МЕГЛЕНА КУНЕВА: ДУМАТА ДОВЕРИЕ Е КЛЮЧОВА ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ

IMG_7944 07.12.14

ИНТЕРВЮ С МЕГЛЕНА КУНЕВА, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционални въпроси:

Въпреки безпрецедентната подкрепа на най-висшите ръководители на ЕС за влизането на България в Шенген оказана по време на посещението ви заедно с премиера Борисов в Брюксел, някои въпроси остават висящи. И през миналата година Брюксел като цяло твърдеше, че страната е технически готова за Шенген, но Холандия, Германия, Франция не приеха техническите критерии за членство поради липса на резултати в борбата срещу корупцията и престъпността. Очаквате ли промяна в становището на Съвета на министрите на вътрешните работи през тази година? Дали едно променено положително отношение към кандидатурата няма да се разтълкува като награда за принципната позиция на България по спора за изграждането на газопровода Южен поток?

МК: България е готова за влизане в Шенген. Техническата готовност е декларирана от ЕК и от ЕП с декларация по този повод. Като казвам, че е готова за влизане в Шеген имам предвид поредицата от успешни мисии в страната, 11 на брой, с които е доказано, че страната може да изпълнява своите задължения като външна граница на ЕС. Освен това ние сме свързани със системите ШИС/Шенгенска информационна система/, с DublinNET , със SIRENE (Supplementary Information Request at the National Entry) и други и всичко това работи отлично. Това че досега България и Румъния не са в Шенген е елемент от достигането на необходимо ниво на политическо доверие. В този смисъл аз не приемам думата „награда“ или „наказание“, просто ние си гледаме работата и ако има повод за положителна оценка, нека кажем, че България се държи абсолютно коректно по отношение на общите интереси на ЕС и на спазването на правилата по такива важни хоризонтални теми, каквато е Шенген. И понеже вие намекнахте за Енергийния съюз към който се стремим, да България се стреми към членство в Енергийния съюз.

Нека приемем, че Механизма за наблюдение се занимава с правосъдието и борбата срещу корупцията, а Шенген с охраната  на границите и вътрешната сигурност. Какви обаче са гаранциите за тази „охрана“, ако държавата, която я осъществява е корумпирана и има проблематични правоохранителни и правораздавателни органи? Как кабинета ще убеди в това, например Париж, чийто посланик изнесе публично факти за рейдърство в бизнеса с помощта на съда?

МК: Най-прекият път е като покажеш съдебна система, която е способна да поеме лидерството и да направи необходимите реформи. ВСС е правителството на Съдебната система. Така че реакцията, която очаквам по отношение на мнението /им/ за стратегията за съдебна реформа ще бъде много показателна. Реакцията, която очакваме по повод случайното разпределение на делата е също така е изключително показателна. Защото това не е проблем, който е разкрит днес, от две години има подобни сигнали и ние всички сме загрижени. Смятам, че тази загриженост трябва обаче най-много да накара ВСС и в частност СГС да пледират. Това би било най-доброто, това би било най-прекия път към икономически просперитет на страната. Защото, представете си ситуация, в която инвеститорите, които имат форми на общуване извън официалните, дискутират как се е стигнало до нарушаване правата на една френска фирма. Ако ние нямаме абсолютната убеденост да кажем, че делата се разпределят честно, че съдиите са с абсолютно непоклатим интегритет и професионализъм, ние няма как да изпратим положителни сигнали към българските и чужди инвеститори.

Има ли време противниците на влизането на страната в Шенген да чуят тези неща – мониторинговия доклад е почти готов и ще бъде огласен през януари, а споменатите Холандия, Германия, Франция свързват членството в Шенген тъкмо с констатациите в този доклад?

МК: Не е така. Всяка от страните има възможност да развива своите позиции, така че нека да не слагаме в употреба мнение, което все още не сме чули. Да, възражения има, разбира се, но пак ще кажа: страните развиват мнението си. България направи необходимото да даде доказателства и няма защо да стоим сега с отпуснати ръце, безволево и да си казваме да, сега всичко е решено и не зависи от нас. Аз не съм последовател на подобна политика и няма да я търпя. Смятам, че трябва да направим всичко възможно, за да покажем, че има много силна воля на правителството, много силна воля от страна на законодателната власт, от страна на НС. Всички тези неща са в развитие, поради което търпи развитие и позицията на страната. Няма връзка между Шенген и механизма за правосъдие и вътрешен ред.

 

Досега членството на България и Румъния в Шенгенската зона е коментирано единствено от гледна точка на ползите, които двете съседки ще имат от него. Какви обаче са ползите на останалите 25 членки в споразумението от включването в него на двете страни, които не се ползуват с най-високото реноме в ЕС?

МК: Ползите са ясни за всеки, който следи развитието на влизането на всяка една страна от 12-те, с които се разшири ЕС при последното си разширяване. Те са ясни защото се вижда, че повишавайки сигурността в тези страни се повишават инвестициите, това е нещо като „печат за качество“, повишава се доверието в ЕС и доверието в националните системи. А думата „доверие“ е ключова за европейските политики. Стокооборотът ще бъде много по-лесен, много по-бърз поради тази зона за сигурност в която сме и ние поставяме цялата наша система като обмен между всички държави, членуващи в ЕС. Тоест цялата наша система за сигурност получава допълнителна гаранция, че данните ще бъдат използувани така, че независимо къде се намира един българин или финландец, включително в България и Румъния, той ще получи еднаква форма на защита за неговото имущество и на неговата личност. Смятам, че това ще бъде и много ясен знак за борба с всякакви форми на негативни явления, като кражба на лично имущество, на издирване на лица, които са извършили престъпление. Все неща, от които Европа очевидно има нужда. Трябва да подчертая, че България и Румъния са последните две страни от 12-те, които трябва да влезнат в Шенген.

Издигнатата 30-километрова телена ограда на границата с Турция от полза ли е за членството на България в Шенген или поставя някои въпросителни?

МК: По какъв начин страната ще избере да опазва границата си е въпрос на възможности, на това колко е натоварена тази граница. Тази ограда не е нарушение, подчертавам, на никакви европейски правила. Гърция също има такава граница. След построяването на тази част от оградата незаконното преминаване през българската европейска граница, нека така да кажем, е намаляло 7 пъти. Тоест, аргументите, че тя дава допълнителна сигурност са проверени в рамките на този участък и опитите за преминавания там са намалели драстично. Въпрос на преценка на страната е как най-добре и с какво техническо средство може да защитава границата си. Това е в интерес не само на европейските страни, но и на Турция.

Европа

Вице-премьер Болгарии: Мы готовы к вступлению в Шенген

В интервью DW вице-премьер Болгарии Меглена Кунева объяснила, что следует сделать Софии, чтобы убедить критиков в ее готовности присоединиться к Шенгенскому договору.

 

В интервью DW вице-премьер Болгарии Меглена Кунева объяснила, почему от вступления Софии в шенгенскую зону выиграют все страны Евросоюза, а также рассказала, какие проблемы предстоит решить на этом пути.

DW: Недавно Болгария получила согласие на присоединение в скором времени к Шенгенскому соглашению. Страна действительно готова к этому или же положительное решение является своего рода поощрением от Евросоюза за решительно проевропейскую позицию Софии по “Южному потоку”?

Меглена Кунева: Болгария готова к вступлению в Шенген. Еврокомиссия и Европарламент официально подтвердили, что наша страна способна справиться с задачей по защите внешних границ ЕС. То, что Болгария и Румыния все еще не входят в шенгенскую зону, связано с отсутствием политического доверия со стороны ЕС. Поэтому тут неуместно говорить ни о “поощрении”, ни о “наказании”.

– Вопрос присоединения Софии к Шенгенскому договору часто рассматривается в контексте так называемого механизма по сотрудничеству и проверке, который все еще применяется Еврокомиссией в отношении Болгарии и Румынии. Хотя обе страны нельзя рассматривать в едином ключе, но факт, что у болгарской системы правосудия в Брюсселе плохая репутация. Как София может решить эту проблему?

Меглена Кунева

– Болгария должна продемонстрировать, что ее судебная система реформируема. Наше правительство ожидает от Высшего судебного совета Болгарии четкой позиции относительно системы распределения судебных дел. Она сейчас не является транспарентной. Эта проблема у нас возникла не вчера. На протяжении последних двух лет растет число жалоб из-за того, что определенным судьям поручают вести определенные судебные процессы.

Вы только представьте, как отреагируют иностранные инвесторы на новость о том, что французское посольство критикует болгарского судью за то, что она вынесла несправедливый вердикт по делу о поглощении французской компании в Болгарии! Нам необходимо доказать, что распределение судебных дел проходит абсолютно справедливо. Нравственность и профессионализм судей не должны вызывать сомнений. Только так мы сможем убедить иностранных, а также отечественных инвесторов в том, чтобы они вкладывали деньги в экономику нашей страны. Мы срочно нуждаемся в инвестициях.

– Новый доклад об итогах мониторинга механизма по сотрудничеству и проверке выйдет в январе 2015 года. Удастся ли с помощью него убедить Германию, Францию и Нидерланды в том, что Болгарию можно брать в Шенген? Пока эти страны настроены довольно скептически.

Контекст

 

– Доклад об итогах мониторинга и вступление в Шенген – две разные темы. Эти три страны могут еще изменить свою позицию. Болгария же в свою очередь сделает все, чтобы их убедить. Мы хотим реформ и интенсивно работаем над существующими проблемами.

– Преимущества присоединения к Шенгену для Болгарии и Румынии очевидны. А какая польза от этого другим странам-участникам договора?

– Исходя из опыта, который мы имеем с другими странами, ранее присоединившимися к Шенгенскому соглашению, мы пришли к выводу, что повышение уровня безопасности границ благоприятно сказывается на инвестиционной привлекательности. Речь идет о взаимном доверии, но также и о доверии остального мира странам ЕС и государствам Шенгена.

Это увеличит объемы торговли, повысит уровень безопасности, приведет к тому, что граждане Финляндии или Франции в равной степени будут чувствовать себя защищенными и не будут беспокоиться за свою собственность. Это во многом упростит процедуру защиты собственности или систему проверки подозреваемых.

Болгария возвела на границе с Турцией защитные ограждения протяженностью в 33 км. Вам не кажется это проблематичным?

– Никаких норм ЕС наличие этих ограждений не нарушает. В Греции тоже есть подобные. С тех пор, как они появились у нас, уровень незаконных переходов через границу сократился в семь раз. Это в интересах как ЕС, так и Турции. Каждая страна вправе сама решать, как ей следует защищать свои границы.

 

Meglena Kuneva: Bulgaria e preg?tit? pentru Schengen

?ntr-un interviu acordat DW, vicepremierul Bulgariei, Meglena Kuneva, vorbe?te despre aderarea ??rii sale ?i a Rom?niei la spa?iul Schengen.

http://www.dw.de/meglena-kuneva-bulgaria-e-preg?tit?-pentru-schengen/a-18122841Europa

Meglena Kuneva

DW: Bulgaria a primit confirmarea de aderare la spa?iul Schengen. Este ?ara ?ntr-adev?r preg?tit? sau e doar o recompens? pentru pozi?ia pro-european? a Sofiei ?n proiectul South Stream?

Kuneva: Bulgaria e preg?tit?. At?t Comisia European? c?t ?i Parlamentul UE au confirmat oficial capacitatea Bulgariei de a-?i ?ndeplini sarcinile ca frontier? extern? a UE. Faptul c? Bulgaria ?i Rom?nia nu au fost incluse p?n? acum ?n spa?iul Schengen are de-a face cu lipsa ?ncrederii politice din partea Uniunii Europene. ?n acest sens, nu putem vorbi nici despre “recompens?” nici despre “pedeaps?”.

DW: Aderarea Bulgariei la Schengen este legat?, deseori, de a?a-numitul Mecanism de Cooperare ?i Verificare (MCV) al CE, activ ?nc? ?n cazul Bulgariei ?i Rom?niei. De?i sunt dou? chestiuni diferite, realitatea este c?, la Bruxelles, Justi?ia bulgar? n-are o reputa?ie bun?, iar lucrul acesta se reflect? ?i-n procesul de primire ?n spa?iul Schengen. Cum poate solu?iona Sofia aceast? problem??

Kuneva: Prezent?nd un sistem de justi?ie capabil de reform?. Ca Guvern, de la Consiliul Suprem al Magistraturii a?tept?m s? ia o pozi?ie clar? fa?? de distribuirea aleatorie a sarcinilor judec?torilor. E o problem? cu care nu ne confrunt?m de ieri, alalt?ieri. De doi ani ?ncoace s-au ?nmul?it reclama?iile privind acordarea anumitor dosare unor anumi?i judec?tori.

Imagina?i-v? reac?ia investitorilor str?ini ?n cazul ?n care, ?n urma unui litigiu de natur? economic?, Ambasada Fran?ei se pl?nge c? o judec?toare a luat decizia gre?it?, ?n defavoarea unei firme franceze. Ar trebui s? putem convinge c? numirea judec?torilor e absolut corect?, c? magistra?ii no?tri sunt integri profesional ?i moral. Numai acesta ar putea fi semnalul bun pentru investitorii str?ini, dar ?i pentru cei autohtoni, de care avem urgent? nevoie.

 

DW: Noul raport de monitorizare va fi publicat ?n luna ianuarie. Va fi acesta destul de conving?tor pentru adversarii intr?rii Bulgariei ?n Schengen: Germania, Fran?a ?i Olanda?

Kuneva: Raportul ?i aderarea la Schengen sunt dou? chestiuni diferite. Iar aceste trei ??ri ?nc? ??i pot schimba punctul de vedere. ?n ceea ce o prive?te, Bulgaria va face totul pentru a le convinge. Voin?? de reformare a sistemului exist?, lucr?m din plin la solu?ionarea problemelor pe care le avem.

DW: Avantajul integr?rii Bulgariei ?i Rom?niei ?n Schengen este evident. Dar ce avantaj ar avea celelalte state Schengen de pe urma primirii unor noi membri?

Kuneva: Din experien?a altor ??ri membre ale UE, care au fost incluse ?i ?n spa?iul Schengen, am ?nv??at c? o bun? securizare a frontierelor duce la m?rirea volumului de investi?ii. Este vorba despre ?ncredere reciproc?, dar ?i despre ?ncrederea pe care restul lumii o cap?t? ?n UE ?i ?n statele Schengen. Investi?iile vor cre?te, dar ?i siguran?a va spori ?n condi?iile ?n care fiecare finlandez sau francez va ?ti c? at?t el, ca om, c?t ?i propriet??ile pe care le de?ine sunt ?n siguran?? ?n Bulgaria sau ?n Rom?nia.

DW: La grani?a cu Turcia, Bulgaria a construit un gard lung de 30 de kilometri. Nu-i problematic?

Kuneva: Nu se ?ncalc? nicio reglementare european?. ?i Grecia are un asemenea gard. De c?nd a fost construit, num?rul cazurilor de trecere ilegal? a frontierei din Turcia ?n UE a sc?zut. Fiecare ?ar? are dreptul s? decid? modul ?n care ??i ap?r? frontierele. ?n cazul nostru, existen?a gardului e at?t ?n interesul UE c?t ?i al Turciei.

Meglena Kuneva este vicepremierul Bulgariei ?i fost comisar european pentru Protec?ia Consumatorului.

  • Data 11.12.2014
  • Autoare/Autor Georgi Papakotchev

Leave a Reply

Your email address will not be published.