ХИБРИДНИЯТ ПРИЗРАК НА ВАРШАВСКИЯ ДОГОВОР

Capture 10.06.2015г

Защо скандалният руски документален филм „Варшавският договор.Разсекретените страници“ не породи ответни реакции в България? Какви опасности крие повторението на историята?

На 23 май държавният тв-канал „Россия 1“, излъчван в ефир и онлайн, подари на многомилионната си аудитория документалния филм „Варшавският договор. Разсекретените страници“. С архивни кинокадри и спомени на участници в събитията, авторите се опитват да убедят зрителите, че командваният от Москва Варшавски договор всъщност е бил миролюбива отбранителна организация, създадена единствено в отговор на западния агресор НАТО; че целта на нахлуването в Чехословакия през август 1968 г. и последвалата окупация на страната всъщност е била да се предотврати подготвян Запада преврат с участието, забележете, на бивши есесовци и техни колаборанти; че извън Прага навсякъде местното население е приветствало братски окупаторите.

Пренаписване на историята

Очевидните фалшификации и манипулации на историята във филма предизвикаха незабавни реакции на най-високо равнище от страна на Чехия и Словакия. Ръководителят на чешката дипломация Лубомир Заоралек привика посланика на Москва в Прага и директно го попита: “Как е възможно след като минаха толкова години, в които за окупацията се извиниха не само представителите на СССР, но и властите на днешна Русия, да се появява такъв документален филм по руската държавна телевизия?“. Освен това Чехия изрази остър протест срещу включването на четирима нейни политици /сред които неотдавнашният външен министър Карел Шварценберг и бившият еврокомисар Щефан Фюле/ в списъка с 89-те европейски политици и дипломати, на които е забранено да влизат в Русия. Правителството в Братислава също не закъсня с реакцията си и възмутено окачестви пропагандния кинодокумент като „опит да се пренапише историята и да се фалшифицират исторически факти“.

Камъни по българите в Чехословакия

В скандалния руски филм България присъства единствено като една от участничките в инвазията в Чехословакия през 1968-ма. На документалните кадри се вижда как Тодор Живков следва раболепно Леонид Брежнев на срещата при вземането на решението за военната намеса на 24 август. Естествено авторите филма са пропуснали да включат екзалтираното слово на Живков, в което той зове съюзниците: “Трябва да минем в настъпление или ще стане по-лошо. Трябва да разгромим контрареволюцията. Трябва да ликвидираме контрареволюционните банди в Прага, Братислава и другите градове.” Години след тези негови думи българите в Чехия и Словакия неизменно бяха наричани „окупатори“ и след тях често летяха камъни.

Пропагандна терапия на вината

Към кого, всъщност са насочили фалшивите си послания авторите на филма, след като историческите факти са безспорни и голям брой свидетели на „братската“ военна окупация още помнят срамните събития от 1968-ма? Според Илиян Василев, който е бивш български посланик в Москва и единственият българин, включен в споменатия забранителен списък на Кремъл, основния адресат на филма е руската общественост. „Пропагандната терапия на вината за минали провали и престъпления на Съветския съюз е част от възраждането на новия „неосъветски“ руски имперски дух. В този процес няма място за слаби страници и затова в Москва им е нужна нова интерпретация на историята“, казва бившият дипломат и припомня пред ДВ прословутото писмо-покана на украинския президент Янукович за навлизането на руските войски в Крим през миналото лято. „През 1968 година беше използван същия претекст за нахлуването в Чехословакия. Просто няма нищо ново в подхода, всичко е добре познато от историята“, казва Василев.

Носталгия по СССР

Все пак кой и защо желае да зомбира Варшавския договор, който в същността си беше съветска военна структура с участието на някогашните социалистически държави? Илиян Василев е убеден, че освен за консолидиране на руското общество, въпросната пропагандна идея на Кремъл е насочена и към онези среди в Централна и Източна Европа, за които привързаността към бившия Съветски съюз продължава да бъде религия. „Тези хора се нуждаят от някаква идеология и аргументи, за да отстояват позициите си в дебата около инвазията в Чехословакия. И ето – филмът им ги предоставя!“, казва Василев. Бившият дипломат е притеснен от липсата на реакция от страна на правителствата на другите бивши членки на Варшавския договор, участвали със свои военни контингенти в инвазията през 1968 година, в това число и българското. „Разговорът за интерпретацията на историческите факти трябваше да се проведе във всяка една от тези държави, но това все още не се случва“, смята Василев.

„България се извинява !“

На 21 август 2013 г. протестиращите от 69 дни в София граждани се отправиха към Чешкото посолство и поискаха със скандирания извинение за българското участие в срамната военна акция през 68-ма. На същия ден част от софийския Паметник на съветската армия също осъмна боядисана в розово по подобие на руския танк-паметник в Прага, с надпис на чешки: „България се извинява!“. Защо 45 години след потушаването на „Пражката пролет“ българите и източноевропейците все още не забравят тези събития?

„Най-големия им страх идва от опасността историята да се повтори, пояснява Илиян Василев. Тъкмо това е големия проблем, който повдига руският пропаганден филм. Защото внушенията в него вероятно имат за цел да подготвят зрителите за ново бъдещо милитаризиране на Русия. Тъкмо повторението на историята поражда най-големите опасения, а не споровете на историците и участниците в тези събития. Затова е време нашите общества да се освободят от тежестта на миналото и хората да узнаят истинските факти от недалечното минало“, казва в заключение бившият български посланик в Москва Илиян Василев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.