БЕЖАНЦИ И БЯГАЩИ БЪЛГАРИ

Capture 11 23.09.2015

Неотдавна софийското летище отчете, че пътниците, преминали през него до средата на тази година са с над 8 на сто повече в сравнение с миналата и трафикът по редовните международни линии е достигна 360 хиляди човека. Статистиката обаче не уточнява броя на отпътувалите от страната български граждани, а колко от тях са се натоварили по автогарите и частните микробуси в посока Запад едва ли някой знае. Днес никой не оспорва факта, че в чужбина вече живеят над 2 милиона българи, които според данни на Световната банка, през 2014 година са „върнали обратно в родината“ си 1 милиард и 720 милиона долара. Според интернет страницата money.bg най-значителни са сумите преведени от българи в Турция, Испания, Германия, САЩ и Великобритания. В началото на учебната година националният Икономически и социален съвет/ИСС/ публикува данни от изследване сред 2000 завършващи образованието си абитуриенти от цялата страна. Две трети от тях са потвърдили, че са потенциални мигранти, които са готови да напуснат родината си поради липса на работа, добри доходи и недоброто образование. И докато в България се закриват паралелки поради липса на ученици, според данни на Министерство на образованието и науката за новата учебна година в 30 държави по света вече функционират 139 български неделни училища, като най-голям е броят им в САЩ, Испания, Великобритания, Германия и Кипър.

Изходът „Терминал 2“

На фона на разгръщащата се бежанска вълна в Европа особено актуален за българите през последните месеци стана простичкият въпрос: Защо след като в България няма война или някаква смъртоносна епидемия, след като страната като членка на ЕС претендира, че е свободна и демократична, нейните млади и работоспособни граждани продължават да я напускат постоянно, систематично и най-често безкомпромисно? Вярно, днес на тях не им се налага да преодоляват нелегално телените огради на т.нар.“зелена граница“ по пътя си на Запад, но въпреки това опашките пред Терминали 2 и 1 не намаляват!

Бягство на „сивото вещество“

Доц.д-р Михаил Иванов, правозащтитник и преподавател по политически науки в НБУ, отчита възстановената преди 25 години свобода за придвижване на българските граждани, която е дала възможност на цяло българско поколение (главно родените през 70-те и първата половина на 80-те години) масово да емигрира. „Социалните разлики, разликите в условията на живот, както наблюдаваме днес, при свобода на движение неизбежно пораждат миграции и те са основна причина за тези движения на хора. Не е нужно младите непременно да бягат от природни бедствия или форсмажорни обстоятелства – просто на Запад те се надяват, че ще живеят по-добре“, казва пред ДВ правозащитникът и признава, че животът в България все още не е уреден в много отношения. „Миграцията става възможна и в резултат на това, че страни като САЩ, Германия, Великобритания имат нужда от квалифицирана работна сила – както в областта на технологиите, така и в сферата на услугите. Да не забравяме, че „сиво вещество“ от Германия също изтича за Америка“, допълва доц.Иванов.

Пазарлъци и бартер

Днес Европа има сериозен проблем с разселването 120 хиляди мигранти, достигнали до Стария континент. И те са само част от онези четвърт милион бегълци, пристигнали в Европа само през юли и август. Германия вече обяви, че до края на годината очаква броя на търсещите убежище в страната да достигне един милион човека. Централноевропейските държави не искат и да чуят за квотно приемане на бежанци на своя територия, а унгарския премиер Виктор Орбан дори възкликна нервно : “Мигрантите ни заливат, границите ни са в опасност!“.

България, която повечето мигрантски потоци старателно заобикалят, вече включи армията в охрана на южната си граница и декларира, че е готова да води тежки пазарлъци с Брюксел дали да приеме 1500 или 2000 души на своя територия. В София се правят сметки по колко евро на бежанска глава ще отпусне Брюксел и дали е възможно да се спазари бартер с мигрантските квоти срещу приемането на страната в Шенген. И в тази психоза почти никой не се сеща за несекващия поток от заминаващи българи, освен когато държавата трябва да прави салдото на очакваните постъпления от тях!

Многозначителни паралели

„Картината между българското преселение от четвърт век насам и мигрантската вълна в Европа е едновременно различна и подобна, пояснява доц.Михаил Иванов.  Хората, които бягат от ужасите на чудовищни войни, затова са бежанци – да не забравяме, че близо 4 милиона от тях са в лагери около Сирия (в Турция, Йордания, Ливан, Египет) Повечето са загубили дом, собственост, имат много загинали близки. По-подвижната и по-предприемчива част от тях обаче мигрира към Европа, често с финансовата помощ на родственици, които вече са стъпили на Стария континент. Положението на мигрантите не е еднозначно – от една страна те бягат от войната, от друга се стремят (макар не всички да желаят да уседнат трайно) към статут на икономически мигранти. По този начин придобиват характеристиките и на нашите българи в чужбина, просто  търсят по-добри условия за живот и работа.  И още нещо – нашите емигранти по правило запазват връзките си с България, докато бежанците от Сирия и Близкия изток не могат да съхранят тези връзки. Затова ако поискат да се устроят в България, разбира се трябва да се съгласят да живеят по правилата, които ние спазваме като граждани на държава от ЕС . При това така, както нашите деца са приели да спазват правилата в държавите, където те са избрали да живеят.  И тъй като мигрантите са и бежанци, което означава, че разчитат на грижи от приемащата ги страна, те са длъжни  да се устроят в онази европейска държава, която им бъде посочена. Включително и в България“, смята политологът.

 

За „нашите“ и „вашите“ в чужбина

 

На страницата си във Фейсбук бившият министър на околната среда и университетски преподавател във Великобритания Юлиан Попов акцентира върху друг показателен проблем. „ Хиляди българи са готови да напуснат работата и дома си в България, да заминат в чужбина без дори да говорят чужд език, да работят като чистачи или общи работници, да живеят в мизерни условия, само за да изучат детето си зад граница. Когато обаче в класа на тяхното дете в България попаднат няколко деца от чужбина, родителите протестират и казват “нямаме нищо против бежанците, но не в нашето училище и не в нашето село. Е, каква е логиката?“ пита риторично Юлиан Попов.

 

Простият отговор естествено е: „Няма логика“. Въпросът е какъв е по-сложния?

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.