14.08.2014

Време е да се сложи край на пропагандните заблуди  и да се каже открито, че на изток от България се води война. Истинска, ескалираща, с хиляди убити и ранени, с бедстващо местно население и потоци бежанци. Фронтът преминава през Източна Украйна, където в конфликта между про-руските сепаратисти и украинската армия се бият един срещу друг десетки хиляди „опълченци“/според терминологията на Москва/, опитни „ветерани“ от съветската и руска армия, чуждестранни наемници и редовни части на украинските въоръжени сили. В Украйна вече е в ход мобилизация на запасните чинове с предимнство за снайперисти, артилеристи, ракетчици и медицински персонал. Според НАТО край границата с Русия са струпани над 20 хиляди руски войници в пълна бойна готовност, които всеки момент могат да нахлуят в източната част на Украйна. АФП съобщава за над 280 хиляди украински бежанци, които са напуснали домовете за да се спасят от военните действия. Международният Червен кръст отдавна определи случващото се в Украйна като „гражданска война“, а в средата на юни Андрей Иларионов, бивш съветник на руския президент Путин пред парламентарната асамблея на НАТО във Вилнюс обяви открито: „Това не е нито „криза в Украйна“, нито „Украинска криза“. Това е война на Русия с Украйна. И по-точно война на Путин срещу Украйна“.

Преди дни в акваторията на Черно море ротационно навлезе американският крайцер „Вела гълф“ от състава на 6-ти американски флот, който е въоръжен с крилати ракети “Томахоук”, ракети против подводници и с около 100 зенитни управляеми ракети. В ход е увеличаване присъствието на американски войски в черноморския и балтийски райони, разширяват се отбранителните възможности на Североатлантическия алианс за отразяване на евентуални атаки от изток. Което говори, че войната приближава опасно не само към България, но и към границите на ЕС и НАТО и  повдига страховития въпрос възможно ли е през второто десетилетие на 21-век пожарищата на унищожението да подпалят за пореден път Стария континент?

Икономическа анатомия на войната

Избухването на войните обикновено се корени в три основни общовалидни фактора – младостта, бедността и липсата на информация. Демографски младото общество винаги е по-агресивно в мисленето, по-безкритично към рисковете и по-радикално в своите действия си от общество с преобладаващо възрастно население. От друга страна бедният човек е готов много по-охотно да се запише като доброволец , да стане кадрови военен и дори да се включи в някоя терористична организация.

Войните съпътстват човечеството от самото му възникване не само защото винаги е съществувало изобилие от млади и бедни мъже, които никога не са могли да си представят предварително ужасите на войната. От друга страна включването във войската е било чудесна алтернатива на отрудения, скучен и финансово мизерен живот на селянина, занаятчията или простия работник. Тъкмо такова е било положението преди сто години, когато започва  Голямата война.

Първопричината за нейното избухване обаче е друга.  Британският премиер от края на 19 век лорд Солсбъри е бил принуден да изслуша френския посланик в Лондон, който му казва: „Ако вие англичаните не бяхте такива заклети протекционисти, нямаше да бъдете  и толкова запалени да зцавладявате нови територии“. Французинът е имал право. Британската империя е възникнала преди всичко благодарение на търговията  и по-точно на търсенето на пазари за пласиране на британските стоки. Тогава големите държави са смятали за съвсем естествено поведение да продават стоките си на собствени територии и да не позволяват на външни конкуренти въобще да припарват до техните търговски зони. Така се появяват империите и съответно битките за територии започват.

И друго. Според британският историк Д. Дж. Гудспийд, автор на книгата „Войните на Германия 1914-1945“,  през 1913 година в германските университети са следвали 60 хиляди студенти, докато във Великобритания броят им е бил едва 9 хиляди.  В навечерието на Първата световна война три хиляди млади германци са специализирали инжинерни дисциплини, докато британските им колеги от техническите специалности били едва 350 човека.

През тези години се случва и нещо друго –  германската индустрия започва да превъзхожда британската в качество и количество, но… на нея й липсват пазари. Германия се е включила в колониалните завоевания доста по-късно и нейните отвъдморски територии били малки и относително бедни. И доколкото идеята, че британците и французите биха могли  да допуснат доброволно в своите колонии германската конкуренция тогава е била немислима, те просто е трябвало  да бъдат принудени да се съгласят със сила. Затова атентатът срещу австрийския престолонаследник  Франц Фердинанд в Сараево е бил само чудесен претекст за война.

Руските военни инстинкти

За радост имперското разделяне на сферите за свободна търговия  е останало далеч в историята. Днес в ЕС съществува пълната свобода за движението на стоки и капитали, а  митническите и други търговски бариери са сведени до минимум. Благодарение на СТО основните икономически причини за въоръжени конфликти между големите държави вече не съществат. Сега германците могат да продадат във Великобритания толкова свои леки коли, колкото успеят. От друга страна англичаните предоставят на цяла Европа  своите банкови услуги, а Лондон се е превърнал в  финансов център на света. И тъкзо затова Европа отдавна не е заплашена от повторение на Първата или Втора световна война.

Не такова е положението в Русия, обаче. През годините, през които Стария континент постепенно развива своя икономически и политически съюз, ядрото на разпадналият се от вътрешни противоречия и кризи Съветски съюз – Русия води войни в Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието. Сега фронтовете отново са два – в Кавказ и Украйна. Според военни анализатори анексирането на Крим и несиметричните военни действия в Източна Украйна са били планирани и подготвяни старателно от Русия в продължение на няколко години. По думите на споменатия вече бивш Путинов съветник Иларионов,  второто ниво на започнатата от Кремъл война ще бъде създаването на т.нар.“Руски свят“, чиято задача е да обедини „най-големият разделен народ на света – руснаците“. Лозунг, който поразително напомня призивите на нацистката пропаганда от 30-те години на миналия век, както и на балканските дивотии на Слободан Милошевич за създаването на „Велика Сърбия“.

Травмата на унищожението

Ключово важен  е и един друг въпрос:  защо страна, дала 12 милиона убити военнослужещи и 27 милиона загинали свои граждани в пепелищата на Втората световна война, непрестанно напира да воюва?

Обяснение на този абсурден парадокс дава не друг, а директорът на московския Център за анализи „Левада“ Алексей Гражданкин. Пред DW социологът коментира: „Да. Такава травма съществува в руското обществено съзнание и тя е свързана с Втората световна война. И до ден днешен в съзнанието на руснаците съществува разделението на “приятели” и “врагове”. Те разглеждат случващото се днес през призмата на войната. Макар че в Украйна няма антируски демонстрации и други прояви, руснаците делят всичко на “свои” и “чужди”. Единственият радостен факт е, че все повече руснаци се преориентират и се застъпват за бързо потушаване на бушуващия пожар в Източна Украйна“.

„Радостен факт“ или някаква мъглява надежда изразява руският социолог?  Засега не е ясно какво, но реалните факти едва ли дават основания за оптимизъм. Поне за България, за другите съседки на Русия, за ЕС и НАТО също.