ДС В НОВОТО БЪЛГАРСКО УПРАВЛЕНИЕ

STASI 322.14.2014

 „Бившите агенти на „Държавна сигурност“ са много дейни в момента, макар че е видно, че народът ни зададе задача, която е уравнение, което дори математиците не могат да решат в момента“ –  с тези думи бъдещият премиер Бойко Борисов започна изявлението си след националната среща на ГЕРБ, на която беше решено провеждането на втори кръг от консултации за съставяне на правителство с Реформаторския блок, БСП, Патриотичния фронт и АБВ. Няколко дни преди това, след първите неуспешни разговори с ГЕРБ, председателят на „Народна партия свобода и достойнство“ в Реформаторския блок Корман Исмаилов попита реторично  в своя фейсбук профил: „Има ли воля ГЕРБ, като основен носител на отговорността в едно бъдещо национално отговорно правителство, да не допусне бивши агенти на репресивната комунистическа ДС да бъдат номинирани и избрани на висши ръководни постове в изпълнителната и законодателна власт и по-конкретно: министри, зам.- министри, областни управители, шефове на държавни агенции и комисии, ръководители на мисии зад граница, ръководството на НС и ръководствата на неговите комисии и делегации?”.

Парламентарна група „ДС“

Тревожните нотки в думите на двамата политици са основателни, макар темата за присъствието на агенти и офицери на бившите комунистически тайни служби във властта да не изглежда особено актуална на фона на политическата и икономическа криза тези дни. Така или иначе, средата на септември Комисията по досиетата огласи 98-те кандидат-депутати с принадлежност към органите на ДС както и техните партийни формации. Оказа се, че най-много желаещи да станат народни представители е имало в  коалиция „БСП лява България“, „Патриотичния фронт – НФСБ и ВМРО“, АБВ, ДПС и „България без цензура“. Още тогава разследващият журналист Христо Христов прогнозира в своя сайт desebg.com , че макар сътрудниците на тайните комунистически служби в тези избори да са по-малко от предишните, сега „те са на по-предни места и имат шанс да влязат в  парламента“.  В крайна сметка 11 депутати с картончета от ДС ще заемат местатата си в 43-тия парламент  разпределени по следния начин: трима от ГЕРБ, двама от БСП, трима от ДПС, двама от Патриотичен фронт и един от Атака. В едно от първите си публични изявления новият депутат от Патриотичния  фронт Велизар Енчев, бивш кадрови офицер от ПГУ на ДС обяви, че тутакси ще внесе предложение за ревизия на Закона за досиетата и закриване на Комисията по досиетата.

Несъстоялата се лустрация

„Мандатът за управление трябва да бъде осъществен с правителство на малцинството, в което участват единствено ГЕРБ и  Реформаторския блок“, каза пред ДВ бившия шеф на Комисията по досиетата и депутат от ГЕРБ в 43-тото НС Методи Андреев. Според него Патриотичния фронт може да бъде полезен с подкрепата си за бъдещото управление, но не и да участва в него. „Затова при евентуално оспорване на Закона за досиетата идеите на ПФ по този въпрос няма да бъдат приети“, е категоричен Методи Андреев.

Разследващият журналист и изследовател на тоталитарното минало Христо Христов не е учуден от подобни закани. След приемането през 2006 година с политически консенсус на Закона за досиетата винаги са се намирали противници на този Закон и на Комисията по досиетата, като най-пресни са  опитите на БСП преди 9 месеца да се справи с тях. „Не им достигнаха силите тогава“, посочи Христо Христов пред ДВ и отбеляза, че в политиката на новото българско правителство темата за досиетата няма да е основна. „Приоритетите на бъдещото управление не са свързани с миналото и с прекъсването на зависимостите от него, а присъствието на хора със зависимости в новото НС е по-скоро проблем на несъстоялата се лустрация в страната“, смята разследващият журналист. Според него истинската лустрация е трябвало да се осъществи не само спрямо хора свързани с тоталитарните служби, но и спрямо лица, заемали ръководни постове в някогашната БКП и други казионни организации през тоталитаризма. „От натрупания досега опит и придобитите знания вече е ясно, че ДС е изпълнавяла задачите на комунистическата партия. Затова отговорността при една лустрация трябва да е балансирана. За съжаление нито едно от досегашните управления през изминалия четвърт вековен преход към демокрация не намери сили и воля да реши този проблем“, отбеляза Христо Христов.

Законът все пак работи

 

И все пак допустимо ли е ГЕРБ да започва  втори кръг консултации около съставянето на кабинет освен с чистия от агенти РБ, така и с БСП, ПФ и АБВ, където има осветени сътрудници на ДС?

Депутатът Методи Андреев е убеден, че по този начин ГЕРБ демонстрира европейски прочит на правенето на политика в България а не отправяне на покани за управление. От своя страна Христо Христов припомня, че нито една политическа формация не е поставяла въпроса за досиетата и лустрацията в първия кръг на разговорите. „Този проблем не фигурира нито в програмите на новите парламентарни формации, нито в техните бъдещи политически решения. Досиетата са проблем по-скоро на хората с картончета, те не са проблем на българското общество. Питате защо? Просто сега има действащо законодателство. Ако нямаше процес на отваряне на досиетата в момента, а такъв има, ако досиетата не бяха отворени, а те са отворени, могат да се проучват и резултатите да се публикуват, тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин“, казва Христо Христов и припомня, как ГЕРБ е била единствената политическа сила в предишния парламент подкрепила Закона и Комисията по досиетата след атаките на БСП. „ Проблемът „досиета“ съществува само в главите на хора настроени реваншистки поради факта, че са били засегнати по една или друга линия с оповестяването им. Освен това едно е да обявиш, че ще внесеш законопроект, друго е той да бъде приет“, подчертава журналистът.

 

Корупция, лустрация, класифицирана информация

Лустрацията може да бъде представена като много по-широка и консенсусна форма на политическо говорене, допълва Методи Андреев  и дава следния пример: „Големият проблем в момента в България е корупцията, създадена от неразградените системи за сигурност на комунистическата държава. Ако формулираме „лустрацията“ като недопускане  държавни длъжности да бъдат заемани от бивши агенти и офицери на ДС, така ще ударим ли корупцията? Съмнително. Ако обаче напишем, че по Закона за класифицираната информация  до тези длъжности не могат да бъдат допускани лица, които в лично качество или като собственици на фирма участват в списъка на кредитните милионери, оповестен в края на 90-те години от БНБ, или че са участвали в незаконни заменки, които са ощетили държавата, нещата ще звучат другояче.  Кои ще бъдат ударени този начин? Нека помислим.  И кой в 43-тия парламент ще бъде против? „Патриотите“, които искат също тези лица да бъдат наказани  или АБВ, които имат претенции, че са новата левица? Законът за лустрация действа и сега. Той се нарича Закон за защита на личните данни. Просто е нужно този закон да бъде прилаган правилно. И аз възнамерявам да направя тази работа“, се зарича новият депутат от ГЕРБ Методи Андреев.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *