ХИБРИДНАТА ВОЙНА КАТО ИСТОРИЧЕСКО „ДЕЖА ВЮ“

Soldier 30.09.204

На журналистически въпрос по повод кризата в Украйна как и по какви критерии военните разпознават т.нар. „хибридна война“, тези дни командващият силите на НАТО в Европа ген. Филип Бриидлав отговори: „В това се състои цялата хитрост! При нас има специалисти, които отдавна се оправят с войни от подобен тип. Затова трябва да обучаваме съюзниците от алианса да разпознават бързо за какво става въпрос“.

Българският служебен министър Велизар Шаламанов също се опита да изясни въпроса за „хибридната война“. Той определи заплахата от нея като „много сериозна“ поради нейните размити граници и посочи, че традиционните системи за отбрана и сигурност имат проблеми при ранното разпознаване на този тип агресия, както и с бързото и адекватно реагиране. „Когато разберем за какво става въпрос, може да се окаже, че е късно и реакцията ни няма да бъде ефективна“, предупреди военният министър.

Моделът на „хибридната война“, който Русия използува в Украйна, се оказва доста неясен не само за военните специалисти. Днес повечето медии и коментатори също твърдят, че тя е нещо ново и невиждано досега. Фактите обаче говорят друго. Бърз поглед назад в историята е достатъчен за да стане ясно, че в случая става въпрос за познат модел на поведение, който просто се повтаря. Новото е единствено в това, че много съвременни политици са склонни да вярват в тезата за „новия“ неприятел, теза, която се възприема и от значителна част от обществото. А всъщност  и около този „нов неприятел“ няма нищо ново.

Подкрепа на отцепниците

Да си припомним  тактиката на Съветския съюз след края на Втората световна война и през годините на т.нар.“Желязна завеса“. Тази тактика се състоеше в това, че съветски военнослужещи и въоръжение участваха в различни конфликти без да се включват официално в тях докато  Москва тръбеше по света, че няма нищо общо с подобна намеса.  Най-показателни са Корейската война /1950-1953/, която технически се води между Северна и Южна Корея, и Виетнамската война /1956 до 1973 г/, в която от една страна воюват САЩ и Южен Виетнам и от друга Демократичната република Виетнам, известна като Северен Виетнам. И в двата конфликта съветски войници официално не се сражават, но кохортите военни специалисти, логистичната и материална подкрепа са били там  и са подкрепяли едната от враждуващите страни. Или  сепаратистите в двете страни, както бихме се изразили днес. Просто натискът върху чужди държави чрез подкрепа на отцепниците в тях едва ли е нищо ново.

За една пробита концесия

Друг подобен пример е  Иран, където непосредствено след Втората световна война Съветския съюз започва негласно да оказва помощ на тамошните азерски и кюрдски сепаратисти. Тогава официалната пропаганда на Кремъл ги нарича „вътрешни движения за национална независимост“, чиято „справедлива борба“ се нуждае от морална подкрепа. По-късно става ясно, че зад въпросната подкрепа прозира баналното сенчесто участие на съветски военни. А още по-късно блесва горчивата истина, че въпросните сепаратисти, които са искали да се отделят от Иран, са допуснали голяма грешка. Просто  Москва никога не е желаела тяхното отцепване, а просто е оказвала натиск върху Техеран за да получи изгоден достъп до няколко нефтени находища в страната.  Когато в крайна сметка Сталин получава въпросната нефтена концесия /както по-късно става ясно само временно/ той изоставя азерските и кюрдски сепаратисти на произвола на съдбата, а много от тях завършват в затвора или биват просто екзекутирани.

Фокусираният противник

През тези години, обаче, никой не говори за „хибридна война“. Обратно, западни интелектуалци обсъждат разпалено необходимостта от следвоенно сътрудничество със Съветския съюз, а представители на бизнеса се хвърлят сериозно да  проучват възможностите за взаимноизгодна търговия с Кремъл. В крайна сметка образът на противника се  избистря дори без негови войници да са действали пряко срещу Запада. Просто СССР, като експанзионистична следвоенна велика сила, започва да представлява реална заплаха за държавите около себе си и поради това САЩ решават да му се противопоставят. Как? Застават зад Иран, Турция и други съседки на Москва.  Дори застават и зад  Гърция, където тогавашна Югославия активно подкрепя комунистическите партизани.

Задача с понижена трудност

Защо  тогава процесът е бил относително безпроблемен? През онези години СССР вече е бил ясна тоталитарна държава, чиято  крайна цел  е било поражението на капиталистическия Запад. Затова и нуждата от защитни мерки на „Свободния свят“ пред СССР е била обяснима.

Днес, обаче, нещата са по-сложни. Сега Русия е  една автократична държава с остатъци от имперско мислене и със засилваща се антизападна риторика, която все повече се хлъзга към диктатура. Което, обаче,  съвсем не означава, че повторението на нейните отколешни модели на поведение е  нещо ново, както и че идентифицирането на противника при днешни условия е нещо твърде сложно.

ГАРДЕРОБЪТ НА АГЕНТИТЕ НА ЩАЗИ

STASI 1 STASI 3STASI 4 29.09.2014  Тайният служител на  ЩАЗИ е трябвало да носи на главата си ушанка. Също тъмни  слънчеви очила. Както и  фалшиви мустаци. Това става ясно  от наръчниците на репресивното ведомство на бившата ГДР, които  от днес могат да бъдат видяни  в сградата на  Гьоте-институт в Прага, съобщава чешката телевизия CT-24. В сградата на бившето посолство на ГДР в чешката столица се прожектират  и оригинални фотографии открити сред  документите източногерманската тайна служба.

Проектът за изложбата е дело на 36-годишният Симон Менер,  визуален художник от провинция Баден-Вюртенберг. Авторът е прекарал в архивите на ЩАЗИ повече от 2 години където е успял да събере богат образен материал за своя проект. Показаните оригинални наръчници за агентите и доносниците на ЩАЗИ дават детайлна представа за това как е било необходимо да се дегизира агента за да не буди подозрение, какви перуки  е трябвало да използува, каква прическа да носи и дори  какви сигнали да подава, когато се е намирал в личния си автомобил.

STASI 2

На фотографиите са заснети действителни тайни агенти, някои от които суетно са се снимали сами – как си слагат перуки и изкуствени мустаци, как тренират „близък бой“ и други подобни агентурни дейности.

ЩАЗИ  е действала в бившата ГДР от 1950 година. Наименованието й е съкръщение от инициалите на  тогавашното източноерманско Министерство на държавната сигурност/ Ministerium f?r Staatssicherheit/ . Службата  е била наричана „Щит и меч на партията“ и е имала неограничени правомощия. В края на съществуването на ЩАЗИ в репресивното ведомство са работели 91 хиляди кадрови офицери както и 189 хиляди тайни агенти. ЩАЗИ е била най-мощната и най-голяма тайна служба спрямо броя на населението в историята на Германия –  на всеки 180 граждани на бившата ГДР се е падал по един таен агент. Съветският КГБ е имал по един агент на 595 граждани, а нацисткото Гестапо – едва по един  служител на 8500 човека, отбелязва чешкия тв-канал CT-24.

 

БЕДСТВИЯТА КАТО ОБЩЕСТВЕНА ПСИХОТРАВМА

Rainy day 1  Sofia 16091416.09.2014

Само през това лято България беше връхлетяна от десетки наводнения, опостушителни градушки и гръмотевични бури. Загинаха хора,  стихиите  причиниха щети за стотици милиони лева. Преди две години пожари изпепелиха горите в някои  планински райони и гасенето им се превърна в сериозно изпитание за държавата.   През 2013-та страната беше връхлетяна и от политическо бедствие – целогодишни  протести срещу едно непопулярно правителство, предхождани от самозапалвания на отчаяни от беднотията българи. За по-малко от 24 месеца държавата се озова пред  два предсрочни парламентарни избора и два служебни кабинета. И всичко това на фона на тежка икономическа  криза, банкови скандали, задълбочаващ се демографски срив и ескалиращи криминална престъпност и корупция. Така постоянното бедствие започва да се превръща в начин на живот. Писателката-психоложка д-р Албена Стамболова отчита в печата, че чувството за незащитимост в случай на опасности – природни или обществени – е осъзнато от българите. „Това което не се съзнава е, че тази нагласа генерира вторични организирани мрежи – икономически, престъпни, криминални и други, които минират обществената тъкан“, отбелязва психоложката.

Травмираният гражданин

Как бедствията, катастрофите и обществените катаклизми въздействат върху българина и какви деформации предизвикват те в неговата психика ?

Според социалният антрополог Харалан Александров  когато живееш в обсада и смяташ, че бедствието е винаги на една ръка разстояние, а зад ъгъла те дебне беда, много трудно можеш да рискуваш и да предприемаш смели стъпки напред. „Българите сме народ  с дълга поредица от шокови събития и травмата е заложена в нашата култура. Ситуацията дори е илюстрирана с народни мъдрости, каквато е, например: „Много хубаво не е на хубаво“. Травмираните хора трудно стават предприемачи, трудно развиват деловия си талант и трудно потеглят към нови начинания. В това се крие и деформацията“, казва Александров.

Културологът проф.Александър Кьосев разграничава видовете бедствия, но общо ги нарича  „катастрофи“. Според него наводненията и другите природни катаклизми  са създали някакъв вид солидарност и усещане за съпричасност към голямата общност, наречена нация, и хората са реагирали  колективно на трагедията. Професорът  припомня също, че  основните помощи за Аспарухово, Мизия, Добрич са дошли от частни лица и частни фирми. „Катастрофата с КТБ обаче не създава солидарност, тя  по-скоро „увълчва“ различните социални групи една срещу друга. Ето, сега има богати вложители в банката, които искат с публична средства да им се плати онова, което те имат да взимат от тази банка. Докато общата публика, включително и аз, не сме съгласни с това искане“, пояснява проф.Кьосев.

Дълго разваляна държава

 

Какви са шансовете  за съхраняване на националната нормалност и здрав разум в наши дни?

 

Проф. Александър Кьосев е убеден, че такива начини съществуват-  сред населението  има почтени граждани и добри българи, макар те да са трудно видими и най-често са в социално слаба позиция. Надежда обаче има. Както през късния социализъм и днес в България продължават да се формират някакви микрокръгове, оазиси с различна култура, морал, манталитет. Те обаче са изолирани и малко клаустрофобично капсулирани, уточнява културологът. Според него по-важни обаче са  протестите през миналата година, които са  показали, че съществува морална солидарност между хората. „Когато те излязат на площада и се почувстват заедно, от тях избликва сила, надежда, солидарност. Друг е въпроса, че протестите не можаха да се справят със сложната ситуация в държавата, но това са дългосрочни процеси. България е разваляна в продължение на 45 години социализъм и още 25 години преход. За колко време ще бъде поправена – предстои да видим“, казва проф.Александър Кьосев.

 

„Оброк“ за бедните в 21 век

 

В България надеждата винаги е била в отношенията на обикновените хора по хоризонтала, отбелязва от своя страна  Харалан Александров.  По дефиниция вертикалните връзки в обществото са провалени – няма никакво доверие в елитите и политиците, липсва усещането за институционална подкрепа и солидарност и затова се мобилизира т.нар.“неформален социален капитал“ – по-високата подкрепа в общностите сред роднини, близки и приятели. „Много често хората си помагат с пари, склонни са да вземат някой роднина на работа за да го спасят в тези тежки времена. Подобни механизми, които са много традиционни, предмодерни, да не кажа архаични, просто продължават да работят и не изчезват до днес“, констатира социалният антрополог. Той пояснява, как  някои общности дори са възстановили познати от далечното минало системи за взаимно социално подпомагане. В Правешко, например, всяка седмица някой прави „оброк“ – купува животно за 100-200 лева  и разпределя месото сред възрастните хора в селището. „Това си е истинска „кухня за бедни“, но всеки по-състоятелен местен човек се чувства задължен да го направи“, констатира социалният антрополог.

 

Трансформираното социалистическо наследство

 

В състояние ли е държавата  да предотвратява превръщането на  катастрофите в обществено бедствие?

 

Проф. Александър Кьосев е убеден, че социалните и икономически катастрофи се причиняват от организираната престъпност и от корумпираните елити, които имат дълга практика в тези сфери. „Смятам, че става въпрос за трансформирано социалистическо наследство – хора, връзки, т.нар.“социален капитал“, които създадоха  кръгове и мрежи, неподвластни на закона, типове, които се държат по криминален начин. Ето отново случаят с КТБ – на практика той люлее  държавата! Някакви хора зад тази банка, обаче, никак не се страхуват да застрашават цялото българско общество. През 1996-1997 година по същия начин чрез „кредитни милионерства“ бяха фалирани много банки, огромен брой хора загубиха своите спестявания. Това не е било причинено от някакви катастрофични нагласи, нали? По-скоро въпросните нагласи се създадоха след това“, казва проф. Кьосев.

 

Харалан Александров е убеден, че ресурс все пак е останал и той се крие в малките групи,  общности, семействата и индивидите, които  са преживявали дълги периоди благодарение на качеството си да оцеляват при трудни условия. „Затова е необходимо с талант, креативност и въобажение – икономическо и политическо – тези ресурси да бъдат мобилизирани. Самият факт, че  и днес оцеляваме, че  не сме се сринали окончателно при това изключително лошо функциониране на защитните системи на обществото, институциите, е показателен. А задача на тези институции  е да минимизират рисковете, да гарантират сигурността, да създават възможности за дългосрочно функциониране и оцеляването на най-уязвимите. Фактът, че това го няма и въпреки всичко  обществото  функционира що-годе на ръба на оцеляването говори, че  ресурс за спасение има. И тази мисъл храни надеждата“, заключава социалният антрополог Харалан Александров.

ЛАТЕНТНАТА КСЕНОФОБИЯ В ДЕЙСТВИЕ

 

 

Police&Gipsy 17.09.2014

Нашите ученици в първи клас са двама души, а като дойдат десет кой ще се интегира? Българчетата ще ги накараме да учат афганистански език, така ли?” (Венцислав Тодоров, председател на Общински съвет Ковачевци)

„Нашите деца са много по-напред по отношение на интелигентност, на образование.” (жител на с. Калище, Пернишко)

“Село Розово е едно от най-чистите от етническа принадлежност села на Община Казанлък”– Теодора Георгиева, кметица на казанлъшкото с. Розово в докладна записка, адресирана до местната полиция.

 

Казано иначе, ние не сме ксенофоби, камо ли  расисти, но…

Цитираните реплики  всъщност съдържат нещо силно недоизказано. Те издават потиснатото желание на техните „автори“ да продължат с разсъжденията си, но се притесняват да го сторят  пред медиите.  Защо, ли? Вероятно подсъзнателно усещат, че думите им могат да стигнат до ушите на техен познат  ром, евреин, арменец или просто до човек с рижа коса, да речем, сиреч различен от тях.  Затова след традиционната увертюра, че  по принцип нямат нищо против бежанците, заселниците, емигрантите, хората с различен цвят на кожата… изповедта им някакси секва. Защото нейната заключителна част неминуемо би  ги издадала като завършени ксенофоби и расисти, на които макар да е  обяснявано, че да мразиш различните  е недостойна работа, те нито за миг не са преставали да презират ромите, цветнокожите, пришълците. Дори и различните измежду тях.  Или еднозначно сами  да  признаят, че  дълбоко в себе си винаги са били първични ксенофоби и расисти.

Колко световни войни са подпалили ромите?

Един от учениците в пернишкото село Калище се закани /забележете!/,  през смях на връстниците си от Афганистан и Сомалия: „Ще ги биеме, какво може да правиме с тех? Те са болни. И без това не заслужават да живеят“. Вероятно не само родителите на това дете, но и хората от цялото село  са съгласни с него, още повече че подобни човеконенавистни думи трудно могат да се родят сами в детската глава.  Съгласни са, без обаче да се замислят върху някои други неща. Като, например, дали биха изпитали по-голямо удоволствие ако пътуват в автобуса със здрави и чистички скинари или в компанията на някой як и агресивен пияница, да речем? Когато се хвалят с етнически чистите си селища дали тези „истински“ българи са се запитвали  колко световни войни са подпалили ромите, афганистанците или сомалийците за разлика от хората с чисто бяла кожа? Или друго – кой ром днес краде толкова наедро, колкото това правят снажните белокожи менажери с модерни костюми и скъпи вратовръзки? И кой всъщност нанася по-големи щети на държавата – малцинствата и бежанците или задушаващата повсеместна корупция?

„Позитивна дискриминация“ или „естествен подбор“

Да, когато някой наруши законите на страната, той следва да бъде осъден еднакво строго независимо дали е сириец, афганистанец, германец, американец или българин. Питаме ли се обаче, какво всъщност представлява нашия „вътрешен съд“ и трябва ли той да е толкова примитивен, че да се влияе от цвета на кожата или етническата принадлежност на някого? Подобно мислене е причинило много повече  зло отколкото така критикуваните напоследък „позитивна дискриминация“ и незаслужените помощи от страна на държавата и различни организации за хората с различен етнос и цвят на кожата. Защото многократно по-страшен от „позитивната дискриминация“ е „естественият подбор“, който, според разбиранията на „висшата раса“, трябваше да гарантира съществувнето единствено на най-силните, най-здрвите, най-чистите и най-лоялните към властта, както е известно.

Да ги закарат в лагерите!

Всъщност расизмът и ксенофобията имат много форми. Те започват с високомерното говорене на „ти“ на арабите и китайците в техните магазинчета и ресторанти, преминават през невъздържания медиен език на омразата и неизбежно стигат до националистическите патрули от чернодрешковци, които самодейно „осигуряват“ реда по улиците с палки и ножове и до етнически чистите селиша, градове и държави.

Затова едва ли изненада представляват думите на жителка на казанлъшкото село Розово, която  по повод заселилите се там три сирийски семейства със законен бежански статут, хистерично избълва по  телевизора: “Има лагери, да си ги закарат в лагерите, не ме интересува, не са оттук, нямат работа тука! Според мен те са по-зле и от цигани. Моята дъщеря разсъждава, че и те били хора. Как да й обясня, че може да я наръгат с нож!”

Наистина, изразени изненада и възмущение няма. Особено в държава, в която едно селско дете от Калище е в състояние весело да произнесе думите:  „Ще ги биеме, какво може да правиме с тех? Те са болни. И без това не заслужават да живеят”.

ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ В ГРАВИТАЦИЯТА НА МОСКВА

Victory day  Sofia   9 May 2014 04.09.14

Събитията около анексирането на Крим и руската агресия в Украйна  извадиха наяве механизмите и методите, с които Кремъл продължава да дърпа политическите конци на някогашната кандидатка за 16 република на бившия СССР. Те отново идентифицираха личностите и партиите в България, които четвърт век след рухването на комунистическия режим продължават да изповядват абсурдното двойнствено верую: „Никога срещу Русия, никога срещу ЕС“. Неслучайно дори самото споменаване на Москва в отрицателен контекст в официални правителствени /“Визия 2020“/ или партийни /Декларация на пленум на БСП от 16.03.2014/ документи се превръща в изпитание на тази „чувствителна струна“ в отношенията с някогашния „Голям брат“, по Оруел.

Това, обаче,  не остава незабелязано за европейските и евроатлантически партньори на България.

Европейската „аномалия“

В началото на април в интервю за германския „Берлинер цайтунг“ доскорошния председател на ЕК Жозе Барозу пояснява защо преди седем години Европа не е могла да остави България и Румъния в „междинната зона, в ничия земя“, къдто те, подобно на други страни извън ЕС, щяха да останат нестабилни. „Представете си, че Румъния и България днес не бяха част от ЕС.  Тогава най-вероятно те биха били подложени на масиран натиск от Москва”, казва тогавашния председател на ЕК.

На 10 април, по повод събитията в Украйна агенция Ройтерс посочва, че със своята близост с Русия, България отдавна е „аномалия“ в Европа. „Много бивши комунистически страни в ЕС запазиха връзките си с Москва, но повечето гледат на Русия като на бивш окупатор, който все още представлява заплаха за тях. България е различна, тъй като гледа на Москва като на приятел. И когато техните икономически и културни връзки се съберат в едно,  вероятно България ще се окаже най-близката до Москва членка на ЕС“, отбелязва агенцията.

Няколко дни по-късно, на 14 април,  генералният секретар на НАТО Андерс фон Расмусен заявява пред БТв: „Русия има амбицията да възстанови сферата си на влияние, но тя не включва България сама по себе си. Благодарение на българското членство в НАТО, Русия не се и опитва да влияе върху политическото развитие на България във военния смисъл“. Четири месеца по-късно, през септември, констатацията на Расмусен вече се сблъсква с „мини-кризата“ около „Визия 2020“, чийто проект в частта за заплахите от действията на Русия в Украйна беше удобно „редактиран“ в навечерието на срещата на върха на НАТО в Уелс.

Обслужване на „вечната дружба“

В края на същия април се случва и друго -  става ясно, че официална София ще отмени планираната за 7 и 8 май визита на председателя на руската Дума Сергей Наришкин в България. Причината – името му  фигурира в общоевропейския списък с лица, на които е забранено да влизат в ЕС като част от санкциите срещу Русия. И тогава, по данни на печата /“Капитал“/, бившият председател на НС и сегашен лидер на БСП Михаил Миков със специално писмо настоява пред външния министър Вигенин да бъде направено изключение за визитата на  Наришкин. Така вместо сам да изпълни общоевропейското решение, днешният лидер на БСП Миков оказва  натиск квърху  външното министрество да извърши нарушение.

Нарушението, обаче, извършва друга  фигура, лидер на политическа партия. При това го прави в Белград на международен форум открит от самия Наришкин. Водачът на „Атака“ Волен Сидеров повторно кани председателя на Дума-та да посети България, този път лично, като не пропуска да обяви, че “Атака” е „единствената партия, която е категорично против налагането на санкции срещу Русия и против забранителните списъци за руски политици и бизнесмени“. Сидеров заявява също, че „международната общност трябва да осъди военните действия на незаконното правителство на Украйна срещу собствените граждани“. Дни преди това, в края на април, националистът Сидеров вече е открил в Москва предизборната кампания на своята формация за евровота и е бил декориран  с неясния руски орден „Звезда на отечеството“.

„Задунайската губерния“ днес

В началото на май онлайн изданието на германското списание „Шпигел“ алармира, че германското правителство се страхува от нарастващото влияние на Русия върху правителството на България. “Москва превръща София в свое предмостие за Европейския съюз”, пише “Шпигел”, цитиран от БТА.  Изданието посочва, че отношенията между България и Русия са толкова близки, че Русия директно влияе върху законодателния процес в България, а една трета от икономическите дейности се контролират пряко или непряко от Москва. “Правителствената коалиция на социалистите и партията на турското малцинство ДПС се смятат за верни помощници на Москва. В управляващите партии има стари комунистически партийни кадри, сътрудници на тайните служби и изключително богати български олигарси, които сключват сделки с приближените на Путин”, отбелязва още “Шпигел”, позовавайки се на свои журналистически сведения.

По същото време американският „Уолстриит джърнъл“ също се занимва с връзките на Москва със София. Вестникът припомня, че докато другите страни от бившия Варшавски договор са осъдили анексията на Крим, председателят на парламентарната група за приятелство с Русия Николай Малинов е  изпратил поздравление до руския парламент и маркира позицията на премиера Орешарски против ескалацията на санкциите срещу Русия и призива му към балансирана позиция. „Според социологически центрове руската пропаганда в България взема все повече територия чрез тв- каналите и промосковски вестници“, пише „Уолстриит джърнъл“ на 31 май. Ден по-късно „Вашингтон пост“ коментира, че „най-малкото отклонение на София вдясно може да подкопае опитите на ЕС и САЩ да излязат в единен фронт против руския президент Владимир Путин, който се стреми да възстанови влиянието на Русия в Украйна и в някои бивши съветски републики“. Вестникът също отбелязва , че „в балканската страна, с православните си църкви и архитектура от съветската епоха, се чувства тясната културна и политическа връзка с Русия“.

Независимо от констатациите в  западната преса, голямата лятна руска ваканция в България е в своя разгар.

През май консулът на Москва във Варна Юрий Соловьов обявява пред печата, че санкциите на ЕС спрямо Русия въобще не засягат  живота на 300-та хиляди руснаци в България. „В областите Варна, Добрич, Бургас, Сливен и Ямбол мои сънародници притежават 500 000 имота. Те са обитавани от 300 000 души и на никой не му е хрумнало да напуска България заради кризата в Украйна. Всички продължават да си живеят както досега, миролюбиво и нормално”, казва руският дипломат преди да отпътува окончателно от страната с почетния знак на Варна, връчен му специално от кмета Иван Портних.

Чествания, юбилеи, годишнини

На 9 май окичени този път  с „георгиевските лентички“ на Русия стотици приятели на Москва традиционно се поклониха пред спорния паметник на Съветската армия в София. Дори повече – в екзалтацията си по повод Деня на победата и анексирането на Крим от Русия, те изгориха публично флага на ЕС, размахвайки гордо знамената на руската федерация и бившия Съветски съюз.  От другата страна на Черно море,  в Русия, братските чувства очевидно са били взаимни. В допитване на социологическия център „Левада“ в края на май, анкетираните руснаци масово са посочили България сред десетте най-приятелски на Русия държави.

И това е трудно оборим факт! В началото на юни/11.06.2014/ тогавашният премиер Пламен Орешарски и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров присъстват като официални лица на прием в руското посолство по случай празника на Руската федерация. Според печата /“24 часа/ министър-председателят и посланика на Русия в България Исаков са имали  и среща на четири очи.

Месец по-късно, на 17 юли,  София тържествено отбелязва поредното „голямо“ събитие – 135-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия, увенчано с –  посещението на руския външен министър Сергей Лавров. Медиите не пропускат многозначително да отбележат, че това е първата визита от двустранен характер на руски външен министър в България от 17 години насам, както и факта, че тя се осъществява на фона на обтегнатите отношения между Запада и Русия заради кризата в Украйна. Първият дипломат на Москва от една страна е посрещнат в София  от демонстрантите на „Протестна мрежа“ и украински граждани в България с европейското знаме и скандирания „Лавров, долу ръцете от Украйна“ и „Путин – убиец“. На другата страна обаче са представителите на про-кремълските български националисти от „Атака“, които  разпъват трансперант с надпис „Братска победа“ и раздават листовки с укорителни надписи „Кой спря „Южен поток, кой продаде България“?

След визитата на Лавров в София, руското делово издание  „РосБизнесКонсалтинг“/РБК/ публикува данни, от които става ясно, че според имуществените декларации на 500 депутати и държавни служители в Москва през 2013 година, 176 от тях имат апартаменти в България. Изданието цитира имена, като това на зам.-министърът на финансите Алексей Мойсеев, който притежава изцяло два апартамента и половин от трети апартамент, с обща площ почти 400 кв. м., Валентина Садовникова от здравното министерство на Русия и Юлия Якушкина от „Роскосмос“, които са собственички на части от двустайни апартаменти.

Културно-информационното облъчване

Противно на на мантрата за липса на информационна война от страна на Русия срещу България,  българските тв-зрители освен с програмите на големите руски информационни и кино канали, са заливани  с всевъзможни руски сериали, които се излъчват и  по българските телевизии. Неотдавна приключи показването на спорния руски сериал „Вангелия“, посветен на българската пророчица Ванга, в момента в ход са безкрайните части от лековатата комедия „Кухня“, а по други кабеларки често могат да се гледат характерните „боевики“  и милиционерски филми за борбата срещу тамошната мафия.

И не само това. През май, например,  в София концерти изнесе руският Академичен ансамбъл за песнии танци при МВД/ това е руското МВР/ със специалното участие на Йосиф Кобзон. Да, същият този Кобзон, който вече има забрана да влиза на територията на Латвия защото е „подкрепял агресивно анексията на Крим и неведнъж се е изказвал публично унизително за действията на Украйна“, според официална Рига. Напук на всичко, любимият на Кремъл изпълнител  е редовен гост в България. По време на евродепутатската кампания на БСП и „Атака“ той пя в София, като не пропусна възможността да призове слушателите си да гласуват за „неговия приятел“ Александър Симов от БСП. Пред тв-камери Кобзон  изпълни в дует с Волен Сидеров песните „Моя страна, моя България“ и „Една българска роза“, след което българските зрители удивени видяха как българският националист и антисемит символично целуна с чупка в кръста ръката на руснака от еврейски произход в знак на неизмерима благодарност.

Проруски партии и политици

В публикация от началото на август ДВ цитира анализатори на германското външно разузнаване/БНД/ /ДВ 01.08.14/, които отбелязват че „България е нещо като пробен камък в руските планове за разцепление на Европа“. „В България има две проруски партииБСП и ДПС“, казват експертите на БНД и идентифицират няколко български и дейци като „свързани със или проводници на олигархични интереси: Сергей Станишев, Ахмед Доган, Делян Пеевски и Цветан Василев“. Досегашното българско правителство е било изцяло зависимо от тези хора, се казва в анализа германското разузнаване, в който става дума и за опита Делян Пеевски да бъде назначен за шеф на ДАНС. Президентът на германската разузнавателна служба от своя страна е изказал предположението, че Русия има интерес България да фалира, за да може да я придърпа към своята сфера на влияние. Пристанище Варна ще бъде купено от руснаци за сумата от 3 милиона евро, пише още в анализа, а следващият пример за руско влияние в България е газопроводът „Южен поток”, е казал шефа на службата според ДВ.

Вероятно тези изводи дават  повод на авторитетния политически анализатор Джонатан Айл да констатира  във  „Файненшъл таймс“ на 29 август, че „Българското правителство е най-корумпираното в Европа“, позовавайки се и на заключението на доклад на Европейската комисия от тази година, както и да допълни, че   „европейски разузнавателни агенции, включително германската БНД, се опасяват че цялата политическа система в България е свързана с разузнаването на Москва и с престъпни организации, свързани с Русия“.

Петата руска колона в България

Освен споменатите от БНД и Айл личности, като потенциални проводници на руските интереси в България спокойно могат да бъдат посочени и огромният брой висши офицери, завършили навремето съветски военни училща, сред които и агенти на тайните служби; специалисти, получили образованието си в съветски университети; руски граждани, сключили бракове с българи; представители на художествено-творческата интелигенция, поддържащи от миналото близки връзки с Москва. Много от тези хора  и сега продължават да играят активна роля в българската политика и бизнеса.

Показателна за проруските нагласи е и реакцията на редица  български организации по повод поредното боядисване в началото на лятото на Паметника на съветската армия в София. Към възмущението на руското посолство в София се присъединиха Българският антифашистки съюз, Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на военноинвалидите в България, Съюзът на сержантите и офицерите от резерва и запаса, Национално движение “Русофили”, Форум “България-Русия”, Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Съюзът на българските писатели, Съюзът на архитектите в България, Съюзът на филмовите дейци, Съюзът на българските журналисти (СБЖ), Дружество  „Александър Невски”, Федерация на съотечествениците, Българо-руски клуб „Шипка”, Славянско дружество в България. Вероятно има и още, но всички те, в по-голяма или по-малка степен, продължават да охраняват зорко руските интереси в страната и ревностно да отстояват мантрата на съветския българин Георги Димитров от миналия век ,че „ Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздуха и слънцето за всяко живо същество“.