БЪЛГАРИЯ: ПОЛИТИЧЕСКАТА НЕСИГУРНОСТ КАТО ИКОНОМИЧЕСКИ РИСК

15.02.2017

При представянето на редовната зимна икономическа прогноза за растежа в страните от ЕС, еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси предупреди за нещо  тревожно. “Политическата несигурност през тази година е особено висока заради предстоящите избори във Франция, Германия, Холандия, Чешката република, България и може би в Италия”, сигнализира Московиси.

В официалния раздел на прогнозата за България, след като е отбелязано, че сближаването на доходите в страната с тези в ЕС продължава да е бавно, както и че по-забавеното от очакванията усвояване на европейските фондове може да доведе до корекции на данните за инвестициите и растежа, изрично се подчертава, че „политическата несигурност, свързана с предстоящите избори, може също да промени поведението на потребителите и инвеститорите“

Отново „бели пари за черни дни“?

Програмният директор на Института по икономика и международни отношения  проф. Ганчо Ганчев отчита, че опасенията в прогнозата на ЕК са съвсем основателни. „Ако действително навлезем в период на политическа неопределеност, това няма как да не се отрази на инвестициите и  използването на еврофондовете. Вече виждам, че в това отношение се появяват известни проблеми. Възможно е и хората да променят отношението си към потреблението, което да доведе до свиване и на  вътрешното търсене. Несъмнено всичко това може да се отрази отрицателно върху икономическия растеж“, смята проф. Ганчев.  Десислава Николова, Главна икономистка в Института за пазарна икономика също отбелязва, че даден  продължителен период на политическа нестабилност неминуемо се отразява върху инвестициите, потреблението и растежа като цяло. Тя припомня политическата криза през 2013-14 година, когато е било отчетено забавяне,  дори и замразяване на редица частни проекти, а закъснението с няколко месеца на големите инвестиционни проекти, финансирани с европейски средства, се е отразило отрицателно върху инвестиционните потоци в икономиката. „От друга страна в периоди на политическа несигурност, потребителите реагират като заделят „бели пари за черни дни“, сиреч увеличават спестяванията си за сметка на текущото потребление“, допълва анализаторката от ИПИ.

Рискът с новите европрограми

Според Николова сега всичко ще зависи от продължителността на периода на несигурност. „Ако политическата ситуация бъде  решена относително бързо и през следващите 2-3 месеца бъде  сформирано редовно правителство, пораженията ще са по-малки, дори могат и да не се усетят. Обратно, ако държавата навлезе в спирала на предсрочни парламентарни избори с  невъзможност за съставяне на постоянен кабинет, с нов служебен кабинет и втори избори през лятото или есента, повечето време от годината ще бъде загубено“, прогнозира пред Дойче Веле икономическата анализаторка. Тя споменава и за друга потенциална опасност: „В момента ситуацията с еврофондовете е такава, че тепърва предстои да  стартират програмите, предстои подписването на договорите за тях и дори се чакат първите плащания. Ако няма редовен кабинет, това ще означава сериозно забавяне на тези задължителни стъпки и цяла  година в България ще трябва, образно казано,  да  „тупкаме топката на място“,  докато  програмите бъдат стартирани отново“.

Инфлацията като добра или лоша новина

В зимната икономическа прогноза на ЕК за България за първи път от няколко години насам се очаква положителна инфлация от 0.8 на сто. Добра или лоша новина е това за българската икономика?

Проф. Ганчо Ганчев пояснява, че по принцип дефлацията е свързана със стагнация в икономиката, а инфлацията би трябвало да „дърпа нагоре“ вътрешното търсене. „България, обаче, се намира във валутен борд и това прави нещата у нас доста различни. Нарастването на цените може да се отрази отрицателно върху покупателната способност на хората. И затова, за разлика от другите държави в  ЕС, положителния ефект от инфлацията в България като цяло не е много ясен“, допълва проф. Ганчев.

Десислава Николова от своя страна е убедена, че в инфлацията няма нищо полезно за българската икономика – оскъпяват се разходите на бизнеса, а доходите на домакинствата намаляват, сиреч хората ще  купуват по-малко със заплатите и пенсии, които имат. Николова отчита, че инфлационните очаквания в България и в  ЕС са свързани с горивата, при които вече е започнало поскъпване на международните пазари. „Това означава внос на инфлация на вътрешния пазар чрез основната суровина, бензина и петролните продукти. Положителното  е, че поскъпването към момента е слабо и очакванията са то да нараства бавно през тази година“, отчита икономистката от ИПИ.  Тя е убедена, че инфлацията не е добра новина за българската икономика и се аргументира с факта , че през последните две дефлационни години е регистриран значителен икономически растеж, „най-високият от началото на кризата“, както казва Николова. „Дефлацията не е проблем, когато тя не се дължи на свитото потребление. Такъв беше и случаят в България, където дефлацията се дължеше на цените на горивата, както и на международните цени на зърното“, допълва Десислава Николова.

Безработица и недостиг на работна ръка

В зимната си прогноза ЕК очаква леко подобряване на положението с безработицата и условията на трудовия пазар в България. Въпреки това в страната продължава да битува парадокса, при който бизнесът и работодателите непрекъснато се оплакват от тежък недостиг на работна ръка, а  според данни на Агенцията по заетостта, в края на декември миналата година, е имало 261 015 безработни българи, както и  много хора в трудоспособна възраст, които са продължили да търсят работа в чужбина.

„Това не е парадокс, а пряко следствие от действието на законите на пазара“, опонира  проф. Ганчо Ганчев.  Той уточнява, че когато се говори  за липса на работна ръка, всъщност става въпрос за липса на равнище на работните заплати. „Когато заплатите нараснат, предлагането на работна сила ще се увеличи и дори е възможно българи, напуснали страната, действително да започнат да се връщат обратно. Хората търсят работа в ЕС  и по света защото заплатите там са с пъти по-високи. При запазване на такива огромни разлики напускането на работна сила ще продължи, ще съществува  и недостиг на работна ръка в страната. А това показва, че механизмите на формиране на работната заплата в България  не са адекватни на състоянието на пазара“, пояснява  проф. Ганчев.

Търсим работници отвсякъде

Десислава Николова от ИПИ  се позовава на най-новото проучване на Евростат, свързано  за частта от местните промишлените предприятия, които  изпитват глад за кадри. Според данните  към края на миналата година това са били  1/3 от промишлените компании в България. Те твърдят,  че липсата на хора им пречи да разширяват дейността си. „Такъв процент в България досега не е имало от началото на 2002г, от когато се правят такива проучвания. Дори в периода на най-висок икономически растеж преди кризата 2007-2008 година, недостигът на кадри за индустрията беше 20-25 на сто в най-пиковите му стойности. Сега този недостиг постоянно пълзи нагоре. Мисля, че през 2017-та  ще говорим не толкова за безработица, колкото за недостиг на хора, дори за възможност за внос на работници от други, близки по културни, езикови, квалификационни и образователни системи до българските.  Според мен тази година ситуацията на трудовия пазар ще зависи от възможността да се намери работна ръка. Дали бизнесът ще мисли в посока на връщане с добри оферти на етнически българи в страната, ще търси хора от  етническите общности в Молдова, Украйна, Западните покрайнини, предстои да разберем. Но това със сигурност ще бъде основният проблем на българския пазар на труда“, коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

Leave a Reply

Your email address will not be published.