ЗАБРАВЕНИТЕ ОГРАЖДЕНИЯ

Police&Gipsy 13.11.2013   Ще успее ли оградата от бодлива тел да спре преминаващите нелегално българо-турската граница?

                         Планът за овладяване на кризата с масовото навлизане на хора през българската граница с Турция вече е в ход. В района вече са дислоцирани 1200 допълнителни полицаи, 60 автомобила с висока проходимост, а армията от началото на седмицата започна изграждането на 33-километрово „защитно съоръжение”, което по думите на военния министър Ангел Найденов трябва да бъде готово още през януари. Въпреки практически „блокираната” с полиция граница, по думите на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров пред АФП, властите се надяват телената ограда да преориентира потока от желаещите да влязат в българска територия към КПП-тата и така да бъде предотвратено изцяло нейното нелегално преминаване. Според вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев, планът за овладяване на кризата с т.нар.”бежанци” ще бъде финансиран с европейски средства, бюджета на държавата, чрез други източници, включително и от държави извън ЕС.

Къде са парите?

След като сегашните управляващи спечелиха изборите с обещание за ревизия и проверка къде са отишли европейските средства по укрепването на границата, сега те бягат от този въпрос като от огън, смята бившият Главен секретар на МВР и експерт по сигурността Николай Радулов. Нежеланието им да установят какво е направено и какво не въпреки изхарчените средства, не им дава възможност да изградят сигурността на границите. Това, което знаем, е че по брой на единици техническо оборудване на близо 250 километровата южна българска граница техническите параметри са изпълнени, но техниката там е разпределена непропорционално, а  стандартите предполагат обезпечаване на цялото трасе. Въпросната техника сега е разположена по една 25-километрова ивица, а останалата част от границата е практически неохраняема и през нея се преминава безпроблемно. Така невъзможността на този етап на Гранична полиция да се справи със задачите по опазване на границата, която е и външна за ЕС, показва несъстоятелността на тази институция да овладее съвременните предизвикателства, е убеден Николай Радулов.

Примитивното решение

Решението за строеж на тази телена ограда изглежда като първосигнално, от своя страна е категоричен о.р полковник Валери Рачев, военен дипломат и експерт в Центъра по управление на сигурността и отбраната към БАН.  В 21 век да издигаш „кльонове”, каквито са правени през миналото столетие, когато имаш на разположение технически средства и машини с огромна мобилност, при това средства, които се произвеждат в България, звучи необяснимо! Защо не погледнат системите, които се произвеждат в Панагюрище и на други места в страната, с помощта на които може да се реагира адекватно?  В конкретния случай  е задължително да се осъществят т.нар.  „междуведомствени операции”, което означава  да се мобилизират усилията на  повече от едно ведомство, от една служба, за да се осигури дълбочина и обхват на необходимите мерки. С други думи, съществуват решения, които са адекватни както на проблема, така и на времето, в което живеем. Съгласен съм, че трябва да се предприемат спешни, активни и работещи мерки, но да се захващаш за най-примитивното, не ми изглежда сериозно, смята  Валери Рачев.

Неефективен и скъп метод

В радио интервю тези дни министърът на отбраната Ангел Найденов също призна, че „не е във възторг” от това армията да изгражда защитни съоръжения по границата с Турция и дори цитира предупреждението на комисаря по човешки права към Съвета на Европа Нил Муйжниекс, който заяви че идеята за затварянето на българската граница за бежанци не е добра и нарече телената ограда „неефективен и скъп метод” за предотвратяване влизането на чужденци. Въпреки това акцентирайки върху факта, че на денонощие сега границата се преминава нелегално между 100 и 200 човека, военният министър се помъчи да успокои сънародниците си, с твърдението,  че това са само „телени заграждения, не е стена, по нея няма да протича ток и, разбира се, там няма да се стреля”.

Анкара и оградата

Как, обаче, би погледнала на загражденията Турция? В края на октомври българският външен министър Кристиян Вигенин уведоми лично турския си  колега Ахмет Давутоглу за предстоящото издигане на оградата. В официалното си съобщение българското външно министерство обяви единствено, че Анкара е изразила „готовност за предприемане на съвместни инициативи за подобряване на наблюдението на общата граница и ситуацията с миграционния натиск”. Политологът  Ахмет Хан, преподавател в  университета Кадир Хас в  Истанбул коментира пред ДВ, че теленото съоръжение едва ли е нещо, на което би зарадвало турската външна политика,  най-малкото защото през последните десет години дипломацията на страната неотклонно спазва принципа за „нулеви проблеми със съседите”. А ограда  от бодлива тел  не е знак за „нулеви проблеми”, все пак! Колкото до това дали Анкара ще „преглътне” въпросната ограда, политологът допуска че е възможно да има някакъв вид протест, но това ще е най-малкия проблем за Турция през тези дни. Така че на стената едва ли ще се обърне голямо внимание, е убеден Ахмет Хан от истанбулския университет Кадир Хас.

Leave a Reply

Your email address will not be published.