РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
16.01.08

ВОДЕЩ: Вместо въздух близо 2-та милиона жители на София дишат прах – това е констатацията на Инспекцията по околната среда и водите в резултат на всекидневните изследвания. Старите автомобили и металургичния комбинат „Кремиковци” са основните отровители на на софийския въздух.
В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев разглежда проблема:

ГП: Мърсотията отдавна е неизбежна част от живота на човешките същества, които населяват София. Тя е повсеместна, увеличава се непрекъснато и вече е убийствена за човешкото здраве. Задръстеният до самоблокиране от автомобили двумилионен град с инфраструктура за няколко стотин хиляди жители, е принуден да води „анаеробно”, сиреч „безкислородно”, съществуване в резултат на миязмите, които бълват надхвърлящите милион стари автомобили по улиците и на „оранжевия, зеленикав и син пушек”, по определението на кмета Бойко Борисов, произвеждан с тонове от някогашната гордост на българо-съветската дружба, а днес собственост на индийски милиардер, металургичен комбинат „Кремиковци”.
Деца, възрастни, хора в активните си години лепят с всяко вдишване по дробовете си

мръсотия и прах,

съставен от всички отровни елементи на Менделеевата таблица в количества, превишаващи в някои централни райони многократно нормите за замърсеност. И респективно пълнят здравните заведения със своите тежки, хронични дихателни заболявания.
Защо сред тези българи не се задейства елементарния инстинкт за самосъхранение, биха попитали мнозина? Какво подхранва подобни самоубийствени нагласи сред тези хора? Носи ли някой въобще отговорност за всичко това?
Затварянето на „Кремиковци” може да доведе до правителствена криза, а ние предлагаме екологична програма, която да спре замърсяванията до две години, твърди българския представител на индийския собственик на може би единствения функциониращ металургичен комбинат в столични условия в света.
Премахването на “Кремиковци” ще се отрази пагубно върху цялата икономика на републиката, смята българският министър на икономиката и енергетиката, защото комбината генерирал две на сто от брутният вътрешен продукт на страната, 6 на сто от износа, а приходите от него били над 700 млн. лева годишно!

Пет милиона тона са отровните газове,

които чудовището бълва годишно, казва кмета на София Бойко Борисов. Предприятието има облигационен заем, който не се плаща. Държавата е разсрочила дълговете на „Кремиковци” за ток и парно до 2014 година. Комбинатът трябва да бъде затворен поетапно. „И аз искам да си купя за един долар фирма в Делхи за да тровя града”, контрира столичния кмет.
Това са три отговора на въпросите за самоубийствените нагласи на софиянци. Вероятно президент и министър-председател които също дишат софийските миязми, имат свои отговори, но засега те са тайна. И ще останат такава докато не стане ясно в състояние ли е сегашното правителство на европейска България да обърне внимание на здравето и сигурността на своите граждани или ще продължава да защитава единствено своите властови и икономически си интереси?
Дотогава, обвити в тежкия сивкав смог софиянци ще продължават да дишат дълбоко коктейла от олово, прах, серен двуокис и въглеводороди, и ще се кръстят за помощ от Европа.
И всичко ще приключи с това.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

buy Senior Skip Day

04.03.08

Непосредствено преди началото на официалните церемонии по отбелязването на българския национален празник на 3-ти март и ден след президентските избори в Русия, кметът на София Бойко Борисов забрани със заповед всички мероприятия на открито, свързани с честването на празника. Поводът – съпричастност към трагедията със загиналите по време на пожара във влака София-Кардам.
Върху същината и последствията от този ход на столичния кмет се спира Г.Папакочев:

ГП: Макар и неизпълнена от държавната власт, заповедта на кмета на София и лидер на най-популярната тези дни политическа партия в страната Бойко Борисов, подействува като шок за управляващите, като изразител на общественото недоволство и като обвинение към боледуващата традиционна дясна опозиция.
По трагично съвпадение, нареждането за отмяната на празненствата по повод „дълбоко символичния празник на 130-тата годишнина на българското Освобождение”, както отбелязва в традиционната си поздравителна телеграма до Москва българския президент Георги Първанов, съвпадна и с очакваната политическа рокада на върха в Кремъл, нещо което определено засили ефекта от сигнала, който претендента за лидер на следващото правителство в София изпрати. А този сигнал е повторение на често споменаваната от кмета Борисов фраза:

„Обичам руснаците, но българите обичам повече”.

Сериозният шок, в който управляващите изпаднаха след огласяването на кметската заповед пролича в реакцията на българския президент. Той се захвана да обяснява пред медиите, че на 3-ти март държавата „не правела сватба, а възпоменателни събития” и побърза да потвърди, че очаква правителството все пак да обяви траур за жертвите от влаковия пожар. Премиерът Станишев така и не намери кураж да направи изявление, въпреки че присъствуваше на формално забраненото от кмета отдаване на почит към руските братушки освободители. Дори по-лошо – с мълчанието си той демонстрира пълната липса на позиция на кабинета по повод причините и вината за гибелта на

осемте кремирани от огъня в овехтялата железница

граждани, както и за съчувствие към мъката на техните близки.
Вярно е, че идеята за обявяване на незабавен национален траур и отмяна на честването на церемониите дойде още преди три дни от проф. Михаил Константинов, един от най-трезвомислещите анализатори на десницата, но е факт, че лидерът на партията ГЕРБ Бойко Борисов успя да я превърне в политическо острие. Защото дали от умора, леност и безразличие или от тежки празнични трапези в провинцията, но нито един от лидерите на т.нар.”опозиционна десница” не пожертва тридневната си ваканция за да се занимае с актуална политика и да потвърди онова, което все повече българи мислят.
А то се съдържа в изпълнените с мъка, но пронизващо верни думи на почернената майка на една от жертвите във влака: „Каква държава е тази нашата? Умните си и хубави деца прогони в чужбина, а тези дето останаха в нея ги избива!”
Така уважението към трагедията на близките на загиналите по вина на държавните железници едва ли е „заиграване” с болката и мъката на хората, а проява на елементарна обществена човещина.
Човещина, която в европейска България днес е тежко дефицитна.

August Rush dvd

Saturday Morning movie

buy Pickup on South Street

• soma fla delivery

01.05.2008
След като популярният в чужбина някогашен футболист Христо Стоичков отново демонстрира своенравния си характер, като наби през седмицата фотожурналист от български седмичник и наруга грубиянски бременната му съпруга в Барселона, въпросът свързан с „папарашката” фотография стана отново актуален в България.
По радио Дойче веле да чуем мнението на Георги Папакочев:

Снимането с т.нар.”скрита камера” доби такава популярност в България, че вече започна да прехвърля нейните граници. Зяпането на „неудобни” изображения се превърна в своеобразно „национално воайорство”, което се практикува от широк спектър зяпачи. Като се започне от учениците в средното училище и се завърши с ченгетата и почитателите на жълтите медии. Вече всички създават електронни изображения на всеки и на всичко.
Възхитеният от възможността да направи своя „кадър на живота” на „великия” Стоичков местен прес-фотограф не другаде, а в барселонски ресторант, е бил така изненадан от случайно възникналата възможност, че в залисията просто е забравил някои елементарни правила на занаята. Като, например, че за разлика от улицата, ресторантите не са публично пространство и за да се снима професионално в тях трябва разрешение както на собственика, така и на обекта на снимката. Позабравил е също печалната истина, че някогашната футболна звезда Стоичков никога не се отличавал с изискани обноски и добро възпитание, поради което импровизирания папарак е отнесъл навън освен персонален пердах , така и унижението от типичните стоичковски „комплименти”, изкрещяни към бременната му съпруга. И всичко това за

един „пробит кадър” на почти безинтересна личност…

По-забавни като жанр се оказаха появилите се в Интернет в навечерието на скандалите в МВР импровизирани мобифонни снимки на трима ноторни участници в разправията – двама бивши генерали от ведомството и един бивш доносник, с неизвестен засега чин от службите на комунистическото минало, които сладко си хортуват в столичен хотел. Изображенията били направени тайно, според твърденията, лично от досегашния главен секретар в руменпетковото МВР, който в амбицията си да разобличи заговорниците срещу него, се превъплътил в обикновен „папарак”. Доколко е постигнал целта си се видя от крайните резултати на баталиите в МВР, но все пак приносът в използването на т.нар.СРС или „Специални разузнавателни средства”, беше отчетен.
Най-ентусиазираните консуматори на тайни изображения, както навсякъде, си остават, обаче, подрастващите. Къде по-сензационен удар е да снимаш с мобилния си телефон как „скромната” на пръв поглед съученичка прави

стриптииз пред кабинета на училищния директор

и след това да продадеш клипчето за 50 стотинки на парче! Или да разпространиш немислимия 140-секунден видео клип, в който асистент-преподавателка в провинциален университет, авторка на хабилитационен научен труд за „Общуването по Интернет”, се е самозаснела в еротично изпълнение, което би накарало труженичките от всяка световна улица на Червените фенери да се изчервят професионално! А да отвориш персонален интернет-блог на референтка в българското външно министерство, където тя показва умишлено своите най-съкровени прелести? Навсякъде подобна разкрепостеност би била истинска сензация!
Да. Но всичко това е рутинен делник за пост-Великденска и първомайска България. Но забавен. Особено, ако обществото има вече силно развит апетит към продуктите на т.нар.”национална папаращина”.

• nicotinell Willy Wonka & the Chocolate Factory film
  Outlaw full movie Second Coming full movie
  You Got Served release

  Necronomicon trailer Caesar and Cleopatra dvd

25.06.2008

Както обикновено, летния туристически сезон в България започна с „вечните” морски курортни безобразия.
Още в началото следва да се направи необходимото уточнение, че летният курортен сезон по българското черноморско крайбрежие започна за любопитните и откривателски настроени туристи от чужбина. Българите вече почти не летуват на своето крайбрежие. Те отдавна предпочитат гръцкото и турско егейско крайбрежие и условията, които предлагат за почивка двете съседни държави. Което говори не само за повишения жизнен стандарт на българските курортисти, но и за пълната неприязън, с която мнозинството от тях вече гледат на „родния Черноморски бряг”.
И има защо. Български медии съобщават, че на изток страната вече е опасана от
бетонната „Китайска стена” на дивото и грозно строителство,

което след като превзе напълно морското крайбрежие с натрапливо грозни хотели и отблъскващи заведения сега навлиза и в самото море. В края на миналата седмица парламента прие на първо четене промените в Закона за концесиите, който „де факто” разрешава строителството на изкуствени острови в крайбрежния шелф – просто направените поправки предвиждат като принадлежност към обекта на концесията да може да се включва и прилежащата водна територия „с широчина не повече от 200 м.”
Така, след като в пълно нарушение на Конституцията, която предвижда брегът да е достояние на всички граждани, по пясъчните плажни ивици, златните дюни и скалистите заливи и носове бяха построени чудовищни човекарници, наречени хотели, и достъпът до тези райони практически е забранен,

настъплението на бетонното безумие преминава към водата. The Old Army Game download

Там ще се изграждат луксозни сгради със стъклени подове за гледане на подводния свят, яхтени пристанища, полигони за водни спортове и какво ли още не! Цената за всичко това ще бъде заплатена от и без това обрулената морска флора и фауна, от унищожената за поколения напред природа на Черноморския регион.
Кой разреши да се случи всичко това? Какви са механизмите, с които строителния геноцид погуби източната граница на България? Ще бъде ли потърсена отговорност някога за това варварство? Кога и от кого?
Въпроси, на които няма да бъде отговорено нито през този, нито през идните летни туристически сезони. Едва ли ще им отговори и сегашното активно поколение българи. То просто ще предпочита да летува другаде, колкото е възможно по-далеч от своя бетонен роден бряг.

Който вече наричат „Източната българска “китайска стена”.