George Papakotchev’s blog

       02.07.2008
Заключителната фаза на първия за България гей - парад, състоял се в София в края на седмицата, премина страхливо под зорката охрана на полицията. Продължилите повече от седмица предшестващи „събитието” разправии около него, обаче, разкриха някои аналогии.
Преди година в  България експлодира скандала около т.нар.  случай „Батак”. Тогава за по-малко от денонощие дежурните официални „патриоти”, с активното съдействие на най-мощните печатни и електронни медии, накараха обществото да  се затресе в „справедлив гняв” срещу усилията на двама учени -германец и българка – да организират академична конференция, в дъното на която стоеше не друго, а картина на полски художник, нарисувана няколко години след „Баташкото клане” в края на 19 век. Кампанията тогава съвпадна с разкриването на принадлежността на агента „Гоце” към комунистическите тайни служби, както и с поредните  неблагополучия  в управлението на тройната коалиция.
Само година по-късно

 „здравите” хетеросексуални сили в българското общество,

предвождани отново от крайни националисти, възроптаха остро срещу традиционния за ваканционна Европа и първи за България парад на хората с „лесбийска, хомосексуална, бисексуална и трансполова” ориентация, според определението на „Амнести интернешънъл”. Въпреки показателно широката медийна трибуна, предоставена за изразяване  на отново „справедливия гняв” на най-крайните стражи за сексуалната праволинейност на българина, техните призиви за забрана на парада и инкриминирането на хомосексуализма  бяха подкрепени единствено от висшия клир на Българската православна църква, който дежурно привидя в подготвяното „шоу” опасността от нов „Содом и Гомор”.
Това, естествено, не се случи, за сметка на факта, че в продължение на повече от седмица с публичните медийни разправии да има или не гей парад в София

общественото внимание беше съзнателно манипулирано и отклонявано

встрани от градушката страховити за управлението събития. Цените на тока и парното бяха повишени до рекордни равнища, билетите за мръсния, нередовен и технически опасен градски транспорт стават непосилни за гражданите на най-бедната европейска държава, храната поскъпна шокиращо и като капак на всичко от Брюксел отново спряха поредните средства по програма САПАРД, с което бяха блокирани 571 проекта.
В аналогията със скандала „Батак” от миналата година на този етап липсваше единствено елемента „досиета”. Той вероятно е пазен за след 23 юли, когато ще се появи очаквания с леден ужас временен доклад на ЕК по „Правосъдието и вътрешния ред”.  Тогава отклоняващия общественото внимание ПР маньовър ще следва  да бъде достатъчно ефектен  и  пропорционален на заплахата.
И отново патриотичен, естествено.

През седмицата българите разбраха, че са най-бедните и най-болни граждани на ЕС. Но техните тъжни „рекорди” не спират само до това.
За разлика от официалната статистика и изследванията на местните социологически агенции, едва ли някой друг в България, освен управляващите, подлага под съмнение данните на Европейската статистическа служба Евростат.  В началото на седмицата тя сюрпризира особено неприятно преживяващата и без друго тежки времена управляваща коалиция, че близо две години след влизането на страната в ЕС, тя си остава най-бедната сред 27-те членки. В замяна на това, според данни Националния център за опазване на общественото здраве, държавата е първа в Европа по смъртност от сърдечно съдови заболявания. Сред основните причини за болестите на сърдечносъдовата система са тютюнопушенето и нездравословното хранене.

България има най-високата честота на пушачи сред жените.

Второто място по честота на мъже пушачи отново е национално.
Другата европейска мониторингова служба, Евробарометър, установи през миналия месец, че българите са сред най-песимистично настроените нации в ЕС по отношение на инфлацията, а 51 на сто  от тях смятат, че това е основният им сегашен проблем. И има защо. Според данни от изследване по „Проект за премахване на различията в здравеопазването в ЕС”, събирани във всички страни на съюза, преждевременната смъртност в България настъпва близо 4 години по-рано, отколкото при жителите на държавите от централната част на континента. Докато в ЕС мъжете умират преждевременно към 76-ата си година, то в страната това се случва на 69 години. При европейските страни събитието настъпва на 82-рата година, а при българките средно към 68 години и 8 месеца.

Драмата, обаче, не спира до това.

Според демографска прогноза на Националния статистически институт, огласена през седмицата, населението на България ще продължи да намалява,
независимо от подобряването на някои характеристики на
възпроизводствения процес. Прогнозни разчети на официалното държавно ведомство  показват, че населението на страната през 2020 г. ще бъде около по-малко от 7 милиона, а през 2030 г. – броят им ще спадне до санитарните 6.5 милиона човека.
Като допълнение към тази разтърсваща картина, следва да се припомни, че България е с най-слаби резултати от страните в Европейския съюз по контрола на корупцията, както потвърди доклад на Световната банка, който изследва ефективността на държавното управление през 2008-ма цитиран от радио Дойче Веле. А както обяви в началото на юни Евростат, най-бедната членка на ЕС е регистрирала най-сериозно поскъпване на храните, показват данни на европейската статистическа агенция.  Засега все още в списъка на европейските рекорди не са отчетени предвижданите поскъпвания на парното и електроенергията, но е възможно те също да влязат в категорията на европейските рекорди.
Така, „бавно и полека” България е на път да изпадне ако не с „няколко века”, поне с няколко десетилетия. Което според европейските критерии на 21 век, означава тежък национален провал.
Дали той ще се окаже и безнадежден - предстои да се разбере. При това – съвсем скоро.

25.06.2008

Както обикновено, летния туристически сезон в България започна с „вечните” морски курортни безобразия.
Още в началото следва да се направи необходимото уточнение, че летният курортен сезон по българското черноморско крайбрежие започна за любопитните и откривателски настроени туристи от чужбина. Българите вече почти не летуват на своето крайбрежие. Те отдавна предпочитат гръцкото и турско егейско крайбрежие и условията, които предлагат за почивка двете съседни държави. Което говори не само за повишения жизнен стандарт на българските курортисти, но и за пълната неприязън, с която мнозинството от тях вече гледат на „родния Черноморски бряг”.
И има защо. Български медии съобщават,  че на изток страната вече е опасана от
бетонната „Китайска стена” на дивото и грозно строителство,

което след като превзе напълно морското крайбрежие с натрапливо грозни хотели и отблъскващи заведения сега навлиза и в самото море. В края на миналата седмица парламента прие на първо четене промените в Закона за концесиите, който „де факто” разрешава строителството на изкуствени острови в крайбрежния шелф – просто направените поправки предвиждат като принадлежност към обекта на концесията да може да се включва и прилежащата водна територия „с широчина не повече от 200 м.”
Така, след като в пълно нарушение на Конституцията, която предвижда брегът да е достояние на всички граждани, по пясъчните плажни ивици, златните дюни и скалистите заливи и носове бяха построени чудовищни човекарници, наречени хотели, и достъпът до тези райони практически е забранен,

 настъплението на бетонното безумие преминава към водата.

Там ще се изграждат луксозни сгради със стъклени подове за гледане на подводния свят, яхтени пристанища, полигони за водни спортове и какво ли още не! Цената за всичко това ще бъде заплатена от и без това обрулената морска флора и фауна, от унищожената за поколения напред  природа на Черноморския регион.
Кой разреши да се случи всичко това? Какви са механизмите, с които строителния геноцид погуби източната граница на България? Ще бъде ли потърсена отговорност някога за това варварство? Кога и от кого?
Въпроси, на които няма да бъде отговорено нито през този, нито през идните летни туристически сезони. Едва ли ще им отговори и сегашното активно поколение българи. То просто ще предпочита да летува другаде, колкото е възможно по-далеч от своя бетонен роден бряг.

Който вече наричат „Източната българска “китайска стена”.

 20.06.2008

Любопитен елемент от посещението на премиера Сергей Станишев в САЩ стана битката му на вътрешнополитическия фронт.
Едва ли българските политици от “след - тоталитарна” България първи откриват своята „Америка” като място, откъдето могат да водят вътрешнополитическите си сражения. От друга страна исторически закодирания превратаджийски инстинкт на властовите играчи в страната безпогрешно им напомня, че лидерите са най-уязвими, когато се намират не само далеч от София, но и отвъд държавната граница.
Президентът Първанов атакува в печата своя „приятел-премиер” и партиен приемник в БСП Сергей Станишев непосредствено преди неговата дълго планирана визита в САЩ.

Ударът беше многопосочен,

но главното му направление се оказа корупционното назначаване на премиерски съветници в различни управителни съвети. Нападението беше изненадващо, внимателно насочено и пресметнато така, че контраатаката да не може да се осъществи преди връщането на министър-председателя от САЩ през Брюксел. Просто в навечерието на кризисното си американо-европейско турне, Станишев и неговите съветници прецениха, че отговор на изпълнителната власт ще има, но той ще бъде даден седмица по-късно. „Ще преживеем и това интервю”, заявиха многозначително хората на премиера и го проводиха по живо, по здраво за Вашингтон.
Спорът, обаче, не спря дотам.

Той ескалира в патетична трансатлантическа битка.

В немислимо сутрешно интервю по гледан ТВ канал и без вратовръзка, държавният глава Първанов „направи денят” на българите прекрасен, като успокои Станишев преди срещата му с Буш, че няма да бута предсрочно неговия кабинет, но обеща сериозен публичен дебат по повдигнатите въпроси след връщането му от САЩ. Което си прозвуча като хвърлена ръкавица за съдбовен медиен дуел.
Естествено Станишев не издържа на предизвикателството и, ни в клин, ни в ръкав от Вашингтон обясни, че премиерските съветници в бордовете били неговите „очи” в икономиката и призна чистосърдечно, че дори и министър-председателите грешали понякога.
За всеки мислещ българин е ясно, че междуличностните „трансатлантически” битки между президентската и изпълнителната власт освен че са нелепи, нямат особено значение нито за външната, нито за вътрешната политика на страната. Те просто демонстрират гигантската пропаст, зейнала между „Дондуков 1” и „Дондуков 2” в навечерието на поредния критичен доклад на ЕК, в атмосферата на опасно забатачената европейска интеграция и на фона на наближаващите парламентарни избори.
Пропаст, видимо доста по-голяма от разстоянието между София и Вашингтон, и значително по-трудно преодолима за сегашното управление от пресичането на Атлантическия океан.

В края на миналата седмица българския парламент прие на първо четене два законопроекта за „конфликт на интереси”. Законопроектите се отнасят за висши и обикновени държавни служители и на второто четене се очаква те да бъдат обединени.
Защо, обаче, приемането на този закон се забави толкова много?
През последните години т.нар.”политическа класа” в България е поставяна непрестанно в особено деликатната ситуация да не разбира основополагащи понятия в западното и най-вече европейско право или, което е по-точно, да се прави че не ги разбира. „Конфликтът на интереси”, който тегне като постоянен Дамоклев меч върху всички категории служители по света, наричан  често на Балканите „цивилизован”, допреди две години и половина беше толкова отблъскващо неясен термин за министерско-депутатско-държавната прослойка чиновници в страната, че когато първият демократично избран министър председател на България и бивш посланик на страната в САЩ и ООН  Филип Димитров внесе своя проект срещу въпросния „конфликт”, всички замряха от неприязън. Защото за първи път някой слагаше пръст в една от раните на корумпираната българска демокрация, която всъщност се оказваше

начин за пряко „доене” на облагите от властта.

Шамарът на ЕК, който извади от близо тригодишното вцепенение управляващите с настояването спешно да бъде приет този закон, обърка напълно правителството, което в за няколко дни изработи свой вариант, разкритикуван дружно от всички в парламента и в последствие, още по-спешно, пооправен. Сега, със стискане на зъби и иронични подмятания в Народното събрание, законът срещу „шуробаджанащината”, както най-вероятно ще бъде наричан Конфликта на интереси, ще бъде приет.
Дали, обаче, висшите и нисши държавни служители ще се откажат от усъвършенстваните в продължение на десетилетия местни практики,

родили уродливи понятия като  „наш човек”,

„послушно момче/момиче”, „ от нашия край е”, „първо на кумеца, после на баджанака” и тям подобни,  е  съмнително. Защото тъкмо тези „фактори” играят основна роля в съмнителния преход, превърнал страната в нарицателно име на корупция и организирана престъпност, а държавата – в слаба формация на партийно-семейни бизнес кланове, за които основният конфликт не е „на”, а „със” техните собствени интереси.
Така твърдението, че „шуробаджанащината” е най-вулгарната част от конфликта на интереси може да се актуализира с констатацията, че в случая това е и  начин на мислене.
Не само национален, но и регионален начин на мислене

17.06.2008

Година след посещението на американския президент Джордж Буш в София, при което той нарече българския премиер „Мистер Клиин”, сиреч „г-н Порядъчност”,  Сергей Станишев ще влезе в Белия дом. Той ще стане четвъртият министър-председател на страната, приет от действащ американски президент след Филип Димитров, Стефан Софиянски, Иван Костов и Симеон Сакскобурготски от 1992 година досега и първият, който ще разговаря с американски държавен глава през последните месеци от неговия последен мандат по-малко от година преди парламентарните избори в България.
Споменатата фактология подсказва, че докато за Белия дом

 визитата е по-скоро протоколна формалност,

отколкото значима среща, за ръководителя на управляващата тристранна коалиция тя е заредена със същите политически надежди, които през драматичната за  синьото управление 2001 година хранеше неговия лидер Иван Костов от спешно уговорената и съвършено безмислена среща с Джордж Буш. Тогавашния български премиер си беше въобразил непосредствено преди парламентарните избори, че САЩ ще наклонят пропагандно везните на негова страна, нещо, което нито се случи, нито можеше да стане.
Днес правителственият „г-н Порядъчност”, който странно защо беше посочен миналата година от български вестник за евентуален зет на Буш, би следвало в сбита форма да обясни на американския си домакин защо допусна ЕК подложи на унищожителна критика неговото управление за неспособността му да овладее и се пребори с корупцията и организираната престъпност, защо Европа блокира за дълго паричните фондове по ключови за икономиката програми, защо

България продължава да е най-бедната и неуредена европейска държава, 

защо години наред никой не се вслуша в дипломатичните, но остри критики на досегашния американски посланик в София практически към всички области на управлението, защо дори президента Първанов не издържа и нападна тези дни своя приемник на лидерския пост на управляващата БСП заради поредните му корупционни назначения.
На много „защо” би трябвало да отговори премиера Станишев, но това едва ли ще се случи. Не само защото срещата в Белия дом ще бъде ограничена от протокола, но и защото тя няма да е насочена към бъдещето, когато следващия американски президент и най-вероятно новия български премиер ще бъдат съвсем други персони.
И когато сегашният български „мистър Клиин” ще гледа само по телевизията обидено бъдещия американски „мистър Пропър”, същият онзи, дето почиства мазните петна за 10 секунди.

       13.06.2008

През седмицата държавната българска социологическа агенция НЦИОМ обяви резултатите от свое проучване, според което половината българи смятат, че след влизането на България в ЕС, жизненото им равнище се е понижило.
Означава ли това, че в България вече се заражда истински евроскептицизъм?
Тези дни притеснен продавач на кафе в столична градинка ме осведоми, че цената на пластмасовата чашка с ободрителната течност се е променила нагоре и затова бил виновен…ЕС.  Да, съюзът, членството в който България ознаменува с празненства и фойерверки на 1 януари 2007 година, и който трябваше да се превърне в „пътеводната звезда” към края на като че безкрайния 18 годишен преход към демокрация.
Данни от най-новото изследване на НЦИОМ тези дни потвърждават опасенията, че ентусиазираните почти 80 на сто поддръжници на еврочленството в началото на годината, шест  месеца по късно са вече на границата на евроскептицизма. Техните  аргументи са не само пониженото жизнено равнище и очакванията за новите смазващи цени на парното и тока през есента, а и увеличената корупция – 32 на сто от анкетираните убедено я констатират и основна причина според тях,  са новите възможности за корупционни практики, свързани с разпределението на средствата от еврофондовете.

Паралелно с тези разтърсващи констатации,

ужасен от  непрекъснатото нарастване на цените на горива, парно, електроенергия и хранителни стоки, кабинетът и неговите министерства решиха да разиграят  класическа пропагандна комедия. Първоначално беше обявено, че електро - разпределителните дружества настояват цените на тока за цялата страна да бъдат увеличени с 18 на сто. След напрегнати заседания и шумни медийни стълкновения с активното участие на т.нар. „Държавна комисия за водно и енергийно регулиране”, исканията значително се намалиха, за да се стигне до „бащинската” констатация на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, че съществували резерви исканото увеличение на тока да бъде със 7 на сто по-малко. В крайна сметка всичко ще бъде решено идната седмица така, че

„социалното” правителство на тристранната коалиция

да направи всички да се чувстват по-малко нещастни от цените на иначе непосилните български ток и парно.
Независимо от познатите до болка ценови трикове и воплите на премиера към ЕК за „обективен и балансиран доклад” идната седмица, облаците над управлението в България се сгъстяват. Възможно е кабинета на тристранната коалиция да оцелее само с уплаха от лятната гръмотевична ценова буря, но съществува и вероятността да бъде разтърсен от мощен социален трус още през тази есен.
Което, преведено на политически език, означава едно -  предсрочни избори.

     11.06.2008

„ Брюксел на сълзи не вярва”  - с тази перифраза на популярен от съветските времена руски игрален филм, българския президент Георги Първанов отговори на въпрос на дипломати в София дали страната ще разчита на „сантименталност и приятелски чувства от европейските партньори” при изготвянето на междинния юлски доклад на ЕК по проблемните „правосъдие и вътрешна сигурност”.
Защо, обаче, има сълзи и защо Европа не им вярва?

Сълзите обикновено изразяват мъка, скръб или силно недоволство. Но те могат да бъдат причинени от радост или от пресно разрязан лук. Във всички случаи причинители на влагата в очите на управлението на най-сиромашката и комай най-проблематична членка на ЕС – България – не са нито лука, нито радостните емоции. Сълзите идат от задънената европейска улица, в която корумпираното и некомпетентно управление вкара страната само за година и половина еврочленство.
През миналата седмица експерти на ЕК събраха последните информации за доклада на Брюксел, от които ще зависи дали комисията ще се задоволи само с остра критика към страната или ще премине към налагането на санкции. Целта, според комисаря по разширяването Оли Рен, е да се разбере дали съществуват такива постоянни проблеми, които да налагат блокирането на близо 7-те милиарда евро до 2013 година или направо да се премине към прилагането на чл.7 от Европейския договор, който отнема правото на България на глас, сиреч замразяването на нейното членство в Евросъюза.
Въпросните алтернативи са толкова страховити, че неволно предизвикват   сълзи в очите на управлението. И понеже тази влага и уплахата замъгляват не само зрението, но и мисълта,

идва момента на отчаяните надежди.

В Брюксел няма да допуснат да станат причина за свалянето на правителство на страна-членка, прогнозират стратезите от ул.”Позитано”.  Ако бъдат спрени окончателно европарите, в страната ще настъпи политическа дестабилизация, а самите политици ще се обърнат с обвинения към ЕС, което неминуемо ще породи евроскептицизъм, допускат коалиционните партньори на властта. Един удар от Брюксел веднага би обърнал българския управленски елит към Москва, което би било крайно неразумно за страна от продължаващо размирните Западни Балкани, размишляват местни аналитици и геополитици.
Проблемът, както често се случва, вероятно е доста по елементарен. Ако с

размазаното си от сълзи и носови секрети лице

корумпираната, престъпна и некомпетентна власт и този път успее да предизвика състраданието на своите 26-партньорки от ЕС, които с един критичен, но за кой ли път компромисен доклад,  ще дадат поредния европейски шанс на управляващите да изкарат своя мандат до догодина, това няма да бъде доброто решение за страната. Ако острите критики и принципните санкции на ЕК предизвикат бързи промени в управлението и въвеждането на стопански и социален порядък в страната, това би бил неизбежния урок за ревящото пред Брюксел „лъжливо овчарче”.

      06.06.2008

През тази седмица българите научиха две „разтърсващи”  новини за своето здравеопазване. Във вторник се разбра, че според специално социологическо проучване над 7000 души годишно умират поради ниско качество на здравното обслужване. Само  ден след това беше огласено предстоящото двойно повишаване на началната заплата на лекари и медицински сестри.
В началото на миналия месец една наистина шокираща информация не успя да се превърне в медийна новина, а трябваше. Лекарка от „Бърза помощ” успява да стабилизира изпаднал в тежко белодробно състояние човек, закарва го с линейката до „Пирогов”, където „докторите-специалисти” отсъждат, че след като човека е  беден клошар, той  не заслужава внимание и разходи, връщат го с линейка без апаратура обратно и  по пътя той, естествено, умира. По идентичен начин преди два месеца професор от НАТФИЗ с тежък инсулт след безполезно двучасово чакане за линейка на улицата, беше разкарван с частен автомобил из две  болници, едната от които също „Пирогов”,  за да предаде в крайна сметка Богу дух в трето непретенциозно здравно заведение. По същото време заплатите на медиците от единствения столичен Институт за бърза медицинска помощ бяха вдигнати с 30 на сто и

като връх на лицемерието

беше обявено, че в него се назначава омбудсман за пациенти, който щял да защитава техните и на близките им права!
От години в България е обществена тайна, че спешните здравни заведения избягват да приемат сложни медицински случаи със съмнителна прогноза, веднаж, за да не понижават своя „ рейтинг за смъртност” и втори път, за да не правят излишни финансови харчове за по-тежко болните. Противно на Хипокритовата клетва, медиците и управителите в тях обричат подобни случаи на неизбежния летален изход.
Това обаче не са 7000-те нещастници, които годишно биват изпращани

„в отвъдното” поради лошото качество на здравното обслужване.

И как да е добро, когато от влизането на България в ЕС досега само столичната лекарска колегия е била напусната от 270 кадърни специалисти, избягали на работа в чужбина, което прави средно по 16 души месечно! Да не говорим за стотиците медицински сестри и друг квалифициран персонал, които предпочитат да се трудят надалеч най-често като частни болногледачи, отколкото да се грижат за здравето на бедните си сънародници.
Така „Благата вест” за „стопроцентовия” скок на началните месечни заплати на младите лекари и сестри се оказва обикновен пропаганден трик, който едва ли ще заблуди медиците със  съответно 300-та и 200 евро, които предстои да  получават, едва след като държавата намери средства за това. Просто целта е да се изпусне мъничко високото социално напрежение сред гилдията и да се налее доза вода в предизборната пропагандна мелница на управляващите за догодина.
Така, пропорционално на тежката демографска криза, българската държава ще продължава да редуцира и своите медицински кадри. Което е логично, закономерно и… нехуманно. Дори по-страшното – това е жестоко.

04.06.2008

Хаотичното строителство в България, законно и незаконно, е на път да премине всякакви граници. Ще предизвикат ли обществена реакция предложените от правителството за гласуване в парламента нови поправки в Закона за концесиите ?

Българинът се е гордял със строителните си умения от древността до днес. Крепости, дворци в миналото, мостът над р.Янтра, построен от емблематичния майстор Колю Фичето през 1867 година, същата, в която инженерите Рьоблинг почти довършват дългия близо 2 километра Бруклински мост над Ню-Йоркската Иист ривър, през по-новата история „монументалните” сгради на Партийния дом, Министерския съвет и Президентството в столицата, НДК и „билдингите” на окръжните комитети на БКП в провинцията, повсеместните панелни комплекси, които бяха професионална гордост за строители и архитекти и тиха „радост” за социалистическия труженик – всичко това демокрацията получи като наследство. За да сътвори след 1989 година своя нов строително-архитектурен „облик”, който днес предизвиква

повсеместна погнуса и отвращение

не само сред хората, но и сред самите негови създатели и изпълнители.
В България освен, че се строи грозно, евтино и некачествено, строи се лакомо, агресивно и незаконно. Инвеститорите, както харесват да бъдат наричани хилядите вече строителни предприемачи, завладяват безогледно и най-невъзможните терени в столицата, големите градове, по Черноморието и планинските курорти, за да ги превърнат в типови шарени „човекарници”, сиреч жилищни сгради, кич-хотели, бизнес-центрове и „мол”-ове, които са колкото безмислени, толкова и скъпи. Броят им отдавна е надхвърлил нуждите и възможностите на най-бедното население в ЕС, а превърнатата в разтърсващо грозна хотелска сергия черноморска крайбрежна ивица, вече отблъсква дори и скромните туристи, камо ли заможните.
За днешните „наследници” на Колю Фичето, обаче, спиране няма!
След като съсипаха София и по-големите градове, унищожиха със сеч и бетон най-хубавите планински курорти на страната, след като превърнаха малкото истински морски плажове в хотелиерски кочини, погледът им е насочен и към морските води на крайбрежието, където възнамеряват да направят яхтени пристанища, луксозни заведения, водни хотели-небостъргачи и какво ли още не! И ще го сторят, защото зад тях е организираната престъпност и корумпираното управление, станало отдавна трън в окото на ЕС!
Така е, когато една цяла държава се експлоатира като концесия от нейната политическата и икономическа върхушка. Така ще бъде, докато на избирателите в тази държава това продължава да им доставя извратено политическо и гражданско удоволствие…