Четири дни преди изборите в България, т.нар. „Комисия по досиетата” разкри, че 139 бивши агенти на комунистическите тайни служби са се устремили отново към парламентарната зала.
Какво продължава да привлича тоталитарните ченгета толкова неудържимо към властта?

„Нямам майка, нямам татко, имам Партия любима!” – това е рефренът на едно от десетките пошли детски стихчета, с които комунистическите идеолози рендосваха съзнанието на невръстните преди 20 години. Според свидетелства, изнесени в българската преса, знаков политически лидер, експониран отново от Комисията по досиетата, саморъчно написал навремето, че „няма привързаност към семейството и родителите си” и че „неговата майка и баща е Държавна сигурност”.

Днес, обаче, идеологическият фанатизъм, се измества от нещо друго, не по-малко привлекателно.
Анализите сочат, че от експонираните 139 агенти на комунистическите тайни служби, които фигурират в кандидатските листи за 41-то НС, поне 62-ма имат реален шанс да се домогнат до депутатски мандат. Ако това се случи, тяхната бройка ще се изравни с рекордите 62-ма депутати-ченгета във ВНС през 1990 година, превърнало се в нарицателно по отношение

напъните на комунистическата агентура да възвърне отново политически си позиции

след промените. След това тактиката започва да следва моментната политическа конюнктура. Докато в 36-то НС хората от бившите служби са се разпределили почти равномерно между левицата, десницата и ДПС, горе-долу по десетина човека, в 37-ия и 38 парламент те се лашкат последователно към БСП при виденовия грабеж, и към СДС през времето на глада и хиперинфлацията. След 2001 година апетитите на доносниците се насочват основно към бизнеса, като в 39-тия парламент те са едва 14, а в отминалото в историята само преди дни 40-то НС са 19 човека, концентрирани основно в националистическите формации, левицата и, по традиция, в ДПС.
В навечерието на гласуването за 41-вия парламент,

устремилите се към законодателната власт ченгета

са се групирали основно, забележете, във: формацията на „обръчите от фирми”, чийто лидер публично вече декларира, че „разпределя порциите на финансирането в държавата” и че „властта е в неговите ръце”; в „партията-столетница”, която въпреки позорното си европейско реноме, продължава да емитира обещания за участие в преразпределението на големите пари в най-бедната европейска държава; в странните партийни креатури на самопровъзгласили се поборници за ред, законност и справедливост и купувачи на корпоративни гласове, които вкупом обещават „щедро на едро” бизнес проекти и борба с корупцията; и, естествено, при националистическите кресльовци, където грабежът ще се извършва под знака на агресивния „патриотизъм”.

Както личи, някогашните ченгета продължават напористо 20-годишното си пътуване към върховете на държавата по същия начин, по който са го правили винаги – нагло, безскрупулно и целенасочено. Техните „родители” днес, обаче, са не само вездесъщите тайни служби, а големите пари и властта. Безконтролната политическа и икономическа власт, която всячески се стремят да си запазят.