В разгара на предизборната си кампания борещият се за втори мандат френски президент предупреди, че страната му ще напусне Шенгенската зона ако до една година в нея не бъдат направени структурни реформи, подобни на приетите наскоро с общата европейска валута. „Не бива управлението на миграционните потоци да се оставя в ръцете единствено на технократите и съдилищата, обяви на митинг Саркози и допълни, че в сегашната социална и икономическа ситуация Европа трябва „да овладее влизанията на нейна територия”.
Само няколко дни преди това изявление,  Германия и Австрия настойчиво поискаха от разклатената финансово и икономически Гърция да засили контрола по границата си с Турция и също предупредиха, че е възможно да възстановят проверките по собствените си граници ако Атина не овладее притока на нелегални имигранти в Шенгенската зона. По този повод австрийската вътрешна министърка Йохана Микъл-Лайтнер оприличи гръцко-турската граница с „отворена врата на хамбар”, а германският й колега Ханс-Петер Фридрих обобщи, че подобни неща ще продължават да се случват „когато една държава няма достатъчно възможност да пази достатъчно границите си”.
Да знаеш да чакаш…
Независимо от предизборния контекст на „анти-шенгенския” ултиматум на Никола Саркози и дежурното нахокване на обърканата в момента Гърция от страна на Австрия и Германия, двете послания едва ли са окуражителна новина за България и Румъния, които години вече безуспешно очакват приемането си в свободната от граничен контрол европейска зона. От една страна споменатите изблици са знак, че безпокойствата на големите държави около незатихващите имиграционни вълни към Европа се засилват до степен, която неизбежно ще доведе до структурни промени в управлението на самата шенгенска зона. От друга страна евентуалното превръщане на България и Румъния във външна граница на свободното от граничен контрол пространство ще бъде свързвано все повече не само географски, но и икономически с упоритата неспособност на Гърция да овладее  имиграционните канали покрай граничната река Марица, която гърците наричат Еврос, а турците – Мерич.
Чифтета и къчове
Необходимо е да се припомнят  и думите на холандския министър на емиграцията Герд Леерс,  който преди заседанието на Съвета на министрите на ЕС през декември миналата година изрази твърдата позиция на страната си, която иска да е напълно сигурна, че „онова, което се случва в Гърция, не трябва да се случи в България”. С тези думи той визираше тъкмо нейния граничен контрол независимо от уверенията на София, че държавата вече охранявала външните си граници „в пъти по-добре от редица членки на  Шенген” и въпреки съвместната българо-холандска полицейска операция „Посейдон” на българо-гръцката и гръцко-турската граница.
Сега, в очакване „с търпение и отговорност” /по определението на президента Плевнелиев/ на по-благоприятен мониторингов доклад на ЕК през юли и на благоволението Съвета на министрите през септември „да се върне към темата за присъединяване” на двете балкански съседки към Шенгенското пространство, официална София силно се надява на решение за сваляне поне на морските и въздушни граници в зоната. Същевременно няма да е зле българските власти да си припомнят и точната народна поговорка, че „когато атовете се ритат, обикновено магаретата страдат”. Или казано другояче, да разчетат правилно новия шенгенски код „червено”.