От естествен процес остаряването на всичко и навсякъде в България се превръща в тежък национален проблем.Защо?
Автобусът, причинил гибелта на осемте българи на т.нар.”автомагистрала Тракия”, е над 20 годишен. Сиреч внесен в България някъде около 1989 година, вероятно на втора ръка или рециклиран – тогава, както и сега пари за нови возила нямаше. Дали преклонната му техническа възраст, на която са го мъчили да транспортира пътници е причина за тежката катастрофа ще се разбере, но със сигурност овехтяването има пръст в трагедията. Подобни 20-30 годишни транспортни ветерани, пенсионирани от Германия, Франция, Австрия, а те съставляват повече от половината обществен транспорт в България продължават жалкото си битие по изровените пътища за да причинят, в крайна сметка, голямата предсказуема беля. Да бяха само те – да махне човек с ръка! Но според статистика на МВР от тази година,  една трета от целият автомобилен парк на страната е на същата преклонна възраст – 15-20 години. Вярно, москвичи, трабанти, жигулита и лади вече все по-рядко агонизират по шосетата, но на тяхно място вдигат пушилка и дрънчат издухани стари европейски коли, някои от които доживяват трето, дори четвърто техническо прераждане в сиромашката държава, като тази „икономия” най-често се плаща с човешки живот.
Седнал дядо на цимента…
Сред особено рисковите действащи транспортни ветерани в България са повечето локомотви на ЖП-транспорта, основно съветски ветерани, които отдавна би трябвало да са се превърнали в музейни експонати на „победилия социализъм”. Вагоните – повечето са  на по 40- 50 години, с тесни пейчици, ставащи все по-паянтови, смрадлви и мръсни. И опасни, естествено, но…за нови  пари няма. Ръждясали стари корита с горди български имена продължават да порят световните океани, дори отдавна пенсионираната белгийска фрегата „Ванделаар”, закупена от България през 2005 година за 23 милиона евро, наскоро се изкипри на военна мисия край бреговете на Либия. Говори се за купуването и на бойни изтребители, също употребявани, но това може да се случи, евентуално, някъде в много далечното бъдеще.
Да остарееш на инат!
Кое, всъщност, в България не е безнадеждно остаряло вече? Големи болнични сгради, училища, трагичните пътища, чиито непоглеждани от десетилетия настилки с дупки могат евентуално да разчитат на временен пълнеж? А може би повечето сгради в големите градове, да не говорим в по-малките и селата? Преди година експерти алармираха, че 70 на сто от покривите в София са стари и опасни за хората със своите ерозирали покрития, изгнили греди, изронени керемиди. Жертви причиниха рухнали овехтяли постройки, откъртени мазилки, а наскоро и стар софийски балкон. Фатално остаряват панелните „човекарници” заедно със своите някога млади обитатели, грохват подлези, мостове, обществена инфраструктура, от картата изчезват престарели села, махали…
Старост-нерадост
Най-пагубно, обаче,  остаряват българите. Ниската раждаемост и поголовната емиграция на младите все повече превръща сиромашката им държавица в тъжно старопиталище на бедни беловласи хора, които са принуждавани постоянно да жертват остатъците от гражданското си и човешко достойнство в беднотията за да оцеляват някак си, но и това става все по-трудно и безсмислено. Просто защото отслабналите им сетива отдавна не долавят, че нещо би могло да се промени не толкова за тях, колкото за техните по-млади близки. И започват да мечтаят за малкия „шперплатов самолет”, с който час по-скоро да поемат по гладката небесна магистрала…