01.04.2014 Защо националистите от „Атака“ се оказаха най-ревностните почитатели на Русия? Кой дърпа конците на крайната десница в Европа преди евровота през май?\
Крайнодесният „Национален фронт“ печели в 14 градове на местните избори във Франция и по думите на зам.-председателя на формацията Флориан Филипо, това е „най-добрия резултат в цялата история на партията“ на такъв вот. В Лондон лидерът на еврофобската и популистка Партия за независимост на Великобритания Майкъл Фарадж, който неотдавна обвини ЕС, че имал „кръв по ръцете си“ заради безредиците в Украйна, обявява в интервю за сп. GQ, че Путин е световният лидер, от който той се възхищава най-много. През януари лидерът на Йобик – Движение за по-добра Унгария Габор Вона е освиркан в Лондон от антифашисти, които предотвратяват опитите му да организира митинг в Хайд Парк. По същото време няколко хиляди протестиращи във Виена освиркват участниците в бала на Австрийската партия на свободата в двореца Хофбург определяйки проявата като „сборище на европейската крайна десница“. В София крайни националисти от парламентарно представената партия Атака скандират: „Не на сакнциите срещу Русия!“, „Русия ни освободи от турците, не САЩ!“ и „България вън от НАТО!“ по повод краткото посещение на американският помощник-държавен секретар Виктория Нюланд в страната.
Кого заплашват европейските радикали?
Какво, всъщност, се случва два месеца преди изборите за ЕП и в кулминацията на кризата след анексирането на Крим от Русия?
В началото на март председателят на ДПС Лютви Местан, чиято партия членува в АЛДЕ, групата на либералите в ЕП, сподели в София пред водача на листата на германските либерали, евродепутатът Александър Граф Ламбсдорф, своята загриженост от „разрастването на радикалните течения в Европа, крайният национализъм, който заявява претенции да се превърне в трета политическа сила за сметка на либералите“ и потвърди решимостта на неговата формация „да стори всичко възможно, за да попречи за това“. Естествено тогава г-н Местан все още не можеше да знае, че само дни по-късно за Крим спешно ще отпътуват специално поканени от Кремъл „наблюдатели“ от унгарската Йобик, френския Национален фронт и българската „Атака“, чиято задача е да потвърдят легитимността на референдума за анексирането на полуострова от Русия. А и самият г-н Ламбсдорф едва ли е подозирал, че подкрепа за действията на Москва ще изразят също Австрийската партия на свободата, белгийската партия „Влаамс Беланг“, италианските „Форца Италия“ и Северната лига, полската Самоотбрана, и дори няколко крайно леви европейски партии, сред които германската „Ди Линке“. Онова, което със сигурност и двамата политици от групата на либералите добре са знаели още в София е, че „Крайнодясната партия „Атака“ от края на май 2013г. безусловно подкрепя технократското коалиционно правителство на икономиста Пламен Орешарски, зад което стоят бившите комунисти – социалистите, и партията на турското малцинство ДПС“, според АФП.
Тревожните камбани бият
В края на миналата година комисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом изрази в Атина /един от най-активните плацдарми на неонацистката гръцка групировка „Златна зора“/ опасенията си, че европейските избори ще бъдат белязани от „напредък на крайнодесните партии, което ще доведе до нарастване влиянието на тези партии върху решенията на парламента“. Британският „Гардиън“ също удари тревога по повод обявения през ноември 2013 г. предизборен съюз на шест крайнодесни европейски партии, който щял да се разширява, за да върне Европа „обратно на правия път“. За връзката между предстоящия евровот през май и кризата в Украйна тези дни писа в най-новия брой на американското списание „Foreign Affairs“ Мичъл Оринстейн.
Руски мечок или лисица?
В анализ, озаглавен „Западните съюзници на Путин“, той прави разкритието, че „кримските“ изяви на крайната европейска десница са организирани от базираната в Русия „Евразийска обсерватория за демокрация и избори“/EODE/. Това е крайно дясна НПО обявяваща се против „западната идеология“ и специализирана в наблюдение на изборите в самопровъзгласилите се републики /Абхазия, Транистрия, Нагорни-Карабах/, които са посочени на уебстраницата на обсерваторията като „съюзнички на Москва“. По-важно, обаче, е предупреждението на Оринстейн в края на неговия анализ: „Върху предизвикателството на Путин към Европа трябва да се погледне сериозно. Вместо да заграби поредната територия от задния си двор, вероятно сега той е решил да наблюдава търпеливо отстрани как проруските крайнодесни партии в Европа в края на май се готвят да спечелят драматична победа на изборите за Европейски парламент. Така тези избори могат да отслабят ЕС и да доближат приятелите на Русия от крайната десница по-близо до властта“.