ЖЕНА ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ ? МИСИЯ /ПОЧТИ/ НЕВЪЗМОЖНА

Hair-cut17.08.2016 г.

„Защо не се напънем и на президентските избори не сложим жена за президент ?“  Малцина очакваха, че този, уж закачлив, въпрос на премиера Борисов, зададен от лидерска куртоазия пред женския актив на ГЕРБ през миналата година, може да се превърне в интрига на тазгодишния президентски вот. След като БСП и АБВ подкрепиха кандидатурата на набързо трансформиралия се в цивилен политик генерал Румен Радев, въпросът е дали управляващата партия ще поеме предизвикателството да изправи жена  срещу довчерашния командващ българските ВВС или ще предпочете битката да се води само между мъже, евентуално с еднакви пагони и звания. И докато левицата набързо елиминира кандидатурите на омбудсмана Мая Манолова и евродепутатката Илияна Йотова, а лидерката на Движение 21 Татяна Дончева разумно се оттегли сама, ГЕРБ си запази правото да избере една от трите си основни женски фигури на шахматната дъска игра – парламентарната председателка Цецка Цачева, кметицата на София Йорданка Фандъкова или сегашната еврокомисарка Кристалина Георгиева. Въпреки спекулации в тази посока, въпросът дали Борисов ще направи тазгодишния си партиен президентски дебют  с дамски гамбит, до септември остава загадка.

Българка начело на държавата?

Всъщност през 2011 година безуспешен опит за завоюване на най-високия пост на  „Дондуков“ 2 предприеха две българки. При обявяването на официалната си кандидатура за надпреварата, едната от тях  Меглена Кунева, шокира мъжката политическа публика с две неща, нечувани дотогава в българската политика. Тя обяви, че не търси партийна подкрепа, няма да поема партийни ангажименти и възнамерява да гради  силата на своята независимост тъкмо върху това. Което беше  в пълен дисонанс с властовите разбирания на местните партийни  „мачовци”. Любопитно е също, че другата кандидатка, Мария Капон от Единната народна партия, беше избрала за свой вицепрезидент полковника от ВВС и офицер от Генералния щаб Николай Кисьов, който трябваше да й помага по проблемите на националната сигурност.

С отпадането на тези две женски кандидатури преди пет години, България пропусна шанса днес да е 18-та държава в света, ръководена от жени. Според АФП, с влизането на Тереза Мей в премиерския кабинет на Великобритания, политици-дами, като германската канцлерка Ангела Меркел, първата президентка на Балканите хърватката Колинда Китарович, латвийката Далия Грибуаскайте, министър-председателките на Норвегия Ерна Сулберг и на Полша – Беата Шидло, както и редица други, са безспорно доказателство за огромния капацитет  на жените в политиката.

Не и в България, все още

Според специалистът по политически маркетинг и PR Арман Бабикян, българските партии не се страхуват толкова от жените, колкото от силната личност на евентуален бъдещ президент, от естественият лидер на мнение, овластен като държавен глава. „Макар да твърдят, че президентските правомощия не са големи, политиците са напълно наясно, че трибуната на държавния глава е достатъчно висока, за да може оттам да се защитават лидерски  и национални каузи. В този смисъл по-голямата българска беда е, че отдавна към президентската сграда на столичния бул. „Дондуков“ не се допускат силни личности“, казва Бабикян.

“Жените ги предпочитаме за други работи.”

Експертът пояснява, че дамата-президент е и културен проблем в България, защото все още мъжкото общество приема, че жените не са направени за политика. И отбелязва, че от това произтичат допълнителни неприятности. „Да, премиерът Бойко Борисов обича да ласкае съпартийките си в ГЕРБ, но в същото време е бил и автор на доста нелицеприятни анти-женски изказвания. Нали помните, след като миналия месец Корнелия Нинова му даде срок от 48 часа да обяви собствената си президентска кандидатура, Борисов й отвърна: „На мен жена не ми е давала ултиматум или, ако си го е позволила, отдавна не е в живота ми”.  Местната преса / в. 24 часа/ обича да цитира и друга „крилата“ мисъл на премиера, казана по адрес на банкерката Цветелина Бориславова: „Женските пари са змийски кости. Затова никога не съм ползвал женски пари в живота си“, припомня Арман Бабикян  и добавя, че това са все атрактивни изказвания, които се харесват на публиката. Експертът допълва също, че подобни изказвания са правени и  в редиците на БСП. Запитан по повод кандидатурата на Корнелия Нинова преди година дали жена може да оглави БСП, червеният депутат Кирил Добрев изрече по БНТ : “Жените ги предпочитаме за други работи.” И после се наложи да се извинява за “неуместното“ си чувство за хумор, отбелязва Бабикян.  Не трябва да си правим илюзията, че само тези двамата говорят по този начин, много местни „мачовци“ разсъждават така“, допълва експертът.

Плитка и спекулативна пропаганда

И все пак влизането на довчерашния генерал Румен Радев в президентската надпревара  повдига или снижава равнището на предстоящия вот за държавен глава, особено ако срещу него се изправи жена-конкурент?

„Само по себе си това няма голямо значение, аз не претоварвам с очаквания неговото участие, но  и в никакъв случай не гледам на него лековато, казва Бабикян. На този етап върху номинацията на БСП и АБВ се разсъждава повече от пропагандната страна, отколкото откъм реалните заявки на кандидата. Забележете, веднага започнаха спекулации. Ако някой случайно се изкаже в полза на качествата на бившия командващ на ВВС, той веднага е  обявяван за комунист. Ако същият този някой започне да обяснява, че човека е доскорошен висш офицер от НАТО, обвиненията срещу него са, че е американски агент. Затова сега диалогът е на прекалено пропагандна, плитка и спекулативна основа. А в крайна сметка отвъд пропагандната завеса следва да си дадем сметка за реалните качества на бъдещите кандидати. За да не ни подведат и този път! “, предупреждава специалистът по политически маркетинг Арман Бабикян.

ОТНОВО СМЪРТНИ НАКАЗАНИЯ НА БАЛКАНИТЕ ?

Ruth Snyder electrocution 08.08.2016

Ден след потушаването на опита за военен преврат, президентът  Реджеп Тайип Ердоган заговори за връщане на отмененото в Турция смъртно наказание. Въпросът беше превърнат в основен акцент на политическия дебат след като на грандиозния митинг в Истанбул тези дни Ердоган отново увери, че ще одобри подновяването на екзекуциите, ако те получат подкрепата на парламента и хората. Очевидно целта на президента е да елиминира физически висшите офицери и политическите си противници, които той смята, че са в дъното на неуспешния заговор. Естествено, че ако бъде въведено отново, смъртното наказание ще може да бъде прилагано и спрямо обикновени граждани, което прави намерението съвсем неприемливо за ЕС. Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд тутакси заявиха, че Анкара не трябва да възстановява смъртното наказание ако желае някога да стане членка на ЕС. Върховната представителка на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от своя страна припомни на Турция, че е членка на Съвета на Европа и подписа й стои под Европейската конвенция за човешките права. След което предупреди в прав текст : „Държава, която въвежда смъртното наказание, не може да бъде членка на ЕС“.

Държавата като екзекутор

До  1989 г. в България „висшата мярка“ на наказание е била изпълнявана редовно. Едва през 1998 година българския съд за последен път произнася присъдата  „смърт чрез разстрел“. Показателно е, че последният от 14-те разстреляни затворници само през 1989 г. е умъртвен на 4 ноември, дни преди падането на Тодор Живков от власт. Окончателната отмяна на смъртните присъди е гласувана от 38-то Народно събрание в края на 1998-ма и те са заменени с доживотен затвор без право на помилване. Преди 5 години, по повод Световния ден за борба срещу смъртното наказание, известният общественик проф. Михаил Константинов направи в печата интересно уточнение на термина „смъртно наказание“, като се позова на становище на председателя на ЕП Йежи Бузек, че „Смъртта не може да бъде разглеждана като форма на справедливост“. Така проф. Константинов формулира, че в крайна сметка „Изпълнението на смъртната присъда е убийство. Легализирано, организирано и изпълнено от държавата, но все пак убийство“. А по повод периодичните искания за възстановяване на екзекуциите в България, бившият конституционен съдия  и съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург Димитър Гочев каза в печата, че държавата не може да се връща към този „канибалски обичай хората да се избиват помежду си“, тъй като тя  разполага с достатъчно лостове и механизми, с които да пресече престъпността и нейното разрастване.

Възраждане на тоталитаризма?

„Турция на Ердоган  имитира демокрация още от идването му на власт. Подобно е и сегашното управление в България, защото вече неприкрито се говори за създаване президентска република със същата цел“, казва пред Дойче Веле адвокат Николай Хаджигенов, юридически защитник на пострадали от полицейско насилие граждани, включително пред ЕСПЧ в Страсбург. „ За съжаление, хората проглеждат късно. Още преди години, когато в Турция промениха конституцията в частта й армията вече да не е гарант на светската държава стана ясно, че тоталитаризмът в най-лошият му вид се възражда. По-късно турското общество беше разбито, а протестите на площад Тексим заприличаха на кръвопролитията на китайския Тянанмън. Затова сегашното искане  на Ердоган по същество няма нищо общо с правото, правовата държава или демокрацията. Целта е саморазправа с опозицията и бетониране на едноличната власт. Ужасно е, че през 2016 г. безмълвно наблюдаваме възраждането на режим, който повтаря историята на Хитлерова Германия или на Сталинските репресии”, смята адвокат Хаджигенов.

Държавата и човешкия живот

„Турция, заедно с общността на страните от Съвета на Европа, която обхваща близо 700  милионно население, е ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, припомня от своя страна адвокатът-правозащитник и председател на Асоциация за европейска интеграция и права на човека Михаил Екимджиев. Конвенцията принципно забранява смъртното наказание и издига начело сред основните права и свободи на гражданите правото на живот. Казано иначе, държавата има „негативното“ задължение по никакъв повод да не отнема човешки живот, включително и под формата на смъртно наказание, както и „позитивният“ ангажимент, ако някой отнеме човешки живот, тя да направи всичко възможно за пълно разследване и наказване на извършителите. Ако Турция реши отново да въведе смъртното наказание, дори в рамките на обявеното „извънредно положение“, тя безусловно ще бъде изключена от Съвета на Европа. Дори чл.15 от Конвенцията за правата на човека да допуска известни частични отмени /дерогации/, те въобще не са свързани с възможността за възстановяване на смъртното наказание или за нечовешко унизително третиране. И когато се прилагат, те стават под стриктното наблюдение на президента на Европейския съд по правата на човека и на Председателя на СЕ. Затова ако Турция все пак се реши да направи това  „рязко движение“, тя тутакси ще бъде изключена от СЕ“, е категоричен адвокат Екимджиев.

Идеи като  „храна боклук“

Подобно на турската ултрадясна Партия за национално действие на Бахчели, която вече подкрепи намерението на Ердоган  за възстановяване на смъртното наказание, формации като „Атака“ и двете партии от Патриотичния  фронт – ВМРО и НФСБ, продължават да правят опити да внесат в парламента искане за връщане на смъртните присъди и в България. Защо тъкмо национал-популистите се оказват най-яростни защитници на легализираните от държавата убийства в мирно време? Адвокат Николай Хаджигенов смята, че посланията на крайните националисти са насочени към онези, които предпочитат да вярват без да мислят и които реагират емоционално, а не рационално. „Целта на национал-популистите е една – властта! Заради самата власт и за облагите, които я съпътстват. По света тези хора не преследват нищо друго. Просто, ако не си мислещ човек, предложенията им ти въздействат като ястията на веригите за бързо хранене – ухаят добре, имат приемлив вкус, а всъщност са „храна-боклук“.

Да печелиш от човешките страхове

„Популистите се хранят от страховете на хората, продължава темата адвокат Михаил Екимджиев. Когато те искат смъртно наказание, това имплицитно включва внушението, че наоколо има едни много страшни хора, опасни врагове, които ни дебнат зад всеки ъгъл. Това повишава чувството на тревожност на гражданите на определена възраст, с особен манталитет и специфичен образователен профил. И тъкмо този страх захранва национал-популистите които, като че повече обичат Русия, отколкото България. Той ги прави по-популярни и по-разбираеми за посочените кръгове.  И те започват да трупат рейтинги, да печелят места в парламента и оттам да водят обикновено деструктивна и антиобществена политика. Особеното е, че когато експонират страховете на хората, всички те рушат ценностите на демократичното общество. И в Турция, и в България“, казва правозащитникът Михаил Екимджиев.

БЪЛГАРИЯ: МЕЖДУ СТРАХА ОТ МИГРАНТИ И ВНИМАТЕЛНИЯ ИЗКАЗ

Refugees  Sofia 021015 03.08.2016

„Изнудване“ – така германският вицеканцлер Зигмар Габриел определи подновеното настояване на Турция  за отмяна на визите с ЕС след вълната от репресии, последвали неуспешния опит за преврат. „От Турция зависи дали ще има или няма да има либерализиране на визовия режим. Германия и Европа при никакви обстоятелства не трябва да бъдат изнудвани“, каза Габриел, цитиран от ББС. Подобна позиция зае и австрийският външен министър Себастиян Курц. Пред австрийската агенция АПА той използва термини като „рекетиране“ и „шантаж“ по повод заплахите на турския си колега Мевлют Чавушоглу, че Турция ще анулира споразумението с ЕС за бежанците ако Анкара не получи срочно визовите облекчения.

Внимателни в изказа

Непосредствено след потушаването на опита за преврат в южната съседка, премиерът  Борисов обяви по телевизията, че споразумението между ЕС и Турция не се спазва и призова местните политици да бъдат особено предпазливи, когато говорят за съседната държава. „Ние трябва да бъдем по-внимателни в изказа, защото трябва не само да запазим комуникацията, а да направим така, че те да спазят своя ангажимент да не ни залее бежанска вълна”, каза тогава Борисов. А тези дни след телефонен разговор с германската канцлерка Ангела Меркел той  спешно издейства от ЕК помощ от 6 милиона евро за „защита на границата“ и обеща ново финансиране за завършване на 230-километровата ограда с Турция.

Политиката „да вдигаш шум“

Тази трескава активност все пак поставя въпроса дали все пак  българските страхове от изпускане на миграционните вълни от Турция са оправдани след като т.нар. „Балкански маршрут“  отдавна вече е затворен?

„Да, трябва да се вдига шум, иначе няма да ти обърнат внимание“, казва пред Дойче Веле  анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов и пояснява, че подходът на България в това отношение е подобен на гръцкия: „ ЕС плаща двойно и тройно на Гърция за всичко, което тя прави за охраната на своите граници. В България сме относително по-скромни, чак миналата година дойдоха по-сериозните помощи в тази посока“, посочва експертът. Според него преминаването през България вече е доста сложно, а при наличието на оградата  и засилената охрана минаващите могат да са десетки на ден, но стотици вече – едва ли. Анализаторът посочва, че подобно на Унгария и Австрия, България също прилага тактиката да залавя промъкналите се нелегално хора и да ги извозва обратно към съответната съседка. „Естествено, някои успяват да преминат, и това ще продължава. Вярно, струва им скъпо, но това е надеждата на мигранта, да се добере колкото е възможно по-близо до Запада. Все  пак от България и Сърбия той ще е по на Запад, отколкото от Турция, нали?  Затова процесът ще продължи и той няма да спре нито с края на войната в Сирия, нито с каквито и да е споразумение със съседите“, е убеден  Тихомир Безлов.

Сърбия втвърдява позициите си

Докторът по най-нова история Бисер Банчев от  Института по балканистика при БАН застъпва друго мнение. Според него Турция може да създаде голям мигрантски проблем за България и Гърция, тъй като след тях по „Балканския маршрут“ няма значение какво следва. „Херметично е запечатени са само границите между Сърбия и Хърватия и съответно между Сърбия и Унгария. Румъния и Албания са странични бежански коридори, а човешкия поток през България и Македония към Сърбия продължава да тече и това далеч не е типичната сезонна миграция. Просто приливът е предизвикан от затварянето на Унгарската граница. Кризата в Турция не увеличава, нито намалява потока, който е постоянен и просто не спира “, отбелязва балканистът. Той смята, че винаги трябва да се има едно наум, защото дори сключено с Турция споразумение не предполага автоматичното му прилагане. „Мога да прогнозирам, че Хърватия и Унгария ще бъдат наистина твърди в защитата на своите граници, от което следва, че натискът върху България и Гърция ще бъде най-силен. Това, което ме притеснява особено около Западните Балкани обаче е, че Сърбия също окончателно затвори границите си. Досега тя не можеше да си позволи да демонстрира твърда позиция към съседки от ЕС, но след като на 18 юли бяха отворени двете преговорни глави за „Съдебна система и основни права“ и „Правосъдие, свобода и сигурност“, Белград  гласно изрази недоволството си от пропускливостта на България. Така натискът към България и Гърция се засилва и откъм запад“, смята Бисер Банчев от БАН.

Политика и лично приятелство

Тихомир Безлов е склонен да интерпретира приглушената политика на София към Анкара с историята в личните контакти между Борисов и Ердоган, които датират още от времето на първото правителство на ГЕРБ. „Спекулира се, че още тогава между двамата е имало договореност за разцепване на ДПС особено след коментарите на Ердоган, че това е партия намираща се под влиянието на руските служби. С оттеглянето на Доган и идването на Местан начело на ДПС българо-турските отношения  като че се подобриха – все пак турският президент и екипа му дадоха доверието си на новия лидер на ДПС, коментира Безлов.  След отстраняването на Местан обаче тези отношения отново се изостриха и тогава Бойко Борисов отказа да вземе страна. Сега партията ДОСТ на Лютви Местан може да се регистрира, а проучванията сочат, че тя дърпа към себе си доста от електората на ДПС, в това число и от живеещите в Турция български изселници. Натискът от събитията там вероятно ще накара тях и близките им в България да гласуват срещу ДПС, а подобрените отношения между Русия и Турция едва ли ще променят отношението на Ердоган към ДПС“, прогнозира анализаторът от ЦИД. Според него България е твърде незначителна за да бъде мост между Турция и ЕС в спора за визите. „Ние сме периферия и най-често се опитваме да избягваме заемането на позиция – показателно беше въздържаното отношение на София към ситуацията в Турция. Или, казано в рамките на шегата, логиката е такава :„Ако дразним Путин, той ще ни спре газта, ако дразним Ердоган, той ще ни пусне мигрантите“, добавя иронично Тихомир Безлов.

Пазарлък до дупка

„Ако не изнудва, по въпроса за визите Турция със сигурност ще води много сериозен пазарлък. Това е в традициите на турската политика и тук не може да има изненада. Просто южната ни съседка ще преговаря докато не извлече най-изгодните условия за себе си. И ако  прецени, че е губеща страна в пазарлъка, тя със сигурност може да предприеме и драстични стъпки“, предупреждава все пак Бисер Банчев от Института по балканистика при БАН.

ТЕРОРИСТИЧНА ПРОПАГАНДА ПО БЪЛГАРСКИ

Capture 29.07.2016

Онези двамата, които заклаха възрастния свещеник в нормандското градче Сент Етиен дю Рувре, със сигурност добре са планирали терористичната си акция. Изборът на християнски храм за място на престъплението е бил направен за да бъде  породен религиозен ужас сред населението, а самото ритуално убийство с прерязване на гърлото, е било чисто пропагандна цел. Французите бързо схванаха всички тези подробности и най-големите медии в страната логично обявиха, че няма да поместват снимки и имена на терористи, като същевременно се ангажираха да  свият до минимум подробностите около техните акции. Просто за да не „героизират“ тероризма допълнително.

В медийната пропагандна шумотевица

Първоначално мъждукаше известна надежда, че подобни изводи и интелигентно професионално поведение  ще възприемат и българските медии, особено след като стана ясно, че самовзривилия се атентатор от баварския град Ансбах е имал патетична имигрантска сага в България по пътя си към сегашната „Обетована земя“ Германия. Вместо това цяла седмица местните телевизии, радиостанции и вестници се скъсаха от  надпреварата да съобщават всевъзможни подробности и сензационни детайли за младоликия терорист, за неговия интимен живот на беглец и потенциален сваляч, да коментират всяка негова уж искрена дума и действие. И което е особено показателно,  публично  да се „изфукат“, че техни архивни видеозаписи вече са закупени и се въртят от някои германски и световни медии. Казано иначе, неочаквано и България се превърна в част от световната  видео и интернет пропаганда. Само че не тази срещу престъпниците, а тъкмо обратното – от  онази на самите терористи.

Забравените европейски практики

Едва ли е нужно да се пояснява, че терористите ужасно много се радват на публичността, особено когато им се тя им бъде подарена по наивен и безплатен начин! Колкото по-голямо е мястото, което медиите отделят на техните кървави  и шумни акции, толкова повече действията им „вдъхновяват“  фаланги от нови потенциални убийци и самоубийци. И това всъщност е тяхната цел!  Тази тактика е известна  на Европа, която, както знаем, не се сблъсква с тероризма за първи път. Нека си припомним как британската преса отразяваше  атентатите на ИРА в Ирландия или на Острова, как испанските медии реагираха на  действията на тяхната ЕТА  или как световните медии покриваха информационно действията на ООП в Близкия изток през 70-те и 80-те години на миналия век. Общо взето всички те огласяваха щадящи силни видеокадри и лаконични информации, обикновено пришити в някой по-голям анализ или коментар. Тъкмо затова днес отново следва да се запитаме дали следва два пъти да нагазваме в един и същ поток или това, всъщност, е невъзможно ?

За пропагандата и самодейното новинарство

И все пак новото сега е, че успоредно с традиционните медии, информацията обилно блика и от социалните мрежи. Камерите в мобилните телефони, които почти постоянно са в режим онлайн, превръщат потребителите в актуални свидетели на всяка сериозна случка или, което е доста по-често, в  наблюдатели на  най-обикновена дивотия, при това  почти в реално време. Това, естествено обрича евентуалната идея  новинарите  да се договорят за бойкот на терористичните новини,  в общо взето безсмислено занимание.

Какво, обаче все пак може да се направи? Просто публиката с „умни телефони“ би следвало не само  да схване, но и консенсусно да приеме факта, че предоставянето на онлайн територии на престъпниците е не само рисковано, но и крайно глупаво занимание, което  лекомислено се налива вода в тяхната кървава пропагандна мелница. Просто идеята е така ухажваните медийно  през последните години „граждански репортери“ и спонтанните самодейни „новинари“  да разберат опасността  и да се откажат от наивната си ретранслационна интернет-дейност  по същия начин. Със същата отдаденост, с която продължават ентусиазирано да преследват покемони или масово да се включват в напълно безмислени игрички в мрежата.

Алтернативи на глобализацията

Има обаче  и нещо друго. Ако медиите се договорят организирано да бойкотират действията на  радикалните терористи, върху тях неизбежно ще се посипят критики, че „де факто“ те се отказват да  изпълняват основното си задължение –  да информират обществото. Дори повече, те светкавично ще бъдат заподозрени, че манипулират и изкривяват действителността. Тъкмо поради това медиите трудно  могат да се превърнат в страна от дискусия как да бъде решен проблема с терористите, след като обществен консенсус по този проблем все още няма.

Затова ако приемем идеята, че глобализацията няма алтернатива и съответно  направим извода, че затварянето на националните граници няма да реши нищо, тогава ще се наложи постепенно да се простим със своите корени и начин на живот и да започнем да се приспособяваме  към бита и манталитета на вълните мигранти, които неизбежно носят със себе си своите собствени възгледи и традиции.

Ако  обаче  решим, че не сме съгласни с подобна идея, тогава трябва да поставим под въпрос концепцията за  въпросната безалтернативна глобализация.

Така, в  крайна сметка излиза, че присъствието на темата за тероризма в медиите и тяхното наивно негово пропагандиране от тях, се оказва част от дебата за това какво всъщност желаем като българи и граждани на ЕС. И ако  всеобщото игнориране на темата „терористи“ и техните убийствени вакханалии евентуално се превърне във факт, това несъмнено ще бъде сигнал, че вече сме си дали сметка какво всъщност искаме.

Дано някога дочакаме такъв момент! На сегашния етап, за съжаление, песимизмът надделява.

БЪЛГАРИЯ В ТЪРСЕНЕ НА ИСЛЯМИСТИ

Sofia Mosk 1114 27.07.2016

На организирана от Патриотичния фронт парламентарна дискусия, главният прокурор Сотир Цацаров обяви за невярно твърдението, че „почва за радикален ислям у нас няма“. Изказването беше направено само дни след като националистите внесоха проект за промени в НК, които инкриминират проповядването на радикален ислям. На същата кръгла маса председателят на Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ Димитър Георгиев посочи като рискови „маргиналните групи, които на основата на финансова зависимост биха се насочили и подали за радикализация“. По-късно в медиите, бившият главен мюфтия и някогашен щатен сътрудник на ДС Неджим Генджев „доразви“ темата. Той обяви, че радикален ислям в България „може би ще има“ и настоя 90-те имами и представители на турското министерство на религиите /Дианета/, които се намират в България, да бъдат незабавно освободени. Бившият вътрешен министър и някогашен председател на ДАНС Цветлин Йовчев от своя страна директно идентифицира рисковата група.  Тези дни той обяви по телевизията, че най-уязвими от радикализация в момента са българомохамеданите, защото при тях „кризата на идентичност е по-голяма и те са склонни да възприемат такива опасни идеи“.

Радикален мюсюлманин или християнин ?

Доц. д-р Михаил Иванов, експерт по етническите проблеми и университетски преподавател, е категоричен, че е много важно в публичното пространство да спре използването на неточното понятие „радикален ислям“. Той се позовава на речниковото понятие „радикален“, което означава  „коренен, дълбок, основен“ и пояснява, че на практика всеки дълбоко вярващ мюсюлманин е радикален, както и всеки коренно отдаден на вярата си християнин също е радикален. „ Това, за което трябва да се говори е „ислямизъм“ и според определението на ПАСЕ /Парламентарната асамблея на Съвета на Европа/ става въпрос за възглед, който определя исляма не е само религия, но и като социален, политически и правен кодекс на поведение. Което означава, че в правния свят на нашите общества ислямът се поставя над законите, а това е недопустимо“, пояснява експертът и допълва, че ислямизмът следва да бъде ограничен, включително и в българското право.

Главният редактор на в. „Заман“-България Мехмед Юмер отчита, че темата за ислямизма периодично се завърта в българското публично пространство, но хората, които изповядват ислям го практикуват на обредно-ритуално равнище. „Интересът към религията, особено сред по-младите поколения намалява и те се вълнуват от проблемите на съвременната младеж. И все пак е важно да се знае какво проповядват в джамиите имамите, особено онези, които идват отвън, и този проблем не трябва да се омаловажава“, казва Мехмед Юмер.

Напрежение и отчуждение

Все пак какви опасности крият най-новите законодателни инициативи в българския парламент свързани с промени в НК по въпросите за ислямизма, както и предложението всички проповеди да се правят на български език?  Доколко постоянното раздухване на етно-религиозна психоза застрашава етническия мир в България?

Докато за Мехмед Юмер подобни предложения  пораждат само притеснения сред мюсюлманското население в страната и то най-вече защото тези хора  правят асоциации с тоталитарното минало, за доц. Михаил Иванов политиката на национал-популистки формации като Патриотичния фронт, в който влизат НФСБ и ВМРО, както и на партия „Атака“, играе изключително вредна роля. „Поредицата инициативи, като забраната на бурките, предложението за инкриминиране на неясното понятие „радикален ислям“, инициативата на ПФ да наложат проповедите да се изнасят само на български език, ограничаването на секциите за гласуване в Турция – всичко това създава напрежение и отчуждение сред българските мюсюлмани, турците и помаците. И тъкмо в отчуждението и тяхното капсулиране се крие опасността.  Тези хора все повече се затварят в себе си, обидата им към държавата и политическите партии се увеличава. Колкото до някаква радикализация, до предприемане на противозаконни действия, това не се наблюдава“, казва доц. Иванов и продължава: „ Като осъждам категорично призива за проповеди само на български език, аз все пак споделям идеята в наказателното право да се инкриминира злоупотребата с исляма, както и това, че ислямизмът трябва да бъде ограничен“.

Помаците – българоезични мюсюлмани

По повод опасенията за уязвимостта  на помаците от радикализиране, Мехмед Юмер  споделя личните си впечатления от техни общности в Родопите: „ Не съм наблюдавал крайност и радикализъм у тях.  При по-възрастните религиозната и етническата принадлежност са преплетени силно, те изповядват традиционния ислям. За по-младите обаче, религията няма водеща роля. Когато разговаряте с тях разбирате, че темите, които ги вълнуват не се различават от онова, което интересува връстниците им в  другите е краища на България. Затова може би си струва да се изследва как в техните райони българомохамеданите оценяват кое е белег за демократичност – материалното благополучие или защитата на правата и свободите“, предлага Мехмед Юмер.

Рискове от непремерената  реч

„Цветлин Йовчев е прав, че идентичността на помаците е разколебана, допълва доц. Михаил Иванов.  Да, те са по-религиозни от турците, защото вярата е в основата на тяхната идентичност, така те могат да се отделят и да бъдат различни. Безспорно е, че сред българоезичните мюсюлмани или „помаците“, за каквито мнозина сами се определят, желанието да бъдат различни от българите и християните е много силно и тъкмо то води до отчуждение. А това е наистина тревожно. Колкото до миграцията, нагласите им за нея не са чак толкова слаби. Много млади хора от Сатовча, Ваклиново и други  общини вече са в САЩ и Канада и там живеят като модерни граждани. През последните години слабата им до неотдавна охота да напускат родните си места силно се е  променила. Миграционният нагласи и при тях стават все по-силни“, казва етническият експерт. И обобщава: „За „радикален ислям“ в България говорят онези, които искат да извлекат политически дивиденти от това. Бившият главен мюфтия Недим Генджев иска да бъде забелязан, желае да остане в политическия живот и затова непрестанно насажда страхове сред хората. Г-н Сотир Цацаров, вместо да се занимава с основната си дейност на главен прокурор, е решил да участва в законодателството, сиреч да навлезе от съдебната в законодателната власт и непрекъснато прави изказвания, които меко казано, са неиздържани. Всичко това също е опасно“, смята доц. Михаил Иванов.