buy Star Trek V: The Final Frontier 23.04.2008

Според резултатите от огласено наскоро изследване по програма за превенция на употребата на упойващи вещества в 9 европейски града, софийските ученици са на първо място по напиване, на второ място по всекидневно пушене и опитване на канабис или друг нелегален опиат.

В рубриката Евроатлантически седмичник на радио Дойче веле Георги Папакочев се спира върху проблема:

ГП: В края на миналата седмица завеждащият лекар на Клиниката по детска токсикология в София направи следното изявление: „Все повече деца пият алкохол, както редовно, така и инцидентно. Тенденцията се забелязва от последните години, като децата пият много и през ваканциите. Учениците на практика консумират всякакъв алкохол”.
Изявлението беше направено по повод поредната група от трима непълнолетни пациенти, докарани в несвяст в Института за бърза медицинска помощ „Пирогов”, които погълнали неизвестно количество алкохол в кафене, намиращо се непосредствено до тяхното училище. Това се е случило в обедните часове на учебен делничен ден.
Фактът, че в България пиянството се е превърнало в любимо „занимание” и „основателен” повод за национална гордост е известно отдавна. Преминало през консумацията на откровено токсични, произведени в домашни условия, видове фалшив алкохол, изстрадало мъките на прехода с евтини наливни концентрати, източвани от пластмасови бидони, закалено в битките около фалшивите бандероли и продължило

„славните традиции” на битовия алкохолизъм,

масовото пиянство отдавна е обхванало и децата. Дори непълнолетните.
Според анкетирани 16, 17 и 18 годишни софиянчета, през последния месец те са се напивали поне веднаж. Здраво при това. Най-популярна е бирата, след нея – виното и на трето място са концентратите.
Причините?
Те са разнообразни. Да се направят на възрастни, да се откроят през междучасията и училищните екскурзии, да впечатлят своята симпатия или просто да усетят „тръпката” на безпаметството, особено ако то бъде комбинирано с твърд алкохол, енергийна напитка и цигара с марихуана. Лекарите вече не се учудват на 12-годишни ученици или ученички, погълнали по половин бутилка водка. Водят им и 3-4 годишни деца, които „опитвали” от чашите на родителите си.

Уязвимата детска психика „търси алкохола”

и по други причини. Рекламите на спиртни напитки се леят като водопад от електронните медии. Най-секси билбордовете по улиците и снимки в списанията са свързани с чашката и нейното градусово съдържание. Изобилието на видове и марки евтино пиене надхвърля многократно асортимента на безалкохолните напитки или сокове. Липсата на контрол и авторитет на учители и институции на практика толерира консумацията, „светъл пример” за която обикновено дават родителите в къщи.
Така освен демографски намаляващо, зле подготвено в училище и неспортуващо, „ най-ценното бъдеще на нацията” расте впиянчено и дрогиращо се. Поради което само след броени години то ще се превърне в поредната бомба със закъснител за една нация, която се очертават като дом и школа за алкохолиците на Европа.
Което днес в нечии уши вероятно е повод за гордост. При това – национална. is soma a benzo

Blow Out dvdrip

21.05.2008

Слуховете за проблеми с ликвидността на българската Първа инвестиционна банка /ПИБ/, разпространили се като лавина, създадоха нови проблеми за управляващите.
В рубриката Евроатлантически седмичник на радио Дойче веле върху тях се спира Георги Папакочев:

Механизмите на мълвата, особено в банковата сфера, са известни от векове и като правило те действуват ефикасно и най-често разрушително. Слуховете, обаче, имат особено висока поразяваща сила когато попаднат на „благодатна” почва сред обществото, сиреч когато са уцелили времето, начина и нагласата на техните субекти.
Едва ли е важно кой и защо сътвори скандала около една от небезизвестните български банки, скандал изправил на нокти управляващите, които като „матросовци” се хвърлиха да спасяват системата с голи гърди. Доста банални се оказаха и версиите, вариращи от подъл ход на конкуренцията и снижаване цената на банката преди продажба, до „опити за политическа атака срещу правителството”, каквито заподозря министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Неприятното в случая беше, че скандала припомни на българите

кошмарите от средата на 90-те,

когато серийните банкови фалити и хиперинфлацията изядоха само за дни техните кътани цял живот спестявания. Любопитното днес, обаче, е защо „проспериращото”, според управляващите, общество на иначе най-бедната и проблемна членка на ЕС България, което тези дни научи, че средната работна заплата в страната била достигнала „рекордните” 250 евро на месец, светкавично прие мълвата за истина и хукна да тегли парите си от въпросната банка?
Отговорът на този въпрос може да бъде и лесен, и труден.
Да, след здравето и живота си хората са най-чувствителни към собствените си пари. При това не става въпрос за онези 5 или 10 на сто много богати българи – те не държат авоарите си в български трезори. А за 85-те процента дребни вложители, които заделят я за образование на децата, я за болница, ако се наложи, или за дом. Никой от тях не се замисли, че днес огромна част от вложенията е гарантирана и загубите в най-лошия случай, ще са минимални.
По-трудният отговор е,

че днес българите не вярват нито дума на своите управляващи.

И са прави, след като при официална инфлация от 14 на сто и невиждано през последните години поскъпване практически на всичко, техния икономически министър говори, че обезценяването намалявало всеки месец и цените непрекъснато падали. Когато вместо обещаваното от коалицията „шоково увеличение на заплатите” през мандата, досега „шокови” се оказват само подготвяните ракетни цени на парно, горива и електроенергия, които ще рефлектират върху всичко останало.
Така е в европейската родина на „лъжливото овчарче”, където няма да е чудно, ако хората отново решат да вложат парите си в „Буркан” и „Дюшек” банк.
И едва ли ще сгрешат. Поне за себе си.

Return of the Roller Blade Seven move

Dazed and Confused

В края на миналата седмица българския парламент прие на първо четене два законопроекта за „конфликт на интереси”. Законопроектите се отнасят за висши и обикновени държавни служители и на второто четене се очаква те да бъдат обединени.
Защо, обаче, приемането на този закон се забави толкова много?
През последните години т.нар.”политическа класа” в България е поставяна непрестанно в особено деликатната ситуация да не разбира основополагащи понятия в западното и най-вече европейско право или, което е по-точно, да се прави че не ги разбира. „Конфликтът на интереси”, който тегне като постоянен Дамоклев меч върху всички категории служители по света, наричан често на Балканите „цивилизован”, допреди две години и половина беше толкова отблъскващо неясен термин за министерско-депутатско-държавната прослойка чиновници в страната, че когато първият демократично избран министър председател на България и бивш посланик на страната в САЩ и ООН Филип Димитров внесе своя проект срещу въпросния „конфликт”, всички замряха от неприязън. Защото за първи път някой слагаше пръст в една от раните на корумпираната българска демокрация, която всъщност се оказваше

начин за пряко „доене” на облагите от властта.

Шамарът на ЕК, който извади от близо тригодишното вцепенение управляващите с настояването спешно да бъде приет този закон, обърка напълно правителството, което в за няколко дни изработи свой вариант, разкритикуван дружно от всички в парламента и в последствие, още по-спешно, пооправен. Сега, със стискане на зъби и иронични подмятания в Народното събрание, законът срещу „шуробаджанащината”, както най-вероятно ще бъде наричан Конфликта на интереси, ще бъде приет.
Дали, обаче, висшите и нисши държавни служители ще се откажат от усъвършенстваните в продължение на десетилетия местни практики,

родили уродливи понятия като „наш човек”,

„послушно момче/момиче”, „ от нашия край е”, „първо на кумеца, после на баджанака” и тям подобни, е съмнително. Защото тъкмо тези „фактори” играят основна роля в съмнителния преход, превърнал страната в нарицателно име на корупция и организирана престъпност, а държавата – в слаба формация на партийно-семейни бизнес кланове, за които основният конфликт не е „на”, а „със” техните собствени интереси.
Така твърдението, че „шуробаджанащината” е най-вулгарната част от конфликта на интереси може да се актуализира с констатацията, че в случая това е и начин на мислене.
Не само национален, но и регионален начин на мислене

14.05.2008

На българо-американски икономически форум в София министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров разтревожен предупреди, че съществува реална заплаха скоро в България да останат само деца и старци. В началото на седмицата управляващите в България се сетиха отново за българските емигранти и набелязаха „мерки” за тяхното връщане.
Възможно ли е обаче подобно нещо?
По радио “Дойче веле да чуем Георги Папакочев:

Вопълът на българския икономически министър за застаряването на населението не беше продиктуван от нищо друго, освен от сметките, че това ще доведе до натиск върху пенсионната система на държавата. Всъщност това се оказа по-скоро резонанс от патетичната „кръгла маса”, организирана от правителството и посветена на „Новата държавна политика към българите по света”. Там, на „кръглата маса”, която за разлика от предишните години се състоя след празниците и на нея въобще не беше споменавано името на също доста смехотворната инициатива от края на 90-те, наречена „Българския Великден”, се взеха важни решения за привличането на емигрантите обратно в родината. Правителственото мероприятие предвижда създаване на „Съвет за българите в чужбина” към властта, на „Национален консултативен експертен съвет” към Държавната агенция за българите в чужбина и за, забележете, парламентарна комисия по въпроса, която постоянно да следи развитието на процеса по привличането в страната, според усреднени данни, на около

1 милион българи, които сега живеят и работят по света.

Структурите са обявени, щата им е определен, но никой не обясни какво би накарало тези, в голямата си част образовани, квалифицирани и със западен опит и експертиза българи, да се завърнат отново в родината си, след като са я напуснали прогонени от отношението на държавата към тях, от санитарно ниските доходи в страната, от бушуващата криминална престъпност и повсеместната корупция, от разтърсващо лошото здравеопазване и мизерните социални условия за живот? През втората половина на 90-те някои наивници от дясното управление канеха младите преуспели българи от чужбина на печени агнета по Великден и успоредно с тлъстите куверти за участие в тези полу-формални срещи им обясняваха, че всъщност

„акъл от тях не искат, а искат пари”.

Какво предлага днес тристранната коалиция? Работни места за висококвалифицирани и високоплатени специалисти? Смешно, след като в държавната администрация продължава спора за „фантастичните” в нейните представи заплати от 250 евро! Възможности за служебно израстване и кариера? Тъжно, на фона на повсеместната управленска мизерия и ожесточените междупартийни битки за ключови постове! Нормален живот и образование за техните деца? Абсурдно, при тежката престъпност и ниското ниво на подготовка в училища и университети!
Какво остава? „Зелени карти” за неквалифицираните компатриоти от някогашната диаспора в бившия Съветски съюз и околните балкански държави, както и внос на транзитни за Европа „гастарбайтери” от Азия и Африка. Нищо повече.
Така поредното мероприятие на властта на практика се изчерпва. Сега бизнеса и оредяващата държава ще сънуват неговите резултати.
Както кокошката сънува просото… calan

Simply Irresistible movie download

Guinevere hd

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
СРЯДА, 13.02.08.

ВОДЕЩ: „Да откраднеш танк” за България отдавна не звучи парадоксално – в криминалната хроника на новата членка на ЕС вече са регистрирани три откраднати военни машини от годините на Втората световна война. Не звучи шокиращо и кражбата на километри меден електропроводник, с който хората се осветяват и отопляват.

В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев разглежда явлението:

ГП: В България се краде всичко, навсякъде и по всяко време. Краде се масово, нагло и безнаказано. Пред очите на властта и на т.нар. правоохранителни органи, често пред погледите на самите граждани, малцина от които се осмеляват да реагират. Защото им е известно, че ако се опитат да защитят собствеността – частна или обществена- от престъпниците, веднаж ще изложат живота и здравето си на опасност, втори път няма да получат необходимата закрила от компетентните органи и трето-ще си навлекат продължителния тормоз на съда, който рано или късно пуска крадците на свобода.
От началото на годината българите са свидетели на поредните „спектакълни кражби”. Трите немски танка „Майбах”, вкопани по границите за „защитата на Отечеството” бяха изровени и напуснаха страната, продадени на „колекционери”. Напуснаха я хей така – пред очите на

военните, митничарите и граничните власти!

Напук на всичките „успехи” в борбата срещу престъпността.
Буквално преди седмица край Несебър беше задигнат близо 5 километров меден проводник под напрежение, а в гр.Добрич откраднаха 200 метра жица от тролейбусната мрежа на града. Села във Видинско, Севлиевско и Белоградчишко останаха без ток в студовете поради откраднати електропреносни кабели. Тези дни стотиците хиляди жители на столичния квартал „Дружба” настръхнаха от ниското напрежение в мрежата, което заплаши да съсипе всичките им електроуреди! И то отново заради кражба на кабели! Всичко това е нищо в сравнение с прекъсването на главният захранващ енергопръстен на държавата с мощност 220 киловолта, 1600 метра от който беше прерязан с диамантено въже и отнесен неизвестно къде.
Престъпната изобретателност на българина стигна дотам, че той започна да

краде парно с презерватив.

Да, напълненият с лед гумен балон се слага върху топломера на радиатора и така блокира напълно отчитането. Сега на мода е „обезкостяването” на асансьорите в жилищните блокове от метални части, което обрича живеещите на по-високите етажи възрастни и болни хора на пълна изолация. В края на миналата година влиятелен депутат призова иманярството, както наричат кражбата на археологически ценности, да се легализира, а иманярите, сиреч крадците, да плащат патентен данък.
Когато наскоро подкопана от ромски крадци на желязо стена затисна здраво две жени и един мъж, столичният кмет Бойко Борисов, бивш главен секретар на МВР, припомни сакраменталната истина: „Който краде, Господ го наказва!”
И беше прав. Защото само Всевишният може да накаже разбойниците и да помогне на пострадалите в България.
Никой друг, а най-малко т.нар. „държава”!

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

zithromax and otis media

The 81st Annual Academy Awards ipod buy phentrimine Streets of Blood full movie