ЗАД РИДАНИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ИСТОРИЯТА

Capture 03.02.2016

„Използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувстие, нито за изграждането на модерната българска идентичност“. Това е обобщението на з отвореното писмо на група историци от БАН, разпространено тези дни в български и чуждестранни медии. Поводът – публичния дебат за това как да се нарича в учебниците по история 5-вековния период, в който българите са били поданици на Османската империя. Групата от 8 хабилитирани специалисти, които от години се занимават с изследвания на периода от 15 до 19 век в българската история са категорични, че не „турско робство“, а терминът „османско владичество/власт/управление/господство“ е международно утвърден научен термин за обозначаване на режима, при който са живели подвластните на Османската империя народи и същата тази терминология се използва в историографията на съседните на България балкански държави.
Раята не е била роб
Всъщност терминологичната война между по-храбрите историци и новоизпечените български националисти започна през 2009 година, когато в серия интервюта и свои публикации проф.д-р Кръстьо Манчев от Института по балканистика при БАН първи се осмели да изрече какво точно е робство и да докаже с научни факти, че в „космополитната Османска империя такова нещо не е имало“. Тутакси върху беловласата глава на авторитетния балканист и автор на многобройни научни изследвания се изсипаха огън и жупел с отворени писма и заплахи от страна на различни националистически формации. Тезите му бяха окачествени като „циничи“, „атибългарски“ и „антинаучни“, а самият той беше обвинен, че се е поставил в услуга на „външни, враждебни на българщината интереси“. През 2011 г. проф. Манчев повтори пред Дойче веле: „ Раята е била зависима, но зависимост и робство са две различни неща. Раята не е била роб, роб е онзи, който няма собственост, той е собственост на някого, докато нашите селяни са имали собствени ниви, дворовете са били пълни с челяд и със стока, притежавали са имоти и са пътували по света. Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало никакви граници. Нашият българин е можел да бъде в Букурещ, в Смирна, можел е да отвори дюкян, да развива някакъв занаят, да търгува. Имали сме много богати хора. Идете в Копривщица, погледнете старата част на Пловдив – възможно ли е това, което съществува там, да е било градено при робство?”
Провокация към националната памет?
През пролетта на 2007 г. по темата експлодира нов скандал. Тогава двама изкуствоведи – българката Мартина Балева и германецът Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет се опитаха да представят резултатите от свое изследване свързано с изобразяването на клането в Батак в живописта. И по-специално в картината на полския живописец Антони Пиотровски, както и въпроса за ролята на кръвопролитията от 1876 г. в колективната памет на България. В изпреварваща събитието остра прокламация тогавашният президент, историк по образование и агент на ДС Георги Първанов обяви проекта на германския университет за „остра провокация към националната ни история и памет“, а научното му представяне тутакси беше забранено в БАН и Етнографския институт към научната академия с аргумент, че ставало въпрос за „антинаучна изява“. Междувременно тогава по този повод все още крайно националистическата партия „Атака“ внесе за гласуване в парламента проект за промени в НК, които да инкриминират „проповядването на антидемократична идеология“.
Вечно живия враг
Българската изкуствоведка проф. Мартина Балева, която от 2012 г. преподава в университета на швейцарския град Базел, сподели специално за Дойче веле: „На фона на актуалните дебати сега в страната се запитах, колко упорита фантазия е нужна за да бъде вписан един все пак успешен исторически период в непоклатимата представа за “робството”. Проф. Балева е убедена, че писането на национална история в България е противоречиво начинание, което изисква на първо място изобретяването на враг, от когото нацията да се разграничи, за да нарисува себе си в по-светли краски. Посредством различни „ритуали“ непрекъснато се напомня за този враг и така той остава винаги жив в съзнанието на нацията. „Според мен, казва проф. Балева, случващото се днес в България е такъв ритуал. Той се повтаря през редовни интервали от време, като един от последните беше скандала около темата „Батак“. В българската политика на паметта, ако можем въобще да наречем така случващото се в момента, все пак има някаква приемственост. Интересното в нашия случай с Батак е, че тогава ритуалът беше диктуван не от някакво желание за последователност, а единствено от политическата конюнктура. Както през 2007 -ма така и днес, образът на “врага” е активиран точно в момент, в който трябва да се отвлече общественото внимание от актуалните проблеми. Докладът на ЕК за състоянието на съдебната система и корупцията беше умело заглушен от виковете за опазване на историята. Така навремето и скандала „Батак“ беше опит за отклоняване на вниманието от други теми, но и същевременно използван умело за предизборната кампания за Европейски парламент тогава“, коментира проф. Мартина Балева.
Историческият ажиотаж
Доц. Йорданка Бибина от Института за Балканистика към БАН и преподавателка в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ също открива прилика между скандалите около термините „робство“ и „съжителство“ и случая “Батак“. Според нея общото при тях е ажиотажът, който обикновено се развихря покрай лансирането на някаква историческа позиция, теза, дори хипотеза. „Тогава определени среди залагат на някакво псевдо-патриотарство, което няма нищо общо с истинския патриотизъм, казва доц.Бибина. Те обикновено обслужват нечии интереси, вероятно политически в даден момент и използват историята за свои не съвсем чистоплътни цели. За съжаление историческият ажиотаж намира много добра почва у нас, допълва доц.Бибина. Все още хората продължават да живеят с едни по-отживели „възрожденски“ представи за миналото, макар че в това няма нищо лошо – българското Възраждане като състояние на духа е едно от най-големите постижения на нацията. Но то е и тип романтично възприемане на историята, без да се съобразява с новите открития, факти и обогатената с документи база на историческите извори. Просто съществува разминаване със спечелилото гражданственост понятие „турско робство“, на което за съжаление, се гради българската идентичност в един героичен план. Казвам „за съжаление“, защото и досега не намирам логика в това да се гордеем, че сме били 500 години роби“, признава доц. Бибина пред ДВ.
Кой забърква политическите каши ?
Все пак можем ли днес да се говори за засилващ се безпросветен български национализъм?
„Да, в определен смисъл“, признава експертката от БАН, която преподава история в регион със смесено население. Тя твърди, че нейните контакти с млади хора, особено в университетските среди, говорят, че нищо не ни разделя, поне докато политиката и платените клакьори на някакви тези не се намесят. „Дори когато има такава намеса, студентите обикновено застават зад мен и моята позиция. Между обикновените хора няма етнически конфликти, нито напрежение, ако в техните отношения не започнат да се забъркват политически каши или както искате ги наречете. Мисля, че е крайно време да се спре запушването на устата на сериозната и истинска наука. От друга е много важна ролята на образованието. Все пак колкото по-необразована е дадена група от хора, толкова по-лесно тя се управлява“, допълва доц. Йорданка Бибина.

ДС КАТО ДВУЛИКИЯ ЯНУС

Ears@ass 27.01.2016

„Всеки десети служител в българската администрация е бил служител на ДС“, обяви президентът Росен Плевнелиев в отчета си по повод 4-та годишнина от своя мандат. Той дори посочи точния брой на тези хора: „Общо те са 10 800“. Държавният глава използва случая, за да припомни, че в България смяна на елитите не се е случила, а преходът е бил подменен. И да обобщи очевидното: „Комунистическата номенклатура се прероди и доминира в обществения живот“.

Изявлението на Плевнелиев съвсем не беше случайно. В началото на годината Министерският съвет публикува на своя интернет Портал за отворени данни списък на 134 003 български граждани, проверени досега от Комисията по досиетата. В съобщението по този повод се казва, че изследователите, журналистите, представителите на гражданското общество и всички заинтересовани страни вече ще разполагат с инструмент, който „дава възможност за бърз и точен анализ по различни показатели – региони, институции, период, както и за засичане на данните с данни от други регистри”. След като и самата Комисия по досиетата от години също предлага на електронната си страница търсачка за проверените лица, едва ли има някакво съмнение, че информацията за принадлежност към тайните тоталитарни служби вече е изцяло публична и достъпна.

Двуликият Янус на ДС

Тези дни в социалните мрежи бързо започна да набира популярност призив на Група за обществен натиск, която настоява лустрацията в българското публично пространство да започне незабавно. Авторите на инициативата са убедени, че с доказаната и обявена принадлежност към ДС на споменатите от президента десетки хиляди българи, на практика се очертава двойствеността на тяхната личност. „Тези хора са имали явен и таен живот, те са двулики и следва всеки от тях, когато се появява в публични места или в медиите, да бъде представен с двете си имена. Когато такива хора се канят от телевизиите, освен името им по лична карта да се изписва и това, което е по досието им в ДС. Така гражданите ще бъдат информирани, че този който им говори е и бивш служител или агент на ДС, а те сами ще преценяват кой всъщност им говори: човекът – политик, експерт, журналист, магистрат и т.н., или човекът на ДС”, апелират от групата за обществен натиск.

А сътрудниците от тоталитарната хранилка?

На въпрос на Дойче веле дали отхвърлената от Конституционния съд през декември 2004 година лустрационна забрана депутати, разкрити като сътрудници или служители в структури на бившата Държавна собственост да заемат ръководни длъжности в парламента и в парламентарните комисии, се простира и върху медиите, членката на Комсията по досиетата Екатерина Бончева категорично отрече това да е така. „Агентурните имена и псевдонимите са известни на обществото и те са вписани в нашите решения, които са публични. Друг е въпроса какъв е смисълът от това ?“, се пита изследователката. Лично тя смята, че е по-добре въпросните хора да не бъдат канени често в медиите, защото не те следва да са фигурите, които дават мнение и формират обществени настроения във всяка една ситуация. Според Екатерина Бончева медиите днес прекалено много се съсредоточават върху агентите, като оставят на заден план щатните служители и вербовчиците на ДС. „А тези хора доброволно са се наели да сътрудничат на тоталитарната машина, получавали са заплатите си от режима. И докато при агентите все пак има различни случаи, при щатните служители картината е съвсем ясна – те без принуда и с ясно съзнание са служили на репресивната система“, казва членката на Комисията по досиетата.

Този беше ли или не беше?

Бившият председател на Комисията по досиетата, сега депутат от партия ГЕРБ, Методи Андреев познава лично членовете на Обществената група за натиск и също подкрепя тяхната инициатива. Според него обаче, за да бъде реализиран призива са необходими определени законови изисквания към медиите. „Това че на нас ни допада тяхната идея съвсем не означава, че всички медии ще я прегърнат. Медиите на Пеевски например, няма да го направят и никой не може да ги задължи да постъпят по този начин“, твърди депутатът пред Дойче веле. Методи Андреев е убеден, че публична лустрация все пак трябва да има. „Лустрацията е „осветяване“, самата дума означава хвърляне на светлина върху някакъв скрит или затъмнен факт. Където и да отидеш е редно да носиш всичките си имена, включително и агентурните. Ето, става въпрос за 10 800 агенти и офицери от ДС, повечето от които са обществено непознати, все пак. Появява се по медиите някой и обикновеният гражданин започва да се пита – този беше ли или не беше ? Когато обаче видиш, че до името му е изписано, че е бил офицер или агент от ДС, тогава нещата стават други“, спори Методи Андреев. И дава за пример известния с псевдонима си „Митьо Гестапото“. „Сега го представят само като проф. д-р Димитър Иванов, докато до името му трябва да стои ъсщо : „майор от 6-ти отдел на 6-управление на ДС“. И тъй като в България тези хора обичат да се оплакват, че лустрацията ги ограничавала да заемат държавни постове и така се нарушавали техните права, изписването на пълната им „визитна картичка“ е коректно информиране на обществото. А и след като вече са били официално обявени за сътрудници на ДС, да им се чудиш какво повече имат да крият?“, пита риторично Методи Андреев.

 

СЕЗОНЪТ НА ПАУНИТЕ

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

20.01.2016

Още в първите дни на 2016-та в България интензивно се заговори за наличието на предизборна ситуация и предстоящи предсрочни избори. Едва седмица след като предупреди опитващите се да клатят кабинета, че ще ги прати „да ходят да се молят при пауните“, които населяват двора на Боянския сарай на Ахмед Доган, премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обяви категорично на икономическа конференция в София, че никога няма да управлява с ДПС, че на президента Плевнелиев не му се правело трето служебно правителство и заключи, че предсрочни избори щяло да има едва „догодина по това време“.

По същото време преминалият в опозиция лидер на ДСБ Радан Кънев заяви, че очаква предсрочните избори още през май тази година. Той дори прогнозира, че е възможно останалите във властта министри от Реформаторския блок да бъдат „изолирани от собствените си партии“. Това, според Кънев, можело да обезкуражи ГЕРБ да управлява в сегашния коалиционен формат. Успоредно с тези прогнози в ход са и консултации на БСП за първото искане на недоверие към кабинета. Това даде повод на Борисов да обяви иронично, че ще му бъде интересно как ще направят правителство тези, които искат оставката на сегашното. След което сам си отговори: „Защото те / БСП, ДПС, “Атака”, ДСБ/ на моята порта няма да почукат, дори да почукат, няма да им отвори никой“.

Дешифриране езика на пауните

След подобна размяна на заклинания възниква въпроса стабилно ли е наистина второто правителство на ГЕРБ или българите отново стават свидетели на поредните крясъци на пауните, за които говори премиерът?

Политологът проф. Евгений Дайнов, например, се обзаложи по телевизията, че предсрочни парламентарни избори ще има , но „ те няма да са точно тогава и точно така проведени, както на Бойко Борисов му се иска“. Левият социолог Юрий Асланов от своя страна отчита, че няма логика в един извънреден парламентарен вот заедно с президентския през тази година. „Това може да се случи само заради някакви извънредни местни или външни събития, които да поставят под въпрос стабилността на управляващата коалиция“, казва Асланов в печата. Сходно е мнението и на десния анализатор проф. Михаил Константинов. Според него съществена опасност от предсрочни избори няма, защото никоя политическа сила няма да има полза от тях. „Много по-опасни са събитията, които се случват около нас и набират скорост“, предупреди обаче по държавната телевизия проф.Константинов.

Танцът на красивите птици

Доц.Антоний Гълъбов определя сегашното правителство като конструкция с по-сложен дизайн от първия кабинет на ГЕРБ. „В този кабинет има твърде много луфтове – той е като паянтова постройка, която се клати, но е по-стабилна на сътресения. Цатова в нея ще има напрежение, противоречия, противопоставяне между главните политически сили, но аз не очаквам предсрочни избори“, казва политологът пред Дойче веле. Той е убеден, че никой друг освен ГЕРБ не може да предизвика такива избори, а и тази партия няма да спечели от тях. „Затова говоренето за предсрочен вот ще продължи, защото то е част от позиционирането в политическото пространство, макар това позициониране няма отношение към реалносттите“, коментира Антоний Гълъбов.

Различно е становището на Арман Бабикян от Агенцията за политически маркетинг, който характеризира управлението на ГЕРБ като нестабилно. Той посочва два фактора, които доказват тезата. „Единият е, че в самата управляваща партия има хора, които твърдят убедено и с аргументи, че при едни предсрочни избори формацията им ще спечели по-голям брой мандати, отколкото наличните в момента. Другият фактор е, че ДПС, като една от най-сериозните политически сили в НС, няма да има желание да даде времеви хоризонт на депутатите около Лютви Местан да пребивават в НС и ще гледа час по-скоро да ги отпрати извън парламента. Което означава, че те също имат интерес от предсрочни избори“, коментира политическият анализатор пред Дойче веле. В подкрепа на тезата си той посочва и други фактори. Като, например, очевидният дефицит на справедливост в съдебната система, „престоят“ на спестяванията на гражданите в банковите им сметки, а не в икономиката, което е признак на уплаха. „Това са все индикатори на нестабилност. Естествено към тях можем да добавим и предостатъчно външнополитически фактори“, допълва Арман Бабикян.

За някои крясък, за други „паунова песен“

Какви, все пак, могат да бъдат последствията от едни предсрочни избори, още повече, че значим конкурент на ГЕРБ засега не се очертава?

При подобна ситуация прогнозата на доц. Антоний Гълъбов е лоша. Според него такъв вот ще постави България сред страните от Балканския регион, които сега преминават или вече са преминали през политическа криза след предсрочните избори в Сърбия, Македония и Румъния. „Добре е България да се различава от съседите си“, смята доц. Гълъбов.

Арман Бабикян е убеден, че сериозна алтернатива на ГЕРБ би могла да се появи, тъй като на този свят няма нищо безалтернативно. „Страната не започва от Бойко Борисов и няма да завърши с него, казва аназизаторът. Аргументът „няма кой“ не е аргумент за развитието на държавата. Факт е, че държвата не се развива, а без реформи, които не се случват, тя не може да очаква нищо добро“. Бабикян е убеден, че винаги има кой, има достатъчно умни и интелигентни българи, които да се самоорганизират и да предложат добра алтернатива. Някой спомня ли си предизборното споразумение между РБ и ГЕРБ от типа „Приказките на Шехерезада“? То съдържаше над 200 точки и беше подписано само за да се състави сегашния кабинет. Днес кой си спомня под колко много ангажименти се подписаха тези хора, а изпълнението и случването на тези ангажименти къде е ?“ – пита риторично политическият анализатор Арман Бабикян?

 

ИМА ЛИ АВАРИЙНА СПИРАЧКА РОДНАТА МОТРИСА?

Ulica-Graf-Ignatiev-v-Sofia13.01.2016

До края на януари ЕК със сигурност ще представи поредните си доклади за напредъка на България и Румъния в правосъдието и вътрешните работи в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Това обяви в Брюксел говорителят Кристиян Виганд и допълни, че комисията продължава да поддържа постоянен контакт с властите в двете страни. Позовавайки се на изказване на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер от 2014 година, че в рамките на своя мандат той ще прекрати в сегашния му вид продължаващото вече девет години наблюдение над балканските съседки, български медии прибързано се зарадваха, че края на докладите по механизма вече се вижда. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като решение за прекратяване на наблюдението могат да вземат само всички членки на ЕС и то едва след като ЕК да ги убеди, че в наблюдаваните страни са извършени дълбоки и необратими реформи за утвърждаване върховенството на закона.

И ако в Румъния този процес все пак отбелязва някакъв напредък, в България нещата далеч не са такива.

Наблюдението продължава

На дискусия в София тези дни по повод началото на холандското председателство на ЕС, посланикът на страната Томас ван Оорсхот беше категоричен, че мониторинга над България ще продължи докато тя изпълни всички изисквания. Според дипломатът механизма на наблюдение дава добри резултати, а в поредния доклад този месец ще бъдат отразени всички развития през последната година. В края на декември британската посланичка в България Ема Хопкинс поясни по телевизията от своя страна, че в документа със сигурност ще има критикувани области, като например, липсата на напредък „в борбата с корупцията по високите етажи на властта“ и по-точно „неприетият закон на г-жа Кунева“. Посланичката на Великобритания даде положителна оценка на приетите конституционни поправки за съдебната власт, но подчерта, че са необходими още допълнителни реформи. Тя подкрепи и позицията на председателя на ВКС Лозан Панов изразена по повод годишнината на съда, като я нарече „проява на един много силен и независими съдебен ум, нещо, което е много важно за развитието на демокрацията”.

Конституционните промени като ключов фактор

Известно е, че окончателните оценки в годишните доклади на ЕК стават известни в деня на тяхното публикуване, но в България вече се развихриха спекулациите по този повод. Част от тях се позовават на т.нар. устен доклад на ЕК, представен в средата на август на закрито заседание в Брюксел, откъслечни детайли от който изтекоха в медиите, а други бяха допълнени от някои политици. Ден след устния доклад тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов съобщи пред парламентарната правна комисия, че ЕК е застанала категорично зад предложените от него промени в конституцията и е обявила, че „изменението на основния закон ще е ключов фактор за оценката, която ще даде на управляващите в редовния си доклад в началото на 2016 г.“. От медиите стана известно, че силна подкрепа за действията на бившия сега министър тогава са изказали Германия, Франция, Великобритания и Холандия.

Достоверна ли е българската политическа класа?

„Сламки“ за очакванията от доклада през 2016-та подхвърли и вицепремиерката по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева. След срещата си в София в началото на декември с представители на ЕК, които подготвят мониторинговия доклад по Механизма, тя призна: „По отношение на антикорупционния закон нямаше как да се похвалим с вече приет закон, нито със сформирано бюро за противодействие на корупцията и работеща институция, защото това беше бламирано в парламента. Приети промени в Конституцията по отношение на съдебната власт също няма. Процесуалните закони за съдебната реформа се чакат. Трябва да се докаже с действия достоверността на българската политическа класа, надеждността на нашата правосъдна система, политическата ни воля, които да кореспондират с ценностите на ЕС“, каза пред медиите вицепремиерката.

Какво се вижда в бездната?

В края на 2012-та Меглена Кунева, бивша министърка по европейските въпроси и първи български еврокомисар спомена в печата, че „Брюксел е ръчната спирачка за България, за да не паднем в пропастта“. По-късно авторът на интервюто с нея, журналистът Веселин Желев допълни в своя публикация, че „ръчката“ на тази спирачка е Механизма за сътрудничество и проверка, с който ЕК наблюдава правосъдието и вътрешните работи в България. Какво обаче се крие в пропастта, за която споменава Меглена Кунева? Там се вижда прокуратура, за която има съмнения, че изпълнява политически поръчки. Прозира липса на осъдени и въдворени зад решетките висши чиновници и политици. Усеща се продължаващата зависимост на държавни институции и политически партии от скандалния сенчест кръг „Кой“. Наблюдава се вилнееща и безнаказана битова и криминална престъпност, както и неспособност на властите да залавят и осъждат повечето извършители. Корупцията, проектирана дори в една закрита тези дни митница, е осезателна и повсеместна. Продължаваща е непрозрачността в придобиването на медии, езикът на омразата се лее отвсякъде. Видими са фигурите на протестиращи срещу липсата на съдебна реформа съдии, отвсякъде се чува гражданското недоволство и боботене на социалното напрежение.

При тази ситуация възниква въпросът кой е в състояние да дръпне спирачката на стремглаво препускащата към катастрофа българска мотриса? Отговорът е лесен – това все още е Брюксел, макар ремонта на влака да си е чисто българска работа. И то вече за девети път.

 

ПРОТЕСТИ В РАДИОЕФИРА

Capture 06.01.2016

В навечерието на новогодишните празници полското обществено радио „Йединка“ /“Единичка“/ започна да излъчва на всеки кръгъл час националния химн и химна на Европа. По този начин радиожурналистите протестират срещу спорния медиен закон, който според ЕК представлява заплаха за медийната независимост в Полша.

От година вече и в българския радиоефир не спира да звучи песента на Бийтълс „Let it be”, с която журналисти от БНР протестират срещу финансовите ограничения и политиката на сегашното ръководство на държавната медиа.

Какви са различията в медийните проблеми на двете членки на ЕС? Има ли допирни точки в тях?

Превземане на обществените медии?

Върховенството на закона включва зачитане на фундаменталните права в държавите от ЕС, припомня пред Дойче веле експертката по европейско и българско медийно право проф. Нели Огнянова. Тя пояснява как в рамките на дните между Рождество и Нова година двете камари на полския парламент – Сеймът и Сенатът – са гласували разпоредби, според които правителството поема управлението на обществените радио и телевизия. Това означава, че член на правителството ще може да назначава и освобождава управителните и контролните им органи. Остава само последната стъпка – подписът на президента Дуда. „Гласуван е механизъм за политическо превземане на обществените медии в пълно противоречие с възприетите демократични стандарти. Заплашени са фундаментални права – свободата на изразяване и правото на достъп до безпристрастна информация“, констатира проф. Огнянова.

На 3 януари европейският комисар за дигиталната икономика и информационното общество Гюнтер Йотингер предупреди Полша за опасността от откриване на процедура за нарушаване на основни ценности на ЕС, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер включи въпроса за тази страна в дневния ред на заседанието на комисията на 13 януари. На него, пояснява проф. Огнянова, ще бъде разгледан въпроса доколко безпрецедентните действия на властта в Полша са системна заплаха за върховенството на закона, с което Комисията слага начало на процедура, която може да доведе до задействане на механизмите в член 7 от Договора за ЕС и суспендиране на права, произтичащи по силата на членството в съюза. „Изглежда, че този път ЕС има решимост за реакция срещу бруталното посегателство върху свободата на медиите“, коментира проф. Огнянова.

Пари за държавните медии

В първото си за 2016-та обширно интервю в печата българският премиер Бойко Борисов декларира, че властта няма абсолютно никакво влияние върху медиите, включително върху националните, които са на бюджета на държавата. „Националното радио е може би най-опозиционното от всички. И няма нито един случай някой да им е казал каквото и да било“, отчете министър-председателят.

И въпреки това от началото на миналата година до днес БНР продължава да протестира с песента на Бийтълс. Защо?

Д-р Жана Попова, медийна наблюдателка от Факултета по журналистика в Софийския университет смята, че проблемите в Полша и България имат една изходна точка – финансирането, а оттам – управлението на медиите, които трябваше, а и продължават да се опитват да станат обществени. „И в двете европейски страни министерствата, които разпределят бюджета, ще получат силни правомощия да вземат решения за обществените медии. В България например се предлага министерството на финансите да определя какви “трансфери” от други пера в бюджета да се правят вместо досега отпусканите “субсидии”, а това не бива да се допуска. Неслучайно периодично се завърта и идеята за сливане на БНТ и БНР, модел, вече доказал неефективността си“, казва пред Дойче веле Попова. Според нея истинският български протест закъснява и обществената енергия трябва да се концентрира не върху това кой е генерален директор на държавната медиа, а върху начина, по който българските медии стават обществени чрез финансирането си. „Отмина вече месец, а обществена дискусия, каквато депутатите обещаха по тази тема, няма. Може би обществото не трябва да чака депутатите в този случай“, коментира Попова.

Децата като медийни данкоплатци ?

И все пак някои водещи на слушани предавания по БНР са твърдо решени да продължат протестите си с “Let it be”. Авторът на сваленото скандално предаване „Деконструкция“ Петър Волгин, който е и модератор на обедния информационен блок на програма „Хоризонт“, дори се закани във фейсбук: „Песента звучи и в “12 плюс 3″. И ще продължава да звучи. И в “Деконструкция” ще звучи. Пак.“ За какво и срещу какво, всъщност протестират хората от БНР?

„От 2015 г. БНР е прекрасен пример как един министър може да влияе върху управлението на една обществена, но зависима от бюджета медия“, казва д-р Жана Попова. Тя припомня за поисканото 10 процентно съкращение в определено перо от бюджета на радиото. „Дали подобно свиване на разходите води до по-добра програма? – това е въпрос, на който е добре финансовият министър да отговори“, казва наблюдателката и пояснява: „Обществените медии не на данъкоплатеца. Те са на гражданите. Ние не ги гледаме и слушаме защото си плащаме данъците. А плащаме данъци, за да може дори хората, които не плащат данъци, да правят своя информиран избор. Децата не са данъкоплатци, но те също гледат и слушат, нали? “

Волгин ще надвика всички

Жана Попова определя проблема с предаването “Деконструкция” като отделен случай, въпреки че “Let it be” е запазена марка и за водещия в „Хоризонт“. „Смятам, че Волгин спря да прави журналистика и затова не трябваше да чакаме санкцията на СЕМ, а различни представители на обществото следваше да изразят позицията си за това какво предаване е “Деконструкция”. Всъщност такива мнения имаше. Ръководството на радиото не направи нищо за да осъществи разговор за смисъла от този тип журналистика. Генералният директор Янкулов в крайна сметка свали предаването с мотива, че данъкоплатеца ще плати глобата от 3000 лева, която СЕМ налага. А всъщност в самото БНР е прекъснат диалога кое прави едно предаване важно за обществото. И сега чакаме Волгин да надвика всички. Той ще го направи, но това не превръща предаването му нито в журналистическо, нито приносно за обществото. Големият проблем, обаче е, че дори свалянето на „Деконструкция“ от ефир далеч не превръща БНР в обществено радио“, обобщава Жана Попова.