04.01.2017

Възможна ли е промяна в геополитическата ориентация на България при бъдещо ляво управление? Какви са задачите на дезинформацията и фалшивите новини за постигането на подобна цел? Пред какво се изправя българската дипломация през 2017-та? Министърът на външните работи в оставка Даниел Митов дава отговор на тези въпроси.

ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ: С настъпването на новата „турбулентна“, както я определиха някои наблюдатели, политическа 2017 г за България  и предстоящите предсрочни парламентарни избори, възникнаха опасения за опасността от промяна на геополитическата ориентация на страната. Доколко основателни са подобни съмнения ?

ДАНИЕЛ МИТОВ: Подобни притеснения обикновено се появяват когато става въпрос за управление на левицата. Преди да управлява и да има такива възможности, обаче, левицата трябва да спечели предстоящите предсрочни избори. Към момента не виждам как може да се осъществи подобен сюжет и затова нека не допускаме  и другата грешка –  да приписваме победата на новия президент на БСП. За г-н Радев гласуваха  и хора, които не биха упражнили вота си за БСП на парламентарни избори. И друго. Години наред българската левица понася поражение след поражение. Това, според мен, е закономерен резултат за партия, която не е успяла да се реформира и е изчерпана идейно. През целия преход БСП се държа като „спукана гума“, която забавяше движението на колелата  на цялата държава. Затова не вярвам в капацитета на БСП да ревизира цялостната геополитическа ориентация на страната, тъй като й липсва както електорален, така и морален ресурс за това. Още повече, че в българско общество съществува широк консенсус по въпроса за ползите на страната от членството й в ЕС. Българите са рационални хора и те виждат в ЕС икономически и политически такива възможности,  каквито нито една друга алтернатива не може да им предостави. А политиците, независимо от коя партия са, трябва да се съобразяват с хората.

ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ:  Въпреки уверенията на новия президент Радев, както и на лидерката на БСП Нинова, че нямат намерение да „вадят България от ЕС и съюзите, в които членуват“ съмненията остават – и двамата се обявяват за отпадане на санкциите срещу Русия по повод анексирането на Крим  и войната в Източна Украйна. Дори повече, руската пропаганда подхранва подобни съмнения чрез изяви на високопоставени фигури във и около Кремъл /ген. Решетников, преди него депутатът Пьотр Толстой, който оглавява важна комисия в руската Дума/. Не са за подценяване и действията на т.нар. “приятели на Русия“ в България, които също генерират сигнали в тази посока, като например, посещението на партийна делегация на БСП при руския посланик Макаров в София в навечерието на  Коледа. В състояние ли е членката на ЕС и НАТО България да противостои достойно на подобни прояви?

ДАНИЕЛ МИТОВ: Досега в рамките на това правителство България се е държала изключително достойно с много ясна проевропейска и проатлантическа позиция. Това ще продължи и  след изборите, ако естествено десницата ги спечели. Заявките за отпадане  на санкциите и меко казано странното отношение към международното право по отношение на Крим обаче създават притеснения, че макар България да не бъде „вадена“ формално от съюзите, в които членува, тя може да се превърне в изолирана страна, на която ще се гледа твърде странно отвън, както често се е случвало при на управлението на БСП. Съвсем не е сложно човек да се върне назад във времето и да си спомни какво се е случвало при управленията на левицата. Резултатите от него тогава  обикновено са замразени еврофондове, обвинения за нереформираност на куп системи, стопански регрес. Очевидно е, че определени групи в България очакват създаването на благоприятна среда, в която да бъде предизвикан геополитическия избор на страната. Колкото до пропагандата, или постоянното засипване с фалшиви новини и дезинформация, крайната цел на подобна тактика е ясна – да бъдат делегитимирани демократичните институции и демократите като такива, както и да се внуши на гражданите от ЕС и НАТО, че либерали и демократи не са толкова „непорочни“, колкото се опитват да се изкарат, че всички те са слаби, корумпирани, неадекватни, не можещи да се справят с предизвикателствата на съвременния свят. И съответно да бъдат оправдани автократичните тенденции в определени държави.

Това е общата равносметка и ние следва да сме наясно, че трябва да се противопоставяме на подобни атаки, както с ЕС, така и с НАТО. Много държави в ЕС се ориентираха към създаването на  административни и институционални звена за борба със заливащата ни в последно време дезинформация. Това засяга всички, но когато сме единни, няма предизвикателство, което да не можем да преодолеем заедно. ЕС и НАТО трябва да държат на своето единство и да защитават ценностния фундамент, на който стоят. Членството на България в ЕС и НАТО  е исторически избор, с който ние в най-голяма степен можем да гарантираме националния си интерес и сигурност. ЕС и НАТО никога не са били цел, а средство за постигане на по-добър жизнен стандарт на сънародниците ни и за тяхното обезпечаване в регионален контекст. Светът е прекалено сложен и свързан, за да може всичко това да бъде реализирано самостоятелно. Казано накратко, за нас българите ЕС означава икономика, свобода на движение, възможности за бизнес и образование, а НАТО е  гаранция за националната ни сигурност.

ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ: Освен сложната терористична обстановка в Европа и съседна Турция, както и продължаващия мигрантски проблем, България трябва да решава важната задача по подготовката на председателството си на ЕС през 2018 година. Това предполага солидна  и координирана дипломатическа дейност. Какви са възможните рискове от една политическа несигурност пред това отговорно председателство?

ДАНИЕЛ МИТОВ: Във всички случаи влизането в спиралата на служебно правителство, избори и  нуждата от време за съставяне на ново правителство не допринасят за бързата и безпроблемна организация на председателството на България на ЕС през 2018-та. Затова е нужно административната рамка и екипите, които вече работят, да бъдат оставени да функционират като професионална администрация. Така ще може независимо от политическия контекст – служебно и след него редовно правителство – тази администрация да продължи да си върши работата. Технико-административната страна на подготовката е водеща и затова се надявам, че политическите процеси в страната няма да повлияят на способността да се справим с подготовката на бъдещото председателство.

ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ: Германия е важен икономически и стратегически партньор за България, а отношенията между двете страни са традиционно добри. Въпреки това очертаващата се политическа несигурност в България през следващите месеци може да породи известни трудности  –  все пак традиционно добрите контакти между г-жа Меркел и премиерът в оставка Борисов вече ще бъдат по-различни на официално равнище. Какви могат да бъдат последствията от това?

ДАНИЕЛ МИТОВ: Българо-германските отношения не са функция или  проекция на едно или друго българско правителство. Ясно е, че сегашният кабинет и премиерът Борисов създадохме много близки отношения с германската страна. Надявам се, че каквото и да се случи след назначаването на служебен кабинет и съставянето на редовно правителство след изборите, българо-германските отношения ще продължат да са приоритетни за всеки бъдещ кабинет, при който  и да е премиер и външен министър  и те ще се развиват така, както са се развивали досега. По никакъв начин не можем да приемаме българо-германските отношения като временна функция на едно или друго управление. Естествено, има правителства, които притежават потенциала да създават много по-добри международни отношения отколкото други и аз смея да твърдя, че това правителство имаше потенциал за много по-добри международни контакти, включително с нашите германски приятели и съюзници.

ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ:  Кои, според вас, ще бъдат най-сериозните предизвикателства пред българската външна политика и дипломация през 2017-та?

ДАНИЕЛ МИТОВ : През 2017-та не можем да си позволим никаква мудност или забавяне на процеса на евроинтеграция. Събитията, които се случват в регионалната ни среда, както и в самата Европа не опровергават, а напълно потвърждават необходимостта от по-нататъшната интеграция на континента. България следва да е силно мотивирана да има ясна, водеща и дейна позиция в този процес. Защото рисковете, с които предстои да се сблъскваме и през 2017-та, са от колективно естество и могат да бъдат преодолени само общо, със съгласуваност и единодействие. Тогава всички предизвикателства, отправени от алтернативни на европейските сили или процеси, ще бъдат парирани. Не трябва да губим фокуса си и към нашите сънародници в чужбина. Тази своеобразна тяхна  „втора България“ трябва да продължи да бъде първа за българската дипломация. Миграционният натиск естествено отново ще бъде във фокуса на дипломатическите усилия, както и усилията по осигуряване сигурността на границата и вътрешния ред. ЕС  има пред себе си не само предизвикателства, но и възможности –  най-вече в способността си да задълбочи интеграцията в сферите на сигурността и отбраната, на общата миграционна политика, да продължи изграждането на  единния пазар. Тези възможности са много и България има огромния шанс да продължи да бъде активна страна в този процес и гласът й да продължава да се чува възможно най-силно.