ЧОРБАДЖИЙСКАТА ОЛИГАРХИЯ

Противно на очакванията, икономическата криза не намали броят на богатите българи – според данни на БНБ до средата на тази година броят на новите милионери в страната се е увеличил с 28 и сега те са 423 души.
Как най-бедната европейска страна продължава да произвежда богаташи?
Във финалния етап на своето управление Сергей Станишев поясни в чат по Интернет, че в България никога не е имало „истински олигарси, в смисъла, в който те съществуват в Русия” – били дребни бизнесмени, нямали влияние върху българския политически и обществен живот, каквото им се приписвало. Само няколко месеца след това изявление, тогавшният премиер беше получил доклад, подписан от главния прокурор и тогавашният шеф на ДАНС, в който били изброени 73 имота, чиято стойност не отгаваряла на доходите на техните собственици, нито на платените от тях данъци. В списъка фигурирали имената на  трима министри, четирима зам.-министри и двама шефове на държавни агенции от правителството, както и на редица съпартийци на Станишев. Освен въпросните имоти, хората във властта притежавали луксозни къщи, дори замъци в чужбина, скъпи автомобили, самолети, яхти.  И ако се съгласим с бившия министър-председател, че въпросните лица не са олигарси, то във всички случаи те са типични български чорбаджии, според историческото, а и сегашно значение на тази дума.

Куче влачи, диря не оставя

Днес никой не оспорва факта, че разграбването на България започнало още в края на тоталитарния режим, продължило при правителствата на Андрей Луканов и на БСП,  беше толерирано под една или друга форма и от следващите кабинети на прехода. В резултат си появиха крупните фирми и групировки, силовите охранителни структури набраха мощ и с тяхно участие т.нар.масова приватизация успя да прехвърли собствеността на всички апетитни предприятия, обекти, резиденции и други стойностни активи, в ръцете на близки до бившата комунистическа партия и тайните й служби лица. Декапитализацията на държавата продължи и при десните правителства, когато хора, близки на управляващите, често си лягаха като обикновени голтаци за да се събудят на сутринта като милионери. Неслучайно държавният глава Първанов вкара в разправиите си със сегашното управление на ГЕРБ въпроса за изнасяне на светло на икономическите досиета на прехода, а авторът на единствената „бяла книга” на тези досиета, някогашният вицепремиер и военен министър Димитър Луджев и днес продължава да апелира за нов преглед на икономическите престъпления от този период и за осветяване досиетата на богатите българи.

„Мизерията” на богатството

Това, най-вероятно, няма да се случи. Просто защото българските чорбаджии подкрепят финансово всяка власт, а тя, за отплата ги закриля, дори и когато твърди, че се бори с икономическата криза. Вярно, парвенюшките изяви с пищни купони по българските курорти, показните круизи със скъпи яхти по крайбрежието или пазаруването на бутикови луксозни стоки понамаляха, или по-скоро временно се „командироваха” в чужбина. Дори повече. Наскоро известен крайбрежен набаб се оплака, че кризата го е принудила да слезе от частния си самолет и все по-често да пътува със своя Мерцедес -„Майбах”, а на други им се наложи да продадат някой и друг демодиран вече брониран джип или бижута на своите приятелки,  дори на лека загуба!
Това, обаче, е временно положение. Защото сметките в швейцарските банки и монументалните бетонни дворци по курортите и вилните зони остават непокътнати. Както постоянна остава разликата в доходите на най-богатите няколко процента от населението, които са  над 15 пъти по-високи от тези на средните българи. В Швейцария тази разлика е 3 към 1.
А всъщност, може би тъкмо в това е тънката разлика между богатия човек и чорбаджията?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *