ДА СИ ОПЕРИРАШ ДОСИЕТАТА

Темата „досиета” през седмицата беше разширена с апела на българския президент Първанов да се извадят „икономическите папки на прехода” за да се видело  в тях „кой кой е”.

Каква е целта на този призив и защо той се лансира тъкмо сега?

Един от прийомите на някои политици е да печелят привърженици с призиви, които публиката винаги и безрезервно би подкрепила. Заставате на някоя медийна или политическа трибуна и заявявате на висок глас: „ Апелирам да запълним дупките по пътищата, за да не разбиваме автомобилите си!” или „Призовавам минималната работна заплата да стане 1000 евро, за да не бъдем най-бедната членка на ЕС!” Някой да има нещо против? Едва ли.
Президентът Георги Първанов подходи по аналогичен начин. По слушана частна радиостанция /в България ключовите политици отдавна са се отказали от изяви по финансираните от бюджета държавни електронни медии !/ държавният глава настоя да бъдат извадени икономическите досиета на прехода. Това „кога и кой вербува, зачислява в службите Алексей Петров, кой му помага да се развие от НСС до ДАНС са важни въпроси, но по-важният въпрос е за срастването на политическата с икономическа власт”, каза Първанов и отлетя за Брюксел.

„Пиете ли? Да, когато има…”

Отзивите сред българския политически елит не закъсняха, но като че най-любопитна се оказа спонтанната реакция на бившия съпартиец на президента и доскорошен премиер Станишев. Присъединявайки  се към апела на държавния глава, той безхитростно уточни, че ставало дума за „досиета на ДС, за това как се извършва българският преход, как се натрупаха гигантски богатства, как тези ресурси, които се оказаха в частни ръце при приватизацията на безценица, влияят на политиката и на политическите партии”.  Подобна аналогия направи и лидерът на ДСБ Иван Костов, който окачестви призива на Първанов като „много важен”, но поясни, че темата за отварянето на икономическите досиета на прехода  е „отклонение от основния удар върху досието на ДС, в което се вижда как е създадена организираната престъпност”.  Лидерът на СДС Мартин Димитров също беше категоричен, че икономическите досиета трябва да се отворят, при това заедно с всички досиета на ДС, но изтъкна, че Първанов нямал „лоялното” право да настоява за това, защото той бил „създател на правителството, натрупало престъпните досиета през последните четири години”. Естествено в този хор се чу и тенорът на финансовия министър Дянков, който подкрепи президентската идея и поясни в характерен стил, че неговата операция „Сова” за отваряне на финансовите досиета била паралелна с призива на държавния глава.

Разровиш ли го, ще мирише

Всъщност разравянето на гнилите милиционерски пластове от миналото около операцията „Октопод” и систематичната /все още!/ дейност на Комисията по досиетата, вероятно карат днес неподозирано много „принадлежащи”  да бършат нощем студената  пот от гузните си чела. И да реагират, кой както може. С отклоняващи популистки апели в публичното пространство, с перфидни кампании в собствените печатни издания и електронни медии, насочени срещу „нефелния” сегашен Закон за досиетата, с увеличаващи се „изпреварващи” невротични самопризнания от типа „бях млад, в казармата”, та дори и с обичайните контра – инсинуации от типа  на „Агентка на ДС вади досиета на колеги”…
Страх? Разбунена съвест? Инстинкт за самосъхранение, злобно покаяние или безсилна ненавист? А може би атавистичен порив към „кръгова отбрана” – все пак в края на 1989 година ДС е имала около 30 хиляди свои агенти, а на този етап са отворени досиетата на по-малко от 3000 от тях?
Отговорите на тези, а и на много други въпроси, в това число за икономическите досиета, предстоят. Сега, макар опасно закъсняла, е последната възможност за радикална хирургическа интервенция, на която обществото следва  да се подложи доброволно и което е най-трудното – да я извърши само върху себе си, този път без упойка.  В противен случай целият държавен организъм е в риск. Риск опасен и все по-голям.

Leave a Reply

Your email address will not be published.