваха  пиратски филми с неуточнени авторски права в даден момент, беше ликвидиран със силови средства от  държавата. Тя, обаче, помогна на малка група играчи да монополизират този пазар. Друг пример: навремето във Варна публичният общински транспорт работеше неефективно, което нарои многобройни малки предприемачи, извършващи транспортни услуги. Всички бяха доволни – гражданите, че се придвижват, дребните предприемачи защото не плащаха данъци и возеха хората в евтини паянтови „маршрутки”. В даден момент едри предприемачи решиха, че този пазар е много доходен, чрез държавата наложиха свои стандарти за качество, изхвърлиха конкуренцията и поеха бизнеса. Степента на просветляване и затъмняване на сивата икономиката в крайна сметка зависи от политиците, които чрез съответното законодателство и контролиращите изпълнителни агенции влияят пряко върху „блендирането” в сивата икономика, е убеден Тодор Ялъмов.
Кой върти скалата на сивото?
Пред колкото повече трудности се изправя бизнеса – тромава администрация, политически и корпоративни интереси, кризисна икономика – толкова повече той посивява, допълва Петър Ганев. Така или иначе, обаче, правилата на играта започват да влияят. През последните години в България се забелязва малко по-голяма непоносимост към  сенчести практики и по-сериозните бизнесмени, свързани с традиция и някакво място в обществото, дори и на местно ниво все  по-трудно прибягват към сивите схеми.  Всъщност икономиката няма цвят, тя съществува преди държавата, преди законите  и решението да се криеш или не от властите идва на следващ етап, пояснява експертът от ИПИ. Естествено практиките в сивата сфера крият много рискове, защото работещите в нея не са трудово защитени, не могат да претендират за неизплатени възнаграждения по съдебен път, тъй като нямат договори. Но фактът, че работник, работодател, а често и клиенти доброволно „скачат” в сивото показва, че тази практика в България все още се приема за нормална.
Сивото през цветен калейдоскоп
Как изглежда сивата икономика през призмата на чуждестранните инвеститори?
Тодор Ялъмов констатира, че българското правителство обикновено търси големи чуждестранни инвеститори, а вниманиетоследва да се насочи към малките  и средни инвеститори, особено германски, с които и проблемите са по-малки.  Анализаторът цитира изследване което сочи, че сивотата е пряко свързана с търговските взаимоотношения и ако се търгува със страни, в които има много сива икономика и корупция, това се отразява на деловите връзки. Гърция и Италия, например, влияят много по-негативно на ситуацията в България отколкото  една Германия, например и проблема на немските фирми в страната не е в сенчестия бизнес, а в администрацията, която е мудна и бавна, заключава  Ялъмов.
Когато правиш бизнес в Германия, да речем, там е трудно да си представиш различните нюанси на сивото в икономиката, допълва Петър Ганев. Там, в крайна сметка, всичко е нормално и се отчита точно. Когато германци отворят завод в България и се окаже, че местнте им конкуренти действат на сиво, конкуренцията става много трудна. А някои български фирми понякога се субсидират чрез незаконни дейности –тези с наркотиците винаги имат и легален бизнес. А това прави средата много по-различна от познатото и нормалното в Западна Европа, обобщава Петър Ганев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.