27.06.2015

Докато сраженията срещу агресията на Москва в Източна Украйна продължават, в коридорите на политическата власт в Киев се води не по-малко важната вътрешна битка за бъдещето на бившата съветска република. „Случващото се в тази избрала пътя към Европа млада нация по редица начини съвпада с българския опит. До каква степен този неин стремеж ще се увенчае с успех е отделен въпрос, но важното е, че сега в София можем да говорим за Украйна без да се фиксираме единствено в противопоставянето между Русия и Запада“ – с тези думи директорката на софийския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева представи на дискусия в Червената къща колекцията от есета на политолози и наблюдатели озаглавена „Какво мисли Украйна?“, както и гостуващите в България двама известни украински анализатори – професорът по политология Олексий Харан и депутатът от Върховната рада и бивш разследващ журналист Серхий Лешченко.

Реформи и война

Гражданското движение срещу бившия президент на Украйна Виктор Янукович, което носи името на централния площад в Киев „Майдан на независимостта“, от самото начало беше ненасилствено събитие, протест срещу един корумпиран диктатор, пояснява проф. Харан. Важното е, че издигайки руския флаг на протестите много руснаци в Украйна, както и украинци в Русия, дадоха да се разбере, че са осъзнали какво е независимостта за тях. „С руснаците сме братя по кръв, но не и братя по робство“, гласи един от популярните лозунги от вълненията през 2014-та. „Затова майданът беше вътрешен украински въпрос, а не резултат от някаква западна намеса, както го представят руските медии“, уточни политологът.

Депутатът Серхий Лешченко припомни, днес че страната преживява драматични промени след като част от нейната територия е окупирана, във военните действия са загинали над 2000 украински войници и 6000 цивилни граждани, предишният президент е оставил след себе си срината икономика и повсеместна корупция, която продължава да се шири в Украйна. „Това са най-лошите възможни условия за реформи в държавата, но те трябва трябва да бъдат извършени“, е категоричен депутатът. Въпреки че през последните месеци управлението в Киев е направило много за да стартира реформите, резултатите все още не се виждат в живота на обикновените хора и украинското общество е много недоволно от това. „Не мисля, че войната е оправдание за бавните реформи, но нека все пак видим картината. Сега 80 на сто от депутатите са нови лица. Въпреки това сегашният парламент е преходен и задачата му е да създаде предпоставки за изграждане на различен политически елит. Надявам се след няколко години във 450- местната Върховна Рада вече да заседават няколко стотин различни съвременни политици“, казва депутатът Лешченко.

Олигарси, корупция, нестабилност

Още от първите дни на своята независимост Украйна се опитва да разчупи железния триъгълник на властта на своите олигарси, на корупцията и финансовата нестабилност, обрекла държавата в бедност. Бившият разследващ журналист Лешченко определя корупцията в своята родина като по-опасна дори от войната с Русия днес. „Агресията на Кремъл стана възможна заради корупцията в Украйна, тя е резултат от тази корупция“, констатира той и разказва за приетите първи конституционни мерки за ограничаване на това пагубно за обществото явление. „През септември ще започне работа новосъздаденото антикорупционно звено, което ще се бори с корупцията по най-високите етажи на властта. Надявам се експериментът да бъде успешен. Назначеният за губернатор на Одеса бивш грузински президент Михаил Саакашвили също пое ангажимент за подобни мерки. Очакваните промени ще бъдат много важни за всекидневния живот на хората, особено ограничаването на корупцията и на по ниските нива“, посочва Лешченко.

Няма война, няма и мир

И все пак може ли да се говори за гражданска война в Украйна, както се опитва да внушава пропагандата на Москва? Според проф. Олексий Харан след като едва 3 на сто от територията на страната се контролира от подкрепяните от руснаците сепаратисти в Донецк и Луганск, на лице е инспириран и подкрепян от Кремъл обикновен сепаратизъм. „На Путин не му му е нужен Донбас както военните бази в Крим, той просто няма финансовите ресурси за да поддържа окупираните територии. Неговата идея е създаването на анклав, който да се контролира от проруските сепаратисти, а Киев и Западът да финансират възстановяването на промишлените предприятия, разрушени от руската окупация. Така целта е да се отклонят ресурси от украинската икономика, да се дестабилизира положението в Украйна, да се дискредитира новото управление на страната и в крайна сметка то да бъде сменено. Затова сега се намираме в ситуация в която няма война, няма и мир, преговорите продължават, но не водят до резултати“, обобщава професорът. Той смята, че след като на този етап Украйна не разполага с военни ресурси за да освободи своите окупирани територии, тя трябва да възприеме прагматичен подход, включително и по отношение връщането на Крим. „Целта ни е с подкрепата на Запад засега да се опитаме да „запечатим“ фронтовата линия на югоизток и да се концентрираме върху вътрешните реформи в страната“, пояснява проф Харан.

Англоезична Украйна?

И все пак Украйна е двуезична страна, в която се говори на украински и руски. Кой от двата езика ще бъде официален ? „Проблемът умишлено беше създаден от бившия президент Янукович през 2003 година по време на президентските избори. След кампанията темата влезе и в политическия дневен ред на Украйна- националистите застанаха изцяло зад украинския език. Днес обаче се обсъжда предложението официалните езици в Украйна да са три – украински, руски и английски. Предвидено е да се въведе изучаването на английски в училищата от ранна възраст и дори филмите да бъдат излъчвани на английски, без дублаж“, пояснява пред ДВ депутатът Серхий Лешченко.

Преувеличеният национализъм

Как ще приемат подобно многоезичие крайните националисти? И въобще те проблем ли са за младата украинска демокрация?

Проф.Харан е убеден, че страната ще остане двуезична, като официалния език ще бъде украинския.Той смята, че крайния национализъм в Украйна е териториален, а не етнически, тъй като се изповядва от граждани с различен етнически произход. „Много от бащите на местния национализъм са от руски, полски, дори еврейски произход, което е парадоксално. Разбира се в Украйна има крайно десни хора, но ако се видят резултатите от последните избори, техните представители в парламента са едва трима. Единият е етнически руснак, а другият, който е и говорител на т.нар. „Десен сектор“, е от еврейски произход. Така ролята им там е малко преувеличена и дори повече – един от батальоните под тяхно влияние, който воюва на фронта, сега води преговори да премине под пълното военно командване на страната“, пояснява в заключение проф. Олексий Харан.