Новата 2009 година ще изправи българите пред трудната задача да оцелеят под ударите на световната икономическа криза, да дефинират максимално добре за себе си понятието „европейци”, и да решат какво следва да бъде следващото управление на страната.
Двугодишното пребиваване на България в европейската обществено – икономическа среда потвърди ясно балканският посткомунистически наивитет, с който обществото потегли обратно към Стария континент. Първоначалният ентусиазъм на членството бързо беше попарен от неумолимите изисквания на демократичните правила и процедури, които българинът винаги е възприемал като безсмислена „врата в полето” на своето непоклатимо национално самомнение. Оказа се, че красивите приказки за „членство в клуба на богатите” и „ ласките на голямото европейско семейство” придобиват смисъл едва след като разбереш, че 6-тата и 8-ма Божи заповеди –
„Не убивай” и „Не кради” са не само задължение, но и общностна отговорност The Final Season video
;
след като проумееш, че нормите и изискванията на утвърдените демокрации не са опит за чужда агресия върху националното, а условие за взаимодействие с тях.
Следващите 12 месеца за света и неговия малък балкански сегмент в лицето на България, ще бъдат период за битка с глобалната криза, която засяга еднакво зле както банкерите във Франкфурт, така и зърнопроизводителите от Добруджа. Ударите на световния икономически катаклизъм, съчетани с последствията на обидно лошото през последните 18 години управление на България и с редовните европейски и парламентарни избори през лятото, ще формират атмосферата, в която ще протича обществения дебат в страната. Участниците в него – управлението и политическите формации от една страна, и намаляващото демографски и социално изнервено население от друга, ще защищават две взаимноизключващи се свои намерения – едните ще обещават невъзможното, а другите – ще искат максималното. Защото инерцията от 2008-ма горчивите реалности на
корумпираното управление и кризата да се посипват с пропаганден петмез
за да се печелят политически дивиденти за предстоящия парламентарен вот, едва ли ще прелее безпрепятствено в 2009-та. Твърде нехарактерните за зимния период, но сеизмични за управляващите протести на основни групи от населението, вариращи от студенти до полицаи и военнослужещи от последните дни на старата година, със сигурност ще ескалират, подклаждани от непосилно високите цени на топло и електроенергията, както и от предстоящите масови уволнения във фалирали от кризата фирми и предприятия. Така предизборната кампания през май ще бъде предшествана от дълбинни социални протести, които е възможно да променят значително предварителния политически график на обществото. С висока степен на вероятност очакваните през юни-юли евродепутатски и парламентарни избори, ако въобще се стигне до вторите, ще преминат в обстановка на остро обществено противопоставяне на фона на последствията от икономическата криза.
Естествено най-сериозни ще бъдат трудностите около съставянето на следващото управление в България. Тежките морални и политически недостатъци на основните политически формации в ляво и дясно от центъра, е твърде вероятно да произведат слаба и безпринципна управленска коалиция, която трудно ще реши проблемите на икономиката и обществото. Всичко това говори, че 2009-та ще бъде една от трудните, но решителни години от европейската фаза на дългия български преход.