РАКЕТНИЯТ „ПУСК“ И РЕВОЛВЕРА НА ГАВРИЛО ПРИНЦИП

BUK 18.07.2014

Точно сто години след като босненският сърбин Гаврило Принцип  натиска спусъка на своя „Браунинг“ за да убие в Сараево наследника на австро-унгарската корона Франц Фердинанд фон Хабсбург, нечия ръка натисна пусковото копче на конструирания още в съветско време ракетен комплекс „БУК“ за да прекрати живота на 298 пътници и екипаж на борда на Малайзийския пътнически самолет, прелитащ над границата между Украйна и Русия.

В началото на миналия век  двата изстрела на атентатора Принцип подпалват смъртоносната Първа световна война отнела живота на 17 милиона европейци. Днес сред жертвите на сваления малайзийски пътнически самолет са не само европейци, но и  граждани на  Канада, Австралия, на държави от Азия, което  автоматично вкарва престъплението в глобален контекст и прави реален риска от евентуален световен конфликт.

На този първоначален етап след драмата политическото говорене е твърдо и все още предпазливо. Докато американският президент Обама констатира „ужасна трагедия“ и обяви, че насочва екипа свои специалисти към „близки контакти с правителството на Украйна“, неговият вицепрезидент Байдън говори за „пътнически самолет взривен във въздуха“. Президентът на Австралия, чиито 27 граждани загинаха в инцидента, без притеснение обявиа, че „ако всичко това се окаже отвратително престъпление, то очевидно ще се отрази по най-бруталния начин върху виновниците за него“.

Единствено безрасъден наивник може да си въобрази, че виновниците за свалянето на пътнически самолет от 10 хиляди метра височина с ракета могат да останат неразкрити при наличието на мрежи от резузнавателни спътници в космоса, супер модерно електронно разузнаване и постоянно наблюдение на въздушното пространство над районите с военен конфликт. Неслучайно първите подозрения на западни военни специалисти се насочиха към руската система с ракети от типа земя-въздух „БУК“. Системата е  разработена  на базата на създадена през 1970г. подвижна съветска ракетна установка за защита на сухопътните части на Варшавския договор от въздушни нападения, известна в НАТО  с наименованията SA-11 „Стършел“ и  SA-17 „Гризли“. Характерното за системата „БУК“ е , че тя не се свързва  към националните системи за противовъздушна отбрана защото  разчита на сбоствен радар, който обаче е с ограничен обхват. Оттук се появиха подозренията, че в резултат на ограничената информация от радара иначе специално обучените оператори е възможно да са объркали пътническият Боинг-777 с военнотранспортен самолет и на бърза ръка са го свалили. Украинските сепаратисти, върху които логично попаднаха и  първите подозрения, отрекоха да са стреляли по пътническия самолет, както и че притежават системата „БУК“, макар през юни да се бяха похвалили публично, че са успяли да пленят такава ракетна установка от армията на Украйна.

Не без значение за започналото разследване е и фактът, че само преди няколко дни западните правителства изразиха огромната си загриженост по повод нарастващата подкрепа на Русия към сепаратистите в Източна Украйна. Говорител на НАТО изрично подчерта, че все повече нови количества въоръжения от руските  военни складове преминават в ръцете на бунтовниците в Украйна. Преди два дни САЩ и ЕС засилиха още повече санкциите срещу Русия  и предупредиха, че те ще се затегнат още повечеако Москва не предприеме стъпки за ликвидиране на конфликта..

В такава ситуация първите реакции на отговорни политически фигури от заподозряните държави са особено показателни.  Например зам.-председателят на руската Дума по международните въпроси Леонид Калашников попитал риторично журналисти в Москва дали „ще им стане по-леко“ ако разберат кой е виновника за случлото се. След това, според цитат от агенция УНИАН, казал: „Не е важно, кой е натиснал копчето, важен е конфликтът. Важно е, че може да бъдат свалени още самолети. Ето, това вече е лошото…“

Това признание е не само насочващо, но и изключително опасно, бихме казали ние, европейците. Защото след двата изстрела в Сараево навръх Видовден през 1914 г. научихме какво означава Голяма война, в която  да загинат 17 милиона човека. И днес се досещаме с ужас /за кой ли път!/ до какво може да доведе едно безрасъдно натискане на червеното копче с надпис „Пуск“. Независимо от кого.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *