БЕЗВРЕМИЕТО КАТО НАЦИОНАЛИЗЪМ

Skinhead-partiot-0513 30.11.2016 г

Нежеланието на основните парламентарно представени партии да се договорят за излизане от политическия вакуум след оставката на кабинета „Борисов“ и ориентирането към предсрочни парламентарни избори, на практика вкара България  в познатото управленско безвремие, което в най-добрия случай ще продължи до пролетта на 2017-та. Тази  ситуация, съчетана с постоянно раздухваните заплахи за предстоящи мигрантски цунами на фона на безредиците в центъра в Харманли, създават благодатната среда, в която започна развихрянето на националистическите страсти. Те  варират от опити за спешно вкарване на засилени „патриотични“ елементи в програмите на партийните формации преди предсрочните избори, до познатите улични прояви на краен национализъм и ксенофобия.

Чистосърдечно признание

В началото на ноември членове на неформалната утранационалистическа организация „Национална съпротива“ осъществиха серия от протестни маршове в София със закани първо да „изчистят“ от пришълците  района на Лъвов мост, а след това и цялата държава. След тях щафетата беше поета от ВМРО, НСФБ и „Атака“, които  с факелни шествия първо във Велико Търново и Добрич, след това в Пловдив и София, отбелязаха шумно годишнината от подписването на Ньойския договор и съвсем естествено обвързаха събитието с лозунга „Вън мигрантите от България“. Тези дни, в отговор на упреци, че „патриотите“ /както членовете на националистическата коалиция много харесват да се наричат/, са подклаждали протестите пред мигрантския център в Харманли и са раздухвали психозата за опасност от заразни болести в града, съпредседателят  на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов призна директно от телевизионния екран: „Не сме подклаждали, ние организирахме протестите на гражданите“.

Остър националистически завой ?

Според Димитър Ганев, политолог от изследователския център „Тренд“, политическите ветрове в България вече духат в консервативно-националистическа посока. Причините са  не само в мигрантската криза в Европа, но и в очертаващата се  тенденция към отхвърляне на либералните елити и подмяната им с консервативни и по-националистически ориентирани техни аналози. „България  не прави изключение и за това говорят резултатите на Патриотичния фронт на последните президентски избори, които са безпрецедентни за местното националистическо пространство. Обърнете обаче внимание, че в страната вече съществуват и доста по-радикални от сегашните националистически формации! Бъдете сигурни, че в рамките на предстоящата предизборна кампания партия ГЕРБ ще направи консервативен завой от дясно-либералното течение, което я доближаваше до Реформаторския блок през 2014-та, към използването  на все  по-патриотични, националистически послания, без обаче да влизат в крайна риторика. Това ще бъде и мостът към евентуално бъдещо партньорство между ГЕРБ и Патриотичния фронт на изборите догодина“, прогнозира Димитър Ганев.

Патриотизъм в полза на чужда държава

Преподавателят в НБУ доц. д-р Антоний Гълъбов припомня, че  национализма на Балканите по принцип е основан на комплекс за национална малоценност и това го прави труден за сравнение със Западноевропейския национализъм. Той смята, че местните видове национализъм  са по-скоро шовинистични, а конкретно българския проблем е в това, че в страната има националисти, но те далеч не са патриоти. „Става въпрос за  националистически и популистки движения, които до голяма степен работят в полза на чужда държава като  Русия, например. Така излиза, че в тежкия проблем с местния патриотизъм се съдържа и  цялото изкривяване на представата за национализма.  Никога досега през изминалите 27 години българската национална общност не е била в толкова разединено състояние. И затова върху страховете на хората днес се проектират национал-популистки призиви, които нямат нищо общо с патриотизма“, коментира доц. Гълъбов.

Нови консервативно-патриотични тоналности

Тези дни партия ДСБ лансира във Велико Търново нов десен проект. В предложения политически документ, озаглавен от авторите  „Договор за Нова Българска република“  се говори за „възраждане на републиканския идеал“, за „възрожденски европейски цели“,  за „Трета българска република, основана на възрожденския национален идеал и на националния интерес в модерната глобална епоха на несигурност“. Могат  ли все пак българските политически формации да се лишат от подобни послания преди предсрочния вот?

Няма съмнение, че всяка партия ще преминава  все повече на по-консервативна и по-патриотична тоналност, прогнозира политологът Димитър Ганев. Той посочва за пример  и реакцията на БСП за Харманли, която предвижда отказ от постановлението за трайно заселване на бежанците и дори отмяна на Дъблинското споразумение. „А като лява партия БСП би следвало до отстоява принципите на солидарността  и хуманизма, казва Димитър Ганев и допълва:  „Същото е с Радан Кънев и новия му проект. По принцип тази т.нар. „автентична“ или „традиционна“ десница в България винаги е била по-скоро с либерален характер. Да не забравяме, че самият Кънев беше подкрепил гей-шествието в София  преди няколко години! В тази десница,  обаче, имаше и сериозни конфликти по оста „консерватизъм-либерализъм“ тъй като определени среди в нея роптаеха срещу либералната линия. Това, което прави впечатление сега е, че г-н Кънев ще се опита да излезе от тази либерална ниша и да влезе в консервативно-патриотичната, но без да прекалява с патриотично-националистическата риторика. Такъв е духът на времето, натам вее вятъра и е нормално в предстоящата кампания да се чуят подобен тип националистически и патриотични послания“, казва Димитър Ганев.

Неразбраните републикански ценност

Антоний Гълъбов от своя страна е убеден, че в момента нови политически проекти нямат шанс, тъй като до предсрочните избори няма време те да се реализират в пълнота. По повод предложения “Договор за Нова Българска република“ политологът припомня големия проблем, че републиканските ценности в България продължават да остават дълбоко неразбрани.  „Властта, която произтича от нас хората, изисква друг режим на управление. А това не може да бъде подменено с националистическа риторика. За съжаление вдясно не възникнаха достатъчно стабилни устои на един десен консерватизъм и модел на патриотизъм. И тъкмо там беше освободено празно пространство. Обърнете внимание обаче, че по-голямата част от национално-популистките проекти са базисно и генетично свързани с бившата комунистическа партия и с лявото“, коментира доц. Гълъбов.

Риск от радикализация има

И все пак Димитър Ганев и Антоний Гълъбов се разминават по въпроса за опасността от радикализиране на българската политическа среда. Политологът от центъра „Тренд“ смята, че въпреки мигрантската криза и бунтовете в Харманли ситуацията от 2013 година, когато е съществувала опасност от силна радикализация, едва ли ще се повтори. „ Скептичен съм, че в рамките на следващите 5-6 месеца ще се случи нещо, което да позволи на радикализма да вземе връх. Нещата не са същите както преди три години“, отбелязва Ганев.

Доц. Антоний Гълъбов обаче отчита за реален риска от появата на краен социален или национален популизъм. „Такъв тип радикализация не е „четима“ през организационни структури и политически субекти. Тя би могла да бъде управлявана както от корпоративни интереси, така и онова, което виждаме като опит за подмяна на темата за референдума, когато корпоративен субект застана в ролята на защитник на гражданското общество и се опита да говори от негово име. Очевидно съществува сериозен риск  и той в никакъв случай не следва да се подценява“, предупреждава политологът Антоний Гълъбов.

 

 

ЗА НЯКОИ БЪЛГАРСКИ ИЗБОРНИ ИНСТИНКТИ

capture-4 09.11.2016

Отвъд политическото говорене, партийната пропаганда, пристрастията, възторзите и разочарованията на избирателите, след първия кръг на президентския вот българите еднозначно подкрепиха кандидатурата на о. р. генерал Румен Радев за поста държавен глава. За първи път след демократичните промени през 1989 г. партията на бившите комунисти БСП доминира сред избирателите на двумилионна София, а подкрепяния от нея, но издигнат от Инициативен комитет доскорошен командващ българските ВВС, спечели първия тур на вота в цялата страна, като изпревари с близо 3.5 на сто сочената за фаворитка за поста кандидатка на управляващата партия ГЕРБ и председателка на парламента Цецка Цачева.

Естествените мъжки авторитети

Това са фактите. Другото са емоции и спекулации, макар че вече се появиха и първи опити за обективна оценка.  Вицепремиерката и вътрешна министърка Румяна Бъчварова, социоложка по образование, например призна публично, че „има недоволство“ и то се е изразило в подкрепата на о. р. генерал Радев. Дори повече. Бъчварова квалифицира изборните резултати като  „протестен вот към управляващото мнозинство“ и призна,  че ГЕРБ вече „имаме основание да чуем гласа на гражданите“. В интервю за Дойче Веле германската политоложка Йохана Даймел от друга страна видя в успеха на Радев поредното доказателство, че „в България съществува определена симпатия към мъже, които по линия на биографията си излъчват нещо като „естествен” авторитет“, като изрично подчерта, че става въпрос за „мъже. Политологът  Огнян Минчев пък посочи, че една от причините, довели до изборния резултат на първия тур е  сериозна грешка в номинацията на ГЕРБ, тъй като „публичната политическа харизма на Цецка Цачева не е достатъчно висока, за да привлече достатъчно гласове“. Което предполага, че харизмата на генерала-летец се е оказала достатъчно висока. Димитър Бечев от Центъра за Европейски изследвания в Харвард посочи специално за Дойче Веле, че „генерал Радев пасва на профила, който се харесва на българския избирател, при това на по-широк кръг от твърдото ядро на БСП“.

Протестен вот или бунт ?

И все пак мнозинството българи в страната и чужбина застанаха зад неизвестна доскоро личност, която дори няма политически опит. За какво още говори този нелогичен на пръв поглед, спонтанен избор?

Социалният антрополог Харалан Александров прочита посланието на неделния вот така: „По-добре да знаеш малко, отколкото да знаеш повече, защото колкото по-малко си политик, толкова по-малко сведения има за теб“. Изследователят хвърля и  поглед в историята, откъдето, по думите му,  прозира древното, почти „манихейско“  схващане,  че политиците са неблагонадеждни личности, че това са хора, които ползват облагите на властта, и че всеки, който е близо до нея, злоупотребява и я използва за свои частни и корпоративни цели. „Става въпрос за отказ да се  разбере, че управлението е нещо организирано, че то може да се приеме като полезно за целите на общото благо, че заслужава да му се гласува доверие и си струва да се участва в него. В резултат на това схващане се появява и  огромна група недоволни. Тази група не може да контролира елита, няма власт върху него, бунтува се /на съвременен политически език това се нарича „протестен вот“, а на популярен език „бунт“/ и така наказва онези, които са във властта“. Според Александров нещо подобно се наблюдава и на сегашните избори. Изследователят смята, че най-доброто, което засега успява да постигне българското общество, е да се разсърди и да се разгневи, без обаче да  успее да развие механизми за активен контрол и участие в политическия процес. „Хората не успяват да делегират  и достатъчно доверие на елитите и авторитетите, за да могат те от своя страна, да изпълняват по-почтено задачите си“, коментира  за Дойче Веле социалният антрополог.

Убедително за баналните неща

Според Харалан Александров о.р. генерал  Радев  има много интуитивно поведение, а е възможно да се окаже, че има и политически талант. Кандидатът за президент успява като човек, който досега професионално се е занимавал с индустрията на сигурността, да генерира послания, които по някакъв начин вдъхват сигурност и доверие. Говорът му е  много „обран“, бавен, той се изразява  ясно и категорично, изговаря общо взето банални неща, но ги изрича с убедителността и спокойствието на „убедителен чичко от провинцията“, с което  запленява големи групи от хора и създава  усещане за доверие. „Далеч не всеки кандидат за президент би се радвал на точно такъв вид  подкрепа!“, казва Александров и уточнява: „Това е подкрепата, която Радев получи извън партийните ядра, но нея би могъл да я получи и един Слави Трифонов!“

Жертви на Студената война

И все пак какъв е идеалният профил на държавен глава, който витае в представите на днешния българин?

Не мога да кажа, без да съм го изследвал, отговаря Харалан Александров. Той, обаче,  цитира мнение изразено по време на негов неотдавнашен разговор с хора от негова изследователска фокусна група. Всички бяха съгласни, че новият държавен глава трябва „да е обратното“ на сегашния президент Плевнелиев. Когато ги попитах какво конкретно  имат предвид се разбра, че Плевнелиев се опитвал „да се хареса на господарите на света“, на онези „които са спечелили Студената война“, „ние сме техните жертви“, а той само искал „да се докара на победителите“.

Райграс и плевели в „българската градинка“

„Подобна „конструкция на света“ е дълбоко конспиративна, но тя има за цел да се разположи в умовете на хора, като тези от фокусната група, във виртуалното, в сферата на политическите възприятия, на анти-Западната, анти-либерална пропаганда, която се свързва с Русия и нейните кръгове в България, посочва Александров.  Тя е продължение на хибридната война, на която тези граждани са вече жертви! Със сигурност това е война за техните умове и сърца“, отчита социалният антрополог . Александров. Той смята, че днес това не е и много трудно, защото през всичките тези години не е било направено нищо за да могат българите да развият опит от първа ръка на живот в истинска либерална демокрация. „Имитацията, в която българските либерални елити избраха да разположат живота, политическата икономика  и публичното говорене, започна да  се разпада. Несвършената работа на тези елити сега се връща с гръм и трясък!  Мощният субстрат, тази неразорана и некултивирана материя на съвременните  политически разбирания, днес напомня повече на тънък пласт райграс в култивираната българска градинка, без преди това да са изчистени бурените на миналото, които напират отдолу. Така поддържаната на пръв поглед градинка както виждаме изведнъж се оказва обрасла с всякакви плевели“ –  констатира социалния антрополог Харалан Александров.

ОТНОВО НА БРЮКСЕЛСКИЯ СТАРТ

Protest-Sofia-9-030313 02.11.2016 г.

Седмица след като Кристалина Георгиева обяви, че ще напусне поста си на зам.-председателка на ЕК и еврокомисар по бюджета за да оглави Световната банка, фигурата на новата българска номинация за Брюксел остава неясна. Непосредствено след подадената оставка, германецът Гюнтер Йотингер пое нейния ресор по бюджета, а председателят на ЕК Жан Клод-Юнкер обяви, че ще се консултира с ЕП за евентуални размествания в портфейлите  на съответните комисари. Естествено в българското публично пространство се завъртяха имена на предполагаеми номинации и кандидатури, спекулативно започнаха да се коментират вариантите за еврокомисар, чу се дори и желанието на министър-председателя Бойко Борисов бъдещият български представител в ЕК да бъде свързан с „регионалното развитие или с екологията“.

„Равновесие на половете“ или лични качества ?

Директорката на „Европейския институт“ в София Юлиана Николова припомня, че новият български комисар първо трябва да бъде одобрен от председателя на ЕК  и то  след консултации с цялата колегия на комисарите, след което  бъде утвърден от Европейския парламент. „Когато създаваше сегашната ЕК през 2014 година и вече беше подбрал нейните членове, Жан-Клод Юнкер с гордост обяви, че за първи път е било постигнато  т.нар.“gender balance”, или равновесие на половете, в състава на новата структура. За да бъде  запазен  този баланс може да се очаква, че г-н Юнкер отново ще предпочете жена на мястото на Кристалина Георгиева“, прогнозира  Юлиана Николова и уточни: „За мен на тази позиция „жена“ или „мъж“ не е качество, а само характеристика. Затова изборът не следва да се гради на полов признак. Важното е какви качества ще притежава новият български кандидат и как той ще успее да ги защити и докаже в комисията“.

Да запълним дупката!

Международният анализатор и журналист д-р Светослав Терзиев от своя страна припомни шеговито, че след като „досега България е имала три женски кандидатури за еврокомисар, ако тепърва  премиерът Борисов предложи мъж за поста, това би предизвикало недоумение“. Според Терзиев България е изпълнила своята женска квота в Брюксел и вече има свободното право да реши дали да предложи жена или мъж. „По-важното сега е да бъде номинирана подходяща личност за съответната работа в ЕК. И тъй като няма да се съставя нова ЕК, а в сегашната постовете вече са разпределени, образуваната  от напускането на Кристалина Георгиева празнина следва да се запълни. Тъй като комисията не е ресторант, в който всеки може да си избира портфолио от нейното „меню“, България ще се наложи сега да се задоволи с онова, което и предложат“, каза Светослав Терзиев .

Нови портфейли, нови кахъри

Юлиана Николова смята, че определена позиция в европейските структури е толкова престижна, колкото я направи личността, която я заема. Въпреки това тя се опасява, че желанието на премиера Борисов да бъде запазен заместник-председателския пост в комисията е малко вероятно да се сбъдне. Аргументът й е, че ако ЕК трябва  да бъде прекроявана за да се създаде подходящ пост, който да е от една страна зам.-председателски, а от друга да не е  свързан с разпределения вече ресор бюджет, това ще наложи ново гласуване в ЕП, което едва ли ще се случи.  „ Както е известно, през  юни, след референдума за излизането на Великобритания от ЕС, британският комисар за финансовата стабилност, финансовите услуги и капиталовите пазари Джонатън Хил подаде оставка и за неговият приемник Джулиън Кинг специално беше създадено ново портфолио /портфейл/, свързано с борбата с тероризма, организираната престъпност и кибер престъпността. Така че сега е по-вероятно новият български комисар да получи част от портфолиото на друг негов колега или за него да бъде създадено нещо съвсем ново“, прогнозира Юлиана Николова.

Отговорността на европейските „job seekers”?

Светослав Терзиев също е убеден, че за заместник-председател на ЕК няма как да бъде назначен току-що избран комисар, за когото дори не се знае дали би се справил в брюкселската  среда. „На тези  позиции се избират опитни и доказали се хора в европейските дела и  затова е нереално София отново да претендира за заместник-председателското място. В крайна сметка човек може да е успешен министър в родината си, но не и успешен комисар в Брюксел“, коментира анализаторът.

Терзиев смята, че Кристалина Георгиева е заемала заместник-председателския пост на ЕК заради  опита й като комисар с мандат и в предишната ЕК. Ето как анализаторът обяснява практическото загубване на престижната за България а позиция: “Кристалина Георгиева се провали в ЕК не защото се кандидатира за Генерален секретар на ООН, а по-скоро защото започна да си търси работа в Световната банка. Не е прието докато са на длъжност в Брюксел избраните еврокомисари да се превръщат в т.нар. „job seekers”, сиреч да се оглеждат за някаква друга работа. Ако те демонстрират подобно пренебрежение към текущия си пост, това е сигнал, че няма да изпълняват добре основните си задължения. А кандидатстването на г-жа Георгиева за ООН също беше „ослушване“  за нова работа. Във време, когато се изработва бюджета на ЕС за 2017 г., когато е в ход междинния преглед на изпълнението на разходите от многогодишната финансова рамка 2014-2020 г, което са изключително важни дейности за един комисар, не можеш да изоставиш работата си и  да поискаш едномесечен отпуск за да се състезаваш за друг пост. Затова г-жа Кристалина Георгиева  просто трябваше да си отиде от Брюксел“, коментира Светослав Терзиев.

Партийна или експертна номинация?

Юлиана Николова посочи, че не е нужно кандидатът да бъде партиец, въпреки че при избора на еврокомисари се отчита партийната принадлежност на правителството, което го е излъчило, като се гледа това да съответства приблизително на съществуващата конфигурация в Европарламента. „Колкото до експертността, през 2009 г. ние вече имахме достатъчно горчив опит с кандидатка, която  не успя да представи експертизата си пред Комисията „Барозу-2“ достатъчното убедително, за да бъде одобрена за комисар. Затова следва да се внимава много!, смята Николова.

„Не е нужно да се залага на партиен функционер за кандидат, достатъчно е да бъде предложен човек с авторитет, който добре да представи България. Такава личност ще бъде приета, защото за нея ще се говори като за съответната държава. Като комисар „той“ или „тя“ няма да има партийна определеност, а  и едва ли някой ще се интересува от това. Макар че споменът от коя партия  и държава е тръгнал, ще остане. Това обаче в никакъв случай не следва да бъде предварително условие за съответната кандидатура“, е убеден журналистът Светослав Терзиев.

МИГРАНТИ ЗАЛИВАТ БЪЛГАРИЯ ?

Refugees  Sofia 021015 26.10.16

В разгара на предизборната кампания за президент, темата за опасността от връхлитащите България мигрантски вълни се превърна в  лайтмотив на претендентите. През миналия уикенд кандидатът на БСП о.р. ген. Румен Радев обяви, че не можел да приеме политиката тайно да се оглеждат бивши казарми и сгради за бежански лагери и дори сподели, че в София имало места, „на които хората се притесняват да замръкнат, заради присъствието на мигранти”. Кандидатът на „Обединените патриоти“ -Атака, НСФ и ВМРО  Красимир Каракачанов след като обясни във Варна, че България нямала никакво правно основание да приема бежанци и да ги заселва трайно, прогнозира, че нашествието от техни семейства щяло да задълбочи демографската криза. И декларира категорично: „Ние няма да допуснем това“.  Избраникът на АБВ в надпреварата Ивайло Калфин обяви за свой приоритет справянето с бежанската криза, докато претендентът от Реформаторския блок Трайчо Трайков след като поясни, че бежанската криза е не само външнополитически проблем, попита риторично: „ А защо позволяваме на каналджийската мафия да работи“?  Естествено, голямата камбана за тревога удари самият министър-председател Бойко Борисов. Още в началото на предизборната кампания той предупреди: „Над 3 милиона стоят на 50 км оттук. Няма Гранична полиция, която да се справи с няколко милиона мигранти, още повече в Европа, където правата на човека, НПО-та наблюдават всяко едно наше действие.  Затова Турция трябва да остане стратегически партньор на Европа.“

България не е залята с бежанци

Доколко основателни, обаче са подобни страхове? Отговор на въпроса с цифри и факти даде не друг, а зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. В интервю за централен всекидневник /“24 часа“/ тези дни той посочи, че до септември в страната са били задържани 2653 мигранти, като през миналата 2015 година те са били два пъти повече. Заместник-вътрешният министър призна, че центровете в страната са пълни, но допълни, че те са били така и през 2013 и 2014 година. За 4 години молбите за статут на бежанци са били 60 хиляди, като под 1000 човека са останали в България. „Ние сме транзитна държава“, посочи г-н Гунев и заявяви: „Някои от кандидатите за президент не познават фактите или ги изкривяват за да се заиграват със страховете на хората. България не е залята с бежанци“. И доколкото държавният глава действително няма правомощия по охраната на границите, заместник-вътрешният министър предложи предизборните дискусии да се насочат към темата за инеграцията на бежанците и възможностите за лобиране на бъдещия президент пред онези държави, които не приемат, че охраната на външните граници на ЕС е приоритетна задача.

На този фон възникват въпросите какво печелят българските  политици от създаването на мигрантска психоза? И кого в крайна сметка обслужва подобен начин за игра със страховете на хората?

Разиграване на мигрантската карта

Журналистката от сайта „Маргиналия“ и правозащитничка Светла Енчева е убедена, че целта на тази пропаганда  е българското общество да е в постоянна „бойна готовност“ за отбрана срещу нашествениците отвън, а предупреждението за надвисналата опасност се „развява“ от почти всички кандидат-президенти. „С изключение на един, който все пак обърна внимание, че човешките права също имат значение, допълва Енчева и продъжава:  „Тази тема, заедно с ромската, която също се експлоатира преди избори, се използват доста успешно за отвличане на вниманието от сериозните проблеми и от липсата на дебат върху тях. А такива, например, са европейската ориентация на страната, ширещата се тежка корупция, липсата на съдебна реформа“, казва пред Дойче Веле Светла Енчева.

Юристът и доброволец, който работи с бежанци, Борислав Димитров споменава за 3-те години, през които власти и медии  непрекъснато са заплашвали българите как бежанската вълна ще ги залее. „Отделен е въпроса, дали такава вълна все пак има потенциал, но засега тя не е реална и ние все още я очакваме. А през този период, както помним,  фалира КТБ, излязоха наяве купища факти за тежки зависимости в съдебната система, случиха се редица други остри скандали. Аз не знам кой от протестиращите срещу нелегалните мигранти е бил повлиян от тях толкова, колкото от всички други проблеми през тези години?“, иронично пита юристът и обобщава: „Разиграването на картата с мигрантите е отклоняване на обществото от нелицеприятните теми, които политическите играчи в България не желаят да обсъждат. И това се вижда отвсякъде !“

Обречени на пропаганда

Борислав Димитров смята, че с целенасочената пропаганда и дезинформация около надвисналото мигрантско цунами, управляващи и опозиция в страната са успели да пречупят  темата през призмата на националната сигурност и са я превърнали в основна и водеща. „Днес фактите са толкова подменени и дебата е така изопачен, че друга гледна точка за миграционната вълна вече не съществува. Така самите политици и безкритичните медии сами се превърнаха в заложници на сътвореното от тях. Вече е създаден образът на врага, който напира да ни завладее и всички сега са принудени да говорят колко опасен е той. Представете си как след такава 3-годишна обработка някой  кандидат-президент ще говори хуманно, правозащитно, ще се основава на факти и на реални данни? Той ще бъде обречен на тези избори и няма как да получи електорална подкрепа“, коментира пред Дойче Веле юристът Димитров.

„А когато сняг забръска“ ?

Журналистката Светла Енчева хвърля  и поглед върху ситуацията отвъд президентските избори на фона на предстоящата зима. „Проблемите не са един и два, местата за настаняване на хората, които търсят убежище са малко и те са насочвани към т.нар. „затворени центрове“, които са равносилни на затвор. А тези хора са дошли да търсят убежище у нас и по този начин те биват вторично травматизирани. В центровете от „отворен тип“ условията за живот са лоши, съществува опасността от болести и епидемии. Не се полагат усилия бежанските деца да бъдат интегрирани в образователната система, много малко от тях въобще тръгват на училище“, казва правозащитничката.

Борислав Димитров от своя страна допълва, че работеща интеграционна система за бежанците липсва. „След като им бъде даден статут на бежанци, те биват изхвърляни от центровете и буквално остават на улицата. За тях няма езикови курсове, няма посредничество за търсене на работа, те са без ориентация, без посредничество за намиране на покрив над главата. Просто държавата им показва вратата с думите: „Оправяйте се сами!“. А в подобно отношение на властите наистина се съдържа сериозна заплаха за националната сигурност в крайна сметка“, отбелязва Борислав Димитров.

„Аз съм българче“

И все пак за каква интеграция на хора от чужда култура може да се говори, след като вече десетилетия България не е в състояние да интегрира собствените си роми в тяхната собствена родина?

„В случая става въпрос почти за едно и също нещо, е убедена Светла Енчева. Интеграцията се получава, когато приемеш другия за равен са себе си, когато се убедиш, че той може също да ти даде нещо, че притежава някакви знания и умения, които могат да бъдат полезни на всички. Както и когато си дадеш сметка с какво тези хора са ощетени и как могат да бъдат подпомогнати за да дадат онова, на което са способни“.  Тя дава за пример състоялия се през септември в град Дортмунд 3-ти международен фестивал на ромската култура „Джелем-джелем“ и оценява жеста на германската държава да признае тази култура като подпомага този фестивал. Журналистката си спомня за свой репортаж, в който е разговаряла с  тиинейджър-бежанец от Сирия. На въпрос дали в българското училище някой  се интересува за неговата култура, за знанията му, за родната му страна, момчето отговорило: “Не, никой не ме пита и никой не се интересува за всичко това. Единствено важното  е аз да декламирам наизуст стихотворението „Аз съм българче“.  Правозащитничката констатира, че ние българите гледаме на бежанците като на хора, на които нещо трябва само да се дава, и които не са способни за нищо. „Това е погрешно. Трудностите у нас ги поставят в ситуация на безпомощност, а те самите далеч не са безпомощни хора“, заключава Светла Енчева.

БЪЛГАРСКИТЕ „ШАРЕНИ ПИЛЕТА“

capture19.10.2016

Лексикалните справочници поясняват, че фразата  „пиле шарено“ се използва за пренебрежително обръщение към мъж, определящо го като млад и неориентиран, най-често, когато въпросният се изказва неподготвен по дадена тема. Три седмици преди президентските избори, министър председателят Бойко Борисов изригна словесно в парламента със заплахи към трима подозирани в нелоялност към кабинета свои министри: “Няма да допусна да се подигравате с мен и ГЕРБ! Лукарски, страх ли те е? Москов, „пиле шарено“ ли съм? Кунева, да спра ли парите на учителите, че сме ги били дали предизборно?“.

В отговор на тази атака, Радан Кънев, лидер на една от партиите на Реформаторския блок, излязла вече в опозиция, също избухна вербално по телевизията. Той се обърна към министър-председателя с „ласкавото“ : „Абе, бай ххх, ти с кого се държиш така, бе!“. Вярно, малко по-късно ядосаният лидер се извини във Фейсбук на тв-зрители и водещите за „използвания по неподходящо време в национален ефир нецензурен израз“, но това не попречи вулгарната фраза светкавично да прогърми по медиите, социалните мрежи, партийните клубове и кръчмите, естествено.

Цветиста словесност

През юли, доста преди предизборната кампания, зрителите на един от тв-каналите с национален обхват, станаха свидетели на друг „весел“ спор, свързан с личността на министъра на културата Вежди Рашидов. Отново в студиото директорът на Националния исторически музей и почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии Божидар Димитров сопнато се обърна в ефир към  скулптора проф. Велислав Минеков с „любезното“: „Не знаех, че си такъв задник!“. И после го предупреди, че е  много близо да го лисне с чаша вода, която дори „не е фекална“.

В изследването си „Езикови портрети на български политици и журналисти“, езиковедите  Владислав Миланов и Надежда Сталянова припомнят, че „ в словесен дуел с Бойко Борисов Корнелия Нинова /сега председателка на БСП-б.а./ призоваваше министър – председателя да излезе навън /от парламента – б.а/ за да „се разбЕремЕ като мъже“. Авторите на книгата отбелязват, че много хора ще се усмихнат на подобна реплика, но „не са малко и тези, които ще се запитат така ли трябва да говорят управниците на България, това ли е равнището им“?

Голямото вербално изпускане

С уговорката, че омерзението й вече надделява над научния интерес, доц. д-р Надежда Сталянова от факултета „Славянски филологии“ в Софийския университет коментира пред Дойче Веле, че в резултат на опънатите нерви в сегашната ситуация, всеки българина ден вижда и чува обиди или думи сред политиците, които са характерни за ниския стилов регистър. „Изпускането на нервите става все по-типично за българската политическа реч. Това далеч не са предварително обмислени или плод на някаква стратегия изказвания на български политици. Те просто изскачат от устата им и в повечето случаи авторите съжаляват за казаното, дори пускат в социалните мрежи извинения с твърдението, че не са имали едно или друго предвид. Става въпрос  наистина за някакво лексикално изпускане на нерви“, смята доц. Сталянова.

Подобно говорене не е типично само за България, според преподавателя по Съвременен български език в НБУ доц. д-р Борислав Георгиев. Той дори цитира заплахата на кандидата за Белия дом в САЩ Доналд Тръмп към неговата съперничка Хилъри Клинтън, че ако стане президент, ще я „вкара в затвора“. „Това, че премиерът Борисов  си изпуска нервите не ме изненадва, той не го прави за първи път. Но онова, което Радан Кънев изрече по телевизията, наистина ме учуди. Да, той се извини, но аз продължавам да се чудя дали председателят на ДСБ се изпусна без да иска или го направи целенасочено. Обърнете внимание – той се извини само на зрителите и на тв-водещите и на никой друг! Така че всичко е възможно“, коментира за Дойче Веле доц. Георгиев.

Нечленоразделните кандидат-президенти

Доц. Надежда Сталянова е убедена, че българските политици отдавна живеят с чувството за езикова безнаказаност по принципа „дума дупка не прави“. Затова, макар  и да шокират, такива езикови прояви вече не учудват никого.  Езиковедката обръща внимание и на друго. В сегашната кандидат-президентска кампания всички са се фокусирали върху главните, основни играчи, макар според нея  сериозен проблем да  представляват и т.нар. маргинални, или периферни, играчи в надпреварата. „Съвсем случайно видях по телевизията обръщения на двама кандидат-президенти. Те не говорят, а четат. При това сричат, не могат да артикулират. Това също е езиков капан, в който попадат хора с  претенцията да бъдат лице на нацията. Като слушатели, като граждани, ние изведнъж се озоваваме в средата на езикова ситуация, в която от една страна се ръсят обиди от всички към всички, а от друга  – тези обиди идват от  някакви хора, които говорят почти нечленоразделно. Просто т.нар.  „златната среда“ я няма, тя отсъства“, признава доц. Сталянова.

Сближаване с „цивилизования“ свят ?

Доц. Борислав Георгиев обаче се съмнява, че политиците могат да се хванат в капана на собственото си слово преди изборите. „Всеки е попадал в  ситуация, при която  да използва по-невъздържания, както казвам аз, „каруцарски език“. А той е типичен за българина. Хората отчитат напрегнатата обстановка и няма да се впечатлят чак толкова от „любезностите“, които си разменят разните кандидати и техните лидери. Виждаме, че големи разлики между спорещи политици у нас и в чужбина няма. Доскоро бяхме склонни да твърдим какви грубяни са нашенците, как тяхното публично поведение го няма никъде по света. Оказва се обаче, че то съществува на доста места“, смята лингвистът от НБУ.

Да им гледаме сеира

Доц. Надежда Сталянова от своя страна е убедена, при сегашната политическа ситуация добрия тон в България не е печеливш. Дори повече,  културният, деликатен, възпитан политик не вирее в такава говорна среда, в нея той не може да просъществува. Причината е, че агресивната реч го задушава като плевел. Затова и добрият тон не може да стигне до гражданите. „По-цветни, по-ярки, по-агресивни, по-възбуждащи нашите сетива са тъкмо споменатите обиди и нападки. И вече границата, която започваме да следим, всъщност е доколко още политиците могат да се изложат. Или казано другояче, „да им гледаме сеира“. Лошото в тази словесна агресия е, че тя цели не толкова дискредитирането на опонента, колкото възможността той да бъде унижен. Което я прави особено „приятна“ за наблюдение. Политическият език от една страна е крайно агресивен, но от друга той е и  демагогски. А посланията  в демагогията, в многото говорене, са кухи и безсъдържателни . Не само в тази кампания, но по принцип в България отсъства умереното, по-красивото и най-вече  по-съдържателно политическо слово“, констатира доц. Надежда Сталянова.

„Лично аз повече предпочитам кампания, в която кандидатите си разменят нецензурни думи от ниския стилистичен пласт, отколкото да изговарят фрази, които нищо не означават“,  казва доц. Борислав Георгиев. Това, което наблюдаваме в България в  сегашната  предизборна битка като стил на общуване, като не съвсем учтиво говорене, в крайна сметка не се различава кой-знае колко от онова, което виждаме в подобна обстановка по света. Затова моите предпочитания са за  остри реплики пред едно ритуалното говорене“, признава лингвистът от НБУ Борислав Георгиев.