Едно от знаковите събития на отминаващата българска седмица се оказа организираната в Народното събрание нарочна конференция, посветана на проблема за сексуалната експлоатация, или казано по-просто – на проституцията в страната.
Защо проблемът с най-древната професия в света се оказва особено актуален  за сегашното управление на страната?
Известно е, че темата „секс” е спасителния пояс за медии, които обикновено няма какво да кажат или ги е страх да вземат отношение по нещо по-сериозно и значимо. Оказва се, че към тази ефикасна рецепта прибягват и политиците в България. В стремежа си да отклонят общественото внимание от острите проблеми в управлението и от все още низходящата спирала на икономическа криза, те се захванаха за кой ли път с проблемите на най-древния занаят. Е, сравнително новото послание в случая беше призивът към партийните активисти да не се поддават на „срастването” на проституцията с властта преди важните общински и президентски избори догодина, а патетичната констатация на един от високопоставените участници в парламентарната конференция, самият вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов, че „през последните 20 години корупционните схеми успешно са вкарвали в различни зависимости/ разбирай сексуални!/ много политици, полицаи и прокурори”, прозвуча като тежко предупреждение за всички онези, които вместо денонощно да мислят за своята политическа сила и управлението, са склонни да се превръщат в жертви на природните си импулси и долни инстинкти.

„От кекса до секса…”

На фона на винаги любопитните за публиката, макар и приблизителни данни, които власти и неправителствени организации огласяват чрез медиите на подобни форуми, този път впечатление направиха акцентите, върху финансовите измерения на „платената любов”. Експерти, например, установили, че само в София от секс-услуги се генерират почти 3 милиона евро месечно, макар според официалните данни в българската столица да практикуват едва 136 проститутки, а според думите на вътрешния министър, заемащата трето място по износ на момичета за сексуслуги в Европа България едва ли не подарява по около милион евро приходи на Стария континент, които му носели годишно всеки 6-7 местни секс-гурбетчийки.
Въпросните данни нито са нови, нито би следвало да бъдат пренебрегвани от онези, които през тези усилни за властта месеци са натоварени всячески да пълнят опразнената държавна хазна. Всъщност цитираните от министър Цветанов финансови постижения на родните труженички бяха огласени от Националната следствена служба още в началото на 2008,  и то не за Европа, а за привлекателният черноморски „Слънчев бряг”. А за да засили неимоверно интереса към професията, през това лято представяща се като моделка дама от бранша, отговорно обяви в медиите, че красиви млади момичета, които правят компания на богати и влиятелни мъже, изкарвали по 15-20 хиляди евро на месец.

Момите и фиска

Не са оставали на сухо и труженичките с по-скромни физически данни. Според анонимен сводник от черноморски курорт, през това лято на умерени цени „нощните пеперудки” са предлагали на многобройната си клиентела  цяла гама от национални секс-специалитети, сред които пози, започващи от тривиалната „текезесарска”, преминаващи през баналната „ кучешка”, за да достигнат до акробатичната „кремиковска количка”. “Когато мъжете са нервни, повече им се иска да отпушват бушона, така че кризата само ни помага”, твърдят професионалистките  и никак не ги е еня за полиция, данъчни, медицински прегледи или мнения на неправителствени организации.
Впрочем, чудейки се как да накарат палавите  секс-кокошчици да снасят златните си яйца и в хазната, няма да е лошо управляващите да хвърлят поглед върху една запазена в архивите от края на 19 век молба до столичната община на сводник от провинцията, който пише: “Доскоро съм бил съдържател на публичен дом в Кюстендил. Съм с честно поведение. Плащал съм редовно на момите. Искам да ми се отпусне място 2500-3000 кв. м за построяване на бардак. Обещавам да построя 3 отделения по 6 стаи. Такси ще взимам: І отделение – 3 лв., ІІ отделение – 2 лв., и ІІІ отделение – 1 лв.”
Кратко, точно и ясно. Без ангажименти за „кремиковски колички” или „вувузелки”. И най-вече – без тематични парламентарни конференции с тънки финансови сметки.