Monthly Archives: May 2010

ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИОНАЛНАТА ЛОГОРЕЯ

Разнопосочните послания на официална София и през тази седмица създадоха усещане за обществено объркване в разгара на текущите скандали и икономическата криза.
Неудържимото, превъзбудено говорене от всички, по всякакви теми и навсякъде в България, вече наистина се превръща в симптом на патология на речта, която психиатрите наричат „логорея”  – от гръцките думи за „слово” и „течение”. След тежките пролетни наводнения и публичното пространство беше залято от словесни потоци  на противоречиви управленски решения, на обществено недоволство, на откровени манипулации и омръзналите на всички, дори и на самите политици, властови попълзновения и партийни игрички.
Както можеше да се очаква, парата в свирката на скандала около искането за отстраняване на президента намаля с обяснението, че мотивите на ГЕРБ за внасяне на искането трябвало да бъдат издържани „много добре юридически, за да не бъдат атакувани от опозицията”. Словесните престрелки, обаче, продължиха по ловко подхвърлената от държавният глава нова тема „дразнител” – икономическите досиета на олигарсите и кой следва да ги отвори. В скоростен и многословен порядък враждуващите страни размениха в медиите поредните речеви откоси, от които пролича единствено фиксацията на г-н президента върху Костов, „костовизацията” и „големите фамилни фондации” на българските политици.

Фелдшерска терапия

За втори път след скандала в словесния двубой се включи и вицепрезидентът Марин. След като миналата седмица недвусмислено припомни, че при евентуално сваляне на Първанов на неговото място щял да дойде той, сега, с фелдшерско образно мислене заместникът на държавния глава определи конфликта между президента и изпълнителната власт като „набъбващ цирей”, който след време щял „да се спука и да се излекува”. Единственото, което г-н вицепрезидентът е пропуснал да пожелае  на изумените журналисти във Велико Търново накрая, е било любезното „Добър апетит!”

Говори, говори…

Най-сериозният седмичен взрив от словесни „петарди”/ това са примитивни средновековни бомбички за разбиване на огради/ прокънтя в сряда след внезапната поява на неясен документ за планирани драстични антикризисни мерки на правителството. Докато се разбере, че подобни мерки нито са предлагани, нито са обсъждани от кабинета, а „документът” е провокационен фалшификат, опозицията изпадна в състояние на маниакално скоростно многословие. Речовит бивш говорител, сега само депутат от БСП, обяви махането на финансовия министър Дянков като „единствената и най-добра антикризисна мярка”. Негов, също приказлив, колега предупреди, че се нарушавал „социалния мир в страната”, а хиперартикулираният в подобни ситуации лидер на РЗС по традиция се радикализира, като се закани да окупира финансовото министерство, ако министърът не бъде незабавно уволнен. Естествено от ефира се изсипаха и словесните порои на профсъюзи, работодатели, неправителствени организации, женски и пенсионерски дружества, които се отприщват безотказно при споменаване на думички, като „премии”, „надбавки”, „помощи” и други екзистенциални дарове на държавата.

Светът на мълчанието

Своеобразна кулминация, а и симптом на голямата  говорна невроза през седмицата, може да се приеме удивителното решение на социалистическата партия да превърти в телевизионния ефир отново своя скандален предизборен миналогодишен клип от серията „Гласуваш за Бойко, получаваш Костов”. Постоянното връщане към „славното минало” с образи на брадви или стари трамвайчета, бодро управлявани от партийния лидер, вероятно въздейства по определен начин върху психиката на левите привърженици, но когато върху същата тази психика се насложат и връзките на „Наглите”, на „Октопода”, на знаковите фигури на българската мафия с Народната милиция и ДС, тогава ефектът може да се окаже твърде любопитен.
Междувременно, Комисията по досиетата извади на показ поредната „порция” агенти на комунистическите тайни служби, работили по върховете на МВР. За тях днес нито се говори в ефира, не се пише по вестниците, нито се вика по площадите. Просто националната логорея внезапно секва и застива в мълчание. И във все още носталгичен страх, вероятно.

ТЪЖНО, ТЪЖНО, ТА ЧАК СМЕШНО!

След два дни /петък, 19.03.10/ се очаква да бъде официално огласен междинният доклад на ЕК за България по механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Как очакваната европейска оценка се вписва в сегашната политическа обстановка в страната?
Подвеждащият на пръв поглед очакван доклад, който е „междинен”, с „технически характер” и констатиращ само „фактическото” състояние на съдебната и правоохранителна система преди основният, допълнен вече с политически оценки документ на ЕК през лятото, едва ли ще привлече необходимото внимание на угрижените управляващи и пряко засегнатите кадри на правосъдието и вътрешните работи. Икономическата криза, социалното безпокойство и най-вече опасната политическа „волтова дъга”, която прехвърча от две седмици между срещуположните властови „къщи” на столичния булевард „Дондуков” вероятно ще отдалечат още повече очакванията на Брюксел за  реални резултати в правосъдната реформа и в борбата с корупцията и организираната престъпност. Което може да се окаже фатална стъпка

надолу по стълбата, която би трябвало да води нагоре.

Индикациите за подобно развитие на събитията са толкова очебийни, че дори са смехотворни.
В самото навечерие на доклада беше отложено последното заседание по най-знаковото дело за пране на почти 8 милиона европейски пари от един „потомствен социалист”, спонсор на БСП и неговия партньор, финансов благодетел на българския президент. Този път поради неявяване в залата на съдебна заседателка, служителка в МВР, неясно защо командирована от началника си в провинцията тъкмо в деня на процеса. По същото време съдът отложи и друго скандално дело поради „битов инцидент” с възрастна жена, която заедно със своя син е обвинена за съучастие в изпирането на 5 милиона евро от софийската „Топлофикация”. Успоредно с тези знаменателни случки доскорошния шеф на Софийския затвор заяви публично, че служители в институцията нощно време ровели из документите на лишените от свобода, за тази информация им се плащало добре и те били покровителствани отгоре.
Всичко това щеше да мине като банална местна реалност, ако непосредствено преди въпросните досадни събития не друг, а вицепремиерът и вътрешен министър, в отчаянието си не беше намекнал, че е възможно делото срещу двамата социалистически „спонсори” да се гледа в Германия, а по-късно публично нарече ВСС „абсолютно компрометиран” и свързан с „Октопода”. Когато съдебните кадровици го привикаха да се изясни пред тях, той ги обвини в „лоши обноски” и „вдигане на пръст” към него. В средата на февруари самият главен обвинител на страната беше принуден да признае публично, че осъждането на около 300-та главатари на разните престъпни групировки нямало да бъде лесно, тъй като “връзките им с политици, хора, заемащи различни служби в държавата и полицаи са толкова големи, че винаги ни изненадват”.

„Шарманка, шарлатанка…”

Междинната оценка на ЕК беше предхождана и от други многозначителни предупреждения. В най-новия годишен доклад за правата на човека в България на Държавният департамент на САЩ като се посочва, че „корупцията във върховните и административни съдилища е висока”, е направена и  актуалната констатация, че „съдилищата често дават право на отсрочка на защитата на обвиняеми, което отлага заседания и присъди, особено по дела, свързани с организираната престъпност”. Не по-малко болезнени за новото правителство на ГЕРБ се оказаха и изводите на неговата приятелска германска фондация „Конрад Аденауер”, която, търсейки отговор на въпроса накъде върви българската правосъдна реформа констатира, че три години след членството си в ЕС, страната продължава да страда от „тежки дефицити в правосъдната област”.
Така, изненади в предстоящите изводи на ЕК едва ли могат да се очакват. Просто отсега в София спокойно могат да си кажат „това дето беше после, беше преди”.
И ще са дяволски прави.