БЪЛГАРИЯ И РУСКИЯТ БУМЕРАНГ

Bumerang 30.07.2014

САЩ и ЕС обявиха поредните си санкции срещу Русия. По думите на германската канцлерка Ангела Меркел мерките са били „неизбежни“, а според американският президент Барак Обама те ще засегнат силно „енергийния, финансов и отбранителен сектор на Москва“, ще предизвикат „изтичането на близо 100 милиарда долара“ от страната и ще доведат до „почти нулев икономически растеж“. Вече се чуха и  предупреждения, че икономиките на 28-те европейски държави също ще понесат загуби от сблъсъка с Русия, която е най-сериозния енергиен източник за Европа  и нейн най-голям търговски партньор.

Непосредствено след обявяването на новата серия мерки, българският външен министър в оставка Кристиян Вигенин предупреди, че сегашните санкции „няма да засегнат пряко България“, но поясни, че „евентуални следващи мерки биха имали сериозен ефект върху страната“.

Бумерангът на европейските санкции

Уязвима ли е  все пак България от санкциите срещу Русия и как те ще отразят върху нейното и разклатено икономическо положение?

Данните за стокооборота между България и Русия за миналата година показват огромен търговски дисбаланс в полза на Москва. Външнотърговският дефицит от над 6 милиарда долара, дължащ се основно на вноса на енергийни източници, отдавна не включва технологични руски стоки, което предполага слаба зависимост на индустрията от тях. Българският износ за Русия от около половин милиард долара /основно селскостопански стоки и консерви/ едва ли ще пострада фатално от санкциите, тъй като заема под три на сто от общия национален експорт. Икономисти твърдят, че най-уязвими от ограничаването на достъпа до руските пазари са стоките на българската фармацевтична индустрия, цигарите и вината,  и вече посъветваха  търговците да пренасочат износа си към в Близкия изток или към големите азиатски пазари.

Бившият посланик на България в Москва и икономически експерт Илиян Василев определя търговско-икономическите отношения с Русия като асиметрични, с много по-различна структура от тази, каквато федерацията има с големите европейски държави. „Най-вероятно Москва ще съсредоточи ответните си санкции срещу Украйна и държави от Централна  и Южна Европа, които могат най-много да пострадат, а не към България“, прогнозира експертът. Проф. Нина Дюлгерова, преподавателка по теория на международните отношения във Варненския и Югозападния университет, от своя страна твърди, че засега в България  не усеща бумеранговия ефект от санкциите срещу Русия. Тя дава за пример притокът на резервни части за АЕЦ „Козлодуй“, който не е прекъснат. „Досегашните санкции на САЩ и ЕС имат формален характер. На този етап чуваме единствено размяна на реплики и вземане на решения. Бумерангът може да  удари България и ЕС едва тогава, когато бъдат предприети конкретни действия за прилагането на въпросните санкции“, е убедена проф. Дюлгерова.

Енергийните рискове

Вторият по големина нефтодобивен гигант в Русия „Лукойл“, който  работи в България чрез „Лукойл България АД“,  е частна компания  и  засега срещу нея санкции не се очертават. „Дори да се появи някакво напрежение върху нефтените доставки, породено от затрудненията на руски банки да вземат кредити от международните финансови пазари за над 90 дни, рискът ще бъде разсеян и  ще засегне слабо компанията „Лукойл“ да финансира търговските си доставки“, смята Илиян Василев. От друга страна 5-те милиона тона руски нефт, които България внася годишно, при необходимост могат да бъдат заместени с доставки от други страни поради глобалния характер на световния нефтен пазар.

„Колкото до природния газ, България пропиля вече шест години в „нищоправене“ по диверсифициране на неговите доставки, поради което евентуална вина ще си носи сама страната. Санкциите нямат нищо общо с този вътрешен и собствен дефицит“, е категоричен Илиян Василев. Експертът припомня също, че след 1990-а година е имало над 40 прекъсвания на газови доставки и  те никога не са траели повече от две седмици. „Дори  да приемем, че Русия реши да прекъсне газа за България, страната няма толкова голямо потребление, което да не може да бъде заместено. За 3-4 месеца при нужда можем изцяло да решим проблема с газта  – съществува възможност за увеличаване на местния добив, за осъществяване на суапови сделки, за допълнително нагнетяване на количества в газохранилището в Чирен, както и за внос при използуване дори на сегашната газопреносна мрежа“, смята експертът.

„Южен поток“ в небитието?

В интервю за рускоезични медии Михаил Крутихин, партньор и аналитик в компанията RusEnergy, по повод санкциите на САЩ и ЕС предупреди, че „ако руското ръководство не се откаже от нетърговските си и политизирани проекти като „Южен поток“, „Силата на Сибир“ и Завода за втечнен газ във Владивосток, ще му се наложи да се обърне към единствения източник на средства – джобовете на данъкоплатците за сметка на повишените тарифи и данъци на естествените монополи“. Руският експерт едва ли казва нещо ново с определенията си за  „нетърговски“ и „политизиран“ проект, но означава ли това, че така спорния в България газопровод „Южен поток“ вече е обречен?

Според проф.Нина Дюлгерова съвместният българо-руски строеж продължава да се изпълнява. Тя твърди, че  само  преди няколко дни българската НЕК е подписала договор с „необратима сила“ за изграждането на тръбата. Илиян Василев от своя страна смята, че „Южен поток“ отдавна е отишъл в небитието и сега се спори единствено за „различните състояния на неговата терминалност“. „Проектът е геостратегически и тъкмо поради това при промяна на средата той попадна в капан. Ако „Южен поток“ беше бизнес инициатива, която да запълни някакви реални потребности на пазара, съдбата на газопровода щеше да е друга. Сега той вече е невъзможен и не зависи от това какво ще реши, или няма да реши, българското правителство“, казва Василев.

ВТБ ,КТБ и българите

В списъка на санкционираните от ЕС институции попадна и една от най-големите руски държавни банки „Внешторгбанк“/ВТБ/, която контролира близо 10 на сто от дяловете в поставената под специален надзор българска КТБ. През юни член на надзорния съвет на руския колос ВТБ стана бившият финансов министър от правителството на ГЕРБ Симеон Дянков, а начело на ръководството на софийския офис на банката е Милен Велчев, също бивш финанансов министър от кабинета на НДСВ. Чрез българския си клон руската банкова група ВТБ има участие в „Булгартабак“ и телеком-оператора „Виваком“.

Ще участва ли групата в спасяването на закъсалата българска КТБ и то  в условията на европейски и американски санкции?

Илиян Василев  напълно изключва подобен вариант. Той се аргументира с факта, че след като е ограничила операциите си в Европа, руската банкова група ще се опита да консолидира дейността си върху големи и същностни проекти по света, сред които не фигурира България. „Естествено санкциите ще окажат влияние върху способността на нейния софийски офис да извършва нови придобивния в страната, а и в самата банка тече процес на преструктуриране“, отбелязва експертът.

Проф.Дюлгерова смята, че след като руската ВТБ досега не се е намесила в спасяването на КТБ, това означава, че  не е получила индикации за политическа подкрепа за евентуални свои действия. Подобно е  и положението с т.нар. „Омански фонд“,  който държи 30 на сто от капитала на закъсалата банка. „Руската ВТБ е в България за да печели и докато политиците в страната не се разберат как да решат скандала с потулените лоши кредити, руска намеса за спасяването на КТБ не може да се очаква“, е категорична  проф.Нина Дюлгерова.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *