БЪЛГАРИЯ В ТЪРСЕНЕ НА ИСЛЯМИСТИ

Sofia Mosk 1114 27.07.2016

На организирана от Патриотичния фронт парламентарна дискусия, главният прокурор Сотир Цацаров обяви за невярно твърдението, че „почва за радикален ислям у нас няма“. Изказването беше направено само дни след като националистите внесоха проект за промени в НК, които инкриминират проповядването на радикален ислям. На същата кръгла маса председателят на Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ Димитър Георгиев посочи като рискови „маргиналните групи, които на основата на финансова зависимост биха се насочили и подали за радикализация“. По-късно в медиите, бившият главен мюфтия и някогашен щатен сътрудник на ДС Неджим Генджев „доразви“ темата. Той обяви, че радикален ислям в България „може би ще има“ и настоя 90-те имами и представители на турското министерство на религиите /Дианета/, които се намират в България, да бъдат незабавно освободени. Бившият вътрешен министър и някогашен председател на ДАНС Цветлин Йовчев от своя страна директно идентифицира рисковата група.  Тези дни той обяви по телевизията, че най-уязвими от радикализация в момента са българомохамеданите, защото при тях „кризата на идентичност е по-голяма и те са склонни да възприемат такива опасни идеи“.

Радикален мюсюлманин или християнин ?

Доц. д-р Михаил Иванов, експерт по етническите проблеми и университетски преподавател, е категоричен, че е много важно в публичното пространство да спре използването на неточното понятие „радикален ислям“. Той се позовава на речниковото понятие „радикален“, което означава  „коренен, дълбок, основен“ и пояснява, че на практика всеки дълбоко вярващ мюсюлманин е радикален, както и всеки коренно отдаден на вярата си християнин също е радикален. „ Това, за което трябва да се говори е „ислямизъм“ и според определението на ПАСЕ /Парламентарната асамблея на Съвета на Европа/ става въпрос за възглед, който определя исляма не е само религия, но и като социален, политически и правен кодекс на поведение. Което означава, че в правния свят на нашите общества ислямът се поставя над законите, а това е недопустимо“, пояснява експертът и допълва, че ислямизмът следва да бъде ограничен, включително и в българското право.

Главният редактор на в. „Заман“-България Мехмед Юмер отчита, че темата за ислямизма периодично се завърта в българското публично пространство, но хората, които изповядват ислям го практикуват на обредно-ритуално равнище. „Интересът към религията, особено сред по-младите поколения намалява и те се вълнуват от проблемите на съвременната младеж. И все пак е важно да се знае какво проповядват в джамиите имамите, особено онези, които идват отвън, и този проблем не трябва да се омаловажава“, казва Мехмед Юмер.

Напрежение и отчуждение

Все пак какви опасности крият най-новите законодателни инициативи в българския парламент свързани с промени в НК по въпросите за ислямизма, както и предложението всички проповеди да се правят на български език?  Доколко постоянното раздухване на етно-религиозна психоза застрашава етническия мир в България?

Докато за Мехмед Юмер подобни предложения  пораждат само притеснения сред мюсюлманското население в страната и то най-вече защото тези хора  правят асоциации с тоталитарното минало, за доц. Михаил Иванов политиката на национал-популистки формации като Патриотичния фронт, в който влизат НФСБ и ВМРО, както и на партия „Атака“, играе изключително вредна роля. „Поредицата инициативи, като забраната на бурките, предложението за инкриминиране на неясното понятие „радикален ислям“, инициативата на ПФ да наложат проповедите да се изнасят само на български език, ограничаването на секциите за гласуване в Турция – всичко това създава напрежение и отчуждение сред българските мюсюлмани, турците и помаците. И тъкмо в отчуждението и тяхното капсулиране се крие опасността.  Тези хора все повече се затварят в себе си, обидата им към държавата и политическите партии се увеличава. Колкото до някаква радикализация, до предприемане на противозаконни действия, това не се наблюдава“, казва доц. Иванов и продължава: „ Като осъждам категорично призива за проповеди само на български език, аз все пак споделям идеята в наказателното право да се инкриминира злоупотребата с исляма, както и това, че ислямизмът трябва да бъде ограничен“.

Помаците – българоезични мюсюлмани

По повод опасенията за уязвимостта  на помаците от радикализиране, Мехмед Юмер  споделя личните си впечатления от техни общности в Родопите: „ Не съм наблюдавал крайност и радикализъм у тях.  При по-възрастните религиозната и етническата принадлежност са преплетени силно, те изповядват традиционния ислям. За по-младите обаче, религията няма водеща роля. Когато разговаряте с тях разбирате, че темите, които ги вълнуват не се различават от онова, което интересува връстниците им в  другите е краища на България. Затова може би си струва да се изследва как в техните райони българомохамеданите оценяват кое е белег за демократичност – материалното благополучие или защитата на правата и свободите“, предлага Мехмед Юмер.

Рискове от непремерената  реч

„Цветлин Йовчев е прав, че идентичността на помаците е разколебана, допълва доц. Михаил Иванов.  Да, те са по-религиозни от турците, защото вярата е в основата на тяхната идентичност, така те могат да се отделят и да бъдат различни. Безспорно е, че сред българоезичните мюсюлмани или „помаците“, за каквито мнозина сами се определят, желанието да бъдат различни от българите и християните е много силно и тъкмо то води до отчуждение. А това е наистина тревожно. Колкото до миграцията, нагласите им за нея не са чак толкова слаби. Много млади хора от Сатовча, Ваклиново и други  общини вече са в САЩ и Канада и там живеят като модерни граждани. През последните години слабата им до неотдавна охота да напускат родните си места силно се е  променила. Миграционният нагласи и при тях стават все по-силни“, казва етническият експерт. И обобщава: „За „радикален ислям“ в България говорят онези, които искат да извлекат политически дивиденти от това. Бившият главен мюфтия Недим Генджев иска да бъде забелязан, желае да остане в политическия живот и затова непрестанно насажда страхове сред хората. Г-н Сотир Цацаров, вместо да се занимава с основната си дейност на главен прокурор, е решил да участва в законодателството, сиреч да навлезе от съдебната в законодателната власт и непрекъснато прави изказвания, които меко казано, са неиздържани. Всичко това също е опасно“, смята доц. Михаил Иванов.

ТУРЦИЯ И РИСКОВЕТЕ НА КОМШУЛУКА

Capture 20.07.2016

Ден след като премиерът Бойко Борисов предупреди, че събитията в Турция „ще послужат за пример от какво трябва да се пазим в България“, парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред свика извънредно изслушване на службите за сигурност по повод ситуацията в южната съседка.  Според обобщението на зам.-вътрешния министър Гунев „непосредствени рискове след опита за преврат в Турция за България няма, макар че средносрочни и дългосрочни рискове все пак съществуват“.  Въпреки това в  публичните си сводки Външното министерство предупреди българските граждани в съседна Турция за все още напрегната и динамична обстановка там, а медиите продължават да пълнят програмите си със страховити подробности за чистките след потушения военния метеж.

Засиленото внимание към събитията в Турция е обяснимо. Южната съседка на България  е сред нейните водещи търговско-икономически партньорки –  до началото на юни износът за нея   е достигнал почти 1.5 милиарда лева. Като перспективен директен доставчик на енергийни суровини от Каспийския регион и Близкия Изток за Европа Турция е важна транзитна страна, която чрез диверсификация на пътищата за снабдяване може да допринесе за енергийната сигурност на България и Европа. Според официалната статистика до май тази година страната е била посетена от над 116 хиляди българи, като на почивка и екскурзия там са били почти 33 хиляди човека. И нещо много важно – въпреки телената ограда край  общата граница, тъкмо Турция задържа в лагерите си почти три милиона бежанци и мигранти, едно от чиито трасета към Западна Европа минава през България.

Добро или лошо за Балканите?

Дни след потушаването на опита за преврат редица анализатори и експерти продължават да прогнозират трудни времена за съседната държава, които неизбежно ще имат отражение върху отношенията между двете страни.

Бившият външен министър Ивайло Калфин оценява събитията в съседна Турция като едновременно тревожни и тъжни и  прогнозира, че процеса на концентрация на властта там ще продължи с месеци. Пред Дойче Веле бившият първи дипломат коментира, че досега стъпките на режима доста силово са насочени към това властта да се упражнява само от един човек и това развитие ще създаде значително напрежение сред турското общество. „Тези действия е възможно да направят Турция по-агресивна в международните си отношения и аз не съм никак сигурен дали такова втвърдяване може да бъде за добро или лошо в нашия географски регион“, смята Калфин.

Според бившия външен министър не само опитът за държавен преврат, но и предхождащите го репресии спрямо турските медии и съдебна система далеч не се вписват в европейските ценности, а тъкмо обратното. „Срещу тези свои действия президентът Ердоган издига заплахата от бежанците. И тъкмо затова твърдя, че е възможно Турция да предприеме по-силов подход и да се опита да постави пред свършен факт своите партньори. А подобно поведение не трябва да бъде приемано и толерирано от ЕС и България“, е убеден Ивайло Калфин.

Крехко равновесие

Програмната директорка в Центъра за либерални стратегии Антоанета Приматарова от своя страна смята, че отношенията между Турция и ЕС, оттам и с България след  сегашните събития са поставени на карта. Дори повече, според нея визовия проблем в тях е най-малкият. Експертката признава, че е  притеснена от сигналите за въвеждане на смъртното наказание в Турция и смята, че подобно действие  е напълно неприемливо за Запада. „Затова ако погледнем на ситуацията през българската призма, следва да отчетем, че при евентуална ескалираща  нестабилност в нашата съседка, притесненията на българското правителство не са без основание. Неслучайно  премиерът Борисов нареди на военния министър да усили присъствието на военни по границата“, отчита Приматарова. Според нея ситуацията е все още твърде нестабилна, динамична и носи риск да бъде нарушено крехкото равновесие в региона, ако въобще сега може да се  говори за  равновесие. „От друга страна е много трудно още да се прогнозира накъде ще тръгнат събитията през следващите дни и седмици. ЕС все още приема споразумението с  Турция за бежанците и визите като валидно, макар че то също става твърде нестабилно “, отбелязва пред Дойче Веле Антоанета Приматарова.

Хватката на Ердоган

Изследователят от Центъра за европейски изследвания в Харвард и директор на Института за европейски политики Димитър Бечев  публикува тези дни на уеб-страницата на Лондонското училище по икономика и политически науки /LSE/ своя статия, в която отбелязва, че след като опита за преврат е затегнал хватката на Ердоган върху властта, единствена „промяна в играта“ би могла да настъпи, ако Турция бъде обхваната от икономическа криза с драматични размери. Според анализатора това би могло да дестабилизира правителството, да свие подкрепата за Партията на справедливостта и прогреса /АКП/ на Ердоган под необходимите 40 на сто и да доведе до предсрочни избори. „Подобен сценарий към днешна дата обаче изглежда малко вероятен, отбелязва изследователят и припомня, че през първото тримесечие на 2016 г. турската икономика е регистрирала забележителен растеж от 4.8% от БВП в сравнение с миналата година. Поради това на хоризонта не се очертава криза“, обобщава  в статията си си Бечев.

А българските турци след преврата?

Специално за Дойче Веле от Харвард изследователят допълва, че Турция не е застрашена от нестабилност, а по-скоро от „прекалена стабилност начело с Ердоган“. Бечев не очаква резки промени в отношенията на Анкара с нейните съседки, в това число и с България. Напротив, според него Ердоган ще се опита да компенсира затягането на контрола в държавата си с инициативи за сътрудничество навън. „Помирението с Израел вече е факт, наблюдава се затопляне на отношенията с Русия, а най-важният аспект остава изпълнението на сделката с ЕС за мигрантите. Ако обаче кризата в Турция се задълбочи, това ще е лошия вариант, който може да доведе до разрив между ЕС и Анкара, до нова бежанска вълна и до опасно обтягане на двустранните отношения“, смята политологът.  Той не очаква промени в отношението към българските турци след потушаването на преврата. „Те са относително малка група в Турция и нямат решаващо значение за събитията в страната“, отбелязва Димитър Бечев.

ТУРИСТИЧЕСКИ ПАЦИФИЗЪМ ИЛИ ГЛУПОВАТА НАИВНОСТ ?

Capture 1 13.07.2016

Още Тукидид  е идентифицирал причините,  които карат човеците да воюват помежду си. Това са страхът, интересите и честта. Въпреки точните изводи на древногръцкият историк и военачалник днес все още има хора, които приемат, че войните са резултат единствено от натрупването на оръжия.  Или казано иначе, когато хората започнат прекомерно да се въоръжават, тогава избухва война.

Българският министър-председател Бойко Борисов, например, който е и  генерал-лейтенант, се размечта при неотдавнашното си посещение в Иран, че “вместо да се въоръжаваме с ракети и подводници, трябва да се направи опит за намаляване на напрежението в региона“ и дори поясни, че милиардите, които се харчат за въоръжаване, могат да се използват за „инфраструктура, за пенсии“. Непосредствено след срещата на върха на НАТО във Варшава г-н Борисов внезапно беше поискал демилитаризиране на Черно море и превръщането му в зона „без военни, без кораби, без подводници“. Причината?  Там е мястото,  където се очаква „да се добива газ, където всички държави да имат туризъм, то дава възможности за голям стокообмен. Какво ще донесат ракети, кораби и подводници за благосъстоянието на народите ни ?”- риторично попита тогава министър-председателят.

Войнстващ пацифизъм

Разбиранията на пацифизма естествено не са от вчера и днес те продължават да се споделят от хора с различни политически убеждения по целия свят. Когато обаче подобни идеи започнат да се превръщат в символ-верую на действащ премиер с висше военно звание,  и то във времена на засилени военни приготовления на изток от  поверената му държава, тогава припомнянето  на някои основни принципи на войната става наложително. При това със същата обикновена простота, с която пацифистите обичат да защитават своите позиции.

Известно е, че за да има мир, необходимо е да го желаят всички. Обратно, за да избухне война е достатъчно желанието само на един – агресорът. И тогава, въпреки преобладаващите настроения за мир, войната изведнъж става факт. По този повод веднага възникват редица въпроси. Като, например, кога потенциалният агресор се превръща в реален и в кой момент той се решава да започне военни действия? Или доколко войнолюбецът си е направил сметка, че цената на започнатата от него авантюра ще е по джоба му и в крайна сметка ще му се изплати? Или обратното – кога завоевателят все пак няма да се осмели да направи съдбовната стъпка, която рискува да съсипе не само собствената му държава, но да причини масова гибел както на неговите съграждани, така и на неговото му семейство?

Какво съдържа „поканата за нападение“?

Горчивият исторически опит на човечеството до днес учи, че за да бъде принуден да се замисля по тези въпроси, агресорът все пак трябва да се бои от нещо. И това нещо  е мощта на възпиращата военна сила на неговите противници. Тъкмо поради това смислените политици и военни в съвременния цивилизован свят са разбрали добре нещо много важно, а именно, че основната цел на въоръжените сили  не е воденето на военни действия, а възпирането срещу евентуална агресия. Както са направили и логичния извод, че войната ще започне почти веднага, след като възпирането се провали. И ако подобно нещо, не дай Боже се случи, тогава основна задача на въоръжените сили вече става най-бързото постигане на военна победа.

Обратната концепция, че разоръжаването непременно води към сигурен мир, от своя страна е дълбоко заблуждаваща.  Да, държавите, които водят традиционно мирна политика и не воюват, са склонни да редуцират или поддържат в  по-малък обем отбранителните си способности. Когато обаче военният им капацитет се свие под разумния минимум, тогава тяхната възможност за сдържане намалява  и по същество те започват да демонстрират военната си слабост. Опасното е, че изпадането в подобна ситуация фактически се превръща в сигурна „покана за нападение“ на евентуалния агресор.

Изводът е само един – стабилен мир може да се постигне единствено чрез посредничеството на силата. Никакви международни договори, камо ли „обещания на хартия“, не са в състояние  да гарантират какъвто и да било мир и сигурност, ако зад тях не стои собствената или на вашите съюзници военна мощ.

Полезните военни хегемони

Известно е, че след края на Студената война САЩ играеха ролята на глобален хегемон и със своята армия налагаха международния ред. Благодарение на което светът като цяло все пак остана безопасен. Да,  при агресия от страна на свои съседки или нечии усилия за регионална хегемония, редица държави можеха да разчитат на американското военно присъствие и охрана в техния регион. Поради това, например, Япония, Тайван или Южна Корея при заплахите от Китай и Северна Корея досега си позволяваха лукса да не притежават ядрено оръжие. Ако САЩ решат да се оттеглят военно от техния Тихоокеански регион, те със сигурност ще се опитат да придобият такова оръжие. Същото важи за Израел. Докато има доверие към Вашингтон, еврейската държава може да си позволи спазването на сдържаност към ядрените намерения на съседни страни. Ако обаче въпросното доверие изчезне, тогава Израел без съмнение ще поеме сигурността изцяло в собствените си ръце. И последствията от това ще са съвсем очевидни.

Казано другояче, без активното военно присъствие на либерална военна сила, каквато са САЩ и НАТО и на тяхната обединена военна мощ, кръвопролитията по света със сигурност щяха да бъдат много по-големи.

Морето, бизнесът и насмешките

Тъкмо тези факти трябва  да се помнят от умножаващите се миролюбци сред българския политически елит. А управляващите следва да преосмислят много сериозно концепцията за военното сдържане, най-вече в контекста на сиромашкото дередже на собствените въоръжени сили, както и на съюзническите задължения на страната в Северноатлантическия алианс. Защото „туристическите пацифисти“, които си представят българското Черноморско крайбрежие единствено като плацдарм за луд бизнес, богати гости от чужбина, плажни чадъри и безброй увеселителни платноходки сред морските вълни, по същество демонстрират една трогателно глуповата регионална наивност. А може би и нещо много по-опасно.  Което и в двата случая предизвиква съзаклятнически насмешки и ирония от другата страна на българския плажен Черноморски хоризонт.

МЕЖДУ ЗАКОНА И ПАРАВОЕННИЯ „ПАТРИОТИЗЪМ“

Political party Nova Zora Sofia 170316 06.07.2016

Българският хелзинкски комитет поиска с писмо до Главния прокурор Сотир Цацаров прекратяване на регистрацията на две радикални националистически организации „Български воински съюз „Васил Левски“ и „Българско национално движение „Шипка“. Правозащитниците посочват данни от интернет страницата на двете формирования, които доказват тяхната дейност насочена срещу държавата, както и опитите им да създават тайни или военизирани структури. В писмото са цитирани думите на двама представители на организациите /Владимир Русев и Красимир Симеонов/, изречени в радиоинтервю /“Дарик радио/, че е започнало набирането на „кандидати за народно опълчение и за подразделение за специални операции“, както и твърдението от сайта на групировките, че българската държава е „нелегитимна“, а партиите са „незаконни и излишни“. През миналата година двете паравоенни формирования бяха едни от първите, започнали формирането на хайки за незаконно задържане на миранти по българо-турската граница, а в края на юни техни членове нанесоха побой над протестиращи в Бургас срещу преминаването на прокремълската руска рокерска група „Нощни вълци“ през България.

Новите въстаници

Дори Радослав Стоянов, юрист от Правната програма на БХК, трудно си обяснява бездействието на българските власти спрямо проявите на тези хора. Пред Дойче Веле той посочва, че съдът е регистрирал двете организации по силата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел тъй като  в техните учредителни документи не е посочено нищо от онова, което те фактически извършват. „Независимо от регистрацията има данни, че лица свързани с тези организации  създават структури с цел извършване на престъпления и приготовления за преврат, бунт или въоръжено въстание. Те самите използват думата „въстание“ в своите призиви,  освен че набират доброволци за военно обучение, което се води неизвестно къде и от кого“, пояснява правозащитникът.

Безплатните руски инструктори

През юни германската обществена телевизия ZDF излъчи филм за ловците на мигранти в България, в който  беше съобщено, че най-малко 800 човека участват в организирани милиции за тази цел. Показани бяха кадри от подготовката на група, наричаща себе си „Военен съюз на България“. Едно от заснетите маскирани лица, представящо се с името „Саша“ на чист руски език признава, че като бивш руски войник е дошъл да обучава българските доброволци. Друг негов колега с името „Георги“, също на руски без акцент обяснява, че през гората минавали бежанци, които „трябва да заловим“. В един от кадрите във филма на германската телевизия, българинът Владимир, шеф на ловците на бежанци, показва на компютъра си видеоклип, на който се вижда как руски военни обучават местни опълченци в маскировъчно облекло на техники за самозащита и нападение. „Това е страхотно! Руски наемници ни обучават и то безплатно, за което сме благодарни!“, възкликва българинът пред журналистите от ZDF.

Откъде идват парите?

По този повод Радослав Стоянов от Хелзинкския комитет допълва, че въпросните формирования публикуват видеоматериали от свои сбирки и в YouTube. „От техен клип става ясно, че Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ вече е завела преписка за тяхната дейност, но каква е съдбата на тяхното разследване  – ние не знаем“, признава правозащитникът. Според него е трудно да се каже  и кой финансира въпросните формирования, въпреки че техните „занимания“ изискват солидни средства. „За 2014 г, когато са се записали в Централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел, те не са отчели никаква дейност и приходи, а за миналата 2015-та документи в регистъра  липсват. На собствения уеб-сайт и многобройните техни профили във Фейсбук те непрекъснато приканват съмишлениците си да правят дарения на тяхна банкова сметка. Това е един от начините за финансиране. Допускам, обаче, че има и други източници за тази цел“, признава юристът.

Москва, Москва…

Бойко Станкушев, съветник на министъра на отбраната , тези дни посочи пред популярния интернет сайт Faktor.bg, че Воинския съюз “Васил Левски” и БНД “Шипка” са поддържани от руските специални служби агентурни звена. „Тези псевдо патриотични паравоенни формирования са опит да се внуши, че държавата не може да изпълнява задълженията си по охраната на границата, а и изобщо няма вътрешен ред и сигурност в България“, каза експертът. Той също така поясни: „Замисълът е чрез популистки пропагандни действия да се разклати съществуващият конституционен ред и страната да се преориентира така, че да стане достатъчно зависима от управляващите в момента в Москва“.

Регрес на беззаконието

И все пак кой създава благоприятна среда за избуяването на подобни групировки в България? Какви опасности крие тяхната дейност?

Радослав Стоянов от БХК е убеден, че причини за явлението са бездействието на институциите и активното насърчаване на подобна съмнителна дейност. Той припомня, че споменатите две организации още през миналата година са предприели акция за организиране на доброволчески хайки за залавяне на бежанци по българо-турската граница, но тогава властите не са взели никакви мерки. „ Прокуратурата се раздвижи едва след случая с друга група от Бургас през тази година, станал известен като акцията „свински опашки“. Когато телевизиите показаха незаконните действия на тези хора, властите най-сетне реагираха, въпреки множеството предупредителни сигнали преди това. От друга страна българският премиер г-н Борисов заяви публично през април в Бургас, че лично той е разпоредил на началника на Гранична полиция да награди такава група: „Аз се свързах с тези момчета, говорихме. Всяка помощ, която е за полицията, за „Гранична полиция“ и за държавата е добре дошла […] Но лично разговарях […] разговарях с тях, казах им, благодарих им, изпратих директора на „Гранична полиция“ да се срещне с тях, така че да си координират сигналите и това, което трябва, така че гражданите… тя държавата е наша обща. Всеки който помогне само едно „благодаря“ заслужава“.

„В случая става въпрос за  трета групировка, различна от вече споменатите, но с тази своя подкрепа българският премиер фактически насърчава тези хора и организации да продължават с незаконната си дейност“, коментира юристът от БХК. А голямата опасност се крие във факта, че  докато през миналата година тези организации стартираха с формиране на доброволчески хайки, днес те вече изпращат хора на военно обучение и призовават за въстание. Което показва как беззаконието  може да регресира, когато бъде оставено на воля, както всъщност постъпват българските власти“, обобщава Радослав Стоянов от Правната програма на БХК.

ТУРЦИЯ vs ДАЕШ ? ОТНОВО !

Capture 22 29.06.2016

Броени часове  след информациите за започналото нормализиране на турско-руските и турско-израелски отношения, терористи нападнаха международното летище „Ататюрк“ в Истанбул. Загинали са най-малко 36 човека, а ранените достигат до 150, като състоянието на много от тях е тежко. Повечето жертви са турски граждани, а сред няколкото чужденци има и руски гражданин. Този път обаче  новият турски премиер Бинали Йълдъръм  обави, че зад атентата вероятно стои т.нар. „Ислямска държава“.

Едва ли е случаен факта, че терористичната акция е осъществена след двата външнополитически пробива на Анкара. Възобновяването на дипломатическите връзки  и предстоящата размяна на посланици между Турция и Израел несъмнено представлява сериозно „предизвикателство“ за войнстващите ислямисти. И докато предишните терористични удари в Турция бяха дело на кюрдски сепаратисти, този път в ударите очевидно са се намесили джихадистите.

След избухването на конфликта около свалянето на руския самолет над турско-сирийската граница, Москва обвини Анкара, че помага за продажбите на нефт от териториите, окупирани от „Ислямска държава“. Сега обаче изглежда, че  ислямистите са започнали отново да гледат на Турция като на „прозападна“ държава и са решили да я накажат предупредително с бомбен атентат. Освен това до миналата година Турция беше и основно трасе на  масовите миграционни потоци от Близкия и Среден изток. Сега това изглежда вече не е така. Преди време се появиха съобщения за  няколко инцидента турско сирийската граница, при които турски войници са открили огън  по хора, опитвали се нелегално да проникнат на турска територия. Тазгодишната миграционна вълна е основно от  Либия и е насочена към италианското крайбрежие.

Така изглежда Турция отново се превръща в ключов противник на „Ислямска държава“. А през последните месеци джихадистите са подложени непрестанни удари и търпят тежки поражения. И което е по-важно – окупираните от тях територии постоянно намаляват, най-вече в Ирак.

Затова нормализирането на отношенията между Турция и Израел е твърде важно за района на Близкия изток защото вероятността за пълното  й връщане в редиците на антитерористичната коалиция се увеличава. Което от своя страна може да ускори ликвидирането на „средновековните ислямистки чудовища“, както ги нарече в края на миналата година британският премиер в оставка Дейвид Камерън.