01. 02. 2017 г.
Едва ли някой храни илюзията, че дните до изборите на 26 март ще бъдат спокойни, независимо от появата на поредното служебно правителство, този път на президента Румен Радев. Очерталото се остро противоборство между петимните за властта формации, неистовият апетит на ГЕРБ и БСП да управляват отново, силно фрагментираната и затъваща в блатото на разправиите си десница –това е политическият фон, върху който предстои да се развихря общественото недоволство, което дори зимните студове не успяват да охладят. Фермери, служители от здравеопазването и образованието, природозащитници, дори хигиенистки от софийското летище, излязоха по улиците. С омекването на времето се готвят да ги последват работещи в съдебната система, граждани, възмутени от хаотичното строителство върху зелените площи в градовете, националисти, които с нетърпение очакват да скокнат отново срещу мигрантите, привърженици на референдума за промени в изборния кодекс, обявили вече намеренията си за още едни предсрочни избори наесен. Нищо чудно след тежката и студена зима да излязат на протест и пенсионерите, тези измъчени сенки на най-бедната и корумпирана европейска държава.
Цената на „пълната изборна победа“
Така, отправили взор към предсрочния вот с поредната надежда, че нещо може да се промени, мнозина българи дори не са и помисляли, че демокрацията всъщност не е съставена само от избори. Просто, ако от една демокрация, макар и българска, останат само изборите, тя едва ли ще е пълноценна демокрация. Естествено, че изборите са фундамента, върху който се изгражда демократичната сграда. Ако обаче съществуват само основи, а върху тях няма какво да се изгради, за каква сграда въобще става дума ?
Историята учи, че винаги когато властници и политици „осъзнаят“, че вота на хората може да се манипулира с лъжи, популизъм, насаждане на омраза и насаждане на страх, те тутакси и охотно „прегръщат“ идеята за избори. И в резултат неизбежно се появяват диктатурите. Като, например, тази на „висшата раса“ или на „пролетариата“. Нека си припомним, че през 30-те години на миналия век Хитлер идва на власт чрез съвсем законно спечелени избори, а само допреди 27 години Тодорживковците в България и Източна Европа също официално поддържаха властта си с подкрепата на немислимите 97-98 на сто от гласовете на избирателите! И най-отблъскващият парадокс е, че за целта въобще не им се е налагало да фалшифицират резултатите от гласуването грубянски, въпреки че много отлично са помнели постулата на другаря Сталин: „Не е важно как са гласували избирателите, а кой брои гласовете“. Всички тези тоталитарни „приятели“ на изборната демокрация е трябвало да затегнат цензурата, да засилят пропагандата, да избият, прогонят или просто да запушат устата на опозицията, и в крайна сметка да раздухат атмосфера на страх, в която гражданите не смеят да кажат дори „гък“. Следват ликвидиране на другите партии и активно пропагандно-медийно натъпкване в главите на хората съответната идеология или догма. Днес те могат да използват и уникалния изборен опит на иначе демократична, но сиромашка България – да си „напазаруват“ нужните гласове с налични пари, с корпоративен натиск или често само с бутилка бира и няколко кебапчета. А това са само незначителна част от безкрайно многото практики, с които съвсем ефективно може да се гарантира една „пълна изборна победа“. И те, уви, са познати на цивилизованите народи поне от сто години насам!
Недосегаемите избрани сатрапи
И още нещо. Доста политици си въобразяват, че евентуална победа на изборите означава придобиване на „празен чек“, с който могат да правят каквото си искат и то само защото са били „избрани от народа“. Дори повече! През последните години руската пропаганда усърдно внушава, че който си позволи да критикува избрани вече политици, той всъщност не приема резултатите от изборите. Макар и обяснимо за Русия, това просто не е така. Няма недосегаем политик! Дори избраният демократично властник далеч не е божество, което се разхожда сред хората, а същите тези избиратели имат пълното право не само да го критикуват и ругаят /ако това се налага!/, но и да искат свалянето му от власт. Поне в условията на либералната демокрация това е така.
Аргументи? Моля! Имал ли е Хитлер правото да депортира евреите, да изгражда концентрационни лагери и да окупира Европа само защото е бил избран с .гласовете на германците? Не е имал такова право! Имали ли са право комунистическите велможи в продължение на половин век да репресират жестоко политическите си опоненти, а тайните им служби да съсипват живота на стотици хиляди граждани с изпращането им в комунистически трудови лагери и физическото им унищожение там ? Естествено, че не са имали такова право! И ако през годините на техния, уж „демократичен“ режим е съществувало достатъчно активно малцинство, което да инициира законното сваляне на тези „демократично избрани“ убийци и сатрапи, днес светът със сигурност щеше да е друг, а живота на милиони невинни хора в Европа и в България щеше да бъде спасен.
Уроците на почтената демокрация
Затова, да! Изборите са фундамент на демокрацията и без тях тя наистина не може да съществува. Вярно обаче е и другото. Само с избори демокрацията не е никаква демокрация! И тъкмо затова са всичките тези митинги, демонстрации и протести срещу иначе демократично избраните политици. Тези прояви на недоволство сочат не само колко граждани вече не харесват даден политик, но и посочват колко от недоволните проявяват готовност активно да се обявят срещу него с убеждението, че той вече е престанал да защитава техните интереси и действа срещу тях. Гражданските протести са колкото съпротива срещу неприемливите постъпки на даден политик, толкова и предупреждение към неговите колеги, че на следващия вот те също няма отново да се върнат във властта. Тъкмо такива бяха посланията от едногодишните граждански протести в България през 2013 година, такива най-вероятно ще бъдат и тазгодишните недоволства, ако политическата класа в страната все още не е научила своите уроци.
Затова сега, в навечерието на настъпващия турбулентен политически сезон, все пак е важно уроците на истинската либерална демокрация да се припомнят отново и отново! Защото обществото винаги е склонно удобно да ги забравя и още по- удобно да осмисля поуките в тях.