Въпросът кой точно поръча избора на един медиен набаб за шеф на ДАНС изглежда продължава да оказва парализиращ ефект. Вече се видя как лидерите на БСП и ДПС, депутати от двете управляващи партии /третата засега се преживява само като среднощен уличен таласъм/, премиерът, министрите, прекъсват рязко потока на обичайната си логорея и се потапят в „света на мълчанието” след въпроса, или започват да шикалкавят така, че в крайна сметка питащите, а не питаните, трябва да отговарят защо някъде продължавали да „бият негрите”. Създаде се впечатлението, че новият парламент и правителството са се клели не в българската Конституция, а по-скоро в някаква страховита омерта, нарушаването на която води до гибел.
Кой е местният дон Корлеоне?
Премиерът Орешарски призна, че кандидатурата на мастития медиен магнат била грешка, но замълча като партизанин на разпит на въпроса кой го е предложил. В едночасовото си неделно тв-интервю, предназначено да отвлече вниманието от крещящите стотици хиляди българи по площадите, лидерът на БСП Станишев видя в скандалния „агент номер едно” едва ли не един Матросов, който бил готов да пожертва своя и на семейството си живот в борбата с организираната престъпност, но така и не поясни защо неговото неизбиране щяло да повлече кабинета „Орешарски” към дъното и което е по-важното, кой ще го дръпне надолу? Лидерът на ДПС също впрегна целия си „висок наратив” да агитира как техния човек имал „ресурса да гарантира националната сигурност”/?/, как щял да бъде контролиран от парламента, дори накрая пое отговорност за грешката с неговия избор. Но на въпроса защо точно тази фигура е била подбрана и старателно подготвяна за силовия пост още преди изборите, също спази обета за мълчание.
Светът на мълчанието
Всички тези хора имат основание да мълчат ужасени. Те отлично знаят, че всяко неволно артикулирано име, всеки непредпазлив намек или насочващ факт, се следи внимателно от „Поръчителя” и всяко тяхно опущение би имало фатални последствия не само за тях, но и за политическите сили, които представляват. Те са до болка наясно, че най-сиромашката европейска държава фактически се управлява от местните „Недосегаеми”/ по великолепния филм на Брайън де Палма/, които никога не излизат на светло и за които просто да се говори е табу. Не само конкретно и поименно, но и като за образувание, което въпреки опасността от вендета обикновените хора започнаха да наричат открито„Групировката”, „Организираната престъпност”, „Мафията”, „Олигархията” и как ли още не!
Разлабване на задушаващата хватка?
Те дори вече се осмеляват да говорят за онези сенчести фигури, съставляващи конгломерата от политика, бизнес, капитали и силови структури, присвоил си държавата и превърнал държавата им в срамна и „примитивна плутокрация”/ по определението на писателя Илия Троянов/. За „дългите сенки”, чиито скрити империйки включват частните банкте с парите на страната, контролират монополно енергетиката, промишлеността, земеделието, медиите. За онова прословуто олигархично задкулисие, което заедно със своите пажове и лакеи във властта е стиснало здраво осиромашалото общество за гушата и върши с него каквото си пожелае! Ето го и конкретното обяснение. На местен „Недосегаем” му хрумва да се възползува от суматохата около новото измислено правителство и да инсталира начело на тайните структури един напълно бутафорен, но много свой човек. И то не толкова защото въпросният хрантутник е в състояние да му свърши кой знае каква работа, колкото рутинно да тества набъбналото си всевластие и да припомни за пореден път кой е истинския „Бос” в държавата и на кого дискретно трябва да се целува ръка.
Тъкмо името на този човек беше камъчето, което трябваше да изплюят тези дни притеснените до смърт фигурки на властта. Те, обаче, няма да го направят и ще спазят докрай ужасяващата си омерта. Вместо тях вероятно ще го направи улицата, която става все по-артикулирана, смела и настоятелна. Защото е млада и вече въобще не й пука от самозабравили се „недосегаеми”. И защото желае да махне задушаващата хватка от врата си.