В деня, в който почина първият чешки президент, драматург и дисидент, на уеб-страницата на Съюза на младите комунисти на Чехословакия се появи лозунг: „Празнувайте хора! Умря врагът на народа Вацлав Хавел!”. В протоколно съболезнователно писмо българският държавен глава Георги Първанов нарече Хавел „интелектуалец, политик и държавник, посветил целия си съзнателен живот на борбата за демокрация”, а в свое послание премиерът Бойко Борисов благодари посмъртно на „великия европеец”, който „върна Източна Европа там, където й беше мястото”. Местните медии информираха формално за кончината на бившия чешки президент, а неколцина блогъри пуснаха в Интернет дори откъси от негови книги и речи. И толкова.
Комунистическите посредници
А само преди две десетилетия всичко беше доста по-различно. Още в началото на февруари 1991 г. през първите дни на поста „председател-президент” на България Жельо Желев заминава на официално посещение в тогавашната все още Чехословакия по покана на нейния нов президент Хавел. Година по-късно, през април 1992-ра бившият чешки дисидент вече е в София за да продължи размяната на демократичен опит и идеи с българските си колеги. Специално за Дойче веле тези дни първият демократично избран български президент Жельо Желев се върна в миналото към един от първите си разговори с Вацлав Хавел в Прага : „Как се справяте с вашите комунисти в България”, попитал Хавел . „Ами стараем се да се справяме някак”, отвърнал Желев. „А те как се държат?”, продължил с въпросите си домакинът. „Надменно се държат и се смеят на нашата демокрация, че нямала кадри, нямала опит, липсвали подготвени хора”. „О, позната история, въздъхнал Хавел,  и у нас старите комунисти постоянно спекулират с това, че те знаят, че имат връзки, че притежават влияние върху важни личности на Запад…”
Възпитание и принципи
След разделянето на Чехословакия през 1992 година, София една от първите признава създаването на Чешката република и веднага установява дипломатически отношения с нея. Удивителното е, че покойният вече някогашен чешки дисидент никога не е посещавал България официално като президент на Чешката република. Насрочената  за края на септември 2001 негова визита в София е отложена след терористичните нападения срещу САЩ на 11 септември, а до края на своя президентски мандат през 2003 година Хавел не пожелава да отново да дойде в страната. Защо? Частичен отговор на този въпрос на Дойче веле дава Петър Стоянов, вторият демократично избран български президент от 1997 до 2002 година: „От многобройните приятелски и често неформални разговори с Хавел винаги са ме впечатлявали неговата чувствителност и възпитание. Просто той беше типичен представител на старата чешка интелигенция, от чиито среди произхождаше и неговото семейство. Независимо, че поради своето възпитание той не можеше да каже лоша дума за никого, Хавел отстояваше железно принципите си по отношение на комунизма, на бившите комунисти, на техните дейци. И струва ми се това е част от обяснението защо той не пожела да посети България като президент”, казва Петър Стоянов.
Думи, които се помнят
Авторът на тези редове също има личен спомен от Вацлав Хавел. В навечерието на очакваната покана към България за влизане в НАТО, която трябваше да бъде отправена на срещата на върха на алианса в Прага в края на 2002-ра, чешкият президент даде специално интервю за българските радиослушатели. Записът се състоя в кабинета на Хавел в Пражкия храд и разговора, както можеше да се очаква, продължи на четири очи доста след изключването на касетофона. Просто харизматичният чешки президент уважаваше българите въпреки участието им в комунистическата военна окупация през 1968-ма, пазеше топли чувства към своите приятели-демократи в страната и се радваше на свободните вече медии. За които по-късно написа: ”Безпристрастна информация, открит достъп до нея, както и свободата тя да бъде разпространявана и дискутирана без журналистите да са изправени пред насилие, затвор или смъртни присъди, това беше нашата историческа позиция”.
Констатация на драматург, изстрадал дисидент и политик. И истински европейски демократ, чиито житейски и политически възгледи не трябва да обрасват в бръшляна на забравата.