БЪЛГАРИЯ И ЗАПЛАХАТА ОТ ИЗТОК

Capture 24.07.2014

В суматохата около свалянето на малайзийският пътнически самолет в Украйна и оставката на правителството в София, встрани от общественото внимание останаха събития, които ще имат сериозно отражение върху военната обстановка в Черноморския регион и оттам върху националната сигурност на България.

На 23 юли командващият руския Черноморския военен флот вицеадмирал Александър Витко обяви началото на създаване на мощна флотилия в района с „абсолютно ново техническо равнище на нейната бойна авиация, наземни ракетни и артилерийски системи и морска пехота“. Вицеадмиралът също поясни, че подготовката на новите военни бази и на бъдещите корабни и подводничарски екипажи вече е в ход. Както е известно основната база на руския Черноморски флот е разположена в Севастопол на анексирания от Русия Кримски полуостров.

Изявлението на руския вицеадмирал беше направено само ден след извънредното заседание на руския Съвет за сигурност, на което президентът Путин изрично подчерта, че „групировките от сили на НАТО на територията на източноевропейските държави демонстративно настъпват, в това число в акваториите на Черно и Балтийско море“, поради което „напълно и в срок трябва да бъдат реализирани всички планирани мерки по укрепването на отбранителната способност, в това число на Крим и Севастопол“.

По същото време на работната среща на президентите на членките на НАТО от Централна и Източна Европа във Варшава  българският президент Плевнелиев в необичайно остро изявление каза, че събитията в Украйна не могат да бъдат приемани за „даденост на мира и сигурността в Европа“ и предложи на колегите си  още по-сериозно увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждането на повече съвместни учения, както и „по-активното използуване на съвместните военни съоръжения в България“. Дори повече, българският държавен глава и върховен главнокомандващ въоръжените сили даде дума за постепенно увеличаване на разходите за отбрана до 1.5 на сто/ изискването на НАТО е да се отделят поне 2 % от БВТ/ и призова страните от Алианса да останат единни и решителни при предотвратяване на последваща ескалация на конфликта в Украйна.

Какво фактически означава всичко това за най-бедната и уязвима във военно отношение членка на Североатлантическия алианс?

Според бившият министър на отбраната о.р.генерал Аню Ангелов с влизането в НАТО преди 10 години в бъдеще България  „никога не трябва да приема, че ще се отбранява сама при заплаха от изток“.  Той е убеден,  че  трите фрегати и единия миночистач осигуряват до значителна степен защтата на българската морска граница в момента. От своя страна о.р генерал Съби Събев, бивш ръководител на щаба на ВВС и на управления по операциите и стратегическото планиране на ГШ на Българската армия  е категоричен, че понастоящем българската ПВО не притежава средства, с които да неутрализира разположените  в Крим тактически балистични ракети „Искандер“. Генералът се надява, че в случай на необходимост помощ ще окажат намиращите се в Черно море бойни кораби на НАТО, както и противоракетното стационарно поле, което се очаква да бъде инсталирано в Румъния през 2015 година. Както е известно руските ракети земя-земя „Искандер“ в Крим имат оперативен обхват от 400 километра и в него попадат цялата южна част наУкрайна, значителна част от Молдова, Черноморското крайбрежие на Румъния и България, както и значителна част от бреговата линия на Турция. Към въпросната система могат да се добавят и ракетни средства с далечен обсег на действие, противовъздушни и анти-корабни ракети, предоставящи пълен спектър от възможности за поразяване на сухопътни цели, за нарушаване на морския трафик и налагане на забранени за полети зони.

Преди анексирането на Кримския полуостров руският Черноморски флот разполагаше два крайцера, един разрушител, две фрегати, десет корвети и една подводница с дизелов двигател. Тогава единствено Турция в района разполагаше с повече морски единици, благодарение на корабите си в Черно, Егейско и Средиземно море. Новите амбициозни планове за модернизиране на руския военен флот предвиждат шест съвременни фрегати, сред които френските „Мистрал“, шест нови подводници и други спомагателни морски съдове. Западни военни експерти очакват скоро Черноморския руски флот да се изравни по мощ и дори да надхвърли комбинираните ВМС на всички останали държави около  Черноморския бряг.

При подобно положение ответните мерки на въпросните страни са наложителни. Едва ли е случаен факта, че за първи път в България постът „началник на отбраната“ беше зает от доскорошния командир на ВМС, който получи  и офицерското звание „контраадмирал“. За първи път редовното международно военноморско учение от 1993 година насам „Бриз 2014“ , състояло се в началото на юли, беше обявено от Москва за „враждебен акт“. Също за първи път паралелно с маневрите на НАТО  Русия извънредно организира свое военноморско учение с участието на 20 бойни кораба, стратегически бомбардировачи Ту-95 и морска пехота. Това са знаци, които доказват,  че  затвореното топло Черно море от спокойна курортна зона вече се превръща  в район на активно военно противоборство с постоянното присъствие на сили на НАТО и САЩ.

Кой обаче ще извлече  най-голяма полза от създадената ситуация? Според финландският политолог Адам Клус вероятно най-големият, ако не и основен реципиент на увеличаващата се американска военна помощ в района, ще бъде Румъния, която в резултат на кризата в Украйна вече се очертава като трета сила в Черно море след Русия и Турция. Северната съседка на България предлага няколко важни стратегически предимства – от всичките черноморски държави тя е най-малко енергийно зависима от Русия, а и исторически про-руските настроения там са по-слаби, отколкото например в България, Сърбия или Гърция. Финландският експерт смята също, че географското разположение на Румъния дава възможност тя да бъде използувана като логистичен център на американската армия за операции в  Близкия Изток и Централна Азия. Военновъздушната база „Михаил Когълчияну“, в която вече се намира значителен американски военен персонал, също допринася за превръщането на Румъния  в буфер срещу евентуална руска военна експанзия.

И докато военните облаци над Черно море се сгъстяват, България, която  със зор намери половин милион евро за  ракети срещу градушките, предстои да купува нови изтребители, да оборудва трите си фрегати с модерни ракети, както и да се опита поне малко да модернизира своята армия. При сегашното финансово състояние на държавата това е малко вероятно да се случи, така че и при бъдещото правителство след октомври за растящата военна опасност от изток само ще се говори.

И ще се отчитат главно приходите от туризма, естествено.

МЕХУРИ ОТ ПОЛИТИЧЕСКОТО ТРЕСАВИЩЕ

Waste water 22.07.2014

Броени часове преди оставката на кабинета „Орешарски“ националното политическо тресавище кипна. Върху неговата застояла  повърхност  започнаха да се пукат обичайните мехури от наслояваната четвърт век дънна кал и във въздуха се разнесе познатото предизборно зловоние на тиня, гнилоч и нечистотии. Отблъскващото явление се наблюдава винаги в периодите на междувластие, когато отиващите си  от държавната трапеза трескаво замитат под килима натвореното от тях, а предвкусващите цикличното пиршество на властта започват да пълнят публичното пространство с ругатни към предшествениците си и да сеят щедро баналните  следосвобожденски обещания за „просперитет и светло /европейско, евентуално!/  бъдеще“.

В лявата част на кипналото блато вече започна тежката междувидова битка за оглавяване на партията-мандатоносител на отиващият си кабинет. След като нейният несменяем цели 13 години  председател реши да трансформира кариерата си в европейска, на партийния ринг се готвят да излязат  поне дузина апаратни боксьори и боксьорки,  които ще се млатят до кръв за „златния пояс“ на предводител на столетницата. Тяхното медийно надвикване вече е факт, но то едва ли ще повлияе върху.решението на червените  кукловоди, които отдавна  са определили  победителя в този пореден партиен „мордобой“.  Това е  фигурата, която най-усърдно и ловко предстои да изпълнява олигархичните команди идващи извън и от страната. А въпросните команди са свързани най-вече с апетитните пари на още по-апетитните енергийни и политически проекти всички, които с упование и евразийска надежда  са вперили поглед отвъд хоризонта на Черно море.

В центъра на тресавището, където обикновено водите са най-дълбоки и коварни, цари привидното спокойствие, осигурявано от прословутата етническа „електорална стабилност“  Което не означава, че след здрач и там не започва интензивно отделяне на миризливи мехури от дънната тиня. Като, например, какво се случва с разследването около бившия заместник-председател на вторият коалиционен партньор подкрепял правителството „Орешарски“, който  в края на миналата година беше уличен  от ДАНС за „евентуално извършено престъпление срещу финансовата и данъчната система на страната“? Какви  са връзките на въпросната формация и нейното ръководство с лицата, които забъркаха най-сериозната банкова и финансова криза в страната от десетилетия насам? Каква е отговорността на тази политическа сила за за правителството, което успя да пропилее  цяла година от битието на едно бедно и обезверено население, сред което е и собствения й  електорат? „Високият наратив“ в отговорите на всички тези въпроси очевидно се съдържа в краткото „пльок“ на поредния зловонен мехур.

Не по-малко „ароматен“ е и въздухът  в дясната част на тресавището, където тези дни  отделянето на газове е  най-интензивно. През гладното целогодишно очакване за връщането си във властта, най-голямата опозиционна партия в парламента заприлича досущ на Чаплиновия герой от филма „Треска за злато“. Помним как тлъстата кокошка от сънят му не можа да го нахрани и в крайна сметка той беше принуден да гризе подметката на кожената си обувка. С пирончетата в нея, барабар. В словесната вакханалия на нетърпеливците сега лесно ще заглуши въпроса кой подписа основния договор за „Южен поток“ и при чие управление провалената КТБ набра най-голяма финансова сила и мощ.  В удобна забрава вероятно ще премине и „ експроприацията“ на близо милиард и половина от парите за здраве на българина, с които финансовият„суперстар“ министър на тогавашното управление се хвърли пълни някакви  други дупки в бюджета на изтърбушената държава. На всичко отгоре никак, ама никак не е важно с кого сегашните опозиционери имат желание да управляват в бъдеще. Важното е кой ще успеят да кандърдисат да им прави компания във властта, което обещава да направи зловонието в тази част на блатото още по-неприятно.

Най-пронизваща обаче е миризмата, която лъха от периферията на политическото тресавище. По  всичко личи, че гнилостните процеси там са най-интензивни, за което красноречиво говорят изявленията на  партийната фауна обитаваща въпросните райони. Тези дниедин изцяло дезориентиран лидер на групировка  успя да илюстрира налудната си  си визия за коалиционното партньорство по следния начин: „Това е все едно нормален мъж в разцвета на силите си да каже, че не иска да спи с Адриана Лима, една от най-красивите манекенки в света“. „Политическото“ сравнение се появи след като същият този екземпляр обяви на всеослушание, че консерваторите в ЕП подкрепяли неговата „номинация за следващ министър-председател на България след изборите на 5-ти октомври“!  Друг подобен индивид, този път от крайнонационалистическа формация и автор на откровено антисемитска литература, също изпусна в атмосферата на местното тресавище подобен миризлив мехур.  В навечерието на евроизборите той се беше докарал до такъв  такъв русофилски екстаз, че пред тв-камери с чупка в кръста разцелува  ръката  на мастит московски певец от еврейски произход в знак на върховната си признателност за неговото  изпълнение на местния шлагер „Моя страна, моя България“…

Така в  дните на предстоящите „ земетръсни“ събития около все още отлаганата оставка на правителството „Орешарски“, на предстоящия служебен кабинет и предсрочния вот на 5 октомври, отделянето на  миязми  от утайките на политическото дъно ще става все по-интензивно и трудно поносимо, още повече, че над тях ще плъзнат и неизбежните досадни рояци на медийните комари.

Затова въпросът как българинът може да ликвидира веднаж завинаги това  отблъскващо огнище на смрад и зараза, което трови живота му вече четвърт век, има един единствен отговор:  като се опита да  пресуши тресавището и засипе гниещата в него политическа тиня.

Това може да се случи единствено ако въпросният българин реши да гласува, при това  - с акъла си! Ако все още такъв му се намира, естествено.

РАКЕТНИЯТ „ПУСК“ И РЕВОЛВЕРА НА ГАВРИЛО ПРИНЦИП

BUK 18.07.2014

Точно сто години след като босненският сърбин Гаврило Принцип  натиска спусъка на своя „Браунинг“ за да убие в Сараево наследника на австро-унгарската корона Франц Фердинанд фон Хабсбург, нечия ръка натисна пусковото копче на конструирания още в съветско време ракетен комплекс „БУК“ за да прекрати живота на 298 пътници и екипаж на борда на Малайзийския пътнически самолет, прелитащ над границата между Украйна и Русия.

В началото на миналия век  двата изстрела на атентатора Принцип подпалват смъртоносната Първа световна война отнела живота на 17 милиона европейци. Днес сред жертвите на сваления малайзийски пътнически самолет са не само европейци, но и  граждани на  Канада, Австралия, на държави от Азия, което  автоматично вкарва престъплението в глобален контекст и прави реален риска от евентуален световен конфликт.

На този първоначален етап след драмата политическото говорене е твърдо и все още предпазливо. Докато американският президент Обама констатира „ужасна трагедия“ и обяви, че насочва екипа свои специалисти към „близки контакти с правителството на Украйна“, неговият вицепрезидент Байдън говори за „пътнически самолет взривен във въздуха“. Президентът на Австралия, чиито 27 граждани загинаха в инцидента, без притеснение обявиа, че „ако всичко това се окаже отвратително престъпление, то очевидно ще се отрази по най-бруталния начин върху виновниците за него“.

Единствено безрасъден наивник може да си въобрази, че виновниците за свалянето на пътнически самолет от 10 хиляди метра височина с ракета могат да останат неразкрити при наличието на мрежи от резузнавателни спътници в космоса, супер модерно електронно разузнаване и постоянно наблюдение на въздушното пространство над районите с военен конфликт. Неслучайно първите подозрения на западни военни специалисти се насочиха към руската система с ракети от типа земя-въздух „БУК“. Системата е  разработена  на базата на създадена през 1970г. подвижна съветска ракетна установка за защита на сухопътните части на Варшавския договор от въздушни нападения, известна в НАТО  с наименованията SA-11 „Стършел“ и  SA-17 „Гризли“. Характерното за системата „БУК“ е , че тя не се свързва  към националните системи за противовъздушна отбрана защото  разчита на сбоствен радар, който обаче е с ограничен обхват. Оттук се появиха подозренията, че в резултат на ограничената информация от радара иначе специално обучените оператори е възможно да са объркали пътническият Боинг-777 с военнотранспортен самолет и на бърза ръка са го свалили. Украинските сепаратисти, върху които логично попаднаха и  първите подозрения, отрекоха да са стреляли по пътническия самолет, както и че притежават системата „БУК“, макар през юни да се бяха похвалили публично, че са успяли да пленят такава ракетна установка от армията на Украйна.

Не без значение за започналото разследване е и фактът, че само преди няколко дни западните правителства изразиха огромната си загриженост по повод нарастващата подкрепа на Русия към сепаратистите в Източна Украйна. Говорител на НАТО изрично подчерта, че все повече нови количества въоръжения от руските  военни складове преминават в ръцете на бунтовниците в Украйна. Преди два дни САЩ и ЕС засилиха още повече санкциите срещу Русия  и предупредиха, че те ще се затегнат още повечеако Москва не предприеме стъпки за ликвидиране на конфликта..

В такава ситуация първите реакции на отговорни политически фигури от заподозряните държави са особено показателни.  Например зам.-председателят на руската Дума по международните въпроси Леонид Калашников попитал риторично журналисти в Москва дали „ще им стане по-леко“ ако разберат кой е виновника за случлото се. След това, според цитат от агенция УНИАН, казал: „Не е важно, кой е натиснал копчето, важен е конфликтът. Важно е, че може да бъдат свалени още самолети. Ето, това вече е лошото…“

Това признание е не само насочващо, но и изключително опасно, бихме казали ние, европейците. Защото след двата изстрела в Сараево навръх Видовден през 1914 г. научихме какво означава Голяма война, в която  да загинат 17 милиона човека. И днес се досещаме с ужас /за кой ли път!/ до какво може да доведе едно безрасъдно натискане на червеното копче с надпис „Пуск“. Независимо от кого.

 

НОВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ „РЕКОРДИ“ НА БЪЛГАРИЯ

Smily--from-Agushev-konak-r 14.07.2014

След консултациите по повод кризата в банковата система на 14 юли 2014 г, президентът Плевнелиев обяви, че БНБ ще поиска проверка от Европейския банков орган за оценка на ефективността на надзора върху българските банки. Така България стана първата членка на ЕС извън еврозоната, която обявява намерението си да се включи към схемата на Европейския банков надзор след избухналата през юни банкова криза. Коментар на Европейската централна банка, която ще отговаря за  влизащият в сила на 4 ноември Единен механизъм за банков надзор, по искането все още няма но декларираното от българския президент намерение е показателно за дълбочината и размерите на кризата.

В същото време огласеното  на 11 юли 2014г.  от УС на  БНБ решение да обяви  в несъстоятелност КТБ  е също своеобразен рекорд –  България предстои да  регистрира  първия фалит на банкова институция в Източна Европа от 90-те години насам. Така след седемгодишно членство в  ЕС към другите си европейски неблагополучия страната ще прибави и финансовитете проблеми на своята зорлем разклатена банкова система.

Трите правителства в годините на европейско членство не само не успяха да отлепят държавата от икономическото дъно на групата на 28-те, но утвърдиха репутацията й на дежурна мишена за острите критики на Брюксел. А тези „стрели“, както е известно, са срещу превърналите се в еднемични корупция и злоупотреби, съсипващи систематично националното стопанство и разлагащи обществената тъкан, те са срещу неспособността на властта да реформира основните стълбове на държавата, каквито са  съдебната система, силовите структури, здравеопазването, образованието, социалната сфера и какво ли още не!

Неслучайно „Трансперънси интернешънъл“ нареди за миналата година страната на 77-мо място в света сред 177 държави в класацията си за корумпираност, при това изпреварена от държави като Гана и Руанда,  дори от северната й съседка Румъния. Неслучайно тъкмо сегашната вицепремиерка и правосъден министър Зинаида Златанова си позволи да припомни на своите колеги тези дни чрез агенция Блумбърг, че „ЕС е не само икономическа подкрепа, той е много повече – върховенство на закона, демократични ценности, сигурност, просперитет – всички причини, заради които е създаден ЕС”.

В коментар от 13 юли американският „Ню Йорк таймс“ също акцентира върху европейските неблагополучия на страната,  отбелязвайки че „паниката около КТБ, прехвърлила се бързо и към ПЧБ, наложи властите в Европа и България да предприемат спешни мерки, както и напомни, че части от европейската финансова система са все още далеч от стабилни след отминаването на дългова криза на Стария континент. Паниката извади отново на светло и съмнителните връзки между бизнес-магнатите и политиците в най-бедната държава от ЕС, България“, посочва американският всекидневник със световна циркулация. Британското списание „Економист“ от своя страна обърна  внимание  и на другото утежняващо ситуацията обстоятелство, а именно, че успоредно с банковата, България е изправена и пред политическа криза: „Подкрепяното от социалистите правителство на Пламен Орешарски от първите дни на мандата си през май миналата година се превърна в мишена на всекидневни протести срещу корупцията“, припомня списанието друг местен рекорд и цитира горчивото уверение на българския държавен глава: „Банкова криза няма, има криза на доверие и криминална атака“.

И все пак ще има ли  и политическа криза след обявената дата на предсрочните парламентарни избори на 5 октомври? Да  не забравяме, че за по-малко от 6 месеца тази година България ще трябва да отбележи нов европейски „рекорд“  преминавайки на галоп през три правителства. В края на юли кабинетът „Орешарски“ трябва да подаде оставка, след това на 6 август ще бъде съставено служебно правителство, което предстои да функционира / в това число да взема външни заеми!/ до встъпването на длъжност на новоизбрания министерски съвет след изборите в началото на октомври. Затова държавният глава Плевнелиев беше принуден да признае, че всичко това води до „тежка политическа нестабилност“, която тепърва предстои да бъде преодоляна.

И друго. Като за изпроводяк в началото на юни отиващата си сегашна ЕК даде поредните стряскащи оценки на националната програма за реформи и на конвергентната програма на кабинета за 2014 г. Сред тях са необоснованият оптимизъм за съживяване на икономиката с прогноза над допустимите отклонения/ 2.1% растеж при 1.7% на Брюксел за тази година!/, нарастването на сенчестата икономика при продължаваща липса на ефективни структури за борба с корупцията, проблемите с т.нар.“независима“ съдебна власт, липсващите реформи в данъчната политика, пазара на труда, пенсионната система, непрозрачно финансиране в здравеопазването, нерегламентирани плащания, тежкате безработица, в това число младежката.  На всичкото отгоре ЕК започна  и постепенно спиране на еврофондовете по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“, като под заплаха са  и европарите по програма „Конкурентноспособност“.

Преди броени дни от Брюксел решиха да преминат от предупреждения към действия – обявени бяха 5 наказателни процедури срещу България в секторите околна среда, здравеопазване и политика за потребителите, правосъдие, морско дело и рибарство, и транспорт. В съответствие с новия подход възприет от ЕК за санкциониране на страните-членки за неспазване и неприлагане на приетото европейско законодателство, твърде вероятно е Брюксел да „награди“ своята най-проблемна  страна- рекордьорка и с нова процедура – за нарушаване на финансовите права на българските потребители в случай, че извънредните мерки около овладяване на банковата криза засегнат техните интереси.

Така без особени постижения в спорта /тенис-лястовичката Григор Димитров едва ли е предвестник на някаква пролет там!/ България все пак успява да заема някои първи места и продължава да поставя своите безрадостни европейски „рекорди“.

За които и  никой не я поздравява, впрочем.

ДИКТАТОРИТЕ И ФУТБОЛА

Capture11.07.2014

Светът се подготвя за финала на Световното първенство по футбол в неделя. Домакините ще осигуряват реда на мача между Аржентина и Германия в Рио де Жанейро с помощта на 26 хиляди полицаи и войници. Очакванията са над 4 милиарда тв-зрители, запалени любители на „коженото кълбо“  по света да проследят пряко или чрез репортажи решителната среща между двата отбора финалисти.

И все пак съществуват хора, като големият аржентински писател и поет Хорхе Луис Борхес, за които футбола далеч не е бил любим спорт. Малко преди смъртта си през 1986 г. този идол на аржентинската литература храбро се осмелява да произнесе в своята футболна държава разтърсващото изречение: „el f?tbol es popular porque la estupidez es popular“, което  означава „футболът е популярен, тъй като глупостта е популярна“. Борхес приживе е поддържал добри отношения с военната хунта в Аржентина, лидерите на която, за разлика от него, са били истински футболни запалянковци.

Факт е, че почти всички режими от модерните времена са харесвали футболната игра. Известно е, че Мусолини е бил привърженик на „Болоня“, а испанският диктатор Франко – на „Реал Мадрид“. Руският генералисимус Сталин е бил фен на „Динамо“ (Москва)  - отбор, на който той неслучайно е разрешил през 1945 година да замине за мачове в Лондон и което е по-интересното, чиито играчи след връщането си в родината не са били заточени по традиция в Гулаг.

Изключение сред сред диктаторите е бил Хитлер. Футболът отегчавал нацисткия фюрер, случващото се на игралното поле не му е било интересно и за него гледането на мачове било пропиляно време. Той е присъствал само веднаж на футболна среща  и то по време на Олимпиадата в Берлин. На 7 август 1936 година на берлинския „Постщадион“ Хитлер, в обкръжението на Гьоринг и Гьобелс е наблюдавал мача между Норвегия и Германия. Изненадващо норвежците повеждат с два на нула, а ядосаният Хитлер не издържал до края на срещата и напуснал стадиона. И причината за неговото раздразнение далеч  не е била расова – изглежда просто фюрерът  се е отегчавал. Впрочем спортът никога не е бил развлечение за Хитлер. Той е гледал на него като на средство за закаляване на тялото и духа. И ако нещо все пак му е харесвало, това са били леката атлетика и бокса, независимо, че през 30-те години на миналия век едни от най-силните боксьори в света са били чернокожи.

Това, че Хитлер не се е интересувал от футбол съвсем не означава, че онези, които също не се интересуват от този спорт приличат на него. В света, например, е пълно с вегетарианци и любители на оперното изкуство като нацисткия фюрер, но нито един от тях не се е готвел да напада Полша, да речем.

Поне се надяваме,  че е било така…