БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИТЕ „ТИХИ ФРОНТОВЕ“

The-Listener-red-0413 22.04.2015

В доклада за дейността на Национална разузнавателна служба /НРС/ през миналата година, публикуван наскоро в интернет, е отбелязана открояващата се активност на специалните служби от „държави с конкретни интереси в страната ни, включително от рискови или кризисни региони“. Дори повече, българското разузнаване отчита в документа, че са били засечени „опити за вербовка на български граждани, за оказване на влияние върху наши външнополитически позиции в съответствие с чужди интереси, установяване степента на сътрудничество между България и нейни съюзници и др.“

Също тези дни беше съобщено, че на 27 април президентът Росен Плевнелиев свиква Консултативния съвет за национална сигурност /КСНС/ по темата за „Въоръжените сили и тяхното развитие“. За участие в заседанието специално са поканени директорът на НРС генерал-майор Драгомир Димитров и изпълняващият длъжността директор на служба “Военна информация” полковник Светослав Даскалов. Да припомним, че началото на април правителството одобри „Доклад за състоянието на въоръжените сили“, в който се изразява безпокойство от опитите за „манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за дезинформация и опитите на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението“.

Хладнокръвна оценка

Как специалистите тълкуват регистрираната повишена активност на чуждите служби и опитите да се въздейства върху външната политика на държавата? Доколко това представлява заплаха за националната сигурност и какви са предизвикателствата пред българските специални служби?

О.р.полковник Юлий Георгиев, бивш шеф на българското контраразузнаване и директор на НРС от 1995 до 1997 година допуска, че констатациите в доклада на службата се отнасят за разузнаванията на някои съседни балкански страни, както и за службите на Русия и Украйна. „Това не са необичайни извънредни действия, винаги ги е имало, но заради напрегатата обстановка в Близкия Изток и Черноморския регион сега процесите се развиват по-интензивно и в това е разликата“, каза пред ДВ експертът. Той смята, че за сериозна професионална оценка са необходими дистанциране от „старата-нова“ лексика по темата и по-хладнокръвен поглед върху ситуацията. Глобалното демократизиране на обществената среда днес е създало както невиждани досега условия както за свободен обмен на информация и идеи, така и за целенасочени манипулации, безпрепятствено провеждане на информационно-психологически, пропагандни и дезинформационни операции, за открито лансиране на популистки и на крайно радикални концепции. „В тези условия е изключително трудно да се управляват произтичащите рискове, защото противодействието няма как да има резултат, ако не включва силови въздействия, ограничителни и забранителни мерки. Те, обаче, едва ли ще бъдат приети безкритично от обществото, дори ще имат обратен ефект“, коментира Юлий Георгиев. Според него въпросът не опира толкова до наличния капацитет на тайните служби, колкото до намирането на оптимален баланс, с който да не се нарушават гражданските права и да се разклащат устоите на демокрацията.

Действия и резултати
Директорът в Агенцията за комуникации и информация на НАТО в Брюксел Велизар Шаламанов смята, че едва ли може да се каже повече от посоченото в доклада на НРС, тъй като действията на службата са въпрос на класифицирана информация, но със сигурност следва да се очакват и оценяват резултатите с разкрити нарушители – български и чужди граждани. „Констатациите в документа трябва да доведат до действия и резултати!“, е категоричен военният експерт. Той очаква от българското правителство „добре подготвена и управлявана стратегическа комуникация за разобличаване на манипулациите, както и целенасочено информиране на гражданите за реалното състояние и плановете в сферата на гарантиране на суверенитета на България, участието на страната в Плана на действие за готовност в НАТО и развитие на Европейската отбрана“. Велизар Шаламанов е убеден, че оценката за готовността на специалните служби ще зависи от намаляването на обхвата и влиянието на чуждата пропаганда в страната.

Селекция на рисковите групи

Кризата в Украйна повдигна и темата за т.нар. „пета колона“ на Москва в България, за нейното активизиране и разширяване. Дали неутрализирането на т.нар.“предателство отвътре“ трябва да е една от задачите на спецслужбите в страната?

Полк.Юлий Георгиев припомня, че българските тайни служби са изживяли периода на някогашните догми и термини като „враг на народа“, „идеологическа диверсия“, „пета колона“ и други. Според него самото изразяване и публично демонстриране на симпатии или антипатии към Русия, Турция, САЩ и други държави отдавна не се третира като доказателство за противоправно поведение и съответно не води автоматически до правни последици. Това не е признак, по който специалните служби селектират днес рисковите групи. Когато обаче отделни хора и групи замислят, подготвят и извършват конкретни противоправни действия посочени в глава „Престъпления против републиката” на НК, тогава службите и полицията са задължени да използват целия си арсенал от сили и средства без да се налага изрично да бъдат мотивирани за това. „Ситуацията в момента не изисква прилагането на подобни мерки в пълен обем“, смята бившият шеф на контраразузнаването.

Велизар Шаламанов е убеден, че парламента и неговите специализирани комисии следва отблизо да контролират и оценяват задачите, поставени на специалните служби. За да е ефективен този контрол, обаче, следва да съществува доверие в системата за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация, както и режима за подобен достъп за всеки, включително за депутати и министри. „Противодействието се осъществява чрез прекъсване на дейността на чуждите служби у нас, намаляване на паричните потоци за купуване на медии и влияние, информиране на отговорните за стратегическата комуникация с цел успешно оборване на манипулациите. Поне такава е практиката в останалите държави от НАТО и ЕС“, казва военният експерт.

Как се действа срещу „руската школа“?

По-лесно или по-трудно е противодействието на днешните руски специални служби в България? Българските професионалисти добре познават техните методи от миналото, в същото време днес те трябва да се съобразяват със съюзническите изисквания на НАТО и ЕС?

Според полк.Юлий Георгиев руското разузнаване днес е възможно най-силният и труден противник за България и е наивно е да се смята, че сами сме в състояние да му се противопоставим ефикасно със скромния потенциал, с който разполагаме. „Убеждението, че познаваме особеностите на „руската школа” и сме запазили силни спомени от времето, когато бяхме съюзници е остаряло и не отговаря на действителността. Руското разузнаване отдавна не е същото, то се модернизира, изживя последиците от „Елциновия период” и сега ефикасно се вписва в променената среда за сигурност. В българското контраразузнаване не останаха професионалисти, които познават този почерк. Те бяха отстранени или изпратени в пенсия“, констатира бившия шеф на българското разузнаване

Военният експерт Велизар Шаламанов смята от своя страна, че прекъсването на връзките със служби от страни на бившия Варшавски договор, които сега не са членки на НАТО и ЕС, е много трудно практически и изисква специално внимание, специфична оценка на риска и елиминиране дори на най-малките предпоставки за зависимост и влияние. „Без такива мерки обществено доверие към работата в това направление у нас никога няма да има, а още по-малко ще го има и у нашите партньори. Подобна програма изисква висок професионализъм, интегритет и сътрудничество със съюзниците, които често разполагат с повече информация и по-голям опит от нас. Това определено беше подценено в България и сега създава сериозни проблеми“, заключава военният експерт на НАТО Велизар Шаламанов.

„ЖЕЛЕЗНИЯТ КАНЦЛЕР“ И БЪЛГАРИЯ

Bismark 15.04.2015

Седем години след образуването на единната германска държава през 1871 година, дело на княз Ото фон Бисмарк, на картата на Европа се появява Третата българска държава. Председател на Берлинския конгрес от 1878 г. е германският „железен канцлер“, който отново изиграва своята ключова роля в европейската политика, този път при създаването на новото Княжество България. Девет дни след тържественото отбелязване на 200 – годишнината от рождението на „създателя на модерна Германия“ Ото фон Бисмарк в Берлин, БАН посвети специална научна сесия на неговата личност и ролята му за българското освобождение.

„Неудобната“ истина

През 1978 година в тоталитарна България е публикувано изследване на един млад тогава доктор на историческите науки, специализирал вече в Мюнхен и Бон. Името му е Константин Косев, а книгата носи заглавието „Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856-1878 г.“ . „Тиражът й беше минимален – едва 500 бройки и аз като автор не успях да взема дори два екземпляра за собствения си архив“, разказа пред ДВ академик Косев. Той допълни, че изследването му било посрещнато с учудване от историческата общност, след което последвала пълна тишина. „Такива бяха тогава времената“, припомни историкът. Неговият колега акадмик Георги Марков също разказа за наслояваното през тези години предубеждение, че Бисмарк бил представител на аристокрацията, на реакцията, на милитаризма. „Константин Косев доказа още тогава с факти и документи, че канцлерът няма вина за разпокъсването на Сан Стефанска България и за първи път открои неговата подкрепа за България на Берлинския конгрес“, поясни пред ДВ акад.Марков.

„Османската империя няма повече място в Европа“

В БАН акад. Косев отново припомни своите исторически изводи отпреди 37 години. „Установено е, че в плановете на фон Бисмарк империята на султаните е нежизнеспособна държава, която може да стане изкупителна жертва Русия в името на германските интереси и в съответствие с тази своя външнополитическа стратегия канцлерът е започнал да проявява все по-голяма благосклонност към национално-освободителните движения на Балканите, включително и българското“, каза историкът и допълни, че в това отношение особено му помага Априлското въстание в България през 1876 година. „Неслучайно Бисмарк го възприема като истински дар от небесата, а неговото потушаване му дава възможност веднага да присъедини своя глас към възмутената европейска общественост в защита на българите. Особено показателна е публичната му реч пред Райхстага на 5 декември 1876 година, която завършва с думите: “След извършените злодеяния на черкезите в България, за Османската империя повече няма място в Европа“.

Следва ласкавия прием на българските пратеници Драган Цанков и Марко Балабанов в Германия и думите на канцлера, който ги е уверил: „Аз съм убеден, че Русия няма да ви остави в беда и ако трябва, ще действа със сила, тя ще извади меча. А ние сме нейни приятели и ще я подкрепим.“ След разгрома на султана, в най-критичните моменти на Берлинския конгрес, фон Бисмарк отново се намесва и благодарение на неговата подкрепа Варна и Софийска област /санджак/ са присъединени към Княжество България, уредена е процедурата по избор на български княз и е уточнено времетраенето на руската окупация на страната, посочи акад. Константин Косев.

Заветите на „железния канцлер“

Историкът акад.Георги Марков от своя страна се спря върху двата завета на фон Бисмарк. Единият, „Внимавайте с руснаците, бавно запрягат, но бързо карат!“, се основава на историческия опит на Германия от 7-годишната война през 1762г. и Наполеоновите войни през 1813-та, когато руската армия за втори път стига до Берлин. Вторият завет, „Никога война на два фронта“, е пренебрегнат, по думите на акад. Марков, пагубно както от кайзер Вилхелм втори, така и от фюрера Хитлер. „Със следването на тези завети българският цар Борис трети, който е бил голям почитател на Бисмарк, може да се обясни факта, че той не скъсва отношенията си с Москва и не изпраща български войски на Източния фронт“, посочи историкът. Той цитира думите на българския монарх, казани на една от срещите му с Йоахим фон Рибентроп, външния министър на Третия райх. Нацистът попитал царя дали може да формулира с едно изречение своята политика през тези години. „Винаги с Германия и никога против Русия“, отговорил монархът. „В условията на тази жестока Втора световна война цар Борис трети действително успя – в нея участва един български санитарен влак и нищо друго. Това изигра своята роля в края на войната и беше зачетено“, обобщи акад. Георги Марков.

За „българския Бисмарк“

Наричайки Бисмарк „богът на разумния компромис, на средното участие“ друг известен историк, проф. Андрей Пантев, формулира основния завет на канцлера към българската драма: „Без максимализъм!“. Според него ролята на фон Бисмарк за европейската политика на Балканите трябва да бъде подложена на хладен анализ с всички отрицателни и положителни страни без амплитудни отклонения и крайни изхвърляния. „Да, Бисмарк има главната заслуга Варна да остане извън пределите на Източна Румелия, което до голяма степен обезмисля самото съществуване на Източна Румелия. В същото време не можем наречем Бисмарк „освободител на България“, смята проф. Пантев. „Той не позволи на княз Александър Батемберг да продължи управлението си и наричаше неговото пребиваване в България „батембергиада“. Дори повече – наричаше кандидатурата на Фердинанд като „толкова смешна, колкото самия кандидат“. Той не позволи брак на българския княз с една от дъщерите на кралица Виктория, защото в него имаше политическа мотивация, адрес и възможност за реставрация“, анализира историкът и продължи с цитат: „Бисмарк казва :“На Балканите трябва да гори огън, за да може Германия да стопля ръцете си“. Иначе е безразличен, презрителен към съдбата на „конекрадците/ или овцекрадците/ край Долния Дунав“. Това е крайният извод. Днес се ласкаем да говорим за „българския Лувър“ и да твърдим, че Стамболов бил „българския Бисмарк“, това обаче не говори високо за нашето самочувствие. Не можем да се учим само от собствената си история, а трябва да знаем и историята на другите. Може и със закъснение, но рано или късно ние българите отдаваме заслуженото на всеки“, каза в заключение проф.Андрей Пантев.

На научната сесия в БАН беше официално обявено, че по решение на столичната община един софийски площад вече ще се нарича „Княз Ото фон Бисмарк“.

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ И ХИБРИДНАТА ВОЙНА

Capture 08.04.2015

Арестът на поредните шестима предполагаеми „привърженици на „Ислямска държава“ в ромските махали на Пловдив, Пазарджик и Асеновград /други двама са привлечени задочно и за тях вече е издадена Европейска заповед за арест/, не породи особени вълнения. Групата от общо 15 арестувани досега е обвинена в пропагандиране на война, проповядване на салафизъм и качване във фейсбук на снимки със символи на Ислямска държава. С други думи в опити за пропагандно – религиозно въздействие върху определени слоеве на обществото. В медиите действията на ДАНС и прокуратурата бяха квалифицирани като решителни мерки за пресичането на крайния ислямизъм в България и за неутрализиране на „вируса на джихада“, който подобно в Западна Европа заплашва да плъзне и в българските ромски гета. След първите си „превантивни“ арести ДАНС поясни, че не ставало дума за клетка на „Ислямска държава“, но такава „можело да бъде“. Сегашната акция доведе до това, че прокуратурата поиска като мярка за неотклонение постоянното задържане на арестуваните и съдът уважи нейното искане.

Хибридните атаки в ход

Успоредно с арестите в Пазарджик държавата се сблъска и с друга атака срещу националната сигурност. Тя реагира чрез блокиране сделката, с която срещу едно евро беше направин опит за продажба на 6 предприятия на банкера Цветан Василев с ключова роля в системата за отбрана и комуникации. Просто се появиха се съмнения, че купувачът Пиер Луврие, белгиец с руски паспорт /съпругата му е рускиня/, има тесни връзки с бившия собственик на Ростелеком Константин Малофеев, санкциониран от Брюксел руски олигарх от обкръжението на президента Путин. Основателни или не, подозренията за поредна нова форма на хибридно овладяване на ключови звена от системата за сигурност предизвикаха обществена подкрепа и съответната ответна реакция на крайната местна прокремълска партия „Атака“. Като по команда нейният лидер Волен Сидеров за кой ли път затръби в парламента и по собствената си телевизия, че България се готви за война с Русия и че по този повод хора на ЦРУ дори вече оглеждали болници, хотели и училища в страната.

Репетиции по „Кремълски казачок“

В тази напрегната „ислямистко-хибридна“ обстановка се заговори и за поредна нова потенциална заплаха – предстоящата продажба на 4-тия по значение и свързван със собственика на останалата без лиценз КТБ Цветан Василев канал ТВ7, който има национален обхват . Купувачът щял да бъде гръцки бизнесмен, също приближен до споменатия вече руски олигарх Константин Малофеев. По-интригуващата информация според медийни публикации обаче е, че купувачът Янис Карагеоргис, възнамерявал да назначи за шеф на ТВ7 досегашния издател на в.“Дума“, председател на националното движение „Русофили“ и дългогодишен представител на 18 рускоезични телевизии на Балканите, Николай Малинов. Същият, който вече успя да обяви, че на този пост възнамерява да попълни „информационните дефицити“ в политическо и културно отношение сред българите, а след анексирането на Крим от Москва през миналата година, честити публично на всички православни християни победата в Третата кримска война.

Невидимата пропагандна радиация

Бившият посланик в Москва и политически анализатор Илиян Василев е убеден, че ислямската и кримската заплаха не са изолирани една от друга, а взаимно си влияят и усилват. „Дори повече – уязвимостите по отношение на радикалния ислямизъм се използуват в конфронтацията с Украйна – пример са многобройните чеченци, които се бият сега на страната на сепаратистите. Да не говорим за свързвания с атентата срещу Немцов чеченски ръководител Рамзан Кадиров, на когото в Москва вече гледат като на много по-голяма заплаха, отколкото на конфликта в Украйна.“, казва Илиян Василев пред ДВ. Анализаторът обаче смята, че за българската система за сигурност много по-трудна е хибридната заплаха, доколкото тя е от нов и неконвенциален вид. „Тя трудно се забелязва на радарите на държавните институции, на армията, службите, а и на обществото. Ислямистката заплаха не е нова за нас и света, нейните примери за тероризъм са известни, докато хибридната война сега е нещо като радиация – тя трудно се забелязва, но прониква дълбоко и опасно“, казва Василев.

Сигурността и българските интереси

В одобрения тези дни от кабинета доклад за състоянието на въоръжените сили през 2014 година, българското военно ведомство посочва като основна опасност за националната сигурност хибридната война, след която нарежда опасността от терористични действия на крайни групировки. Военният експерт доц.Тодор Тагарев обяснява пред ДВ това степенуване на опасностите по следния начин : „ За втората заплаха няма разногласия и при конкретна проява всички биха действали единно с разполагаемите сили и средства. За хибридната война обаче, това изглежда не е така и затова авторите на документа са я извели на първо място. Иначе и двете заплахи представляват наистина сериозна опасност“. Експертът е убеден, че покупката на важни за сигурността активи от хора, за които се предполага, че служат на интересите на един и същ руски бизнесмен, е много притеснителен факт и това противоречи на българските интереси.

Пазар на партии и политици?

Все пак съществува ли стратегия за противодействие на тези опасности за страната?

Военният експерт Тодор Тагарев припомня, че хибридната война е онази фаза на конфликта, в която едновременно се използуват традиционни и нетрадиционни средства, съчетани с пропагандни техники в социалните мрежи и медиите, директно политическо въздействие, купуване на партии и на конкретни политици. „Конфликтите обикновено започват с невоенно влияние и пример за това е въздействието върху рускоезичното население в Украйна, върху техния парламент, службите за сигурност и въоръжените сили. Така вече във въоръжената фаза на войната руснаците вече имаха огромно влияние в Украйна. Част от хората в България също са податливи на това проруско въздействие и то влияе много мощно върху местните граждани, които подкрепят позициите на Кремъл. А в повечето от случаите противоречи на българските национални интереси“, смята доц.Тодор Тагарев.

За дипломата Илиян Василев хибридната война срещу България може да се изроди в противопоставяне на една част от обществото срещу друга и тъкмо в това се крие уязвимостта на страната. „Единственият лек срещу хибридната пропаганда е осведомеността, прозрачността, постоянния обществен дебат, който трябва да е информиран. И той следва да стъпи върху истината и познанието, които преди четвърт век ни убедиха да тръгнем по сегашния си път“, обобщава в заключение Илиян Василев.

БЪЛГАРИЯ И МОСКОВСКИЯ „ДЕН НА ПОБЕДАТА

Victory day  Sofia   9 May 2014

01.04.2015

Българският президент Росен Плевнелиев няма да присъства на военния парад на 9 май в Москва. От пресцентъра на държавния глава потвърдиха пред ДВ, че „ макар и динамична, към момента в програмата на президента не е включено такова посещение“. Според печата, на този ден той ще се включи в инициативи посветени на Деня на Европа. Премиерът Бойко Борисов въобще не е бил поканен да се включи в групата президенти, премиери и министри от различни страни на Червения площад. Или както той сам се изрази: „с Русия ние не сме се карали и не сме направили нещо, за което да се чувстваме виновни“.

От поканените 68 държавни глави и ръководителите на ООН, ЕС, Съвета на Европа и ЮНЕСКО, досега присъствието си в Москва са потвърдили 26 лидери. Сред тях няма да бъдат германската канцлерка Ангела Меркел, която предпочете да участва в полагането на венци на следващия 10 юни, британският премиер Дейвид Камерън, френският министър-председател Франсоа Оланд и повечето лидери на страните от ЕС, а малцина очакват появата в руската столица на американския президент Барак Обама. По този повод АФП цитира политическата анализаторка Лилия Шевцова, според която „участието в празненствата на 9 май в Москва ще бъде легитимиране на Путин и Кремъл чрез Втората световна война“. Руски коментатори от друга страна смятат, че пренебрегвайки предстоящия парад, западните лидери се надяват „да накажат Русия и да пренебрегнат гибелта на 27 милиона съветски граждани по време на войната“.

Битови състояния на политическа близост

Основателно или не ще бъде отсъствието на официална София от предстоящия московски „Ден на победата“? Как често обявяваната за „русофилска“ България приема този ход?

Историкът проф.Андрей Пантев е убеден, че решението на българския държавен глава е имитация, то не взето самостоятелно и с него се възпроизвеждат стереотипи и стандарти на сегашните формални съюзници на страната. „Има обаче един друг въпрос и той е, че ние вечно ще имаме комплекси около нашето участие във Втората световна война. Въпреки че доста коварно обявихме със закъснение война на Германия, на Парижката мирна конференция през 1947 година все още ни приемаха и ни осъдиха като агресори. Така че тези събития пораждат смес от съображения. От една страна е подражателството в рамките на днешните коалиции и съюзници, от друга – комплексът, че България е била възприемана много повече като съюзник в Тристранния пакт, отколкото като участник в антихитлеристката коалиция“, казва пред ДВ проф.Пантев. Той смята, че русофилството в България до голяма степен се свежда до обич към Достоевски и Шостакович и едва ли руската култура ще загуби много, ако не бъде призната от българите. От друга страна съществуват традиционни битови състояния на политическа близост между двете страни, въпреки че „целият свят ни е презирал за нашето политическо угодничество спрямо СССР“. „Тази крайност не говори много привлекателно, дори позитивно, за нашия имидж пред очите на света“, преценява проф.Пантев.

Защо българските „русофили“ мразят Русия?

Съвършено различна е оценката на проф.Пламен Цветков от НБУ. Според него България не е русофилска страна и това мит, който непрекъснато ни се набива в главите. „Замъглен от мита за националните катастрофи обикновено се забравя простичкия факт, че през Първата световна война България воюва срещу Русия, а през Втората световна война става жертва на съветската агресия“, казва пред ДВ историкът и продължава: „По принцип делението на обществото на „русофили“ и „русофоби“ идва от руската агентура в България, това е изкуствено деление. Счятам, че т.нар.“русофили“ са хора, които дълбоко мразят руснаците, тъй като те изцяло поддържат агресията на техните управници и така застават зад едно недемократично управление. А това осъжда самите руснаци да бъдат под недемократично управление за неопределено бъдеще“, е убеден проф. Цветков.

Кой се радва на Победата?

Историкът е категоричен, че решението на президента Плевнелиев е много правилно, тъй като, според него „български държавен глава няма какво да търси на едни чествания, които по много „щастлив“ начин отбелязват победата на Сталин срещу Хитлер в тази война. „Като източноевропейци нямаме никакви причини да се радваме на тази победа, която всъщност замени един националсоциалистически с друг комунистически тоталитаризъм. Да, България участва в единствените военни действия, които страната извършва през цялата Втора световна война и те са срещу хитлеристка Германия, при това предприети по решение на правителството на Константин Муравиев. Това беше едно усилие да се участва на страната на победителите срещу една наистина зловеща диктатура, каквато е нацистката. Резултатът обаче е, че тази диктатура беше победена от една друга, не по-малко зловеща и това не трябва никога да се забравя!“, казва проф. Пламен Цветков.

Сигнали, сигнали…

Проф. Андрей Пантев приема, че сигналът който изпраща София с официалното си неприсъствие на военния парад в Москва е насочен по-скоро към Брюксел и Вашингтон и съдържа посланието: „ Ето, ние не сме русофилска страна, не сме славяни, неправилно пишем на кирилица, общо взето не сме такива, за каквито ни смятате !“. „Мисля, че подобен ефект няма да се получи“, допълва иронично историкът.

Проф.Пламен Цветков от своя страна смята, че този сигнал е предназначен преди всичко за българите за да им напомни да бъдат хора с национално самочувствие. „Русия не ни е освобождавала от каквото и да било, тя е дошла в България за да ни завладява и ние нямаме никакви причини да й бъдем признателни. За какво да сме й благодарни? За това, че през 1878 г. разкъса България на 5 части? Русия участва в това разпокъсване, а не Берленския конгрес, както непрекъснато ни се повтаря!“, казва историка.

И все пак…

На този фон още през декември правителството на България отпусна над 100 хиляди евро за отбелязване на 70-та годишнина от Втората световна война. За възстановяване на военни паметници в страната и чужбина, за организиране на ритуали за почитане паметта на загиналите, за конференции, кръгли маси и изложби.

На 9 май ще се състоят, естествено, обичайните поклонения и протести пред многобройните и непокътнати паметници на Съветската армия в цяла България. Каквато, впрочем, е вече 25-годишната традиция за този ден.

ИЗ ДЪЛБИНИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА БЕДНОСТ

Beggar in   Sofia May 2014 25.03.2015

За първи път български изследователи въведоха ново определение за мизерията в страната, наричайки я „дълбока бедност“. В последното си проучване Икономисти от Института за пазарна икономика установиха, че в риск от този вид бедност, при която хората живеят с под 40 на сто дохода на средното домакинство, се намират близо 700 хиляди българи, сред които 200 хиляди деца и 300 хиляди безработни и икономически неактивни граждани. Това означава, че всеки десети българин е застрашен да удари дъното на сиромашията. Авторите на изследването са установили също, че ако един безработен все пак си намери работа, той ще получава средно само с 18 на сто по-висок доход, отколкото ако остане на социални помощи. Това съвсем не мотивира прехода от безработица към заетост и по-скоро превръща безработните в алтернатива на заетостта.

Живот на помощи

През януари вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обяви, че в цели райони на страната хората разчитат единствено на социални помощи. „Те нямат стимул да работят, защото нетната минимална заплата е много ниска и до началото на 1915-та беше дори под прага на бедността. Това не стимулира безработните да си търсят работа“, потвърди тенденията социалният министър. От друга страна съвместно изследване на фондация „Фридрих Еберт“ и Института за икономика и международни отношения от края на миналата година установи, че „въпреки помощта от фондовете на Европейския съюз, социалната и икономическа политика в България не води до желания резултат по отношение на съществено намаляване на бедността и неравенството“, както и че „не е постигнат устойчив растеж на икономиката, стимулиране на заетостта, увеличаване на доходите и насърчаване на социалната интеграция“.

Гарантирано маргинализиране

„По някои други квалификации на ЕС ние сме още по-бедни, отколкото посочват изследователите на ИПИ, каза пред ДВ икономистът от УНСС проф. Ганчо Ганчев. Много добре е известно, че хората с минимални пенсии, безработните, ромското население, което се издържа главно от детските надбавки – всички те живеят в изключителна нищета и никак не съм сигурен, че термина „дълбока бедност“ отразява истинските размери на трагедията. А тя е пряка последица от водената дясна политика за управление на доходите – плоско данъчно облагане, нисък дял на преразпределение на бюджета и още редица други фактори“, смята професорът от УНСС.

Програмният директор в Институт „Отворено общество“ Боян Захариев от своя страна поясни, че дълбинната степен на нищета не се състои само в липсата на пари, а при нея се случват и някои други неща. „Когато човек е беден той обикновено е безработен и никой не му внася никакви осигуровки. Това означава, че един ден в бъдеще той няма да има пенсия, но още сега той ще бъде лишен от достъп до здравеопазването, защото не си е платил здравните осигуровки. За да се лекува, той би трябвало да извади от джоба си солидна сума за лекар, а ако се разболее сериозно, тъй като няма да може да си позволи лечението, ще е принуден да остави болестта да се развива, докато заболяването стане хронично, а лечението много трудно. Въпросният човек е закрепостен на едно място, тъй като няма пари да пътува – дори да има работа за него на по-отдалечено място, той не може да пътува дотам, както и да наеме жилище наблизо. Децата, които живеят в домакинството на такъв човек, не могат да ползуват неизбежните частни разходи за образовение – за учебници, тетрадки, облекло, обувки през зимата и поради това обикновено отпадат от училище. Така маргинализирането на тази категория хора е почти гарантирано“, отбелязва изследователят Боян Захариев.

Деца на природата

Има ли в България постоянна прослойка от хора, за които мизерията се е превърнала в рутинен начин на живот, нещо като екзистенциална даденост?

Проф.Ганчо Ганчев е категоричен, че подобни групи вече има и причината за появата им е в много ниското равнище на образование: „Когато сте с нулева образованост и дори не можете да четете, вие не сте в състояние да вземете рационални решения, като примерно, да стигнете до извода, че трябва да направите някакви усилия за да излезете от състоянието на бедност, в което се намирате. От друга страна ако цял живот сте били беден и родителите ви са били бедни, вие нямате други перспективи, освен да се приспособите към същия начин на живот, просто нямате друг избор. За да очакваме тези хора да имат рационално поведение, да имат работа за да печелят повече, те трябва да притежават някакво натрупване на човешки капитал, най-вече под формата на адекватно образование. Без този минимум инвестиции е безсмислено обществото да очаква нещо повече от тях“, казва икономистът.

Мизерия в периферията

„Според Евростат България е рекордьорка в ЕС по броя на младежи, които не учат, не работят, не ходят на курсове за квалификация, припомня Боян Захариев. Проблемът съществува в цялата страна с изключение на големите градове с развити икономически „хъбове“ в централните си части. Той засяга и други възрастови групи, но парадоксалното за младежите е, че от тях се очаква все пак да имат някакво желание за дейност, за живот, стремеж към развитие“. Изследователят от „Отворено общество“ търси причините за това явление в ниските доходи, тъй като младите имат други очаквания за живота, както и в липсата на необлагаем минимум за най-ниските доходи. И най-сиромашкото заплащане сега се облага със задължителния плосък данък от 10 процента, което още повече „удря“ заплащането при по-неизгодните нископлатени позиции. Други, по-дълбоки причини Захариев вижда в ниското образование, както и липсата на икономически перспективи извън по-големите градове.

Изходът

„Не демографската криза води до бедност, а обратно – бедността води до намаляване на раждаемостта“, твърди проф.Ганчев, опровергавайки широкоразпространеното твърдение в публичното пространство днес. Според него между смъртността и отделяните за здравеопазване пари съществува пряка връзка, защото същината на кризата е, че раждаемостта е по-ниска от смъртността. „Ако се инвестират повече средства в здравеопазване и в стимулиране на икономическия растеж, можем да излезем от демографската криза. Това обаче предполага друг икономически климат“, е убеден икономистът от УНСС.

Според Боян Захариев българската бедност е кодирана в онова, което не са централните части на големите градове – липса на социални и здравни услуги, на добро образование. „Всичко там създава усещане за упадък – като навлезе малко повече в провинцията човек усеща този упадък с кожата си – разбити улици, стари сгради, обща занемареност. На този фон е логично да има хора, които нямат желание да се занимават с нищо. А озоваването на международния „терминал 2“ на летището всъщност изисква активност, поемане на риск от онези, които напускат страната. Докато за много хора това е неизбежен изход, за България и нейната икономика тяхното отсъствие не е изход. Като общество трябва да открием нещо друго като вариант, което все още ни убягва. Надявам се това да се случи преди да е станало много късно“, обобщава ситуацията Боян Захариев от Институт „Отворено общество“.