ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ В ГРАВИТАЦИЯТА НА МОСКВА

Victory day  Sofia   9 May 2014 04.09.14

Събитията около анексирането на Крим и руската агресия в Украйна  извадиха наяве механизмите и методите, с които Кремъл продължава да дърпа политическите конци на някогашната кандидатка за 16 република на бившия СССР. Те отново идентифицираха личностите и партиите в България, които четвърт век след рухването на комунистическия режим продължават да изповядват абсурдното двойнствено верую: „Никога срещу Русия, никога срещу ЕС“. Неслучайно дори самото споменаване на Москва в отрицателен контекст в официални правителствени /“Визия 2020“/ или партийни /Декларация на пленум на БСП от 16.03.2014/ документи се превръща в изпитание на тази „чувствителна струна“ в отношенията с някогашния „Голям брат“, по Оруел.

Това, обаче,  не остава незабелязано за европейските и евроатлантически партньори на България.

Европейската „аномалия“

В началото на април в интервю за германския „Берлинер цайтунг“ доскорошния председател на ЕК Жозе Барозу пояснява защо преди седем години Европа не е могла да остави България и Румъния в „междинната зона, в ничия земя“, къдто те, подобно на други страни извън ЕС, щяха да останат нестабилни. „Представете си, че Румъния и България днес не бяха част от ЕС.  Тогава най-вероятно те биха били подложени на масиран натиск от Москва”, казва тогавашния председател на ЕК.

На 10 април, по повод събитията в Украйна агенция Ройтерс посочва, че със своята близост с Русия, България отдавна е „аномалия“ в Европа. „Много бивши комунистически страни в ЕС запазиха връзките си с Москва, но повечето гледат на Русия като на бивш окупатор, който все още представлява заплаха за тях. България е различна, тъй като гледа на Москва като на приятел. И когато техните икономически и културни връзки се съберат в едно,  вероятно България ще се окаже най-близката до Москва членка на ЕС“, отбелязва агенцията.

Няколко дни по-късно, на 14 април,  генералният секретар на НАТО Андерс фон Расмусен заявява пред БТв: „Русия има амбицията да възстанови сферата си на влияние, но тя не включва България сама по себе си. Благодарение на българското членство в НАТО, Русия не се и опитва да влияе върху политическото развитие на България във военния смисъл“. Четири месеца по-късно, през септември, констатацията на Расмусен вече се сблъсква с „мини-кризата“ около „Визия 2020“, чийто проект в частта за заплахите от действията на Русия в Украйна беше удобно „редактиран“ в навечерието на срещата на върха на НАТО в Уелс.

Обслужване на „вечната дружба“

В края на същия април се случва и друго -  става ясно, че официална София ще отмени планираната за 7 и 8 май визита на председателя на руската Дума Сергей Наришкин в България. Причината – името му  фигурира в общоевропейския списък с лица, на които е забранено да влизат в ЕС като част от санкциите срещу Русия. И тогава, по данни на печата /“Капитал“/, бившият председател на НС и сегашен лидер на БСП Михаил Миков със специално писмо настоява пред външния министър Вигенин да бъде направено изключение за визитата на  Наришкин. Така вместо сам да изпълни общоевропейското решение, днешният лидер на БСП Миков оказва  натиск квърху  външното министрество да извърши нарушение.

Нарушението, обаче, извършва друга  фигура, лидер на политическа партия. При това го прави в Белград на международен форум открит от самия Наришкин. Водачът на „Атака“ Волен Сидеров повторно кани председателя на Дума-та да посети България, този път лично, като не пропуска да обяви, че “Атака” е „единствената партия, която е категорично против налагането на санкции срещу Русия и против забранителните списъци за руски политици и бизнесмени“. Сидеров заявява също, че „международната общност трябва да осъди военните действия на незаконното правителство на Украйна срещу собствените граждани“. Дни преди това, в края на април, националистът Сидеров вече е открил в Москва предизборната кампания на своята формация за евровота и е бил декориран  с неясния руски орден „Звезда на отечеството“.

„Задунайската губерния“ днес

В началото на май онлайн изданието на германското списание „Шпигел“ алармира, че германското правителство се страхува от нарастващото влияние на Русия върху правителството на България. “Москва превръща София в свое предмостие за Европейския съюз”, пише “Шпигел”, цитиран от БТА.  Изданието посочва, че отношенията между България и Русия са толкова близки, че Русия директно влияе върху законодателния процес в България, а една трета от икономическите дейности се контролират пряко или непряко от Москва. “Правителствената коалиция на социалистите и партията на турското малцинство ДПС се смятат за верни помощници на Москва. В управляващите партии има стари комунистически партийни кадри, сътрудници на тайните служби и изключително богати български олигарси, които сключват сделки с приближените на Путин”, отбелязва още “Шпигел”, позовавайки се на свои журналистически сведения.

По същото време американският „Уолстриит джърнъл“ също се занимва с връзките на Москва със София. Вестникът припомня, че докато другите страни от бившия Варшавски договор са осъдили анексията на Крим, председателят на парламентарната група за приятелство с Русия Николай Малинов е  изпратил поздравление до руския парламент и маркира позицията на премиера Орешарски против ескалацията на санкциите срещу Русия и призива му към балансирана позиция. „Според социологически центрове руската пропаганда в България взема все повече територия чрез тв- каналите и промосковски вестници“, пише „Уолстриит джърнъл“ на 31 май. Ден по-късно „Вашингтон пост“ коментира, че „най-малкото отклонение на София вдясно може да подкопае опитите на ЕС и САЩ да излязат в единен фронт против руския президент Владимир Путин, който се стреми да възстанови влиянието на Русия в Украйна и в някои бивши съветски републики“. Вестникът също отбелязва , че „в балканската страна, с православните си църкви и архитектура от съветската епоха, се чувства тясната културна и политическа връзка с Русия“.

Независимо от констатациите в  западната преса, голямата лятна руска ваканция в България е в своя разгар.

През май консулът на Москва във Варна Юрий Соловьов обявява пред печата, че санкциите на ЕС спрямо Русия въобще не засягат  живота на 300-та хиляди руснаци в България. „В областите Варна, Добрич, Бургас, Сливен и Ямбол мои сънародници притежават 500 000 имота. Те са обитавани от 300 000 души и на никой не му е хрумнало да напуска България заради кризата в Украйна. Всички продължават да си живеят както досега, миролюбиво и нормално”, казва руският дипломат преди да отпътува окончателно от страната с почетния знак на Варна, връчен му специално от кмета Иван Портних.

Чествания, юбилеи, годишнини

На 9 май окичени този път  с „георгиевските лентички“ на Русия стотици приятели на Москва традиционно се поклониха пред спорния паметник на Съветската армия в София. Дори повече – в екзалтацията си по повод Деня на победата и анексирането на Крим от Русия, те изгориха публично флага на ЕС, размахвайки гордо знамената на руската федерация и бившия Съветски съюз.  От другата страна на Черно море,  в Русия, братските чувства очевидно са били взаимни. В допитване на социологическия център „Левада“ в края на май, анкетираните руснаци масово са посочили България сред десетте най-приятелски на Русия държави.

И това е трудно оборим факт! В началото на юни/11.06.2014/ тогавашният премиер Пламен Орешарски и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров присъстват като официални лица на прием в руското посолство по случай празника на Руската федерация. Според печата /“24 часа/ министър-председателят и посланика на Русия в България Исаков са имали  и среща на четири очи.

Месец по-късно, на 17 юли,  София тържествено отбелязва поредното „голямо“ събитие – 135-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия, увенчано с –  посещението на руския външен министър Сергей Лавров. Медиите не пропускат многозначително да отбележат, че това е първата визита от двустранен характер на руски външен министър в България от 17 години насам, както и факта, че тя се осъществява на фона на обтегнатите отношения между Запада и Русия заради кризата в Украйна. Първият дипломат на Москва от една страна е посрещнат в София  от демонстрантите на „Протестна мрежа“ и украински граждани в България с европейското знаме и скандирания „Лавров, долу ръцете от Украйна“ и „Путин – убиец“. На другата страна обаче са представителите на про-кремълските български националисти от „Атака“, които  разпъват трансперант с надпис „Братска победа“ и раздават листовки с укорителни надписи „Кой спря „Южен поток, кой продаде България“?

След визитата на Лавров в София, руското делово издание  „РосБизнесКонсалтинг“/РБК/ публикува данни, от които става ясно, че според имуществените декларации на 500 депутати и държавни служители в Москва през 2013 година, 176 от тях имат апартаменти в България. Изданието цитира имена, като това на зам.-министърът на финансите Алексей Мойсеев, който притежава изцяло два апартамента и половин от трети апартамент, с обща площ почти 400 кв. м., Валентина Садовникова от здравното министерство на Русия и Юлия Якушкина от „Роскосмос“, които са собственички на части от двустайни апартаменти.

Културно-информационното облъчване

Противно на на мантрата за липса на информационна война от страна на Русия срещу България,  българските тв-зрители освен с програмите на големите руски информационни и кино канали, са заливани  с всевъзможни руски сериали, които се излъчват и  по българските телевизии. Неотдавна приключи показването на спорния руски сериал „Вангелия“, посветен на българската пророчица Ванга, в момента в ход са безкрайните части от лековатата комедия „Кухня“, а по други кабеларки често могат да се гледат характерните „боевики“  и милиционерски филми за борбата срещу тамошната мафия.

И не само това. През май, например,  в София концерти изнесе руският Академичен ансамбъл за песнии танци при МВД/ това е руското МВР/ със специалното участие на Йосиф Кобзон. Да, същият този Кобзон, който вече има забрана да влиза на територията на Латвия защото е „подкрепял агресивно анексията на Крим и неведнъж се е изказвал публично унизително за действията на Украйна“, според официална Рига. Напук на всичко, любимият на Кремъл изпълнител  е редовен гост в България. По време на евродепутатската кампания на БСП и „Атака“ той пя в София, като не пропусна възможността да призове слушателите си да гласуват за „неговия приятел“ Александър Симов от БСП. Пред тв-камери Кобзон  изпълни в дует с Волен Сидеров песните „Моя страна, моя България“ и „Една българска роза“, след което българските зрители удивени видяха как българският националист и антисемит символично целуна с чупка в кръста ръката на руснака от еврейски произход в знак на неизмерима благодарност.

Проруски партии и политици

В публикация от началото на август ДВ цитира анализатори на германското външно разузнаване/БНД/ /ДВ 01.08.14/, които отбелязват че „България е нещо като пробен камък в руските планове за разцепление на Европа“. „В България има две проруски партииБСП и ДПС“, казват експертите на БНД и идентифицират няколко български и дейци като „свързани със или проводници на олигархични интереси: Сергей Станишев, Ахмед Доган, Делян Пеевски и Цветан Василев“. Досегашното българско правителство е било изцяло зависимо от тези хора, се казва в анализа германското разузнаване, в който става дума и за опита Делян Пеевски да бъде назначен за шеф на ДАНС. Президентът на германската разузнавателна служба от своя страна е изказал предположението, че Русия има интерес България да фалира, за да може да я придърпа към своята сфера на влияние. Пристанище Варна ще бъде купено от руснаци за сумата от 3 милиона евро, пише още в анализа, а следващият пример за руско влияние в България е газопроводът „Южен поток”, е казал шефа на службата според ДВ.

Вероятно тези изводи дават  повод на авторитетния политически анализатор Джонатан Айл да констатира  във  „Файненшъл таймс“ на 29 август, че „Българското правителство е най-корумпираното в Европа“, позовавайки се и на заключението на доклад на Европейската комисия от тази година, както и да допълни, че   „европейски разузнавателни агенции, включително германската БНД, се опасяват че цялата политическа система в България е свързана с разузнаването на Москва и с престъпни организации, свързани с Русия“.

Петата руска колона в България

Освен споменатите от БНД и Айл личности, като потенциални проводници на руските интереси в България спокойно могат да бъдат посочени и огромният брой висши офицери, завършили навремето съветски военни училща, сред които и агенти на тайните служби; специалисти, получили образованието си в съветски университети; руски граждани, сключили бракове с българи; представители на художествено-творческата интелигенция, поддържащи от миналото близки връзки с Москва. Много от тези хора  и сега продължават да играят активна роля в българската политика и бизнеса.

Показателна за проруските нагласи е и реакцията на редица  български организации по повод поредното боядисване в началото на лятото на Паметника на съветската армия в София. Към възмущението на руското посолство в София се присъединиха Българският антифашистки съюз, Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на военноинвалидите в България, Съюзът на сержантите и офицерите от резерва и запаса, Национално движение “Русофили”, Форум “България-Русия”, Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Съюзът на българските писатели, Съюзът на архитектите в България, Съюзът на филмовите дейци, Съюзът на българските журналисти (СБЖ), Дружество  „Александър Невски”, Федерация на съотечествениците, Българо-руски клуб „Шипка”, Славянско дружество в България. Вероятно има и още, но всички те, в по-голяма или по-малка степен, продължават да охраняват зорко руските интереси в страната и ревностно да отстояват мантрата на съветския българин Георги Димитров от миналия век ,че „ Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздуха и слънцето за всяко живо същество“.

КОРУПЦИЯ, ПРЕСТЪПНОСТ И БЪЛГАРИЯ

Paultry-family-0413-red09.09.2014

През 2014 г. е регистрирано най-високото равнище на административна корупция и на корупционен натиск от страна на администрацията в периода след 1999 г.“ Това е основният извод в ново изследване на ЦИД за структурата и динамиката на корупционните практики в България. Авторите са констатирали, че  1.9 милиона граждани на възраст над 18 години са давали „пари, подарък или услуга при взаимодействията си със служители в обществения сектор през последната година“. В изследването, публикувано в навечерието на предсрочните избори на 5 октомври, се отбелязва също, че „всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и/или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на „старите“, утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения“.

 

В понеделник в България пристигнаха и експерти от ЕК. Целта на тяхната инспекция е събирането на данни за подготовка на следващия писмен доклад на комисията по Механизма за сътрудничество и оценка, който се очаква в началото на следващата година. Повечето документи по  мониторинга от Брюксел  досега  критикуваха остро трайната неспособност на българските власти да противодействат на корупция и престъпност. Неслучайно  британският посланик в София Джонатан Алън окачестви последния от тях през януари като „депресиращо четиво“, а бившата еврокомисарка Меглена Кунева поясни пред медиите, че „когато в Брюксел видят в документите България и „корупция“ година след година и месец след месец, тези думи просто залепват една за друга“.

 

Защо и ние да не вземаме пликове с пари?

 

Защо въпреки постоянните заклинания за безкомпромисна борба с престъпността и корупцията те се увеличават постоянно?

„Мерките за противодействие не са в правилната посока, а повечето случаи показват неефективност на системата“, казва Тодор Ялъмов, старши анализатор и експерт в ЦИД. Според него вместо да се подобрява системата, битката се води със симптомите на явлението.  Затова когато се появи силно зависимо от олигархични интереси правителство, какъвто беше кабинета „Орешарски“, доверието към институциите спада рязко и това обяснява покачването на нивата на административната корупция. „ От една страна, когато средната администрация вижда, че нейните шефове, министри, зам.-министри, политически кабинети  крадат безогледно, тя си задава въпроса: „Защо и ние да не правим същото?“  От друга страна хората виждат с очите си, че корупцията  безнаказана и започват да не се притесняват да дават подкупи“, пояснява Ялъмов.

Неговият колега от ЦИД Тихомир Безлов, експерт по проблемите на престъпността допълва, че когато предстоят политически промени, каквито се случиха през 2013-та година, полицейските ръководства на регионално равнище реагират неадекватно. Те  не регистрират част от престъпленията  за да не възникват проблеми около тях. Поради това  МВР няма ясна представа за размерите на престъпността, нито точни  данни за нея, казва Безлов дава и пример за съществуващата бъркотия.  Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР, която разследва случаите на корупция, през миналата година практически  е спряла  да работи поради  вътрешни политически противоречия. „Както знаем най-масова е  корупцията  сред служителите  от  „Пътна полиция“. В началото на тази година  на  пътните полицаи беше забранено да спират автомобили. Последиците  – драматично нарастна броят на катастрофите и смъртните случаи. Сега отново им разрешиха да проверяват МПС-тата“, допълва Безлов.

 

Износ на престъпност

 

Проблемът с неефективната борба срещу престъпността и корупцията е свързан с комплексното състояние на държавата, е убедена от своя страна изпълнителният директор на асоциация „Прозрачност без граници“ –България Калин Славов. „Когато липсва управленска система която да работи по  вертикал, а институциите да се контролират помежду си чрез медиите и гражданското общество, тогава обезверяването при хората води дотам, че много от анкетираните в нашите изследвания, казват: „Да, ние не одобряваме корупцията, но това е начин да ни се свърши някаква административна услуга“. Затова най-опасното явление за демокрацията е делигитимирането на политическата и публичната власт“, посочва Славов.

Тодор Ялъмов от ЦИД прави друго интересно наблюдение. „След влизането на България  в ЕС данните сочеха  намаляване – индикаторите за кражби на автомобили, битова престъпност, която тормози най-много гражданите, бяха чувствително снижени. Тогава политиците побързаха да си припишат това като своя заслуга, но анализите показаха, че всъщност България е изнесла своята престъпност в Европа“, посочва Ялъмов. Той допълва, че  икономическата криза и активизирането на  правоохранителните органи и  служби в страните, в които България е изнесла престъпност, са довели до  връщането на тези хора обратно в родината им и до  ново увеличение на битовите престъпления.

 

Обещания „щедро на едро“

 

Може ли след изборите на 5 октомври да се очаква промяна в политиките, свързани с борбата срещу престъпността и корупцията?

Колкото по-бедна е една държава, толкова по-високи нивата на непрозрачност, сиреч на корупция, казва Тихомир Безлов от ЦИД и подчертава, че това е световен факт.  Разликата с България, според него, е в институциите  и тяхната организираност. „За да се постигне ефективност на институциите не са нужни много пари. Ако  бъдат организирани и фокусирани в определени рискови зони, те ще са ефективни и това е рационалният подход“, е категоричен Безлов. Тодор Ялъмов стига по-далеч. Той припомня, че вече четвърт век партийните програми на политическите формации се правят единствено защото трябва да има такива. „Много рядко се случва партия да обяви преди избори нещо стратегическо и да го изпълни така, както го е обещала. В периода  преди влизането на България в ЕС мониторингът беше един от най-ефективните механизми за политическа промяна. След пълното членство, обаче, ефективността му намаля. Българските политици се научиха, че дори да ги критикуват, отвън не могат да им направят нищо друго, освен да позабавят или спрат, при големи нарушения, някоя програма от еврофондовете“, казва  Ялъмов.

Нелегитимната власт

Изпълнителният директор на „Трансперънси интернешънъл“-България Калин Славов  припомня, че в подписания на 8 септември Обществен договор за свободни, честни  и демократични избори има специална част за действия след предстоящия вот. „В тази част 16 политически формации, без „Атака“, се съгласиха да положат услия новото НС да приеме законодателство, което да извади на светло и прекрати връзките между бизнеса и политиката в уродливия вид, в който ги наблюдаваме сега. Когато по  недемократичен, подмолен начин чрез  корупционни механизми се достига до властта, това автоматично я прави нелегитимна в очите на гражданите и оттам спадът доверието в институциите. Като „спад“ е лека дума, точната е „липса“, заключава Славов.

ЗА ЕДИН КОМИСАРСКИ ПОСТ ИЛИ САГАТА НА КРИСТАЛИНА

 

Capture  03.09.14

„Кристалина Георгиева, сегашният български комисар за бедствия,  аварии и хуманитарни кризи, която беше силен кандидат за мястото на Катрин Аштън като един от шефовете на ЕС и  трябваше да стане комисар по бюджета в екипа на Юнкер,  сега получава портфолиото „Данъчно облагане и борба срещу измамите“  и изпуска титлата заместник-председател на съюза“. Това съобщи електронното издание „Еурактив“, позовавайки се на документ за предварителното разпределение на ресорите в ЕК. Изданието прави уговорка, че документът не е окончателен, тъй като неофициалните интервюта на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер все още текат и прогнозира, че крайните резултати за разпределението на ресорите ще бъдат обявени в началото на идната седмица.

Ако информацията на Еурактив се потвърди, очакванията на президента Росен Плевнелиев за „силен икономически ресор и много висока и сериозна позиция в ЕК“ както и надеждите на вероятния бъдещ премиер Бойко Борисов за „вицепрезидентски пост с добър ресор“, няма да се сбъднат. Причините? „Еурактив“ обяснява ситуацията така:  „България може да приеме, че е станала жертва на късното включване в надпреварата на полякинята Елжбета Биенковска“, която поема очаквания от Георгиева ресор „Бюджет и финансов контрол“.  Биенковска, досегашен вицепремиер на Полша, заема и един от шестте  заместник-председателски постове в ЕК.

Слаб или силен ресор?

Със сигурност разминаването между очакванията на София и така посочения избор на Юнкер първоначално може да предизвика разочарования. България, обаче,  следва да си даде сметка, че определението „слаб ресор“  е съвсем условно  в ръцете на амбициозната комисарка, която благодарение на  личните си качества успя да развие също смятаното за непрестижно досегашно свое портфолио. Министърът на околната среда и водите от предишното служебно правителство Юлиан Попов сполучливо отбеляза в интернет, че ресорът в много голяма степен зависи от това какъв ще го направиш сам и с каква свобода разполагаш. „Кристалина Георгиева  успя да направи от хуманитарната помощ един силен и дипломатически важен ресор. Други комисари не успяха да направят много от наглед „важни“ ресори“, коментира Попов.

Ръководителят на представителството на ЕК в София Огнян Златев е убеден, че финансовите ресори са престижни,защото са свързани с управлението на голям паричен ресурс. „Досегашното портфолио на г-жа Георгиева засягаше помощта на ЕС за бедстващи страни от  Третия свят,  а сега става въпрос за дейност, която  директно е свързана с живота на гражданите вътре в  ЕС“, каза за ДВ шефът на софийското представителство на ЕК.

Възможност или изгубена кауза?

Имаше ли все пак  Кристалина Георгиева шансове за престижната европейска позиция на „еводипломат номер едно“  или кандидатурата й за за този пост беше обречена  от самото начало? Този въпрос продължава да вълнува мнозина българи.

Самата г-жа Георгиева призна, че не е разочарована от своя  неуспех. Според нея  вероятността да заеме високата длъжност е била възможна единствено ако  „изборът за  Европейския съвет е бил за член на социалистическото семейство“ -  кючово решение за крайния резултат. Както е известно за председател на Съвета от квотата на ЕНП беше номиниран полският премиер Доналд Туск, а поста на първи евродипломат и зам.-председател на ЕК отиде при италианката Федерика Могерини, кандидатура на ПЕС.

Бившият външен министър Кристиян Вигенин побърза да обяви на страницата си във Фейсбук, че кандидатката „ никога не е била фаворит за поста, нито е била разглеждана като сериозна кандидатура“. Според Вигенин,  извън медийните публикации „нито единевропейски лидер не е изразявал публично мнение в нейна подкрепа и  нейната компетентност не е външната политика“.

Което далеч не е  коректно, защото освен в  сериозния европейски печат, името на Кристалина Георгиева беше споменавано от редица европейски лидери, като бившия председател на ЕК Жозе Мануел Барозу например, а нейната кандидатура като възможен вариант фигурираше  в редица политически консултации преди изборите за ЕП.

Евродепутатът от ГЕРБ и ЕНП Андрей Ковачев от своя страна е убеден, че онова, което не е достигнало на Кристалина Георгиева за поста е „достатъчно подкрепа от правителството на Пламен Орешарски и политическият егоизъм, който наблюдавахме в този случай от страна на БСП и на тогавашния лидер на БСП и сегашен на ПЕС г-н Станишев“.  В интервю за медиите Ковачев поясни, че само допреди дни наистина не се е знаело кой ще стане председател на Европейския съвет и по-точно дали предложението за поста ще приеме поляка Туск или това ще бъде датската министър-председателка Хеле Торнинг-Шмит от ПЕС. „Ако наистина искаха да имаме успешна кандидатура, българският председател на ПЕС и правителството с мандатоносител БСП можеха  да подкрепят г-жа Георгиева и тогава още през юли щяхме да имаме върховен представител от България“, е уверен евродепутатът.

Реалности и факти

Вярната картина на тези събития, обаче, показва нещо доста по-различно.

След победата си на изборите за Европарламент през май, ЕНП поиска два ключови поста в  ЕК  и ги получи: за  председател на комисията беше избран Жан-Клод Юнкер, а начело на Европейския съвет застана полякът  Доналд Туск. Така единствената висока позиция, която класиралите се на второ място социалисти от ПЕС можеха да получат, се оказа поста на Върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността, или т.нар „външен министър“ на съюза. Още през юли социалистите в ЕП предложиха за разглеждане кандидатурата на италианският външен министър Федерика Могерини, след като правилно бяха дешифрирали правилно  казаното от германската канцлерка Ангела Меркел непосредствено след евровота. Тогава изданието EU Observer цитира нейните думи, че „ЕНП се нуждаят от социалистите, за да постигнат мнозинство в Европарламента“  с тълкуванието, че поне един от трите високи постове трябва да бъде предложен на социалистите. Съвсем логично италианският премиер Матео Ренци започна активно лобиране сред 27-те и в крайна сметка неговата кандидатка очаквано застана начело.

Впрочем, изявлението на г-жа Меркел през юли превъзбуди доста и върхушката на БСП. От централата на „Позитано“ също се опитаха да вкарат в оборот /за щастие само медиен!/ кандидатурите на Сергей Станишев и Кристиян Вигенин, сондирайки хазартно  вариантите  за успех. В крайна сметка те успяха  „чрез по-голямото да осигурят по-малкото“ и… подкрепиха единодушно бившия  си лидер Станишев за втори мандат начело на ПЕС.

Кой, кой, кой?

При такова подреждане на събититията  кандидатурата на  Кристалина Георгиева не е имала никакъв шанс за успех, независимо от действията или бездействията на кабинета на „Орешарски“. Да не говорим, че самата тя никога не се е занимавала с външна политика. За сравнение – избраната на поста Федерика Могерини освен действащ външен министър, от 2008 година е била член на комисията по външна политика и комисията по отбрана на долната камара на италианския парламент. И още нещо. Кой в Брюксел през тези дни на обтегнати до крайност отношения между Европа и Русия около Украйна ще повери поста на европейски външен министър на представителка на държава, която самите руснаци наричат свой „Троянски кон в Европа“? Каква външнополитическа тежест би имал български първи евродипломат след като неговата родина в ЕС  има  реномето на „еталон“ за корупция, мизерия, миграция и неработещи институции?

И все пак…

Благодарение на личните си качества и въпреки забавеното й номиниране, Кристалина Георгиева успя да запази както своя, така и авторитета на България  с очакваното комисарско портфолио „Данъчно облагане и борба срещу измамите“. Впрочем сфера, пълна с обилни  сюжети от собствената й родина.

БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ – ВАЖНОТО СЪСЕДСТВО

Davutoglu Turkish PM in Sofia 010314 26.08.2014

Ще се отразят ли промените на политическия върх в Турция върху отношенията с България? Кой определя българската външна политика спрямо Анкара?

Ден след встъпването си в длъжност на 28 август, турският президент Реджеп Таийп Ердоган  възложи мандат за съставяне на новото турско правителство. Със задачата беше натоварен проф. Ахмет Давутоглу, който беше избран за председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието и утвърден за наследник на Ердоган на премиерския пост. Така тандемът „Ердоган – Давутоглу“ застава зад държавното кормило на южната съседка на  България с амбицията да осигури успех на партията си на парламентарните избори догодина, да консолидира мирния процес с кюрдите и да подготви приемането на нова турска конституция. Във външната си политика Турция също е изправена пред сложни предизвикателства. Известно е, че бурните събития в Близкия изток -  войните в Сирия и Ирак, предизвикали преливащи и в България бежански вълни  и  размириците на „Арабската пролет“  - доведоха  до разклащане политиката на „нулеви проблеми“ със съседите, която Анкара ревностно следваше досега

Всичко това поставя въпроса ще се отразят ли промените на върха в Анкара върху българо-турските отношения, които политиците от двете балкански държави  и днес продължават да окачествяват като „близки“, „приятелски“ и „добросъседски“?

Важното партньорство в НАТО

 Индиректен знак в тази светлина беше даден от президента Ердоган в нощта след изборната му победа. В първата си официална си реч той изброи имената на няколко близкоизточни и балкански града /Сараево и Скопие/, които, по думите му, заедно  с Турция също са „спечелили“ от вота. Според Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП и член на Комисията по външни работи и на подкомисията по сигурност и отбрана в ЕП, неспоменаването на София от Ердоган е индикация, че промяна в досегашната  политика на Анкара спрямо България едва ли може да се очаква. Същественото е, че Турция е  много важен партньор на България в НАТО, казва Ковачев и подчертава, че в югоизточната  си съседка  София би искала да види една предвидима сила на фона на събитията в Сирия и Ирак. „Светът очаква Турция да даде силен отпор на новите варвари от т.нар. „Ислямска държава“, разпростряли се върху територията на тези две държави“, коментира българския евродепутат.

Прекъснатият икономически диалог

Освен в НАТО, Турция може да бъде  и ключово важен икономически партньор на България. През февруари в София тогавашният все още външен министър проф. Давутоглу добронамерено очерта перспективите пред двете балкански съседки, като акцентира върху  изгодите от  взаимното икономическо сътрудничество. От българска страна бяха декларирани поети ангажименти, но конкретни резултати така и не се появха.

„През есента пред новото българско правителство в краткосрочен план ще стои задачата диалогът с Турция, практически прекъснат през последната година и половина, да бъде подновен“, отбелязва Весела Чернева, програмна директорка на Европейския съвет по външна политика и бивша говорителка на българското Външно министерство. Тя  припомня, че обичайните междуправителствени заседания на двете съседки не са свиквани, изграждането на толкова важната за България междусистемна газова връзка не върви, а основните съвместни българо-турски проекти  на практика са спряни. „Няма смисъл от диалог, който не произвежда резултати“, обобщава  Чернева и констатира, че България все още не е в състояние да извлече полза от огромния  икономически потенциал на съседна Турция. „За жалост  ние не развиваме нито транспортните, нито енергийните /не само газовата!/, нито икономическите връзки, а сме се  захванали със символични въпроси, като  вакъфските имоти, отоманското наследство и други подобни.  За тяхното ускоряване, обаче, трябва да има политическа воля. И ако не успяваме да извлечем полза в отношенията  с Турция, това е изцяло в нашата градина“, констатира Весела Чернева.

Псевдонационалистите като Раймонда Диен

Андрей Ковачев  припомня  за съществуването на българо-турска смесена комисия на ниво външни министерства, която има за задача да регулира  нерешени въпроси между двете съседки, каквито например,  са обезщетяването на тракийските бежанци, правата на българските изселници в Турция и техните осигуровки.  „Всички  тези  отворени проблеми  все още не са намерили решение в комисията“, отбелязва евродепутатът.

Кои вътрешни фактори все пак оказват влияние върху българската политика спрямо Турция? Според Ковачев това са някои псевдонационалистически организации, които се опитват да всяват страх сред част от българите, че членството на Турция в ЕС е предстоящо  и българите трябва като Раймонда Диен да легнем на релсите за да попречим на нейното приемане в съюза. „Това е безотговорен популизъм, защото пълноправното членство на Турция въобще не е в дневния ред нито на този , нито на следващия ЕП“, отчита българския евродепутат. „Да, договореностите с ЕС за реадмисия на трети лица и отпадането на визите за турски граждани един ден  ще влязат в сила и те са от полза за България, отварянето и затварянето на преговорни глави ще продължи, но на този етап никоя  от двете страни няма  желание актът на пълноправното членство да се случи. Не съм срещу бъдещото членство  на Турция в ЕС, но не смятам, че на този етап то е реално“, заключава евродепутатът Андрей Ковачев.

 

БЪЛГАРИЯ: ЕМИГРАНТСКОТО НАДХИТРЯНЕ С ЕВРОПА ЗАПОЧВА ОТНОВО

Desperate-man-red-b&w-0713 28.08.2014

„Свободата на придвижване е същностна част от европейската интеграция и ние заставаме напълно зад нея. Обаче това не означава, че си затваряме очите за проблемите, които тя предизвиква“. С това кратко въведение германският вътрешен министър Томас де Мезиер обяви новите  миграционните мерки в Германия, които кабинетът на канцлерката Ангела Меркел предложи за гласуване. И след като нейната управляващата коалиция има голямо мнозинство в Бундестага, приемането на новите ограничения може да се смята за сигурно.

Лошата новина за „бедните емигранти от България и Румъния“, както ги нарича агенция АП е, че след влизането в сила на промените, ако не са си намерили работа, те ще имат право на престой в най-богатата европейска държава само 6 месеца. А когато са заподозряни в  злоупотреби с германската социално-осигурителна система, на бедните български и румънски  европейски граждани ще бъде забранено повторно влизане в страната.

„Добре дошли“ сънародници!

По данни на германската Служба по заетостта от април, като безработни в страната са били регистрирани 10 хиляди българи и 11 хиляди румънци. В рамките на последната 2013-та  година броят на безработните български имигранти в Германия е нарастнал с 65 на сто, а на румънците без препитание съответно с над 50 на сто. Това означава, че освен всичко друго, България ще трябва да се подготви да приеме депортираните от Германия хиляди свои безработни граждани.

Което може да се окаже началото на друга, още по-сериозна и изненадваща  драма! Ако големите европейски държави, като Великобритания, Франция, Холандия и Испания решат да последват примера на Берлин,/ а вероятността това да се случи е огромна!/, към вихрещата се българска политико-икономическа и финансова криза ще  се прибави още една – депортационно-хуманитарна. Ще я предизвикат десетките хиляди  българи, които ще се наложи на бърза ръка да се приберат у дома.

Между боклука и плъховете

Вероятно някои от тях ще се зарадват, поне на първо време.  Все пак ще могат да поемат глътка роден въздух след европейското си изпитание. А ще изглежда романтично пътуване в сравнение с тамошните реалности. Позовавайки се на  многобройни публикаци и доклади в Германия, агенция АП описва жалката картинка на истинското сегашно битие на тези хора.  В квартали на Дуисбург, например, „имигранти от България и Румъния, много от които са цигани, живеят при ужасяващи условия  с незначителни перспективи да намерят работа“. Агенцията посочва, че „десетки наблъскани хора обитават малки апартаментчета в стари, полуразрушени жилищни сгради, в които няма електричество и течаща вода“,  а градските власти редовно се оплакват на федералното правителство от „покритите с боклук улици и пълните с плъхове жилищни блокове“.  Подобно е положението на бедните емигрански местообиталища и в другите европейски страни.

Последният…

Бащиното огнище обаче, едва ли ще задържи задълго в родината прогонените си чада. Просто в България, за разлика от някои квартали край големи европейски градове, мизерията е национално- повсеместна, а перспективите за достоен живот са станали недостижимо далечни. Затова недостойната емигрантска игра на „котка и мишка“, която бедните българи от години играят с Европа, ще продължава, а опашките на автогарите и авиотерминалите за чужбина няма да намаляват.

И така, докато последният емигрант угаси светлината, окончателно хлопне мандалото и поеме нанякъде. Като беден европеец, естествено.