След седемчасово обикаляне по софийските болници, тежко болен 42 годишен мъж почина в линейката. Този покъртителен случай за сетен път демонстрира драмата на здравеопазването в най-бедната членка на ЕС – България.
Случаят със сърдечно болния софиянец не е изолиран. Той е по-скоро практика, отколко изключение в страна, където човешкият живот почти няма цена, а грижата за този живот е недопустимо лоша, неквалифицирана и непосилно скъпа. През пролетта университетски доцент с тежък мозъчен инсулт след няколко часово чакане в безпомощно състояние на линейка в прословутия Студентски град, беше разкарван безуспешно из болниците, които би следвало да оказват бърза медицинска помощ и които отказваха да я дадат единствено поради тежкото състояние на пациента. Няколко дни по-късно, захвърлен в периферно болнично заведение, което въобще не беше в състояние да му помогне, ученият напусна този свят.
Още по-драматично колегите на убития с ритници в главата през миналата седмица студент в същия този Студентски град е трябвало да
чакат повече от час благоволението на Бърза помощ
да дойде и да се опита да окаже някаква помощ на пострадалия. Дошли са да констатират единствено смъртта.
Претоварената и примитивно съоръжена служба на столичната Бърза помощ обикновено се оправдава за своите хронични неблагополучия с тежкия трафик и непробиваеми задръствания по практически всички артерии на столицата, с липсата на основни апаратури за поддържане на човешкия живот, с прекомерната натовареност на работещите в нея лекари, с неработещите асансьори/ поради неплатени сметки/ на високите сгради, което пречело на медицинския екип да оказва помощ в домовете на закъсали възрастни хора, с ниското възнаграждение на медицинския персонал и с какво ли още не! От друга страна няколкото по-големи болници отказват да приемат тежки случаи, тъй като почти сигурният при тях „летален изход” освен че ги товарел финансово, снижавал тяхното реноме и оттам – субсидиите за лечебното заведение.
Всъщност може би
тъкмо в кръчмарската думичка „заведение”
се крие част от обяснението за дереджето на българското здравеопазване. Вместо да се съсредоточат върху здравните услуги за намаляващото и ставащо все по-болно българско население, докторите се занимават с разправии в рамките на своя Лекарски съюз, в който се води истинска битка за власт и надмощие на една група над друга. Вместо да се опита да подобри обслужването на болните като задържи в страната масово напускащите националната здравна система специалисти, млади лекари, медицински сестри и друг персонал, държавата се занимава с някакви непрекъснати реформи, концепции и реорганизации, които в изготвения по поръчка на самия премиер Станишев доклад на Световната банка през лятото бяха характеризирани с определенията: „абсурд“, „хаос“, „неизпълнимо“, „конфликт“ и пр. Неслучайно през ноември в публикуваният от Брюксел годишен Индекс на здравния потребител на ЕС, българското здравеопазване отново беше определено като едно от най-нехуманните сред 27-те.
Така България не само демонстрира най-мрачната демографска картина с най-висока смъртност и най-силен отрицателен прираст на населението през отминаващата година, според Евростат, но нейните управляващи непрестанно продължават да повтарят и причините за това. По най-бруталният и нечовешки начин.
Физик съм по образование, но отдавна се интересувам от здравеопазване. Следя световните публикации по този въпрос и откривам неща, които у нас се премълчават. Важно откритие за мен е съществуващото противоречие между конвенционалната медицина и новите направления свързани основно с превенция на заболяванията. Счита се, че 21-ви век ще бъде векът на превантивната медицина, като основна пречка за развитие на това направление, за моя изненада, са фармацевтичните компании.Проблемът е твърде широк, за да може в един кратък коментар да се осветлят тези въпроси. За съжаление нашето здравеопазване не обръща никакво внимание на превенцията на заболяванията. Даже такива скринингови методи не изискващи кой знае какви инвестиции се пренебрегват. Личните лекари или не извършват профилактични прегледи или ги извършват формално. Мога да предоставя препоръките на една водеща фондация работеща в областта на опазване на здравето и удължаване на живота, кои са 10-те най-важни теста, които човек трябва да прави ежегодно за да може да предотврати бъдещо заболяване. За съжаление голяма част от знанията на джипитата са застинали на университетско ниво, те не знаят английски език и не следят световните постижения. Те не им е известен примерно факта, че атеросклерозата е възпалително заболяване на коронарните артерии и че холестерола е далеч по-маловажен рисков фактор, отколкото аминокиселината хомоцистеин и биомаркера hs-С-реактивен протеин. В Канада и САЩ за борба с хомоцистеина тестените продукти се обогатяват с фолиева киселина. Тестването на аминокиселината хомоцистеин и биомаркера hs-С-реактивен протеин вече е рутинна практика в страните с добро здравеопазване, а у нас даже не се познава влиянието на тези рискови фактори. Нашите здравни светила неотдавна откриха нещо, което отдавна е известно, че нефункционирането на щитовидната жлеза води до тежки последствия, включително сърдечносъдови заболявания. Защо не се прави 100% тестване на функционирането на жлезата. Или пък Доплерова сонография на каротидната артерия, даваща възможност да се прецени риска от инсулт. Въпросите са много, но за съжаление няма кой да отговори на тях. За сведение, аз подготвям сайт в който ще се опитам да покажа най-новите постижения на превантивната медицина, в т.ч. извадки от сайта на известния радетел на тази медицина д-р Матиас Рат. Ще се опитам да осветля важността на CoQ10, жизненоважния коензим наречен “автомобилната свещ” на всяка клетка. Ще подканя здравните светила да отдадат заслуженото на американеца от български произход неизвестния у нас д-р Емил Г.Близнаков, наречен в САЩ пионер в изследване метаболизма на холестерола и ролята на CoQ10.
Рассчитать пол ребенка