Напоследък българският министър-председател Бойко Борисов все по-често прави остри публични забележки на министри от своя кабинет.
Кое е любопитното в тези характерни управленски практики?
Педагогическата руска поговорка „Когото обичам, него и пердаша” очевидно е придобила особено значение за българският премиер Бойко Борисов, който през последната половина година доста творчески я прилага спрямо министрите от своя кабинет. Естествено все още става въпрос за словесно публично скастряне на изявления и постъпки на някои непредпазливи членове на кабинета, но нищо чудно някой ден нервите на премиера да не издържат и той да премине към „шамарните корекции”, какъвто е бил разказаният от самия него случай с приятеля на неговата дъщеря.

Поводи за подобен гняв г-н Борисов има.

Само месец след началото на мандата неговите финансов и социален министър влязоха в остра полемика за замразените доходи на населението, което предизвика нуждата от премиерска намеса. Малко по-късно  уважаваният финансов министър нарече по тв-екран „малоумни” идеите, залегнали в икономическия доклад на президента Първанов, което принуди премиера да дава обстойни пояснения за същината на използувания термин. В първите дни след Нова година министърът без портфейл поиска 20 милиарда от Турция за земите на тракийските бежанци и заплаши, че ако парите на бъдат получени, България ще замрази европейското членство на южната си съседка. Това шокира г-н премиера до такава степен, че се наложи светкавично да заяви, че при следващо подобно изявление ще се раздели с министъра си тутакси.

Удари по глезена на управлението

Ядовете около министерският волунтаризъм, обаче не спряха. Оказа се, че двама от „двигателите” на здравната реформа – министърът на здравеопазването и негов колега-лекар от ПГ на ГЕРБ се разходили до САЩ при сериозни съмнения за конфликт на интереси, което принуди министър-председателят отново да размаха публично „жълт картон” пред шефа на здравното ведомство. В самото начало на седмицата – нов удар по правителствения „глезен” нанесе вицепремиерът и вътрешен министър, който в интервю за популярен всекидневник си позволи да каже, че „съдът е съпричастен към всички убийства от последните години”, а по късно призна, че има нещо „деформирано в съдебната система”. Резултатът беше унизителното примирие, което г-н премиерът трябваше да сключи с могъщия български Висш съдебен съвет и публично да даде „честна пионерска” дума, че нападките ще бъдат прекратени. Което накара вътрешния министър по държавната телевизия да посипе главата си с пепел  и да обещае, че за съдебната система вече ще говори „или само хубаво или нищо”.
Така, „со кротце, со благо и со малко кьотек”/по А.Ляпчев/ и с публично „набиване по министерското канче”  кабинетът на ГЕРБ превежда страната през кризата и във времето. Начело със своя лидер и премиер.