БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ – ВАЖНОТО СЪСЕДСТВО

Davutoglu Turkish PM in Sofia 010314 26.08.2014

Ще се отразят ли промените на политическия върх в Турция върху отношенията с България? Кой определя българската външна политика спрямо Анкара?

Ден след встъпването си в длъжност на 28 август, турският президент Реджеп Таийп Ердоган  възложи мандат за съставяне на новото турско правителство. Със задачата беше натоварен проф. Ахмет Давутоглу, който беше избран за председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието и утвърден за наследник на Ердоган на премиерския пост. Така тандемът „Ердоган – Давутоглу“ застава зад държавното кормило на южната съседка на  България с амбицията да осигури успех на партията си на парламентарните избори догодина, да консолидира мирния процес с кюрдите и да подготви приемането на нова турска конституция. Във външната си политика Турция също е изправена пред сложни предизвикателства. Известно е, че бурните събития в Близкия изток -  войните в Сирия и Ирак, предизвикали преливащи и в България бежански вълни  и  размириците на „Арабската пролет“  - доведоха  до разклащане политиката на „нулеви проблеми“ със съседите, която Анкара ревностно следваше досега

Всичко това поставя въпроса ще се отразят ли промените на върха в Анкара върху българо-турските отношения, които политиците от двете балкански държави  и днес продължават да окачествяват като „близки“, „приятелски“ и „добросъседски“?

Важното партньорство в НАТО

 Индиректен знак в тази светлина беше даден от президента Ердоган в нощта след изборната му победа. В първата си официална си реч той изброи имената на няколко близкоизточни и балкански града /Сараево и Скопие/, които, по думите му, заедно  с Турция също са „спечелили“ от вота. Според Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП и член на Комисията по външни работи и на подкомисията по сигурност и отбрана в ЕП, неспоменаването на София от Ердоган е индикация, че промяна в досегашната  политика на Анкара спрямо България едва ли може да се очаква. Същественото е, че Турция е  много важен партньор на България в НАТО, казва Ковачев и подчертава, че в югоизточната  си съседка  София би искала да види една предвидима сила на фона на събитията в Сирия и Ирак. „Светът очаква Турция да даде силен отпор на новите варвари от т.нар. „Ислямска държава“, разпростряли се върху територията на тези две държави“, коментира българския евродепутат.

Прекъснатият икономически диалог

Освен в НАТО, Турция може да бъде  и ключово важен икономически партньор на България. През февруари в София тогавашният все още външен министър проф. Давутоглу добронамерено очерта перспективите пред двете балкански съседки, като акцентира върху  изгодите от  взаимното икономическо сътрудничество. От българска страна бяха декларирани поети ангажименти, но конкретни резултати така и не се появха.

„През есента пред новото българско правителство в краткосрочен план ще стои задачата диалогът с Турция, практически прекъснат през последната година и половина, да бъде подновен“, отбелязва Весела Чернева, програмна директорка на Европейския съвет по външна политика и бивша говорителка на българското Външно министерство. Тя  припомня, че обичайните междуправителствени заседания на двете съседки не са свиквани, изграждането на толкова важната за България междусистемна газова връзка не върви, а основните съвместни българо-турски проекти  на практика са спряни. „Няма смисъл от диалог, който не произвежда резултати“, обобщава  Чернева и констатира, че България все още не е в състояние да извлече полза от огромния  икономически потенциал на съседна Турция. „За жалост  ние не развиваме нито транспортните, нито енергийните /не само газовата!/, нито икономическите връзки, а сме се  захванали със символични въпроси, като  вакъфските имоти, отоманското наследство и други подобни.  За тяхното ускоряване, обаче, трябва да има политическа воля. И ако не успяваме да извлечем полза в отношенията  с Турция, това е изцяло в нашата градина“, констатира Весела Чернева.

Псевдонационалистите като Раймонда Диен

Андрей Ковачев  припомня  за съществуването на българо-турска смесена комисия на ниво външни министерства, която има за задача да регулира  нерешени въпроси между двете съседки, каквито например,  са обезщетяването на тракийските бежанци, правата на българските изселници в Турция и техните осигуровки.  „Всички  тези  отворени проблеми  все още не са намерили решение в комисията“, отбелязва евродепутатът.

Кои вътрешни фактори все пак оказват влияние върху българската политика спрямо Турция? Според Ковачев това са някои псевдонационалистически организации, които се опитват да всяват страх сред част от българите, че членството на Турция в ЕС е предстоящо  и българите трябва като Раймонда Диен да легнем на релсите за да попречим на нейното приемане в съюза. „Това е безотговорен популизъм, защото пълноправното членство на Турция въобще не е в дневния ред нито на този , нито на следващия ЕП“, отчита българския евродепутат. „Да, договореностите с ЕС за реадмисия на трети лица и отпадането на визите за турски граждани един ден  ще влязат в сила и те са от полза за България, отварянето и затварянето на преговорни глави ще продължи, но на този етап никоя  от двете страни няма  желание актът на пълноправното членство да се случи. Не съм срещу бъдещото членство  на Турция в ЕС, но не смятам, че на този етап то е реално“, заключава евродепутатът Андрей Ковачев.

 

БЪЛГАРИЯ: ЕМИГРАНТСКОТО НАДХИТРЯНЕ С ЕВРОПА ЗАПОЧВА ОТНОВО

Desperate-man-red-b&w-0713 28.08.2014

„Свободата на придвижване е същностна част от европейската интеграция и ние заставаме напълно зад нея. Обаче това не означава, че си затваряме очите за проблемите, които тя предизвиква“. С това кратко въведение германският вътрешен министър Томас де Мезиер обяви новите  миграционните мерки в Германия, които кабинетът на канцлерката Ангела Меркел предложи за гласуване. И след като нейната управляващата коалиция има голямо мнозинство в Бундестага, приемането на новите ограничения може да се смята за сигурно.

Лошата новина за „бедните емигранти от България и Румъния“, както ги нарича агенция АП е, че след влизането в сила на промените, ако не са си намерили работа, те ще имат право на престой в най-богатата европейска държава само 6 месеца. А когато са заподозряни в  злоупотреби с германската социално-осигурителна система, на бедните български и румънски  европейски граждани ще бъде забранено повторно влизане в страната.

„Добре дошли“ сънародници!

По данни на германската Служба по заетостта от април, като безработни в страната са били регистрирани 10 хиляди българи и 11 хиляди румънци. В рамките на последната 2013-та  година броят на безработните български имигранти в Германия е нарастнал с 65 на сто, а на румънците без препитание съответно с над 50 на сто. Това означава, че освен всичко друго, България ще трябва да се подготви да приеме депортираните от Германия хиляди свои безработни граждани.

Което може да се окаже началото на друга, още по-сериозна и изненадваща  драма! Ако големите европейски държави, като Великобритания, Франция, Холандия и Испания решат да последват примера на Берлин,/ а вероятността това да се случи е огромна!/, към вихрещата се българска политико-икономическа и финансова криза ще  се прибави още една – депортационно-хуманитарна. Ще я предизвикат десетките хиляди  българи, които ще се наложи на бърза ръка да се приберат у дома.

Между боклука и плъховете

Вероятно някои от тях ще се зарадват, поне на първо време.  Все пак ще могат да поемат глътка роден въздух след европейското си изпитание. А ще изглежда романтично пътуване в сравнение с тамошните реалности. Позовавайки се на  многобройни публикаци и доклади в Германия, агенция АП описва жалката картинка на истинското сегашно битие на тези хора.  В квартали на Дуисбург, например, „имигранти от България и Румъния, много от които са цигани, живеят при ужасяващи условия  с незначителни перспективи да намерят работа“. Агенцията посочва, че „десетки наблъскани хора обитават малки апартаментчета в стари, полуразрушени жилищни сгради, в които няма електричество и течаща вода“,  а градските власти редовно се оплакват на федералното правителство от „покритите с боклук улици и пълните с плъхове жилищни блокове“.  Подобно е положението на бедните емигрански местообиталища и в другите европейски страни.

Последният…

Бащиното огнище обаче, едва ли ще задържи задълго в родината прогонените си чада. Просто в България, за разлика от някои квартали край големи европейски градове, мизерията е национално- повсеместна, а перспективите за достоен живот са станали недостижимо далечни. Затова недостойната емигрантска игра на „котка и мишка“, която бедните българи от години играят с Европа, ще продължава, а опашките на автогарите и авиотерминалите за чужбина няма да намаляват.

И така, докато последният емигрант угаси светлината, окончателно хлопне мандалото и поеме нанякъде. Като беден европеец, естествено.

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ КРИЗАТА И НАТО

Capture 219.08.2014

Месец след като върховният главнокомандващ въоръжени сили Росен Плевнелиев поиска във Варшава засилено присъствие на НАТО в Югоизточна Европа и Черно море и обеща догодина България да увеличи разходите си за отбрана до задължителните 2 на сто от БВП, подчинените му в София изпратиха разочароващо послание. Служебният военен министър Велизар Шаламанов и екипът му признаха, че поради липса на средства се налага да отложат изплащането на членската вноска на страната в алианса, обявиха че не са в състояние да се разплатят с Русия за ремонтирани двигатели на изтребители и съобщиха, че намалените военни разходи са достигнали санитарното ниво от 1.21 на сто от БВП, като  90 на сто от средствата отиват за заплати. Данните бяха огласени преди срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 септември, където Шаламанов възнамерява да поиска от алианса помощ в ключови области като въздушната сигурност и киберотбраната, както и „насочване на повече учения и инфраструктура за подпомагане развитието на оперативната съвместимост на българска територия“.

Самоизолиране от алианса?

Признанието за финансови затруднения на армията при липсата на парламент  и на фона на събитията в Украйна говори за сериозното конституционно и съюзническо предизвикателство, пред което е изправен служебния кабинет. Според о.р.генерал д-р Стефан Димитров от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“, огласените данни не са  изолиран сигнал към съюзниците на България от алианса. „През октомври досегашният военен министър Ангел Найденов не отиде на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел, а страната беше представлявана от посланик. На друга среща след това вместо да участва лично, министърът  изпрати свой заместник. Това са ясни военно-дипломатически сигнали. Неизплащането на членския внос до средата на годината е  също знак за  отношение към алианса. На юбилейния международен форум патронажа на президента в София по повод 10-годишнината от членството на България в НАТО не се появи нито един представител на военното ведомство, което също е показателно! Свидетели сме на поредица от факти, които говорят за истинското отношение на предишния кабинет към НАТО. Да се самоизолираш от алианса, който ти осигурява защита в контекста на сегашната военно-политическа обстановка, е меко казано престъпно!Трябваше да дойде кризата в Украйна за да се разбере, че средствата за отбрана е нужно да се увеличат“, отбелязва ген. Димитров.

Пари в държавата има!

И докато военните говорят за увеличаване на разходите за отбрана заради усложнената на изток от Черно море, в гражданския сектор се чуват  съвсем различни мнения. Главният асистент в УНСС и бивш анализатор от Института за пазарна икономика Димитър Чобанов, например признава, че българската икономика има нужда от инвестиции, но не и държавата да влага пари в купуването на бойни самолети и кораби. „След като членуваме в НАТО очакванията са, че при нужда нашите партньори ще ни подкрепят, а и България няма намерение да воюва с когото и да било. Естествено борбата срещу тероризма и  защитата на границите са важни, но мисля, че въоръженията не са най-належащия разход точно в момента“, смята Чобанов. Според него при по-добро управление  и в сегашния бюджет могат да се намерят пари за покриване на вноската за НАТО и изплащането на парите за ремонтираните двигатели. Икономистът приема изказването на министър Шаламанов като „предпазно“ и оценява финансовата ситуацията в странат като не е толкова тежка. „Дори военното министерство да няма ресурси, със сигурност от други министерства могат да се пренасочат средства. В държавата има достатъчно пари. Въпросът е в приоритетите на правителството“, казва Димитър Чобанов.

Възвръщаемост на инвестициите в отбраната

Все пак откъде България може да набави средства за изпълнение на поетия от президента Плевнелиев ангажимент за достигане на изискваните от НАТО два процента от БВП за подобряване способностите на въоръжените си сили? Военният министър Велизар Шаламанов уверява, че в актуализираната визия „България в НАТО – 2020“, която предстои да бъде представена на срещата в Уелс, е залегнала програма за премахване на несвойствените дейности на МО, ускоряване на сътрудничеството с агенциите на НАТО и ЕС, както и  за активизиране на българската индустрия за участие в процеса на превъоръжаването. В интервю за печата министърът изрично подчерта, че „без гарантирането на сигурността и отбраната на България, която е част от сигурността и отбраната на ЕС и НАТО, не можем да разчитаме на икономическо развитие, на търговия, не можем да разчитаме на развитие на Европейския съюз и използване на помощта, която той ни предоставя“. Шаламанов посочи също, че „всеки лев, вложен в отбраната, многократно се връща през възможности, които България получава в рамките на един проспериращ Европейски съюз“.

Портфейлът или националната сигурност?

Генерал д-р Стефан Димитров е убеден, че пари за армията могат да се намерят едва когато бъдат прекратени кражбите там. Друг източник на средства според него, може да бъде спиране източването от държавния бюджет на милиарди левове за т.нар.“мегапроекти“. „Ако това източване не бъде прекратено, пари за армията няма да има“, казва генералът и добавя: „Най-лошото е, че в България никой не поема отговорност. Нямаме осъден политик, нямаме пратени зад решетките „експерти“, давали грешни становища, липсват въдворени за „пропуснати ползи“ и „нанесени вреди“. А пример, че военния бюджет често се изразходва нецелесъобразно, е купената преди няколко години машина за сглобяеми укрития на самолети, от която няма никаква полза. Някой пъхна в джоба си комисионните от сделката за 12 милиона долара, след което се оказа, че укритията са с по-тесен размер  и бойните самолети не могат да влязат в тях“, коментира ген. Димитров.

Според Димитър Чобанов в сегашната обстановка е необходимо да се изчака стабилизирането на икономиката и увеличаването на стопанския растеж и след това да се мисли за нуждите на войската. „Политиците са тези, които ще решават кое е важно и кое не, но след като получат гласовете на избирателите. В момента българите  не са склонни да подкрепят такива разходи. Сега те мислят повече за портфейла си, отколкото за въоръжението на армията“, заключава икономистът.

ВОЙНАТА КАТО ИНСТИНКТИ

Capture14.08.2014

Време е да се сложи край на пропагандните заблуди  и да се каже открито, че на изток от България се води война. Истинска, ескалираща, с хиляди убити и ранени, с бедстващо местно население и потоци бежанци. Фронтът преминава през Източна Украйна, където в конфликта между про-руските сепаратисти и украинската армия се бият един срещу друг десетки хиляди „опълченци“/според терминологията на Москва/, опитни „ветерани“ от съветската и руска армия, чуждестранни наемници и редовни части на украинските въоръжени сили. В Украйна вече е в ход мобилизация на запасните чинове с предимнство за снайперисти, артилеристи, ракетчици и медицински персонал. Според НАТО край границата с Русия са струпани над 20 хиляди руски войници в пълна бойна готовност, които всеки момент могат да нахлуят в източната част на Украйна. АФП съобщава за над 280 хиляди украински бежанци, които са напуснали домовете за да се спасят от военните действия. Международният Червен кръст отдавна определи случващото се в Украйна като „гражданска война“, а в средата на юни Андрей Иларионов, бивш съветник на руския президент Путин пред парламентарната асамблея на НАТО във Вилнюс обяви открито: „Това не е нито „криза в Украйна“, нито „Украинска криза“. Това е война на Русия с Украйна. И по-точно война на Путин срещу Украйна“.

Преди дни в акваторията на Черно море ротационно навлезе американският крайцер „Вела гълф“ от състава на 6-ти американски флот, който е въоръжен с крилати ракети “Томахоук”, ракети против подводници и с около 100 зенитни управляеми ракети. В ход е увеличаване присъствието на американски войски в черноморския и балтийски райони, разширяват се отбранителните възможности на Североатлантическия алианс за отразяване на евентуални атаки от изток. Което говори, че войната приближава опасно не само към България, но и към границите на ЕС и НАТО и  повдига страховития въпрос възможно ли е през второто десетилетие на 21-век пожарищата на унищожението да подпалят за пореден път Стария континент?

Икономическа анатомия на войната

Избухването на войните обикновено се корени в три основни общовалидни фактора – младостта, бедността и липсата на информация. Демографски младото общество винаги е по-агресивно в мисленето, по-безкритично към рисковете и по-радикално в своите действия си от общество с преобладаващо възрастно население. От друга страна бедният човек е готов много по-охотно да се запише като доброволец , да стане кадрови военен и дори да се включи в някоя терористична организация.

Войните съпътстват човечеството от самото му възникване не само защото винаги е съществувало изобилие от млади и бедни мъже, които никога не са могли да си представят предварително ужасите на войната. От друга страна включването във войската е било чудесна алтернатива на отрудения, скучен и финансово мизерен живот на селянина, занаятчията или простия работник. Тъкмо такова е било положението преди сто години, когато започва  Голямата война.

Първопричината за нейното избухване обаче е друга.  Британският премиер от края на 19 век лорд Солсбъри е бил принуден да изслуша френския посланик в Лондон, който му казва: „Ако вие англичаните не бяхте такива заклети протекционисти, нямаше да бъдете  и толкова запалени да зцавладявате нови територии“. Французинът е имал право. Британската империя е възникнала преди всичко благодарение на търговията  и по-точно на търсенето на пазари за пласиране на британските стоки. Тогава големите държави са смятали за съвсем естествено поведение да продават стоките си на собствени територии и да не позволяват на външни конкуренти въобще да припарват до техните търговски зони. Така се появяват империите и съответно битките за територии започват.

И друго. Според британският историк Д. Дж. Гудспийд, автор на книгата „Войните на Германия 1914-1945“,  през 1913 година в германските университети са следвали 60 хиляди студенти, докато във Великобритания броят им е бил едва 9 хиляди.  В навечерието на Първата световна война три хиляди млади германци са специализирали инжинерни дисциплини, докато британските им колеги от техническите специалности били едва 350 човека.

През тези години се случва и нещо друго –  германската индустрия започва да превъзхожда британската в качество и количество, но… на нея й липсват пазари. Германия се е включила в колониалните завоевания доста по-късно и нейните отвъдморски територии били малки и относително бедни. И доколкото идеята, че британците и французите биха могли  да допуснат доброволно в своите колонии германската конкуренция тогава е била немислима, те просто е трябвало  да бъдат принудени да се съгласят със сила. Затова атентатът срещу австрийския престолонаследник  Франц Фердинанд в Сараево е бил само чудесен претекст за война.

Руските военни инстинкти

За радост имперското разделяне на сферите за свободна търговия  е останало далеч в историята. Днес в ЕС съществува пълната свобода за движението на стоки и капитали, а  митническите и други търговски бариери са сведени до минимум. Благодарение на СТО основните икономически причини за въоръжени конфликти между големите държави вече не съществат. Сега германците могат да продадат във Великобритания толкова свои леки коли, колкото успеят. От друга страна англичаните предоставят на цяла Европа  своите банкови услуги, а Лондон се е превърнал в  финансов център на света. И тъкзо затова Европа отдавна не е заплашена от повторение на Първата или Втора световна война.

Не такова е положението в Русия, обаче. През годините, през които Стария континент постепенно развива своя икономически и политически съюз, ядрото на разпадналият се от вътрешни противоречия и кризи Съветски съюз – Русия води войни в Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието. Сега фронтовете отново са два – в Кавказ и Украйна. Според военни анализатори анексирането на Крим и несиметричните военни действия в Източна Украйна са били планирани и подготвяни старателно от Русия в продължение на няколко години. По думите на споменатия вече бивш Путинов съветник Иларионов,  второто ниво на започнатата от Кремъл война ще бъде създаването на т.нар.“Руски свят“, чиято задача е да обедини „най-големият разделен народ на света – руснаците“. Лозунг, който поразително напомня призивите на нацистката пропаганда от 30-те години на миналия век, както и на балканските дивотии на Слободан Милошевич за създаването на „Велика Сърбия“.

Травмата на унищожението

Ключово важен  е и един друг въпрос:  защо страна, дала 12 милиона убити военнослужещи и 27 милиона загинали свои граждани в пепелищата на Втората световна война, непрестанно напира да воюва?

Обяснение на този абсурден парадокс дава не друг, а директорът на московския Център за анализи „Левада“ Алексей Гражданкин. Пред DW социологът коментира: „Да. Такава травма съществува в руското обществено съзнание и тя е свързана с Втората световна война. И до ден днешен в съзнанието на руснаците съществува разделението на “приятели” и “врагове”. Те разглеждат случващото се днес през призмата на войната. Макар че в Украйна няма антируски демонстрации и други прояви, руснаците делят всичко на “свои” и “чужди”. Единственият радостен факт е, че все повече руснаци се преориентират и се застъпват за бързо потушаване на бушуващия пожар в Източна Украйна“.

„Радостен факт“ или някаква мъглява надежда изразява руският социолог?  Засега не е ясно какво, но реалните факти едва ли дават основания за оптимизъм. Поне за България, за другите съседки на Русия, за ЕС и НАТО също.

РУСКИТЕ КОНТРАСАНКЦИИ КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ

Capture12.08.14

Първите залпове в търговската война на Русия със Запада вече са факт. Обявената от Москва забрана за внос на храни от САЩ, ЕС и други големи доставчици вече активизира Брюксел, където предстои да бъдат разгледани варианти за евентуално компенсиране на най-засегнатите от прекратения внос фермери. Служебният кабинет в България също предстои да вземе отношение по проблема след като изчисли възможните загуби за местните производители и икономиката, макар засега да не е ясно кое всъщност притеснява повече София – санкциите срещу Русия или ответните контрасанкции на Москва. И в двата случая засегнатите са склонни да се концентрират главно върху очакваните щети, а не  върху евентуалните ползи. Което е пропуск, тъй като  практиката показва, че кризите обикновено са време и за изключтелни възможности за бизнеса.

„Вратички“ в бизнеса

Предварителни анализи сочат, че за българските производители ефекта на руската забрана за внос на храни ще бъде ограничен -  експортът за руския пазар е малко под 2 на сто от общия износ на храни. В печата Десислава Николова от Института за пазарна икономика отбелязва твърде важното условие „доколко тези санкции наистина ще бъдат прилагани ефективно и доколко руската страна наистина ще държи те да се спазват“. И сега част от изнасяната за този пазар селскостопанска продукция „минава през трети страни и влиза в Русия не с етикет от България, а от третата страна“, допълва анализаторката.

Някои търговци вече видяха „вратички“ за износа на храни, плодове и зеленчуци през съседните Сърбия и Турция, където българските фирми могат да създадат свои подразделения и чрез тях, без да се нарушават разпоредбите, санкциите да бъдат заобиколени. „Търсенето на нови пазари на мястото на руския не е лесно, но е ясно, че отсега 40-те  засегнати местни фирми, които изнасят храни за Русия,  следва да потърсят нови пазари в неевропейски трети държави“, казва заместник-председателят на БСК Камен Колев. Той припомня, че въпросните  „трети пазари“ са спасили българския бизнес в кризата през 2011 година след свиването на европейските икономики. „Тогава България успя да компенсира износа си  с увеличаване на  продажбите в Китай и други държави от Азия и Арабския свят. Макар да изисква време, всяка фирма трябва отново да прецени възможностите за намиране на нови пазари, които ще създадат в бъдеще по-голяма сигурност при евентуално задълбочаване и разширяване на санкциите срещу и от Русия“, казва икономистът от БСК.

Шанс за търговска терапия

Бившият посланик в Москва Илиян Василев не очаква да бъдат приложени селективни ответни санкции от Москва спрямо България. Неотдавна в своя интернет блог той посочи, че произволните или „политически“ санкции срещу български износ не са новост и даде убедителни примери за това –  наказателните митнически тарифи след присъединяването на България към ЕС, както и постоянните намеси на руския контролен орган „Роспотребнадзор“, довели до временни забрани или административни пречки при вноса на произведени в България храни или стоки. „Разширяването на периметъра на санкции на ЕС срещу Русия освен умерен риск дава и значителен шанс за терапия на кървящи “язви” в системата на българската икономическа, финансова, търговска и като цяло национална сигурност. Това, което не бяхме в състояние да реализираме при нормален ход на събитията, можем да направим в екстремната ситуация на криза и санкции“, съветва експертът.

Друго „застрашено“ перо в българския износ за Русия са медикаментите. Техният  обем заема 30 на сто от общия експорт и възлиза на около 250 милиона долара. Макар да не попадат в първия кръг от контрасанкциите на Москва, твърде възможно е в бъдеще забраната да падне и върху тях.  Камен Колев от БСК е убеден, че като качество и цени  българските лекарства са конкурентноспособни и техният пазар също може да се диверсифицира към Третия свят.

 

Лагерът „Артек“ и сериозния бизнес

Български медии съобщиха, че  Москва планира контрасанкции и срещу руския туризъм на Черноморското крайбрежие. Цитирани бяха думи на  депутата от Горната камара на руския парламент Николай Журавльов, който предложил да бъдат увеличени таксите за руските туристи в чужбина, без да се уточнява дали това се отнася до  цената на визите им за чужбина или цените на самолетните билети. За България подобно развитие може да означава намаляване броя на 500-те хиляди руски туристи прекарали ваканцията си Черноморието през трите летни месеца на миналата година, както и евентуални неприятности за 300-та хиляди постоянно живеещи в България руснаци, собственици на половин милион жилища главно по крайбрежието.

Доц. Стоян Маринов, член на УС на Варненската туристическа камара, при подобно развитие на събитията решението за българския туристически бизнес ще бъде бързо -  цените за европейския и германски пазар ще се намалят за хотелите и услугата „All inclusive“ /за руските туристи сега те са по-високи!/ и като цяло освободените контингенти веднага ще бъдат запълнени със западноевропейски туристи. „Всичко е въпрос на цени и предлагане“, отбелязва туристическия експерт.  Той  допълва, че при евентуален отлив на руски туристи местните хотелиери ще намерят начин да договорят с европейските туроператори по-благоприятни условия, което ще доведе и до промяна в  структурата на българския туризъм. „ През 90-те години шефът на германската фирма „Некерман“ казваше, че България не трябва да обръща внимание на руския пазар, тъй като той е опасен. Може би тогава е имал право, но все пак оттам идваха туристи, които плащат прилични цени, разказва доц. Стоян Маринов и продължава: „Днес Русия  става кризисен пазар и всеки български хотелиер си носи риска. Дори да има катаклизми около  европейските и руски санкции, овакантените контингенти на българското Черноморие бързо могат да се запълнят със западноевропейски туристи при минимален риск и загуби“.

Да превърнеш рисковете в ползи

В крайна сметка от българския туристически бизнес зависи дали Черноморските курорти ще продължат да се разширяват като един безкраен руски  лагер „Артек“ или характеристиките на този доходен за страната отрасъл ще бъдат променени. Което важи и за останалите сфери от  българо-руските търговски отношения. Затова вместо да се паникьосват пред потенциалните заплахи от комбинацията на руските „санкции-контрасанкции“, по-добре е деловите среди в България разумно да оценят възможностите за печалба от създалата се ситуация и да превърнат рисковете в ползи.