„СВИНСКИЯТ ГРИП” НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Над заключителните словесни „престрелки” между представителите на политическите сили в навечерието на парламентарния вот на 5 юли, през седмицата прогърмяха  и докладите на Световната банка  и на неправителствената организация „Фридъм хаус”.
Доловиха ли политици и избиратели същината на нелицеприятните оценки в двата доклада?
Две десетилетия след т.нар.”демократичен преход” и над две години след влизането на страната в ЕС  да разбереш, че „държавното управление на България е сред най-слабите в Европа”, както констатира Световната банка, и че „демокрацията в страната все още не е установена необратимо  и не е достатъчно жизнена”, както заключава базираната в САЩ неправителствена организация „Фридъм хаус”, е повече от оценка. Това е диагноза за хронично болната политическа система в най-бедната и проблемна европейска държава, която е на прага на избора на своя 41 парламент и съставянето на нов кабинет.

Това е изолираният бацил на „свинския грип” в българската демокрация.

Известно е, че демокрацията не е само въпрос на произвеждане на избори. Тя преди всичко е житейска позиция, което предполага, че държавата може да бъде демократична единствено там, където са демократични и гражданите в своето обикновено всекидневие. Двадесет години преход от тоталитарната власт към демокрация се оказаха недостатъчни за възстановяване доверието на българите в демокрацията, а „завръщането им в политиката, според „Фридъм хаус” си остава толкова „сериозен проблем”, колкото  и неработещата съдебна система, както и изгубената битка срещу корупцията. Почти същите политически партийни мастодонти, водени от неизменните си лидери вече четири петилетки напират неудържимо към властта  и я практикуват по начин, който принуждава Световната банка да констатира, че „качеството на държавното управление в България изостава значително от това в другите членки от Източна Европа” и да оцени, подобно на последните доклади на ЕК, като „най-ниско върховенството на закона и контрола върху корупцията в страната”. Дори повече, сочената като нарицателен балкански пример за извеждането на корупцията в ранг на държавна политика Черна гора, вече се нарежда пред страната на мутрите, обръчите от фирми и модела „батко на братко”!
Най-голямата опасност за една демокрация е

поляризацията на безмерно богати и отчайващо бедни хора. Street Fighter IV move

Оттук и констатацията, че демокрацията е несъвместима с нищетата. Според данни на Евростат от края на юни БВП на глава от населението в България по покупателна способност е с 60 на сто по-нисък от средното ниво за ЕС, а със своите 40 на сто от средната покупателна способност, страната здраво удря дъното на Общността. И съответно попада в затворения кръг: бедност, водеща до ендемечна корупция и слаби институции, които от своя страна са причина за ниската производителност и икономическа ефективност. Получава се своеобразна перифраза на марксовата формула: „бедност + корупция= бедност-прим”.
И още нещо – в навечерието на решителния парламентарен вот се предполага, че едно демократично мнозинство трябва да бъде добре информирано мнозинство. Как, обаче, това да се случи, след констатацията в доклада на „Фриидъм хаус”, че „медиите в България не са напълно независими от прякото въздействие на икономически и политически интерес”, както и че често „органите на реда се намесват в тяхната независимост”?
Просто няма как. И това, вероятно, предстои ясно да проличи на предстоящите избори.Gangland movie The Soloist dvd

Leave a Reply

Your email address will not be published.