ЕТНОФОБИЯ ПО БЪЛГАРСКИ

Sofia Mosk 1114 23.11.2014

Назначаването на българинът от турски произход Орхан Исмаилов за заместник-министър на отбраната предизвика трусове във второто правителство на премиера Бойко Борисов след като националистическата формация „Патриотичен фронт“ почти ултимативно заплаши кабинета с оттегляне на своята ключова парламентарна подкрепа. Това се случи само ден след като в Румъния за президент на страната с впечатляващо мнозинство беше избран етническият германец Клаус Йоханес. Както в България освен държавен глава, по конституция румънският президент е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Каазно иначе, северните български съседи нямат и капка съмнение в националната лоялност на своя сънародник от германски произход, докато проверения от всички пециални служби  и с доказана професионална квалификация български гражданин Орхан Исмаилов за  местните националисти  е „турски агент“, а назначаването му във военното ведомство е „национално предателство“ и „гавра с българския народ“.

Чужденци начело на България?

Отвъд конкретния се открояват и други парадокси, свързани с необяснимата, на пръв поглед, етнофобия на днешния българин. Малко известно е, например, че след Освобождението от османско владичество един руски офицер от шведски произход, роден в днешна Финландия с името Йохан Казимир Ернрот, е последователно военен министър, министър-председател и министър на вътрешните работи на Княжество България. Той и руският генерал Леонид Соболев са единствените двама чужденци премиери в българската история. По-късно, през 1879 г, роденият в италианския град Верона германски принц Александър фон Батемберг става първия княз на новата българска държава, а след него австрийският благородник от фамилията Сакс-Кобург-Гота Фердинанд е обявен за цар на българите, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. И всичко това е било посрещнато с възторг  и пълно одобрение от българите!  Години по-късно чешкият историк Константин Иречек става  министър на българското просвещение, а за възхода на неукрепналата държава продължават да помагат не само дошли отвън чужденци, но и малкото образовани представители на етносите в страната. На никой тогава обаче не му хрумва да ги нарича „чужди агенти“ и „национални предатели“. Както и никой не посмя да нарече по същия начин вездесъщите в българската политика съветски „братушки“ и техните български прислужници в годините на комунистическата „народна власт“.

Трудоваците и „националната сигурност“

И все пак има ли днешната българска етнофобия някакво обяснение? Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев си спомня за любопитен разговор през 1991 г.с дипломати от българското външно министерство, участвали заедно в среща на ОССЕ в Женева по темата за националните малцинства. „Тогава ВНС дебатираше по новата българска конституция, която забранява партиите на етническа, расова или верска основа. Попитах ги – добре, но как да си обясним, че във Финландия има Шведска народна партия и нейната представителка Марта Рен е първата жена военен министър на страната? Отговориха: „Ако в България имаше шведска партия – може, но турска – не!“ Тази позиция обяснява трупаните с векове наслоения и негативни нагласи у нас – просто етническите турци са възприемани като заплаха за националната сигурност. Изселванията, принудителното им прогонване от страната, ако щете службата им в армията само като трудоваци  недвусмислено потвърждава това отношение“, коментира за ДВ Красимир Кънев.

„На тютюна“ – може!

Депутатът от Реформаторския блок и лидер на партията „Свобода и достойнство“ Корман Исмаилов тълкува явлението като инерция от времето на тоталитарната държава, на нейната идеология и манталитет. „Отрицателното отношение продължава да се прокарва от определени лица, влиятелни среди, медийни и политически кръгове, от хора от мрежите на бившата ДС, които все още разсъждават с категориите за „южния фланг“ на отбраната от годините на Студената война. Поставени в контекста на надигащият се национал-популизъм и ксенофобия в Европа, тези категории продължават да са валидни за тях. Затова силовите ведомства, където граждани от други етноси по правило не се допускат, са все още най-затворените системи в България. В тях и до днес битува схващането, че хората от малцинствата са „неблагонадеждни“, пояснява депутатът пред ДВ и продължава: „ В България ако си етнически турчин, който работи скромно „на тютюна“, ако си медицинска сестра или тракторист – тогава няма проблем. Ако обаче си постигнал някакво лично развитие и искаш да си в позиция за вземане на решения, тогава се превръщаш в заплаха. А това вече е проблем“.

В огледалото на етнофобията

Парадоксите с българската етнофобия не приключват дотук. Примери – колкото щеш! От една страна националистически формации настояват да бъдат прекратени кратките новини на турски език по БНТ, от друга местните телевизионни канали се надпреварват  с излъчването на безкрайни турски сериали. Всяка година стотици хиляди български туристи пълнят курортите на Турция, а в същото време парламентарно представена партия настоява по границата да се поставят ракетни системи, насочени срещу южната съседка.  И още – българите възторжено следяха по телевизията и аплодираха представянето на детското трио с чаровните  пианисти Хасан и Ибрахим в конкурса на Евровизия, а в същото време продължават да гледат навъсено децата на сирийските бежанци, които посещават българското училище.

Тъжно и смешно

„Много съм доволен и приятно изненадан от представянето на двете талантливи момчета от Шумен“, признава Красимир Кънев от БХК и добавя, че не е забелязал никакви злостни коментари по техен адрес. „Макар да не са били гладки, отношенията с българските турци и мюсюлмани през вековете са се градили на познанството, съседството, взаимната помощ.  Бежанците обаче носят със себе си нещо непознато, те идват от размирни райони и имат различни навици и обичаи. Чувам мнения, че техните децата дърпали надолу успеха в българското училище – това е наивно! Нима нашите ученици и студенти в чужбина са проблем за училищата там? А можем ли да кажем, че чуждестранните студенти, които плащат високи такси за да учат в България, също свалят нивото на висшето образование? Това са все абсурдни  и смешни неща, които вече трябва да сме преодоляли“, обобщава председателят на БХК Красимир Кънев.

ГЕРМАНСКИЯТ МОДЕЛ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Upside down man 2012 22.11.2014

„Акцент в работата на Министерството на образованието и науката ще бъде професионалното или т.нар.“дуално образование“ – това обеща новият просветен министър проф. Тодор Танев по повод намеренията на кабинета да ускори образователната реформа чрез поредния нов Закон за училищното образование. Въпросното „обучение чрез работа“ фигурира и в гласуваните това лято допълнения в приетия през далечната 1999 година  Закон за професионалното образование. Участниците в дискусия, организирана в София от фондация Конрад Аденауер и Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“ и  посветена на социалната политика за растеж, се обединиха около спешната необходимост от квалифициране на работната сила в страната. По думите на бившия социален министър Иван Нейков група специалисти от Националната агенция за професионално образование и обучение от години продължава да се бори „с зъби и нокти“ да бъде признат модела за добиване на знания по неформален начин, които да бъдат официално признати за професионална квалификация.

Образователният инат

В България за германската „дуална система“ се говори още от влизането й в ЕС. В анкета на Германо-Българската индустриално-търговска камара за бизнесклимата през 2007г. германските инвеститори изрично изтъкват трудното намиране на квалифицирани служители и дори посочват причината за това – системата на германското „дуално” професионално образование, осигуряваща преплитане на теоретично и практическо обучение, почти не се прилага в България. Оттогава всяка година камарата припомня под една или друга форма на сменящите се правителства за необходимостта от такъв вид подготовка. Представители на германския бизнес в страната също постоянно настояват за прилагането й, но напразно. За професионалното образование от германски тип не спират да повтарят и синдикатите. По повод рязкото увеличаване на младежката безработица през последната  година, която в България, според Евростат, е достигнала 30 на сто, наскоро КНСБ отново удари камбаната за  въвеждане на германския професионално-образователен опит, а Българската стопанска камара за илюстрация констатира, че едва 20 на сто от българите работят това, което са учили във ВУЗ.

Защо, защо, защо?

„Не съм запознат подробно как е протичал процеса през годините у вас, но фондация „Конрад Аденауер“ организира няколко семинара свързани с проблемите около „дуалното образование“, каза специално пред  ДВ директорът на фондацията д-р Марко Арндт. Дори повече – един от Държавните секретари в германското министерство на икономиката на Германия /вероятно Райнер Зонтовски? – б.м./ прояви сериозен интерес към прилагането на тази система в България. Не знам защо въвеждането й се бави, но съм убеден, че тя трябва да бъде възприета от вас във всички нейни теоритични и практически аспекти“, смята д-р Арндт.

Новият вицепремиер и  министър на труда и социалната политика, Ивайло Калфин  също няма обяснение защо системата не е въведана в България. Според него за целта следва да се направят промени в учебните планове, което да позволи на учениците от гимназиалния курс в професионалните училища да учат един ден в седмицата, а в останалите дни, с настойник, да работят в предприятията за да получат професия. „Важно е  и сертифицирането на професиите, защото няма смисъл да придобиеш професионална квалификация ако тя не ти дава предимство на пазара на труда. Това предполага промени в отношението на Занаятчийските камари, както и в Националната агенция за професионално образование и обучение/НАПОО/“, каза пред ДВ министър Калфин.

Техникум в Германия

В борбата с младежката безработица Италия и Испания изпращат групи младежи в Германия, за да преминат там съответните професионални курсове. Приложима ли е подобна практика и за младите българи?

„Защо не?“, отговаря с риторичен въпрос д-р Арндт и добавя, че за целта кандидатите трябва да говорят добре немски език. „Федералната агенция по труда рекламира постоянно в Испания, Гърция и Италия  различни курсове в Германия  и то не само за желаещи да получат квалификация, но и за безработни, които да попълнят липсващата работна сила в някои сфери на икономиката“, пояснява директорът на Фондация „Конрад Аденауер“. Социалният министър Калфин от своя страна припомня за програмата на Германското бюро по труда, с която през това лято в дуалната образователна система са включени  200 млади българи. „С финансиране на домакините през учебната 2015 година те ще изкарат в Германия  професионалната си подготовка. В програмата дори са включени и  курсове по немски език“, допълва социалният министър.

Заплащането и патриотизма

Ще се върнат ли обаче преминалите германска подготовка българи в своята родина за да работят в нея?

„Нито един от тях няма да се върне, е категоричен министър Калфин. Германската икономика има нужда от тези хора и както и условия да ги поеме.  Германия  е напълно в правото си да го стори. Смисълът е ние в България също да стартираме подобна образователна система. Тя ще окаже благоприятно влияние не само върху намаляването на младежката безработица, но и върху увеличаването на чуждестранните инвестиции“, очаква социалният министър.

Д-р Арндт също допуска вероятността някои младежи да останат в Германия, тъй като в заплащането на труда в двете държави съществува разлика. „От друга страна смятам, че повечето българи са истински патриоти, които обичат родината си и непременно ще се върнат в нея, но вече с придобитата в Германия квалификацация“, заключава оптимистично директорът на фондация „Конрад Аденауер“ в България.

БЪЛГАРИЯ, НАТО И РУСКИТЕ „САМОВАРИ“

 Capture15.11.14

На Международната конференция по сигурността в София през седмицата външният министър Даниел Митов предупреди за опасността от започването на нова Студена война в резултат на агресията на руската федерация в Украйна с думите:България като член на ЕС и НАТО, трябва да развие ясно разбиране за политическите процеси, а икономическата, енергийната и друга обвързаност на страната ни не следва да препятства взимането на важни стратегически решения“.

На същия форум в първото си официално публично изказване новият военен министър Николай Ненчев призна, че в резултат на кризата Черноморския район се превръща в пресечна точка на много интереси, а „страните от Балканите и Югоизточна Европа ще бъдат подложени на още по-голям натиск“.

На специална лекция изнесена в столичния Военен клуб върховният главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа ген.Филип Бриидлъв коментира данните за колони от руска военна техника, които през последните дни са навлезли в Украйна с думите“ “Сили, пари, подкрепа, доставки, оръжия преминават през тази граница, когато си поискат и това не е добро положение. Трябва да се върнем към положението, при което тази международна граница се спазва и това ще ни помогне да овладеем проблема с реснабдяването на Източна Украйна”.

Всички въпросни обвинения категорично се отхвърлят от Москва, въпреки изявлението на руския военен министър Сергей Шойгу, че „Русия възнамерява да разшири военното си присъствие в целия свят, като вече е поискала разрешения за използуване от военнния й флот на пристанища в Латинска Америка, Азия и навсякъде по света за попълване на запасите си и техническо поддържане на корабите“. В името на глобалния мир, вероятно.

Тулският самовар

Цялата тази страховита картина удивително започва да напомня на един популярен  виц от съветско време, който младите хора едва ли знаят. В него се разказваше за доверчиво-наивен  другар, който работел на струг в голяма руска фабрика за самовари. У дома обаче, семейството му нямало самовар. И когато на чаша водка приятели го питали защо не си направи тази полезна вещ с частите, които сам изработва, той отговарял: „Колкото пъти съм опитвал да ги сглобя, все картечница се получава“.

Навремето шегата беше много актуална, защото тогавашният Съветски съюз  тръбеше навсякъде, че се „бори“ за мир, а въщност  се въоръжаваше до зъби. Помните ли задължителното купуване на профсъюзни пощенски марки, парите от които бяха предназначени за подпомагане на потиснатата работническа класа в Третия свят? А злите езици  и „вражеските радиостанции“ още тогава обясняваха, че събраните средства отиват за производството и доставката на  споменатите вече  „самовари“…

Кубинските комбайни

През тези години Кремъл приложи  и един друг свой трик. В началото на 60-те разположи в Куба площадки с ядрени ракети с надеждата, че с тяхна помощ успее миролюбиво „не само да достигне, но и да надмине“ в битката за социализма своя  най-върл враг САЩ. Поне така  твърдеше по митгингите иначе семпличкият Генсек на КПСС Никита Хрушчов. Вместо това, въпросният „кубински“ трик принуди президента Кенеди да заповяда морска блокада на „Острова на Свободата“, както наричаха тогава Куба, а светът се размина на косъм от ядрената война. Най-забавното, обаче беше друго. Въпреки недвусмислените снимки на съветските ракетни бази от въздуха,  Кремъл не спираше да убеждава „прогресивната международна общественост“, че всъщност е доставял на кубинските си приятели машини за селското стопанство. Затова  беше истинско щастие, че другарят от вица е работел в завод за „самовари“, а не в някакъв по- отговорен, и не се е опитвал да сглобява много по-опасни машинки, като „комбайни“, да речем.

Уви, тогава трябваше да мине доста време за да могат западните политици да разберат правилата на кремълския покер. Допълнително време им отне  и да открият как да наложат собствени правила в него. Промяната дойде с влизането на безкомпромисния холивудски актьор Роналд Рейгън в Белия дом. Съвсем като на филм, чисто по ковбойски той обяви, че Съветския съюз е „империя на злото“ и …уцели точно в десятката. Истина е, че при редактирането на знаменитата реч съветниците му  задраскали въпросната фраза. Рейгън, обаче, си я харесвал и я казал, на висок глас при това! С което зарадвал не само  любителите на ковбойски филми тип „уестърн“, но и  целия социалистически лагер, както и „поробените“ от капитализма народи.

Кой е по-най?

Няколко години по-късно „империята на злото“ се разпадна. На пръв поглед от самосебе си, но всъщност от друго.  От гледна точка на свободата, обаче, тогава това беше чудесна новина! Странното обаче беше, че кремълската пропаганда също започна да твърди, че най-голямата жертва на комунизма са били самите руснаци. Във всеобщата  радост това не се разбра много добре и на Запад кънтяха гласовете, че победата над комунизма е  извоювана, демокрацията е победила почти навсякъде и хората от бившия соцлагер вече могат да заживеят спокойно, охолно и щастливо.

Четвърт век оттогава в реката Москва изтече много вода. Всъщност толкова много, че когато днес Кремъл изпраща в Украйна своите „хуманитарни“ конвои с минерална вода, агрегати и други някакви неща,  човек неволно се пита дали тези „други неща“ не са същите „самовари“ от вица? Или  „комбайни“ за богатите житни полета?

Така или иначе в Източната част на Украйна и сега продължават „производствените аварии“, които пълнят гробищата със загинали цивилни и военни хора, а  ракетите „за борба срещу градушките“ понякога удрят  и  пътнически самолети. Какво да се прави – толкова смешно, че чак да ти се доплаче.

 

СБЛЪСЪКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ МОНУМЕНТИ

GMarkov monument & priests 11111411.11. 2014

             „Скитник“, както комунистическата ДС беше кръстила в разработките си писателя-дисидент Георги Марков, най-сетне се завърна в София. Трима от четиримата български президенти – Жельо Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев –  почетоха церемонията по откриването на неговия паметник на столичния площад „Журналист“, а сегашният държавен глава дори припомни в словото си, че есетата на публициста, излъчвани по „вражеските“, радиостанции ББС, „Дойче веле“ и „Свободна Европа“, са „освобождавали духовно българите още преди рухването на комунистическия режим“. Димитър Бочев, дългогодишен приятел и колега на Марков, обясни закъснялото построяване на паметника с „печалната истина, че българинът винаги е страдал от недостиг на чувство за историчност“. А д-р Георги Лазаров, хирург от Балтимор и спонсор на монумента, директно призна, че ако София  се е била отказала от идеята за статуя на Георги Марков, той е щял да я постави на моста Ватерло в Лондон, мястото където през 1978 година агент на комунистическите тайни служби заби с чадър отровната сачма в крака на дисидента.

Инерция на неприязънта

Омразата към най-отявления критик на живковия режим всъщност никога не е стихвала сред кръговете на бившите български комунисти. Проф. д-р Вили Лилков, депутат от Реформаторския блок и доскорошен заместник-председател на Столичния общински съвет /СОС/ си спомня трудно приетото решение за издигането на монумента и силната съпротивата на съветниците от левицата срещу него. „Държането на тези колеги беше направо цинично, те обвиняваха писателя в какво ли не, включително, че е бил агент на ДС, което не е вярно“, разказва общинарят. В дните на изграждането на паметника социалистическият в. „Дума“  съобщи за надигащи се протести сред жителите на кв.“Лозенец“, които не били съгласни на някогашния площад с името на партизанката „Йорданка Чанкова“, преименуван след 1989-та  на„Журналист“, да стърчи двуметровата фигура на Георги Марков. Според „възмутените“ жители на квартала дисидентът бил „приближен до Тодор Живков, с неясно агентурно битие и неясно убийство, за което дори англичаните признаха, че няма никакъв “български чадър”. А сега „огромният“ паметник  щял да „нарушава драстично ландшафта на мястото и вида на китната малка градинка“, допълва вестникът.

Унищожаване на символите

Парадоксално е, че четвърт век след демократичните промени в България разправиите около историческите монументи не спират. Някои са възхвалявани, но повечето са обругавани, боядисвани, цапани с надписи, сваляни и издигани отново. В подножието им  постоянно се извършват  поклонения с полагане на цветя и венци, шестват  протести, кипят страсти, бликат емоции, водят се бурни полемики и спорове. С какво обаче тези мълчаливи символи от миналото продължават да вълнуват хората?

Скулпторът проф.Велислав Минеков, преподавател в  софийската Художествена академия смята, че много от известните паметници олицетворяват фалшифицираната или съмнителна българска история. „Да не забравяме, че в периода до 1989 година се е създавала монументална „продукция“, която е трябвало да промени миналото, да внуши на българите и света, че преди 9 септември  1944-та е имало титанична партизанска съпротива, да убеди поколенията, че комунистическата идея  е прекрасна и тя трябва да се развива. Нека си спомним как пред бюстовете на обикновени, според днешното разбиране терористи, пионерчета бяха длъжни да  поставят  цветя, а партийни активисти да стоят на почетна стража с оръжие в ръка“, припомня професорът.  Специализирал в Хамбург, той прави и  паралел със Закона за денацификация след края на Втората световна война, поставил под забрана голяма част от нацисткото художествено наследство – филми, музика, произведения на изкуството. Целта на победителите е била да бъдат прекъснати всякакви носталгични опити за връщане към хитлеристкото минало и затова днес все още могат да се видят празни постаменти на нацистки паметници, чиито фигури са свалени след войната. „Това е част от човешката история, допълва проф.Минеков. Тя се е случвала в Древна Гърция, в Римската империя – непоносимите за хората монументи са били унищожавани. Може да се съжалява за някои творби, дело на големи майстори, но след като са били политически несъвместими за времето си, те са се оказвали нежелани“, обобщава скулпторът.

Безпристрастният исторически прочит

Депутатът и бивш общинар проф.Вили Лилков също смята, че повечето паметници в България са политически, поради което те разделят хората и подлежат на преосмисляне. „Критериите при вземане на решение за построяване на монумент преди четвърт век са били ясни – прослава на БКП, на българо-съветската дружба, на  комунизма. Днес макар това да не е така, често и новите паметници са свързани с личности, които имат отношение към политиката“ признава депутатът и допълва:  „Нужно е да четем историята си внимателно и безпристрастно за да можем да даваме вярна оценка на събитията и  личностите в нея. Иначе се натрупват представи, разбирания, вярвания, понякога и митове, които се материализират в един или друг паметник. Проблемът ще изчезне след точния прочит на фактите от миналото и то от поколения, които не са толкова тежко обременени политически“, смята проф. Вили Лилков.

Снимки за спомен

Подредбата на монументите от българското минало обаче не спира. Тези дни върху постамента на взривения през 1999 година мавзолей на Георги Димитров  в центъра на София изникна рекламна палатка за нова марка автомобили.  Паметникът на Съветската армия продължава да е под силен обществен натиск за неговото премахване, а скулптурните групи около него не спират да  „вдъхновяват“ уличните художници за живописни изяви върху тях. Дните на грозните останки от монумента „1300 години България“ пред НДК изглеждат преброени, а мястото е възможно отново да приюти разрушения през 70-те години Военен паметник на софийските I-ви и  VI-ти  полкове. След фигурата на Сталин и бюста на Брежнев пред входа на най-големия столичен парк  най-сетне е поставен барелеф на цар Борис трети, чието име градината носи. А какво може да хрумне на софиянци в бъдеще не е ясно.

Така или иначе, освен до фигурата на сатирика Радой Ралин пред някогашното кино „Изток“ и до приседналите писатели Пенчо и Рачо Славейкови на едноименния площад, гражданите вече могат да се  снимат  за спомен и пред металния Георги Марков. Ироничният изгнаник, който въпреки коумнистическия режим тайно е  мечтаел да се върне в родината само за няколко часа. За да зърне отново родителите си и да прескочи до Клуба на писателите за да опита любимите сърми с кисело зеле.

ЧАСТНИЯТ БЪЛГАРСКИ ДЖИХАДИЗЪМ

Sofia Mosk 111405.10.14

Защо тайните служби мълчат за евентуално участие на български граждани в „Ислямска държава“? Има ли нещо гнило в пазарджишкото гето „Изток“?

„Българи воюват на страната на джихадистите от Ислямска държава“ – това обяви военният министър Велизар Шаламанов, позовавайки се на свои разговори с чужди дипломати. „Към този момент службите по сигурността не са подавали към мен данни за българи-джихадисти“ –  контрира служебният премиер проф. Георги Близнашки, въпреки твърдението на Шаламанов, че е докладвал получената информация по съответния ред и настояването му по проблема да бъде свикан Съвета по сигурността към правителството. На дискусия, посветена на рисковете и стратегическите избори на България, служебният военен министър постави дейността на “Ислямска държава“ сред най-сериозните рискове за националната сигурност и поясни, че „заплахата не произтича от участието или неучастието на български граждани, а от това, което сега се извършва в Сирия и Ирак“.

Защо, защо, защо?

Наистина ли липсва информация за участие на български граждани в редиците на радикалните тоталитаристи от „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ /ИДИЛ/  или подобно участие действително няма? Случайно ли точно сега популярен тв-канал обяви  наличието на косвени доказателства за българи, които воюват на страната на джихадистите, а в интернет се завъртяха видеоклипове със смущаващи ритуали на жители на ромския квартал „Изток“ в Пазарджик? Защо българските специални служби предпочитат да мълчат по въпроса, след като ООН предупреди, че през последните години близо 15 хиляди чуждестранни джихадисти от 80 страни са отишли се бият в Ирак и Сирия на страната на групировки от рода на „Ислямска държава“, а АФП, позовавайки се на доклад на ЦРУ уточни, че „стотици мъже от Балканите вече са част от ИДИЛ.“?

   Наивност или глупост?                    

В края на септември експертът по радикален ислямизъм на Балканите Алекс Алексиев потвърди в тв-предаване, че „ в България има радикални ислямисти и хора, които подкрепят „Ислямска държава“ като подчерта, че „никой не е в безопасност от тях“. „Да мислим, че ние сме единствената държава в Европа, в която няма радикални ислямисти, е обикновена глупост“, каза изследователят  и посочи за пример ислямистките фанелки, с които са облечени обитатели на пазарджишкия ромски квартал. „Не мога със сигурност да кажа дали тези хора са членове на „Ислямска държава“, но те със сигурност я подкрепят. Не сме единствени в това отношение, ситуацията на целия Балкански полуостров е подобна“, предупреди Алексиев. Подобно е мнението и на дипломатът-арабист  Кирияк Цонев. В средата на миналия месец той потвърди по БНТ, че в България съществуват активни клетки на „Ислямска държава“ и поясни, че „насилствената асимилация на турското малцинство в страната чрез промяна на имената през периода 1985-1989 година е тласнала някои български мюсюлмани към ислямизма“.

Да мълчиш като комунист

Журналистът д-р Мохамед Халаф, който от години живее и работи в България, не е изненадан от твърдението на военния министър Шаламанов, макар то да не е подплътено с конкретни факти. „Още в началото на годината в своя статия в български всекидневник зададох въпроса дали в Сирия воюват български джихадисти и подчертах, че отговор трябва да дадат вътрешния министър и шефа на ДАНС. Такъв отговор не последва“, отбеляза пред ДВ журналистът от арабски произход. Според него мълчанието на официалните власти по тези чувствителни теми е наследство от комунистическия режим. „Министър Велизар Шаламанов вече започна този дебат и по него трябва да се говори, да се задават въпроси“, е убеден д-р Халаф. „Страхът от заемането на официална позиция, породен от възможни реакции на екстремистите въобще не е оправдан, особено на фона на заснетото ритуално „обезглавяване“, изпълнено символично от деца в гетото на Пазарджик. Видеозаписът показва, че случващото се там трябва да бъде под особено наблюдение, да се говори за него! В друг български град с мюсюлманско население подобни прояви няма, те се наблюдават на едно и също място. Това показва, че там има нещо гнило, че някакви хора вършат тези неща нарочно и обществото е длъжно да знае кои са те. Макар и изолирани, въпросните явления са много опасни и мълчанието около тях носи още по-непредсказуеми последствия!“, е категоричен д-р Мохамед Халаф.

Разузнаване без пари

Бившият секретар на МВР и експерт по сигурността Николай Радулов не отрича, че твърденията на министър Шаламанов могат да са истина, но след като липсват официални данни от специалните служби, те не са безспорен факт. „Не е невъзможно и разузнаването да няма точна информация“, твърди експертът и пояснява: „Да не се лъжем – разузнаване, което действа с бюджет едва  една трета от този на НСО, няма кой знае какви възможности да провери подобна информация или да си осигури предварителна такава. За съжаление охраната на личните „тела“ на ВИП-персоните изглежда по-важна от националната сигурност, от международният антитероризъм. Засега българските разузнавателни служби разполагат с бюджети, които ги крепят на минимум, но не и повече. Затова, когато журналистите задават конкретни въпроси, отговорите са трудни“, отчита Николай Радулов.

Намерения и факти

Още в средата на септември Главното мюфтийство  заклейми с остра декларация групировката „Ислямска държава“ и призова българските мюсюлмани „да не се подават на провокациите на тези хора и да се разграничат от техните действия“. Тези дни служебният външен министър Даниел Митов предложи да бъде прието законодателство, което да криминализира участието на български граждани в екстремистката групировка, но засега резултати липсват. Междувременно, българската прокуратура започна проверка около скандалния клип с деца, заснет пред джамията „Абу Бекир“ в пазарджишкия квартал „Изток“, а главният мюфтия Мустафа Хаджи побърза да заяви, че неговото ведомство не може да контролира този обект, защото бил частен…