30.10.14

„Зловонието КТБ“, по думите на лидера на ДПС Лютви Местан, вече се разстила  извън пределите на България.  След като припомня  , че през последните две години най-бедната страна на ЕС  е разтърсвана от нестабилност, която е отблъснала както избирателите, така и чуждестранните инвеститори,  по повод  първия ден на новия 43-ти парламент Ройтерс написа: „Политическите боричкания спъват усилията за решаване на банковата криза, поставила съдбата на четвъртата по големина банка в страната КТБ в предверието на ада след масираното изтегляне на депозити през юни“. АФП от своя страна не закъсня да отбележи:  „Гуверньорът на централната банка Иван Искров и нейният УС са подложени на масиран огън заради неспособността им да предотвратят фалита на КТБ, а новият парламент се очаква да ги отстрани от постовете им“. Агенцията допълни, че „ширещата се корупция и шуробаджанащина, слабият икономически растеж и упоритата дефлация подхранват недоверие към политиците и вече две години пораждат в страната постоянни улични протести“.

България в чуждото финансово огледало

Какви други сигнали  изпраща кризата с КТБ към икономическите и финансови партньори на България?

Илия Лингорски, бивш подуправител за България на МВФ и бивш зам.-министър на финансите, вижда източниците на тези отрицателни послания  в поведението на институциите и най-вече на БНБ, в опитите за шиканиране на европейското законодателство, както  и в липсващата защита на интересите на чуждите инвеститори в страната. “ Още от началото на кризата видяхме как думите на централната банка, чиито изявления във всяка държава обикновено се възприемат като безспорен факт и чиста монета, у нас станаха пример за непоследователност, при това в рамките на дни. Едно се заявява, друго се случва, после се казва обратното. Така доверието в БНБ беше загубено много  преди да се заговори за оставки в нея“,  смята финансистът. Според него всички принципи на европейското законодателство, свързани със защитата на частната собственост и по-точно с гарантирането на депозитите в банковата система, са били нарушени. „Клиенти на КТБ вече 4 месеца са лишени от достъп до своите пари и депозити, за което България получи не едно предупреждение, срещу тези действия започна разследване, заваляха негативни оценки от Европейския банков орган и ЕК започна наказателна процедура за системно нарушаване на европейското законодателство от българските  институции.  Начело с БНБ, при това!“, посочва Лингорски. Той не пропуска и факта, че Фондът на генералния държавен резерв на Султаната на Оман, инвеститор в КТБ, е имал  много трудни четири месеца в България, включително и в репутационно отношение.  „При възможно най-лошо развитие на кризата представяте ли си какъв сигнал ще изпрати един провал в България на този Фонд не само към Близкоизточния район, а и към деловите среди по света? Сигналът е, че дори такава солидна институция като Оманския фонд е била въвлечена със своя инвестиция в типичния наш „връзкарски капитализъм“, отговаря на въпроса си Лингорски.

Маските  падат

Директорът на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов също смята, че поведението на банковия регулатор и институциите затвърждава впечатлението, че за тях  е важна не е защитата на интересите на вложителите, а някакви други скрити и недоизказани интереси. „Със сигурност обликът на България като страна с лошо управление на публичния сектор и с огромни проблеми в защитата на частни интереси ще бъде потвърден и след този „банков епизод“ с КТБ. Нашите западни партньори ще се нуждаят от солидна доза нови мерки, които да ги убедят, че България има възможност да се справи с предизвикателството“, изтъква изследователят от ЦИД. Той обаче отбелязва, че в банкова афера вече се е случило и нещо позитивно – паднали са маските на някои играчи в нея. „Така вече за всички е ясно, че икономическите и финансови партньори навън ще очакват конкретни действия на българските правораздавателните органи. И най-важното – по примера на  Хърватия и  Румъния, виновниците  да получат заслужено наказание според законите, както е във всяка правова държава“, коментира Руслан Стефанов.

Изходът

В разгара на кризата с КТБ през август  британският „Файненшъл тймс“ цитира думите на мениджър на хедж фонд, който казва: „Както и да приключи всичко, надеждността на България на международните пазари ще понесе удар“. По същото време вторитетният англоезичен вестник в Ливан и Близкия изток „Дейли стар“ коментира, че превърналата се в „политически цирк“ банкова криза повдига въпроса „дали България  има необходимата политическа и институционна зрелост, за да стабилизира възникналата ситуация“ и допълва, че „липсата на прозрачност е смайваща“.

Илия Лингорски е категоричен, че най-лошият удар срещу реномето на една държава е банковата криза. Според него за да се впечатли положително, инвестиционната общност трябва да се убеди, че страната си е взела поука от случилото се, че е признала за дългогодишното  толериране на неправилни и порочни практики, и че е готова да демонстрира решимост за тяхното отстраняване.  На първо място обаче той посочва възстановяване доверието в БНБ. Финансистът лансира пред ДВ и идеята си да бъде потърсен утвърден европейски или американски централен банкер, който да оглави УС на БНБ. „През миналата година канадският централен банкер Марк Карни стана гуверньор на британската „Bank of England”, бившият шеф на Израелската централна банка Стенли Фишер бе избран за заместник-председател на Федералния резерв на САЩ, припомня Лингорски и посочва, че  подобни практики набират все по широка популярност. Макар и  екзотична за България, тази идея трябва да се обмисли, защото ние никога не сме имали такава криза в доверието към централната си банка! Каквито и патриотарски настроения да се усещат в страната, едва ли някой ще дойде у нас за да ограби националните ни интереси. Работата на централния банкер е високопрофесионална и най-добрата атестация за него е предишния му опит и постижения“, е категоричен  финансистът.

Промяна на системата

Според Руслан Стефанов международното реноме на България днес е достатъчно ниско, така че кризата около КТБ по-скоро ще затвърди съществуващото  мнение за страната, отколкото да породи нови негативни оценки. „Колкото до идеята за чужд експерт да оглави БНБ, ние сме опитвали  подобно нещо при въвеждането на валутния борд . Това, обаче, не ни спаси от другите лоши практики. За това не мисля, че само една личност може да  реши проблема, дори тя да част от възможните варианти.  Опитът показва, че е необходима промяна на системата. А тя следва  да е резултат от  усилията на всички онези, които са решили да останат да живеят в тази страна и да осъществят неотложните промени“, обобщава Руслан Стефанов от ЦИД.

26.10.2014

„Какво се случи през ноември 1989-та? Да, помня, тогава свалиха Тодор Живков от власт, после настъпи  „Лукановата зима“ и храната изчезна от магазините. Навсякъде имаше митинги в София, върнаха имента на турците и се появи СДС-то. Всичко си спомням, разбира се!“ Това, в общи линии, биха казали българите за случилото се точно четвърт век . Двадесет и пет годишните, а и по-младите от тях, само са чували за събитията, наричани днес все още  „началото на прехода“, „голямата промяна“, „краят на тоталитарната власт“. В учебниците им все още не пише нищо за януарската закуска на президента Митеран с 12 инакомислещи български интелектуалци във френското посолство в София, нито за февруарската първа сбирка на „Екогласност“ в дома на актьора Петър Слабаков. Удобно са забравени  майските призиви на „първия партиен и държавен ръководител“ Тодор Живков към Турция да приеме българските мюсюлмани, които искали да се изселят там, както и последвалото  насилствено депортиране на 300 хиляди български граждани, цинично наричано все още „Възродителен процес“. Избледняли са спомените за състоялия се през есента на 1989-та в София международен екофорум, на който комунистическият режим  за пореден път е критикуван остро за нарушаване на човешките права, както и за октомврийския милиционерски побой върху активисти на „Екогласност“ в градинката пред „Кристал“, където те събираха подписи срещу проекта „Рила-Места“.

Малцина си спомнят също, че на 9 ноември, в деня на падането на Берлинската стена, рухва и последния български комунистически водач Тодор Живков – превратът е организиран от неговите съратници в Политбюро Петър Младенов и Андрей Луканов. На следващият 10-ти ноември  ЦК на БКП на пленум официално сваля несменяемия си от 35 години генерален секретар  с прозвището „Тато“ от поста му за да избере на негово място единия от превратаджиите – Петър Младенов. За късмет, за кратко.

Веселба в „Яйцето“

„Тоталитарните режими се мъчат да издълбаят дупки в паметта, където потъват всички действия – и лоши, и добри“, пише във фундаменталния си труд „Тоталитаризмът“  германската философка Хана Арент. Затова четвърт век след събитията от 10 ноември 1989 година решихме да попитаме двама участници в тези събития дали помнят  точно кога и при какви обстоятелства са научили за свалянето на Тодор Живков?

„На 9 ноември течеше конгреса на Философското дружество в СУ“Св.Климент Охридски“, си припомня физикът Ивайло Трифонов, член на Клуба за гласност и демокрация през 1989-та, на КС на СДС през 1990, а по-късно началник на канцеларията на президента Жельо Желев.  „Още през деня на форума се говореше, че на Пленума предстои да се случи нещо важно- просто някои от водещите философи бяха членове на ЦК. Явно беше изтекла информация. Малко по-късно, след като официално беше обявена смяната на Тодор Живков, конгреса на Филисофското дружество беш прекратен. Събрахме се долу в „Яйцето“, получи се хубава компания. Покойният вече Иван Славов, „професорът по кича“ както го наричахме, набързо донесе от кабинета си голям албум с различни „закачки“ със социализма и Тодор Живков и веселбата започна. Тогва все още не ни се вярваше, че всъщност е станало нещо съществено, но за всички случилото се беше неочаквано.

На следващия ден имаше сбирка на ръководството на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, станал  по-късно Клуб за демокрация. Тя се състоя в редакцията на сп.“Социологически преглед“ на „Витошка“, нейни членове бяха Петко Симеонов и проф.Иван Джаджев. На нея беше решено да се напише писмо до новоизбрания генерален секретар на БКП Петър Младенов, в което се поставяше и въпроса за легализирането на неформалните организации и най-вече на нашия Клуб за гласност и преустройство. Дотогава просто не се даваше никаква възможност за откритата му дейност, а преследвания очаквахме на всички нива – като се почне от ДС и  се  стигне до партийните комитети, администрацията и т.н. Партийният апарат, обаче,  доста се беше обезкуражил тогава и гледаше формално на функциите си, подобно беше поведението и на органите за сигурност. Това са конкретните ми спомени за 10 и 11 ноември 1989 година.“, разказа пред ДВ Ивайло Трифонов.

Камбани в потока на събитията

Друг професионален физик, доц.д-р Михаил Иванов, съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията от 1990 до 1997 година, няма спомен къде и кога точно е научил новината за свалянето на Живков. „Мисля че бях на работа в Института за ядрени изследвания. Помня обаче чувството на надежда и въодушевление, което изпитах тогава. Подобни емоции ме изпълваха още в началото на ноември 1989-та – помня много добре акцията на Екогласност за р.Места. Тази екологическа подписка за защита на природата бързо придоби политически характер. Шествието ни потегли точно в 17 часа, тогава забиха камбаните на „Св.Александър Невски“ и всички се насочихме към парламента за да внесем подписката. Помня  и събранието на Клуба за гласност и преустройство в кино „Петър Берон“, което също допринесе за приповдигнатото настроение. И някак си в тази върволица от събития научихме, че Тодор Живков е бил свален от власт“, разказа Михаил Иванов.

Вятърът на промяната

Той си спомни разговор с негов приятел на разходка в градината пред НДК,  в който са умували при какви обстоятелства Тодор Живков ще се откаже от властта.“ Решихме, че ще го направи така, че да запази властовите позиции на семейството си и на своето обкръжение. Признавам, не допусках, че свалянето му ще стане точно по начина, по който беше извършено. Да, това беше отстраняване, но и Живков си беше дал сметка, че случващото се в Източна Европа тогава неминуемо ще доведе до оттеглянето му. Свалянето му беше организирано така, че да бъдат запазени властовите позиции на тогавашната върхушка“, коментира Михаил Иванов. „А иначе промяната вече витаеше във въздуха. В Института за ядрени изследвания, помня, на открито партийно събрание през август ни прочетоха някакъв „бюлетин номер 7“ за това, че акадмиците Асен Дацов и Иван Тодоров са родоотстъпници и предатели. Обвиниха ни, че създаваме антипартийна група, на която аз съм бил начело –  в института освен всичко друго много категорично се изказвахме в защита на правата на турците в България. След това имаше опити да бъда санкциониран, но се виждаше, че не става. Времето вече беше друго, ситуацията  – различна. И тогава не се изискваше някаква особена гражданска смелост да кажем публично онова, което мислим. Физиците бяхме изключително чувствителни на тема екология, чистота на въздуха, радиоактивности , правехме различни подписки, но въпреки това обичайните разследвания, разправии, наказания вече ги нямаше. Просто нещата бяха ескалирали“, се върна в спомените си пред ДВ Михаил Иванов.

Визионерство липсваше напълно

И все пак как си представяхте в онзи момент бъдещето на България, примерно след 25 години?

„Никак, признава Ивайло Трфонов. Ако някой каже, че си е представял бъдещето дори и след година, просто ще излъже. Тогава живеехме със събитията на деня. За това какво ще се случва с политиката, с икономиката, в обществения живот нито се мислеше и нито се говореше. Просто тичахме по всекидневните си задачи. По това време възникна идеята за първия митинг на 18 ноември, един от неговите инициатори беше Анжел Вагенщайн, член  на БКП. Цялата  седмица след 10-ти ноември мина в подготовка на този митинг. А събитията следваха едно след друго. След този митинг се зароди идеята за Кръгла маса, започна нейната подготовка. Неформалните организации се разрастваха,  възстановяваха се  ликвидираните през  1944 г. стари партии. Събитията препускаха,  нарастваше политическата активност в страната. За това какво ще се случва след 10 или 15 години никой не мислеше. Даже във ВНС и през цялата предхождаща го  избирателна кампания всички бяха подчинени на актуалното, на злобата на деня. Въобще не се мислеше в перспектива. Преобразувания в политически план течаха, във ВНС се водеха нескончаеми битки и словесни „патаклами“, спореше се дълго за ненужни неща  като, например, да има ли лъвчето от националния герб корона или не. След това стана ясно, че основната задача на избранниците от комунистическата партия, прекръстила се вече в „социалистическа“, беше да отлагат нещата максимално с оглед на заемане на по-добри позиции в икономиката,  сиреч икономическата власт да премине в политическа.  И те се справиха с това блестящо. Визионерство липсваше и през първите години след промяната. Знаеше се, че трябва да има пазарна икономика, да се извършва приватизация, да се изграждат институциите на една демократична многопартийна система , с това се занимаваха всички, но кога и как това да стане не беше известно на никой.  Сигурен съм, че днес ако зададете на някой въпроса за визията му за бъдещето, трудно ще ви отговори“, признава Ивайло Трифонов.

Преход под масата

Михаил Иванов също е категоричен: „Не си представяхме бъдещето на България такова, каквото е днес. Беше ни ясно, че страната тръгва по пътя на демократичното развитие и дори си спомням митинга на 10 декември, който се превърна в първия митинг на новосъздадения СДС. Помня, че пред мнозинството казах тогава, че на този митинг ни е събрал е стремежа към демокрация. Просто смятахме, че е започнал процеса на радикалното демократизиране на страната. Вярно, давахме си сметка, че икономическия аспект на промяната трябва да се подготви много внимателно за да доведе действително до пазарна икономика, но това не се случи. Преходът в икономическата област беше извършен под масата, а държавата, с нейните  средства и ресурси, премина отново в ръцете на бившите управници.

Големите илюзии

Аз и хората около мен бяхме убедени, че след 5, 10, 15 години, камо ли след четвърт век българите ще живеят в едно нормално общество, подобно на Западноевропейското. С всичките му кусури, но демократично! С корупционните му практики, но в пазарна икономика! С колегите ми физици още тогава бяхме стигнали до заключението, че проблемите около т.нар. „Възродителен процес“ ще се превърнат в пречка и аз лично се отдадох на отстраняването на тази пречка. За съжаление и там нещата не се оправдаха напълно“, с огорчение признава Михаил Иванов.