СИГНАЛЪТ ОТ БРЮКСЕЛ И БЪЛГАРСКИТЕ СТРАХОВЕ

Migrant Macedonia 0116 09.03.16

Голямото притеснение, че трасето на „потока“ нелегални бежанци може да свърне през българска територия, засега се отлага. Поне до  следващата среща на върха на 17-18 март, на която се очаква постигнатите в понеделник в Брюксел предварителни договорености между Турция и ЕС да се превърнат в твърд ангажимент на двете страни. Основното послание след обявения пробив в преговорите е, че времето на нередовните мигранти в Европа вече  е отминало и сега предстои доуточняване на детайлите. Или както го дефинира премиерът Бойко Борисов: „добър сигнал към обществото и лош сигнал към контрабандистите и трафикантите на хора“.

И все пак „добрият сигнал“ е свързан с  южната българска съседка Турция, покрай общата граница с която вече се простира  134-километрова преграда от  режеща тел, за опъването на която най-бедната европейска държава изля близо 100 милиона лева . И където беше инвестирана почти същата крупна сума за видеонаблюдение, повечето камери на което, както се оказа, не работят.  И за същата граница, покрай  която помпат мускули и се готвят да ловуват срещу 50 лева за мигрантска глава  „юнаците“ на ямболския самодеец-граничар Динко Вълев. Яхнали своите лични ATV-та /возила за всякакви терени/, естествено.

Народопсихология на сигурността

Съответстват ли тези скъпо струващи съоръжения, приемането на спешно законодателство за използване на войската за охрана на границата и показните й учения с МВР, на реалните опасности?  Особено след очерталото се на срещата на върха в  Брюксел оптимистично разведряване на ситуацията с бежанците?

Според експерът по сигурността от БАН и бивш посланик в Ирак Валери Рачев всичко зависи от това как се възприема мигрантската вълна. Ако тя се приеме само като хуманитарен проблем, тогава бегълците са просто хора в беда, за които са необходими специфични грижи , а не  издигане на огради и разполагане на военни по границата. Когато проблемът се пречупи през призмата на националната сигурност обаче, на преден план излизат степента и интензитета на заплахата, след което мерките  стават реципрочни. „В България сигурността има различно значение от разбирането за граждански свободи. Щом стане дума  за национална сигурност, хората я  възприемат като безусловен и основен приоритет. Забележете, когато премиерът Бойко Борисов говори, че българското население трябва да се чувства защитено, той не засяга въпроса колко бежанци пресичат границата нелегално или какво ще се случи с тях. Затова от такава гледна точка досегашните мерки на властта изглеждат обясними“, казва Рачев пред Дойче Веле.

Хулиганите – патриоти

Всяка криза дава възможност на управляващите да извличат правилни изводи, а не само да хвърлят средства за строежи на съоръжения и за учения по границите, смята военния експерт. Той е убеден, че кризисната реакция, макар и естествена, не следва да се превръща в политика.  Рачев илюстрира думите си с пример как след като в България бъде приет някакъв пакет от закони, дискусията по съответната тема автоматично се прекратява, просто защото закона вече е приет. Дава и втори пример: „При възникване на опасност започваме първосигнално да изграждаме нещо, което си познаваме добре  от миналото, в случая нов кльон по границата. Строим ограда и моментално преставаме да правим политика. Всичко

друго изчезва, имаме ограда и повече нямаме проблем! А това е особено опасно, защото подобен тип реакция подменя политическата дискусия, свива броя на ангажираните хора, ограничава ролята на гражданското общество и дава простор за  действията на хулигани, които опитват да се правят на патриоти. Така проблемът се очертава като  липсата на система в сектора за сигурност“, добавя Валери Рачев .

Дотук  –  отбрана, дотам  – вътрешен ред?

Все  пак как, и най-вече кой може да защити ефикасно южната българска граница от нередовни мигранти? Дали това са дипломацията, европейската и евроатлантическа солидарност, армията и МВР, позакъснялото  електронно наблюдение или крайграничните „Динковци“ по анцузи и с ловни чифтета?

Валери Рачев е убеден, че разделения свят, в който войската някога е охранявала държавата от границата навън,  а МВР – от границата навътре, вече не съществува. Според него външната политика и отбраната трябва да са все по-тясно свързани в днешния реален свят. Ето как за себе си той дефинира национална сигурност: „Реакция на заплахите колкото е възможно по-далеч от границите на страната, предприемане на мерки в най-ранен етап при възникване на проблеми и задължително съвместни действия. Умението е да бъде постигнато максимално сътрудничество между отделните ведомства в държавата и да се  ангажира нейният цялостен наличен ресурс. Другото отново ще бъде:  дотук е отбрана, а дотам  – вътрешния ред“, обобщава експертът по сигурността Валери Рачев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.