ВИЖ МАЙЧЕ, НЕГЪР!

Мит или реалност е прословутата българскарасова и етническа толерантност? Как изглежда тя през погледа на чужденците и местните хора?
Неотдавна 44-годишният киноактьор Орландо Джоунс, афро-американец от Алабама, обяви в новинарския интернет-сайт „Хъфингтън пост”, че на българите следва да се обясни колко недопустимо е да се опипва лицето на тъмнокож човек. „Не бива да се разрешава на малки български деца да тичат върху мен, да ме хапят по глезена и да крещят „Ооо, шоколадчо!”, сподели актьорът след снимки на холивудски екшън в София и призова белите си сънародници при  възможност „да обяснят на по-автентичните бели българи какви са правилата”. Реакцията не закъсня – български медии отвърнаха със заглавия като „Холивудска звезда клепа България”, „Обвинени сме в расизъм”, „Холивуд нарича българите расисти”, а коментарите варираха от възмущението „някои да ни изкарат, че се държим като туземците преди стотици години” до оценката за „грозна статия от незначително издание”. Само дето сайтът „Хъфингтън пост” има милиони читатели в целия свят, през тази година негов кореспондент спечели наградата „Пулицър” за военен репортаж, а преди три години сп.Форбс” класира съоснователката на сайта, журналистката Ариана Хъфингтън на 12 място сред най-влиятелните жени в света.
Провокацията на „чернилките”
Всъщност недоволството на американския киноактьор не е единствено. През миналия месец в популярния холандски сайт NUsport бившият футболист от популярен български отбор Сержиньо Грийн, холандец, сподели възмутен в интервю, че „в България не са свикнали с тъмнокожите и направо започват да те обиждат с маймунски звуци”. Футболистът каза също, че на стадиона е забелязвал знамена с пречупени кръстове, но шефовете на клуба не са направили нищо по въпроса.  Друг бивш футболист в български клуб, нигериецът Чъкс Нвоко наскоро разказа в централен столичен вестник защо преди години е бил принуден да напусне страната– агитката на собствения му отбор издигала трансперант с надпис „Вън черните от тима!”. България май е единствената страна, където може да се случи подобно нещо и то беше проява на изключително неуважение, отбелязва нигерийският спортист. В началото на годината не друг, а омбудсманът Константин Пенчев се възмути от заглавие в местен спортен вестник “Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки”, като нарече определението „чернилка” обидно, унизително и представляващо форма на дискриминация на расова основа.
Мургавите и почернелите
В началото на туристическия сезон в хора на непремерените ксенофобрски изяви се включи и вездесъщия земеделски министър Мирослав Найденов. Пред медиите той директно обяви, че „ гледките с мургавите събратя, които обикалят и продават царевица, които продават слънчоглед и какво ли не на плажа, трябва да изчезнат.” Което принуди председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев определи възмутителната министерска реплика като прецедент и да отбележи, че подобни расистки изказвания се правят от много хора в България, но когато те се правят от министър, това означава, че се правят от държавата.
Митът „толерантност”
Прецедентите на расистка основа, впрочем, не са един или два. Преди седем години тогавашният евродепутат от „Атака” Димитър Стоянов разпространи сред колегите си мейл, в който по адрес на унгарската си колежка Ливия Ярока беше написал: “На българските пазари могат да се намерят по-красиви циганки за по 5 хиляди евро”. По време на иначе справедливите вълнения в Катуница през миналата година, протестиращите скандираха „Циганите на сапун! Турците в Турция!” и призоваваха за погроми в ромските квартали. През тази зима секретариатът на Европейската мрежа срещу расизма /ЕНАР/ в Брюксел настоя пред столичната кметица Йорданка Фандъкова да забрани „публичното демонстриране и пропаганда на расизъм и неонацистки идеи” чрез организирания от местните бръснати глави „Луков марш”. Въпреки това маршът се състоя.
А иначе в България расизъм няма. Подвикванията към тъмнокожите играчи по стадионите „Уук-уук” са само запалянковска шега, а спонтанното възклицание „Виж майче, негър!” е проява единствено на родителска любознателност и възпитателски инстинкт. Нали?

Leave a Reply

Your email address will not be published.