ОЛАФ И „ТАТОВОТО ВРЕМЕ”

Обвинението за тежки финансови престъпления срещу един от най-богатите Българи – Христо Ковачки, както и ареста на бившия шеф на Държавен фонд „Земеделие” Асен Друмев за голямо присвояване и безстопанственост  засенчиха голямата новина на седмицата – пускането на централното парно отопление за градските българи.
Преди по-малко от две десетилетия в страната на „развития социализъм” България периодично се случваха някои странни за населението неща. Като, например, напрегнатата суетня месеци преди посещението на висш партиен и държавен съветски ръководител, неизменно водеше до  старателна „уборка” на града – домакин откъм боклуци и неприятни гледки / грозни фасади, пране по балконите и тям подобни/, до оправяне на градинките, асфалтиране и павиране на улици, строеж на  мостове и на други импозантни инфраструктурни съоръжения. Целта беше да се създаде мимолетното впечатление за напредъка на страната по пътя към комунизма.

Днес рутините навици от тоталитарното време като че се сработват отново.

В очакване идната седмица на шефа  на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ Франц-Херман Брюнер и в резултат на несекващият барабанен огън от критики около безуспешните опити за борба срещу корупцията и организираната престъпност, партийното и държавно ръководство на управляващите реши да демонстрира активност. Ковачки, олигархът, един от 100-те най-богати източноевропейци, е шумно обвинен за тежки финансови престъпления, за които, междувременно, е сигнализирано още преди 3 години. Друмев, „лицето на злото” във Държавен фонд „Земеделие”, е въдворен с обвинение за злоупотреби по програма САПАРД. Антимафиоти претърсват офиси, специални части щракват белезници, службите разпитват неуморно, а

гаранцията за условната свобода на задържаните вече възлиза на стотици хиляди евро!

Каква по-окуражителна гледка за претръпналите от хитрините на сегашното българско управление чиновници от Брюксел, които до втръсване продължават да повтарят „искаме конкретни действия, резултати, осъдителни присъди”? Сега, когато номерът с омайните обещания и планинските „ски” паузи вече не минава, се преминава към старите средства от „Татовото време”  – показна активност и медийна шумотевица докато инспекцията мине, а после…
После – продължава същото. Същото онова, за което пише в представената в сряда в София своя книга „Новите български демони” германският публицист Юрген Рот –”хаотичното господство на една плетеница от политически, икономически и престъпни кръгове, със секретните служби зад гърба им, които дори не се срамуват от своето минало и от начина, по който работят”.

Leave a Reply

Your email address will not be published.