ПАТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО СЛУХТЕНЕ

Protests 24.04.2013

Кои са поръчителите и потърпевшите на българския  „черен  пазар” за информация? Какви са пораженията от „слушалките”  върху местната икономика?

Когато прокуратурата потвърди скандала с подслушванията на МВР малцина обърнаха внимание на факта, че освен високопоставени политици /и действаща еврокомисарка дори!/, обект на незаконното полицейско любопитство са били бизнесмени и банкери. Освен няколкото споменати фигури от деловия свят, полицаите „телефонни-оператори” със сигурност са колекционирали във фонотеките си  и разговорите на хиляди други българи, които се занимават с малък и среден бизнес, лекари, журналисти, правозащитници. Може би защото са заплаха за националната сигурност или се занимават с престъпна дейност? Нищо подобно. Отговорът се съдържа в баналните намерения, за изнудване известни и като рекет.  Да, информацията днес е скъпа стока, защото с нея може да се оказват не само натиск и принуда, а и да се съсипе конкурентно или отнеме всякакъв вид бизнес.

Потърпевши и поръчители

Кой в България е  най-застрашен от нерегламентирано подслушване, освен заподозряните в нарушаване на националната сигурност и обществения ред? Експерти твърдят, че  това са инвестиционни банкери, посредници и брокери; бизнесмени, следени от конкуренцията с цел поглъщане на тяхната фирма, служители с достъп до класифицирана информация, представители на страни по граждански съдебни процеси, учени, които се занимават с разработка на нови технологии и устройства, фирми и лица превърнали се в  обект на промишления  шпионаж. От поръчителите и купувачите на подслушаната в местни условия информация най-много са конкуренти и съдружници във фирми, участници в търгове, подозрителни началници, обидени подчинени, старателни чиновници от фирмените кадрови отдели, наричани днес „човешки ресурси” и служителите от вътрешната сигурност на фирми и корпорации.

Чии уши са по-дълги?

И докато похватите на промишления и корпоративен шпионаж по света са известни, в най-бедната и стопански западнала европейска те носят нещо типично национално. Според икономистът Красен Станчев широкото използуване на СРС-та в страната се инициира от правителството, а не от частни интереси, какъвто е случаят с британските медии на магната Рупърт Мърдок. В България с възрастно население от около 6 милиона се отпускат 120 милиона лева за финансиране на подслушванията, докато в Обединеното кралство, страна с 50 милиона възрастни граждани, след атентата в Лондон през 2007 бюджетът за тази цел е бил 10 милиона евро, сиреч 6 пъти по-малко. Това е причината основното у нас да е търговията с подслушвания, която се е превърнала в политическа търговия, в продукт на продажба с цел упражняване на рекет. Така сред деловите хора в страната, сред чуждестранните инвеститори  се създава впечатлението, че всеки може да поиска и да си купи всичко. А това, в крайна сметка, се превръща в разход по воденето на бизнеса в България, пояснява Красен Станчев. Дори повече, подслушването и скандалите около него рушат всички добри впечатления, които някога са правили български граждани и фирми в чужбина. Самият факт, че в държавата има нещо скрито-покрито показва, че в нея липсва равнопоставено прилагане на закона към всички граждани, а това е  основна дефиниция за върховенството на закона. След като хората започнат да подозират, че няма управление на закона, всякакви други предимства на дадена страна, независимо дали са ценови, данъчни или други остават на второ място, е категоричен Красен Станчев.

Подслушвачи за чудо и приказ

И не само той.  Неотдавна в печата беше цитирано признание на покойният вече бивш главен секретар на МВР и някогашен заместник-началник на Шесто управление на комунистическата ДС Цвятко Цветков, че до 2009г. половината от операциите на Специализираната дирекция „Оперативни технически операции” към МВР /СДОТО/ са били свързани с частни прооекти. Друг познавач на тази материя, Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията обяви в медиите, че в България продължава да функционира „черен пазар” за информации, в който действат напуснали бивши  служители на споменатата дирекция и високопоставени офицери от вътрешното министерство. Самите кадрови подслушвачи от МВР не се отличават от катаджиите на улицата, твърди Безлов, те работят за заплата от 600-700 евро, а през тях минава информация за милиони…

На този фон кой е нареждал и осъществявал незаконното подслушване в МВР или дали ЕП ще дебатира тази тема в Страсбург едва ли има някакво особено значение. Безобразията са факт, който рефлектира пряко  върху дереджето на чуждестранните инвестиции и бизнеса в страната. Което, според всички оценки, е повече от жалко.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *