ЗЕМЕТРЪСНИЯТ ТИРБУШОН НА БОГА ВУЛКАН

Пернишко-софийското земетресение в нощта на 22 май освен тревога породи  и някои по-необичайни въпроси, които Георги Папакочев зададе на двама известни български сеизмолози – професорите от Геофизичния институт на БАН Бойко Рангелов и Димо Солаков:

Можем ли да сравним научното безсилие за точното предсказване на земетресията с все още безуспешната борба срещу рака или откриването на “философския камък” през средновековието, например? Откъде нататък природата ревниво пази тайните си от човека?
Проф.д-р Бойко Рангелов признава, че търсенето на философския камък наистина е било идея-фикс на средновековните учени, но то е спомогнало много за развитието на науките независимо от това, че до откриването на начин за превръщането на камъка в злато не се е стигнало. По тази аналогия професорът е убеден, че проблема с прогнозирането на земетресенията е решим и вярва, че скоро постижението в това направление ще бъде подобно на успеха с разшифроването на човешкия геном. Човек е в състояние да извлече полезна информация от всичко, което природата ни поднася и в бъдеще ще бъде защитен така, както напоследък го защитават метеорологичните прогнози. Преди 10-15  години те бяха доста неточни, но днес с помощта на сателитните технологии тази неточност в огромна степен е преодоляна, допълва професор Рангелов,.
Професор д-р Димо Солаков от своя страна твърди, че предсказването на земетресенията е красноречив пример за начина, по който природата ревниво пази своите тайни. Той е убеден, че в близко бъдеще точно прогнозиране няма да има, тъй като процесите в земните недра зависят от твърде много случайности и от явления, които учените все още не познават и  до които човекът засега няма досег. Тъкмо поради тази причина сеизмологът не  би сравнил точните земетръсни прогнози с откриването на лекарство против рака –  при изучаването на злокачествените тумори лекарите имат повече или по-малко директни наблюдения. При трусовете процесите са твърде дълбоко под земята и ние съдим за тях единствено по техните прояви на повъхрността. Засега случващото се в земните дълбини е прекалено сложно и все още необяснимо, е категоричен проф.Солаков.
Килнатата земна ос и климата
През 2006г. в България беше лансирана все още спорната “Теория на тирбушона”, която твърди, че геоложките процеси водят до промяна в наклона на земната ос и оттам – върху климата. Доколко актуални днес са подобни разсъждения?
Проф.Рангелов, който е един от съавторите на въпросната теория, знае добре аргументите на нейните противници, но окуражителното според него  е, че тя намира все повече подръжници както и факти, които я подкрепят. Положителните оценки идват не само от български специалисти, но и от чужбина – просто експертите намират теорията за интересна и перспективна.  Системата „земя-вътрешност-космос” е свързана доста здраво и си влияе взаимно в почти всички аспекти в развитието на околната среда, е убеден сеизмологът. От своя страна проф.Солаков отбелязва, че „теорията на тирбушона” е била лансирана само в някои популярни издания и той няма сведения за нейно сериозно научно обсъждане, въпреки че тезите й  имат сериозни претенции.

Диаманти на килограм?

И все пак възможно ли е визираните във въпросната теория вихрови движения под земната кора да доведат до обезценяване на диамантите, например? Ако в спираловидното  си движение огромни количества магма изплуват на повърхността, диамантите могат да се девалвират до масови евтини кристалчета, което би се отразило сериозно на световните финанси?
Да, това е възможно, смята проф.Бойко Рангелов, но уточнява, че доколкото тези процеси протичат изключително бавно ние едва ли ще доживеем подобно обезценяване на скъпоценните минерали. Освен това не всички видове магма идващи от земните дълбини носят в себе си диаманти – при тях взаимодействията също са специфични и селективни. Просто природата не изсипва богатствата си в огромни количества за да удволетворява човешките желания, е категоричен сеизмологът.
Подобни процеси не само ще обезценят диамантите, а направо ще ги унищожат като такива, преценява проф. Димо Солаков.  Диамантът е ценен защото се покрива с днешните разбирания за рядък скъпоценен камък. Когато престане да бъде такъв, цената му ще девалвира. Не знам дали подобно нещо е възможно в резултат на движенията в земните недра, но ако то стане факт, диамантите наистина няма да струват нищо. Но в подобен казус науката отсъства и тя се замества от икономика, психика и други обществени фактори, допълва  професорът.
Земетръсният кадрил
Могат ли сондажни технологии/ кракинг, например/ или други неразумни човешки дейности да предизвикат тежки земетръси? Докъде е позволено на човека да се намесва в царството на куция римски бог Вулкан?
Човечеството все още не е в състояние да контролира тежките, силни и мощни земетръси тъй като те отделят огромни количества енергия. Затова трябва да „бръкнем” в дълбоката Земя, а това за сега е непостижимо за хората, пояснява проф.Рангелов. Да, наши човешки дейности по земната повърхност предизвикват земетресения, но те са слаби и не водят до тежките бедствия, които понякога ражда майката Земя, казва сеизмологът. Същото  мнение застъпва и проф. Солаков, според който някои човешки дейности могат да доведат до малки земни трусове и това е вече наполовина доказано научно.
Може ли в обозримото бъдеще, все пак, да се очаква катастрофален трус?
Мнението на професор Димо Солаков е,  че за близките години подобни индикации няма. Историята обаче показва, че там където са ставали земетресения, те пак стават. Кога ще се случат обаче, засега никой не може да каже, въпреки изгарящото желание на хората да намерят отговор на този въпрос. От своя страна  професор Бойко Рангелов обича да повтаря е, че сегашното наше поколение все пак ще преживее силно земетресение. „Дали случилото се в ранните часове на 22 май 2012 е въпросният катаклизъм не мога да кажа, но се надявам да е така. Другият вариант за нещо по-мощно и тежко е доста песимистичен и не бих искал да вярвам, че Господ ще го разреши”, заключава българският сеизмолог.

Leave a Reply

Your email address will not be published.