ДИКТАТОРИТЕ И ФУТБОЛА

Capture11.07.2014

Светът се подготвя за финала на Световното първенство по футбол в неделя. Домакините ще осигуряват реда на мача между Аржентина и Германия в Рио де Жанейро с помощта на 26 хиляди полицаи и войници. Очакванията са над 4 милиарда тв-зрители, запалени любители на „коженото кълбо“  по света да проследят пряко или чрез репортажи решителната среща между двата отбора финалисти.

И все пак съществуват хора, като големият аржентински писател и поет Хорхе Луис Борхес, за които футбола далеч не е бил любим спорт. Малко преди смъртта си през 1986 г. този идол на аржентинската литература храбро се осмелява да произнесе в своята футболна държава разтърсващото изречение: „el f?tbol es popular porque la estupidez es popular“, което  означава „футболът е популярен, тъй като глупостта е популярна“. Борхес приживе е поддържал добри отношения с военната хунта в Аржентина, лидерите на която, за разлика от него, са били истински футболни запалянковци.

Факт е, че почти всички режими от модерните времена са харесвали футболната игра. Известно е, че Мусолини е бил привърженик на „Болоня“, а испанският диктатор Франко – на „Реал Мадрид“. Руският генералисимус Сталин е бил фен на „Динамо“ (Москва)  – отбор, на който той неслучайно е разрешил през 1945 година да замине за мачове в Лондон и което е по-интересното, чиито играчи след връщането си в родината не са били заточени по традиция в Гулаг.

Изключение сред сред диктаторите е бил Хитлер. Футболът отегчавал нацисткия фюрер, случващото се на игралното поле не му е било интересно и за него гледането на мачове било пропиляно време. Той е присъствал само веднаж на футболна среща  и то по време на Олимпиадата в Берлин. На 7 август 1936 година на берлинския „Постщадион“ Хитлер, в обкръжението на Гьоринг и Гьобелс е наблюдавал мача между Норвегия и Германия. Изненадващо норвежците повеждат с два на нула, а ядосаният Хитлер не издържал до края на срещата и напуснал стадиона. И причината за неговото раздразнение далеч  не е била расова – изглежда просто фюрерът  се е отегчавал. Впрочем спортът никога не е бил развлечение за Хитлер. Той е гледал на него като на средство за закаляване на тялото и духа. И ако нещо все пак му е харесвало, това са били леката атлетика и бокса, независимо, че през 30-те години на миналия век едни от най-силните боксьори в света са били чернокожи.

Това, че Хитлер не се е интересувал от футбол съвсем не означава, че онези, които също не се интересуват от този спорт приличат на него. В света, например, е пълно с вегетарианци и любители на оперното изкуство като нацисткия фюрер, но нито един от тях не се е готвел да напада Полша, да речем.

Поне се надяваме,  че е било така…

Leave a Reply

Your email address will not be published.