Featured post

„БРАТУШКИ-ОСВОБОДИТЕЛИ“ ПРЕЗ 1944- та?

Capture  29.04.2015 г.

Отказът на повечето европейски и световни лидери да присъстват на Парада на победата в Москва на 9 май, към които се присъедини и българският президент Росен Плевнелиев, постави за пореден път въпроса за доста премълчавани досега исторически факти, свързани с периода непосредствено преди и по време на Втората световна война.

Д-р Георги Боздуганов, бивш съветник по националната сигурност в правителството на Филип Димитров и автор на книгата „България – военният трофей на Сталин“ смята, че още през ноември 1940 г. Сталин е търсил съгласието на  Хитлер да получи България, да изгради военни бази и да се устреми към Босфора и Дарданелите. В замяна дори е предлагал СССР да влезе в Тристранния пакт и той да се превърне в четиристранен. „Сталин съвсем категорично инструктира Молотов за преговорите с фюрера в Берлин с нареждането: “България трябва да бъде главният въпрос на преговорите”, разказва пред ДВ изследователят. Също по негови указания, през юни 1943 г. съветското външно разузнаване приема план, който изрично предвижда “да не се допусне сключване на сепаративен договор на България със Западните съюзници.” С помощта на дипломатически маневри и манипулиране на отделни български политици, през 1944 г. е попречено да се подпише примирие преди Червената армия да окупира страната. „Така че списъкът на вече известните, но неудобни факти, се оказва доста дълъг“, твърди д-р Боздуганов. Според него спасяването на българските евреи е едно от чудесата на Втората световна война. България може да се гордее, че въпреки натиска на нацистката върхушка, е единствената държава от Тристранния пакт, която е съхранила своите евреи. “В официалната статистика на Яд Вашем в Ерусалим е посочен броят на жертвите на Холокоста във всяка европейска държава. За България цифрата е нула!“, припомня изследователят.

Молотов и бомбардировките над българските градове

Професорът по история от Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“ Пламен Павлов също твърди, че вече влязла във войната на страната на Оста, България на практика е продължила да пази неутралитет. „Редица български правителства имат грехове през този период, но ако България е откажела да се присъедини към Тристранния пакт, тя е щяла да бъде прегазена от германската армия, която от Румъния е търсела коридор да излезе на Бяло море. Когато се разсъждава за събитията от онези далечни години не бива в главите ни да е матрицата на днешното статукво”, допълва проф. Павлов.

Д-р Бозудганов стига в разкритията си по-далеч. Позовавайки се на разсекретени документи, той доказва, че съветският външен министър Молотов е настоявал пред американския посланик в Москва Аверил Хариман за продължаване и засилване на съюзническите бомбардировки над български градове, търсейки развитие на съветската политика в два аспекта. Първо – създаване на лош образ на Западните съюзници в очите на българите, които не следва да очакват нищо добро от тях, а да гледа с надежда за “братска” помощ към Москва. „Дори съветската радиопропаганда и  легацията в София са били натоварени със задачата да засилват тези настроения“, допълва изследователят. И второ – с бомбардировките е трябвало да бъде разстроена работата на правителството и държавната администрация, като по този начин се даде възможност за мащабни въоръжени акции на контролираното от Кремъл комунистическо партизанско движение. „Въпреки това, през януари 1944 г. бомбардировките са спрени за почти два месеца по нареждане на президента Рузвелт, за да може България да пристъпи към сключване на примирие“, допълва д-р Боздуганов.

Кой убива цар Борис III?

Изследователят смята също, че вероятно Сталин е наредил да бъде отровен цар Борис III, в чието лице е виждал най-сериозната пречка към завладяването на България. Убийствата на неудобни политически дейци в чужбина са били обичайна практика на съветското разузнаване, докато западните съюзници са нямали никакъв интерес да бъде отстранен от политическата сцена българския държавен глава. „По това време царят започва тайни преговори със САЩ за излизане на страната от Пакта. А ръководителят на американското Управление на стратегическите служби генерал Уилям Донован изготвя „План за изваждане на България от войната”, получил впоследствие одобрението на Държавния департамент и президента Рузвелт“, допълва д-р Боздуганов.

Преоценка на историческите факти

Според проф. Пламен Павлов България е загубила много от участието си във финалната фаза на Втората световна война на страната на съюзниците през 1944-1945 година. „Целият БВП на страната е изразходван за финансиране на българските военни действия, хиляди са загиналите офицери и войници. Въпреки това на Парижката мирна конференция през 1947-1948 година Москва по никакъв начин не показва, че гледа на България като на съвоюваща и в крайна сметка на неутрална и приятелска държава през цялата война. Затова е нужна преоценка на историческите факти и много европейски държави вече я направиха. По същата причина категорично български политици нямат място на тазгодишния военен парад в Москва на 9 май“, казва историкът Павлов.

Военният трофей на Москва

„Червената армия през 1944 година напада, окупира и в продължение на 3 години разграбва България. Така страната действително става военен трофей“, е убеден д-р Боздуганов. „ За да бъдат легализирани тези действия, Московското споразумение за примирие започва с потресаващата лъжа още в неговия Чл. 1 а, където е написано: „България като спря военните действия срещу Съюза на съветските социалистически републики на 9 септември 1944 г….” Истината е, че България не е спирала военните действия срещу СССР, защото ниикога не ги е започвала. До 5 септември, когато Сталин ни обявява война, дипломатическите отношения са запазени, а страната е приета като невоюваща, неутрална, държава да преставлява интересите на Германия, Унгария и Румъния на съветска територия. От тази дата правителството на Константин Муравиев е скъсало с Германия, обявило й е война, а срещу нахлуващата Червена армия не е произведен нито един изстрел. Като “награда” за това добронамерено поведение, България  е присъединена към сталиновата империя и фактическа губи своя суверенитет“, казва Георги Боздуганов.
„Денят 9 май е съветски празник и не мога да проумея какво чувство на празнична радост трябва да изпитваме на тази дата след всичко, което СССР е причинил на страната ни. Тези обстоятелства ме карат да приемам единствено честването на 8 май като израз на солидарност към борбата на европейските народи за освобождение от хитлеристка окупация и почит към дадените жертви. Въпреки че вместо да получи признание, България понася само напълно незаслужени загуби“, е категоричен изследователят д-р Георги Боздуганов.CaptureCapture

МИСТИКАТА КАТО НАЦИОНАЛНА СТРАСТ

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

19.08.2015

Какво е общото между „чудотворната вода“ от Плиска, захаросваните български шосета и екзорсизма пред сградата на изпълнителната власт в София?

В кулминацията на летните горещини и отпускарска информационна суша, българският „Индиана Джоунс“ и шеф на НИМ Божидар Димитров задоволи жадните си сънародници с „чудотворна вода“. Намери я в разкопките на Плиска и тутакси я провъзгласи за сензация. Направи го със същата медийна лекота, с която преди няколко години беше обявил намерените край Созопол кости за мощи на св. Йоан Кръстител, или че изровеният пак там скелет е на вампир, защото бил прободен с железен кол. И по-доверчивите хора повярваха, естествено. Дори повече – професорът-историк успя ловко да измие главите на премиера и няколко министри с чудотворната вода от Плиска, която дори се оказа негодна за пиене поради наличието на опасни за здравето вещества в нея. Впечатляващото съчетание „Базиликата в Плиска + Божидар Димитров“ обаче не можеше да не породи поредния мит и да създаде неговите нови поклонници.

Захаросани шосета и екзорсизъм

В началото на това лято кметът на Нова Загора Николай Грозев нареди пътищата в неговата община да се поръсят с 50 килограма захар. Ритуалът беше показан по всички местни телевизии с обяснението, че се прави срещу автомобилните катастрофи и жертвите в тях. Всуе! Загиналите се увеличиха драстично и единственото обяснение можеше да се крие в това, че властите не се досетиха да захаросат цялата републиканска пътна мрежа, както и трасетата за смъртоносни авто-мото гонки. В началото на юни се разбра, че известният от първите години на демокрацията отец Гелеменов, който след крайно националистическите си забежки днес скромно заработва с панихиди на повикване на Централните софийски гробища, отново се е проявил. Насред София той извършил необичаен ритуал, с който прогонил злото и демоните от българската изпълнителна власт.ъ. Отец Гелеменов накрая сам се препоръчал пред министрите за лични сеанси за прогонване на бесове и тъмни сили.

Първото земно същество?

Суеверието, мистиката и окултното тресяха здраво комунистическия елит на България и преди четвърт век. В началото на 80-те вездесъщата тогава Людмила Живкова финансира експедиция в Странджа за търсене гробницата на египетската богиня Бастет. Там, според поверието и древни документи, бил скрит тайнствен сандък, който съдържал предсказания за човечеството през следващите 10 века. Естествено наблюдаваната от тогавашната министърка на културата експедиция не открила нищо, но членовете и били станали свидетели на странни явления и движещи се сенки. Просто така, да не е без хич и да се оправдаят парите. Подобна е и аферата с „прословутата“ дупка край село Царичина, в която бяха загробени купища държавни пари с участието дори на хора с лампази от тогавашния Генерален щаб на армията. Според някаква жена-екстрасенс, там било закопано първото човешко същество на земята, а мястото излъчвало необяснима и силна енергия. Днес „дупката“ е капсулирана завинаги, вероятно за да се избегне търсенето на финансова отговорност, но умело подхранваните митове и загадки продължават да пълнят жълтите медии и да вълнуват тяхната наивна аудитория.

Врачки, баячки и магьосници

Неотдавна в печата доц. Васил Гарнизов припомни думите на пътешественик от 18-19 век, който признава, че никъде не е виждал толкова врачки, баячки и магьосници, колкото по българските земи. Според социалният антрополог парадоксално, но в края на т.нар. зрял социализъм мистиката и суеверието са успяли да пропълзят до най-високите си върхове. „Емблематични имена като Людмила Живкова, Ванга, Светлин Русев и разни други светли фигури на тогавашната постсталинска интелигенция сякаш бяха запленени от врачки и баячки и особено от фигурата на баба Ванга“, казва в интервюто си Гарнизов и допълва : „Наскоро в една православна църква мернах надпис на какви хора не трябва да се дава причастие. Към католици, мюсюлмани, вещери се добави и категорията рьориховци, т.е. хора, запленени от Рьорих, магията на изтока, изобразителното изкуство. Да си спомним, че за Людмила Живкова и нейното обкръжение Рьорих бе централна фигура на обожание и подражание“.

Психическо изтощение и нестабилна идентичност

Друг социален антрополог, доц. Харалан Александров, също дава обяснение за незатихващото влечение към мистичното и свръхестественото на днешния българин. Според него поддържането на едно фалшиво „аз“, или постоянно да съобразяваш и пригаждаш идентичността и мненията си към настроенията на овластените, това води до психическо изтощение и объркана, нестабилна идентичност. „Затова хората са толкова дезориентирани, тревожни, разстроени и изтощени; затова страдат масово от тревожно-депресивни разстройства, затова ходят на врачки и баячки – защото как оцеляваш психически в такава система, в която нормата е произволът на силния? В която си лишен от устойчиво съгласие за това кое е добро, кое е лошо, кое е приемливо, кое е неприемливо?“, отбелязва в печата Александров.

Бъдеще в миналото?

Васил Гарнизов стига дори по-далеч. Според него ако българите ще живеят в бъдеще, което е тяхното минало, това ще ги отдалечава с векове от държавите, на които днес те искат да приличат. Той се позовава на неотдавнашно социологическо изследване, което показва, че половината анкетирани българи искат да приличат на Германия. „Германия, обаче, не решава своите проблеми с инструментите на суеверието. Не че ги няма. Но те са отредени за частното пространство на човека, а не за дейността на канцлера, министъра и кмета“, пояснява Васил Гарнизов.

БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ: МЕЖДУ ЗЛОРАДСТВОТО И СОЛИДАРНОСТТА

Capture 12.08.2015

След като постигна сделката с международните кредитори за нов спасителен многомилиарден заем, Гърция вече потегля към финансовото си възстановяване. По всеобща оценка пътят ще бъде дълъг, мъчителен и сложен. Държавата ще затяга все повече социалните колани на хората, а бизнес-емиграцията на компании и фирми в чужбина тепърва ще набира скорост. Германското списание „Шпигел“ неслучайно отбеляза, че България се превръща в „спасителния трезор за Гърция“ след като десетки хиляди гръцки граждани вече са отворили собствени банкови сметки в северната съседка. Икономистът Красен Станчев от своя страна съобщи пред АФП, че през последните шест години гръцките инвестиции в българската икономика са достигнали почти 5 милиарда евро. И още. БТА цитира официален документ на гръцкото посолство в София, в който се посочва, че онкологичната апаратура за над 2 милиона евро за болниците в Кърджали, Враца и Смолян е закупена от Гърция, страната е предоставила е 11 милиона евро за частни инвестиции в производството и в малки проекти в България, дарила е на София и Пловдив десетки хиляди долари за тяхното разкрасяване и че с гръцка помощ е построена част от автомагистралата „Тракия“. В същото време всяка година стотици хиляди българи летуват по лазурното и небетонирано гръцко крайбрежие, а много от тях отдавна се радват на собствени недвижими имоти там. В Гърция от години изкарват прехраната си близо четвърт милион безработни български граждани, чиято бройка през летния сезон набъбва още повече. През общата граница на двете страни годишно преминават над 8 милиона автомобила, а търговията в крайграничните градчета в миналото и днес продължава да просперира.

„Тихо, да не събудим българите!“

Въпреки тези естествени връзки, между двете съседни държави продължават да прехвърчат политически и медийни искри, припалвани от архаична завист, исторически комплекси, икономическо злорадство и от какво ли още не! При гласуването на плана за мостово финансиране на Гърция в българския парламент, например, премиерът Бойко Борисов призова той да бъде подкрепен, но изрично заяви: „Нашите съседи, ако имат доблест, да излязат и да се извинят за обидите, които изпратиха към нас в своите политически популистки оценки и вече ясно за всички, обричащи Гърция на тежка криза.“ Думите на Борисов В София бяха отговор на казаното от първия зам.-председател на гръцкия парламент Алексис Митрополус от Сириза. В началото на юли в Атина той заяви по телевизията : “Ние сме в трагична ситуация… дилемата, която кредиторите са сложили на масата, е или насилствена българизация на гръцкото общество, или излизане и прекратяване на отношенията с нас.” Естествено в София с обида помнят фалшифицираните, както се оказа, думи на тогавашния гръцки премиер Папандреу отпреди пет години, който уж бил предупредил сънародниците си, че ако не приемат антикризисните мерки ги очаквала „съдбата на България“. Не са забравени и плакатите с надпис „Тихо да не събудим българите“ издигани в Атина от следващи в София гръцки студенти, както и хлапашките им обяснения, че „българите сами са си виновни за положението, до което са били докарани“. Атина също помни вещанието на българския финансов министър Дянков през 2012 г., че „гърците дълго ще страдат“.

Да размахваш юмруци след боя

Деян Кюранов, политически анализатор от Центъра за либерални стратегии смята, че макар и вече обсъдена в парламента, българската позиция спрямо Гърция не е била достатъчно точна и остра. „Сега, обаче, вече е ясно какво има да се случва в южната ни съседка и няма смисъл повече „да размахваме юмруци след боя“. Всички злорадства в момента, призиви някой да се извинява, и то когато от гръцка страна, горките, се чудят на кого да си изкарат яда, всичко това са излишни неща. Вярно, много по-лесно е да си го изкарат на нас, българите, докато на Германия е по-трудно, по много причини! Сега обаче е време да работим с Гърция така, че тази страна да може по-бързо да се въздигне. От това ще имаме полза не само ние и те, а и целият ЕС.“, посочва анализаторът.

Да изживееш наслоенията

Все пак културата на политическо злорадство на Балканите е факт. Тя има своите корени в миналото и тежки исторически последствия за всички държави от региона. На въпрос на ДВ доколко подобен анахронизъм в европейските отношения е преодолим, Деян Кюранов отговаря, че трябва да се подготвим търпеливо да изчакаме появата поне на още едно поколение, докато тези наслоения „изфирясат“ по естествен начин. „Виждаме популизма у нас в България, свидетели сме на изключително войнственият гръцки популизъм. Това няма как да се преодолее само с добри пожелания. То няма да се случи и с размахване на пръст от Брюксел, Вашингтон или от когото и да било друг. Завистта и злорадството просто трябва да се изживеят“, казва политологът. И продължава: „Преди 25 години щях да бъда изключително оптимистичен и дори щях да кажа, че след 2-3 години всичко ще се оправи. Уви, оказа се, че всичко това е въпрос на смяна на светогледа на поколенията. Тази смяна върви много бавно, защото наистина малка част от новите поколения имат и ново мислене“, коментира анализаторът от ИЛС.

Конкуренция в туризма?

След като съдбата вече започна да изравнява икономически двете европейски съседки и да ги изправя пред идентични предизвикателства, дали не е по-добре те да започнат да „прекосяват реката както незрящият и куцият войник“ от притчата?

Деян Кюранов смята, че добрите намерения и желанията са едно, но онова, което реално Гърция и България могат да направят заедно днес, е друго. „Струва ми се има шанс България да се възползва от ситуацията в Гърция за да стимулира реалното си производство, реалната си индустрия, а не да опитва конкуренция в туризма. Дори да имат някакви временни трудности, съседите ни в много къс срок ще се оправят – гръцкият туризъм неслучайно е бил един от най-развитите в света. Просто винаги ще има хора, които ще искат да видят Акропола или да летуват на едни по-чисти и човешки морски курорти. А не на нашето бетонирано крайбрежие“, коментира Деян Кюранов.

 

БЪЛГАРИЯ В ПРИМКАТА НА НЕСИГУРНОСТТА

Old-rusty-loudspeaker-of-communist-regime-in-Sofia's-center-0812 05.08.2015

В края на политическия сезон премиерът Бойко Борисов не спря да повтаря, че „управлението е стабилно, всичко е спокойно и няма проблем между ГЕРБ и РБ“. Дори повече, малко преди да бъде ритуално умит с „чудотворната вода“ на Плиска, премиерът отново увери медиите, че коалцията е в „прекрасни отношения“ и в нея „си имаме доверие“. Пожелателни внушения, чието натрапчиво повтаряне обаче подсказва несигурност.

Тези дни статистиката на НСИ съобщи, че през юли общият показател на бизнесклимата в страната е намалял с 1.8 пункта в сравнение с предходния месец. Като причини за спада са посочени несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене на стоки и услуги, конкуренцията в бранша. През юни международната агенция „Стандарт енд пуърс“ остави рейтинга на страната на равнище „боклук“ / BB+/B със стабилна перспектива/ и посочи, че основните фактори на стопанската несигурност остават ниските доходи, демографския проблем, слабостите в управлението и евентуалните последствия от гръцката криза. На форум на Българската агенция за инвестиции/БАИ/ през май като основни препятствия пред дейността на инвеститори в страната бяха посочени правната и законодателна несигурност, корупцията и сивия сектор. Пред участниците управителят на Германо-българската търговска камара Митко Василев повтори проблемите, пред които германските инвеститори са изправени в България от години – правната несигурност, неефективната публична администрация, корупцията и обществените поръчки, както и престъпността.

Липса на хоризонт

Социологът доц.Антоний Гълъбов определя несигурността като проблем на опитите за по-дългосрочно планиране. Трудността, която деформира стопанските отношения и политическия живот, е свързана с липсата на предвидимост, хоризонт, перспектива, върху които могат да бъдат планирани действията на публичните субекти. „В класическата дефиниция на това понятие се говори за риск, за неопределеност при постигане на поставените цели. Така става ясно, че състоянието на несигурност е много сериозен фактор за влошаване качеството на преразпределението и затова реакциите на бизнеса са напълно обясними“, коментира доц. Гълъбов пред ДВ. Той пояснява също, че поддържането на състояние на несигурност е инструмент за управление и стратегия на големите играчи. Запазването на определено равнище на несигурност към конкуренцията и по-малките играчи позволява да се съхрани инициативата, да се неутрализират възможни контра действия. „Това се вижда добре както в стопанския, така и в политическия живот“, отбелязва социологът.

Помагаме ви, вярвайте ни!

Директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев уточнява, че наблюденията върху бизнеса се правят по една и съща методика във всички европейски държави, но характерни за България през последните три години са големите ежемесечни изменения на параметрите и то най-вече поради наличието на политическа нестабилност. „Данните на БНБ, особено за поведението на спестяванията на домакинствата и нестопанските предприятия, предизвикват известна тревога за повишено относително харчене в сравнение с 2014 година, което донякъде се обясняваше с кризата в КТБ. Има обаче и възстановяване на заемите, намаляване на необслужваните кредити –здравословни процеси както за бизнеса, така и за отделните домакинства“, коментира пред ДВ Станчев. Той определя исторически най-високите спестявания на нефинансови предприятия и домакинства от 1998 година досега като вид национално поведение. „Когато съществува политическа несигурност, хората започват сами да се грижат за себе си и това е здравословно. Политическите приказки за криза идват по-скоро от левия политически спектър, но те се чуват и отдясно. Когато политиците твърдят, че има криза или нещо подобно, те всъщност казват: „Ние сме тук за да ви помогнем, вярвайте ни!“, коментира Красен Станчев.

Трудното мнозинство

Социологът Антоний Гълъбов вижда източник на несигурност и в сложния процес на постоянни преговори, който сега формира българската политическа реалност. „Нямаме, и това е една от спецификите на сегашното НС, доминиращ политическите сили фактор. Всичко е въпрос на споразумяване, на непрекъснато търсене на преговори в парламент с 8 политически формации, където постигането на необходимото мнозинство често се оказва трудно. В такива условия е разбираема по-ниската степен на предвидимост, защото липсва общ план, който да бъде следван, липсва доминираща формация, чиито управленски намерения имат подкрепата на мнозинството депутати“, констатира социологът . Той отчита висока степен на несигурност и в законодателството, в критично високия дял на „изменените и допълнени“ сега съществуващи закони. „Всичко това изисква допълнителни усилия от страна на субектите в бизнеса да се информират, да поддържат контакти с народните представители, за да могат да реагират своевременно на промените, които предстои да бъдат приети в парламента“, отчита Гълъбов.

Външната несигурност

Към вътрешната политическа и икономическа несигурност през последните години в България се наслагват и външни фактори – ембаргото срещу Русия след военния конфликт в Украйна и анексирането на Крим, неотшумялата икономическа криза в ЕС, финансовата драма в съседна Гърция, засилващият се бежански проблем. Така страната се оказва в район, където рисковете и заплахите се концентрират по специфичен начин и генерират все по-голяма несигурност.

Икономистът Красен Станчев е убеден, че страната трябва да възстанови разходите си за отбрана според изискванията на НАТО, тъй като в ситуация на повишена външна опасност не е правилно да се отделят от бюджета 3-4 пъти по-малко средства за собствената национална сигурност. „Стимулиране на местната военна промишленост обаче не е нужно. Ако все пак нещо се прави с този отрасъл, за него е нужна приватизация. Военните предприятия, които в момента са държавна собственост, не са ефективни“, пояснява икономистът.

Усещане за хронична непредвидимост

Антоний Гълъбов от своя страна смята, че външния дневен ред на проблемите със сигурността все по-често започва да подрежда вътрешния, а различните днешни предизвикателства пред България нямат аналог през последното столетие. „В крайна сметка всичко е свързано с усещането за национална ориентация, за перспектива. Тяхната липса обаче подсилва традиционно ниското доверие в публичните институции, усещането за несправедливост. Това са тежки белези за общество, което не успява да постигне съгласие около своите общи цели. В момента то няма национално значима цел, която да се подкрепя от достатъчно сериозно мнозинство българи. Така усещането за безперспективност, за хронична несигурност и непредвидимост влияе върху способността за постигане, възраждане и развитие на самата национална общност“, обобщава социологът доц. Антоний Гълъбов.

ГЛАСОВЕ ОТ СОФИЯ: РАЗШИРЯВАНЕТО Е НАЙ-УСПЕШНАТА ПОЛИТИКА НА ЕС!

6a00d8341bfb1653ef01630087897c970d-pi 25.07.2015

Макар и парадоксално на пръв поглед, но България действително може да се окаже в центъра на бъдещото европейско разширяване. Като черноморска страна тя се намира върху „неблагодарния кръстопът“, както вече го определиха мнозина политолози, между ЕС и Русия, където нейни презморски съседи са държавите от Източното партньорство – Армения, Азърбайджан, Беларус, Грузия и Украйна. Като европейска представителка на Балканите, обаче тя граничи и с кандидатките за европейско членство от Западните Балкани и Турция. Неслучайно на международната кръгла маса, състояла се в края на миналата седмица в София и посветена на темата „Какво следва за съседите на Европа“, върховната представителка на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини отбеляза, че българската столица е „идеалното място“ за подобен разговор, тъй като „това е региона, в който може да се прилага трансформативното влияние на ЕС“ върху кандидатките за следващия кръг на разширяването.

Написване на европейското домашно

Сигурен ли е, обаче този процес, който в края на икономическата криза и най-вече след гръмкия финансов провал на Гърция, беше негласно отложен за след най-малко още 5 години?

„В момента Германия има сериозен проблем с бежанците не само от Южната част на Сахара, но също и от Западните Балкани. Става дума най-вече от Сърбия и Косово, откъдето идват 41 на сто от всички бежанци – те подават молби за бежански статут и тези молби се отхвърлят 100 процентово“, каза пред ДВ д-р Марко Арндт, един от организаторите на форума и ръководител на регионалното бюро на фондация „Конрад Адеанауер“ в София. Той поясни, че от Балканите пристигат не само цели семейства, но и много млади мъже. „Ние изпитваме много проблеми около тяхното настаняване и поради това смятам, че в момента мнозина германци нямат желание да приемат идеята страни от Западните Балкани да членуват в ЕС. Трябва да се обърне по-голямо внимание на това какво мисли населението на държавите от ЕС за присъединяването на нови страни. Затова непосредствените перспективи за включването на кандидатките от Западните балкани не са много реалистични за следващите пет години. В началото на юли федералната канцлерка Ангела Меркел посети кандидатките от региона. Германия и ЕС желаят те да станат членки на ЕС, но за това трябва първо да си напишат домашното по над 30-те преговорни глави, а това ще трае години“, коментира д-р Марко Арндт.

Ръководителят на германската фондация „Конрад Аденауер“ смята, че основната тема на европейската външна политика сега е свързана с кризата в Украйна, спазването на санкциите срещу Русия и стремежа всичките 28 европейски страни да говорят в един глас. Вторият по важност проблем е Гърция. „Това сега е важното за Брюксел и по-точно как съюзът ще се представи като истински политически играч. Всички останали въпроси около неговото разширяване са на втори план“, смята д-р Арндт.

Ангажираност и мотивация

Доста по-оптимистични по темата за разширяването са българските представители. Външният министър Даниел Митов е убеден, че ЕС няма да бъде цялостен и завършен без съседите и приятелите на България. Според него на тях им предстои дълъг, труден и понякога болезнен преход, по който България вече е минала, но движението към целта не трябва да спира. „Ясно е, че по своя път някои кандидатки трябва да бъдат мотивирани и дори възнаградени. Процесът трябва да бъде поддържан, присъствието на ЕК и на нашите държави-членки в региона трябва да е по-голямо, нужна е повече помощ когато става въпрос за експертни познания и умения, за общи проекти. Не по-малко важни обаче са добросъседските отношения и те трябва да се възприемат не само като двустранна ангажираност, но и като въпрос от европейска значимост“, е категоричен Митов.

Вицепремиерката Меглена Кунева и бивша главна преговаряща на България за ЕС не допуска, че през следващите няколко години разширяването ще спре, тъй като то е „абсолютна необходимост“. Според нея освен общи проекти в енергетиката и добросъседство, също е нужно сътрудничество в науката, културата, внедряването на постижения. „Необходимо е да се провери истинската ангажираност, изграденото доверие между ЕС и кандидатките. В противен случай стартът няма да е добър“, съветва Кунева.

Заедно до постигане на целта

Доверието и надеждността са важни и за европейската външна министърка Федерика Могерини. „Всички разбираме, че ЕС няма да е завършен без включването на Западните Балкани и Турция и затова Европа може да спечели от един техен стабилен регион. За общественото мнение в тези страни е ясно, че печелившата ситуация ще бъде не само да се заедно да се движим напред, но и да стигнем до края на нашия път. Ако не бъде решен въпроса с взаимното доверие, процесът на разширяването ще загине. Това ме плаши и затова с моите колеги често дискутираме как ЕС да продължи успешно този процес. „Наративът“ днес не трябва да бъде 5 годишно замразяване на разширяването, а какво да правим заедно, ден след ден, стъпка след стъпка. Това е процес на изграждане на самия ЕС, той е труден за двете страни и изисква много сигурност и надеждност“ каза европейската дипломатка номер едно.

Европейското Черноморско трасе

Руският политолог проф.д-р Андрей Макаричев, преподавател в Университета Тарту в Естония, е притеснен от пасивността на България и Румъния в европеизирането на общия Черноморски район. Той прави сравнение с активността на Балтийските държави, които са много по-динамични в този процес около своите граници. „Знам, че някои среди в Грузия днес обсъждат промяна на националната „марка“ на тяхната страна от „Кавказка“ на „Черноморска държава“. Когато чух за това ново национално „брандиране“, попитах защо им е нужно то? И отговорът беше, че Черно море и страните около него ги приближават до Европа. Южен Кавказ е по-периферен и ориенталски район поради което в грузинското общество вече назрява разбирането, че Черно море е трасе, което скъсява пътя до Европа. Със съдействието на членките на ЕС  България и Румъния ще може да се заздравят проевропейските нагласи в този регион, най-вече в Грузия и Украйна“, коментира за ДВ проф.Макаричев.

Кой е руският „Троянски кон“ в Брюксел?

Все пак посланикът на Москва в ЕС Владимир Чижов беше определил ролята на България като „Троянския кон на Русия в Брюксел“? Това схващане преодоляно ли е вече в Кремъл?

„В ЕС сега има друг „Троянски кон“ на Москва и той е Унгария.За мен това е съвсем очевидно, казва руският политолог. Колкото до България, тя може успешно да балансира между про – руските си симпатии, основани на историческото усещане за сигурност и защита от една страна и от друга – със своята лоялност и ангажименти към ЕС и НАТО. Доколкото ми е известно у вас има лични симпатизанти на Путин и това е партията „Атака“, която е част от паневропейската група негови „съмишленици“. Тяхното поведение, доколкото ми е известно, няма влияние върху външнополитическите решения на българското правителство и това наистина е чудесно“, посочва иронично руският политолог проф. Андрей Макаричев.

НАЦИЗЪМ ПО БЪЛГАРСКИ

Skinhead-partiot-0513 29.07.2015

Десет дни бяха нужни на полицията да идентифицира и арестува нападателят, пребил пред внуците му 67-годишен мъж. Побоят бил нанесен посред бял ден в изпълнената с деца и родители Борисова градина в София пред погледа на десетки свидетели. Задържаният побойник, 30-годишен мъжага с татуировка „Кръв и чест“ на кръста, наранил тежко окото на дядото с юмруците си под одобрителните възгласи на своите приятели, описани от медиите като „неонацисти“ и „скинари“. Причината за саморазправата – групата блюстители за расова и етническа чистота решила, че дядото и неговите внуци са роми, които просят в градината. А всъщност пострадалият мъж е пенсиониран електроинженер, семейството му е от български етнически произход, а внуците и родителите им живеят в Австрия. Просто ги довели при дядо им в София за няколко дни през лятната ваканция. Бащата на децата поясни, че 11-годишният му син учи в частно училище в Австрия и е шампион по ски във възрастовата си група. Той и седемгодишната му сестричка потресено е трябвало да чуят, че са „цигани“ и „мангали“ и да станат свидетели на унизителния побой над техния дядо.

Кафявата стража

През 2011 година група младежи от инициативата „Хора против расизма“ нарекоха публично някогашния Парк на свободата, сега Борисова градина, „Зона на неонацистка зараза, опасна за здравето“. Повод беше беше тежкия побой нанесен от качулати неонацисти над двама 22-годишни младежи само защото косата на единият била боядисана цветно. Три години преди това, в края на 2008-ма, подобни типове пребиха до смърт студент по медицина просто защото решили, че е гей. Миналия октомври бременна българка и съпругът и чужденец бяха малтретирани зад Народната библиотека тъй като разговаряли помежду си на английски. През 2010 година в трамвай номер 20 неонацисти с метални тръби пребиха четирима активисти на левицата, които отивали на митинг срещу незаконното задържане на чужденци в Бусманци. В София още помнят т.нар.“граждански патрули“, наречени от медиите „Кафявата стража“, които в тъмни дрехи през 2013 година обикаляха по ул.“Пиротска“ и „Женския пазар“ за да репресират ромите и нелегалните емигранти в района.

Квалификацията „карай да върви“

Председателят на БХК Красимир Кънев е убеден, че принадлежността на арестувания вече побойник от Борисовата градина към неофашистката мрежа „Кръв и чест“ тепърва ще се изяснява в хода на разпитите, но е притеснен, че органите на реда не обръщат достатъчно внимание към този тип прояви и затова не работят по тях с необходимата енергичност. „Когато установи подобно престъпление, прокуратурата най-често се опитва да го квалифицира като тривиално – хулиганство, причиняване на дребна телесна повреда, да игнорира расистките и ксенофобски елементи в него и да го подведе под по-общите разпоредби на НК. Това, впрочем, е характерно и за цялото общество – то не съзнава в адекватна степен обществената опасност от този тип деяния. Това важи и за медиите“, отбелязва пред ДВ Красимир Кънев.

Неонацистката издънка

Оценката се споделя и от неправителствената Асоциация на европейските журналисти в България. В специална декларация нейните членове призоваха българските медии да „ предоставят контекст, когато цитират прессъобщения на морално спорни организации като “Кръв и чест”. Авторите на документа припомнят, че въпросната мрежа е „издънка на неонацистката организация “Blood and honor”, която е изрично забранена в страни на Европейския съюз като Германия и Испания, както и в Русия, а в останалите европейски страни е под специалното наблюдение на службите за сигурност заради расистката й идеология и възхвалата на нацизма“. От АЕЖ посочват също, че името на организацията идва от мотото на младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия Hitlerjugend (“Хитлерова младеж”).

Безнаказаният говор на омразата

Красимир Кънев от БХК не ограничава разсъжденията си с конкретния случай в Борисовата градина и констатира, че в България е широко прието да се правят расистки и ксенофобски изявления от най-високата парламентарна трибуна. „Когато депутат, председател на парламентарна група излезе на трибуната и заяви, че българските роми са се превърнали в „нагли, озверели и самонадеяни човекоподобни“ , а ромските жени са „с инстинкти на улични кучки“, от това обикновено нищо не следва, а най – малкото за такива думи е досъдебно производство. Подобно е посланието на „Кръв и чест“ и на други като тях. Излиза, че този вид говорене е приет в българското общество. След като един депутат може да прави безнаказано подобни изявления и другите естествено ще остават без санкции за своите приказки или деяния. Или както обикновено се случват, биват санкционирани някак, но не толкова строго“, възмущава се Кънев. И продължава: „ Когато авторите на такива изказвания нямат опоненти от парламентарната трибуна, този вид говорене трябва да бъде квалифицирано като сериозно престъпление. Това обаче не се случва. Откритото и системно говорене от другата страна не следва да идва само от НПО, но и от високопоставените личности в държавата. Защото те са лидерите на обществото, от тях то трябва да чува истината“, смята председателят на БХК.

Ултранационалистки/фашистки партии

Според Красимир Кънев явления като неонацизма не трябва да се подценяват както в Европа, така и в България. Той припомня останалите почти незабелязани от българските медии миналогодишни доклади на две от най-авторитетните организации на Съвета на Европа  – Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и Консултативният комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. В документите е отделено специално внимание върху факта, че в България умело функционират ултранационалистки/фашистки политически партии и групи, сред които се нареждат НФСБ (Национален фронт за спасение на България), ВМРО-БНД (Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално движение) и БНС (Български народен съюз)”.

След като е възможно две от споменатите партии да бъдат привлечени в управляващата коалиция, естествено че става дума за много сериозно подценяване на споменатия проблем. И то не само за подценяване, но и за възприемането му като нещо съвсем нормално, което дори може да му осигури участие в управлението в страната“, заключава председателят на БХК Красимир Кънев.