Monthly Archives: March 2015

ИЗ ДЪЛБИНИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА БЕДНОСТ

Beggar in   Sofia May 2014 25.03.2015

За първи път български изследователи въведоха ново определение за мизерията в страната, наричайки я „дълбока бедност“. В последното си проучване Икономисти от Института за пазарна икономика установиха, че в риск от този вид бедност, при която хората живеят с под 40 на сто дохода на средното домакинство, се намират близо 700 хиляди българи, сред които 200 хиляди деца и 300 хиляди безработни и икономически неактивни граждани. Това означава, че всеки десети българин е застрашен да удари дъното на сиромашията. Авторите на изследването са установили също, че ако един безработен все пак си намери работа, той ще получава средно само с 18 на сто по-висок доход, отколкото ако остане на социални помощи. Това съвсем не мотивира прехода от безработица към заетост и по-скоро превръща безработните в алтернатива на заетостта.

Живот на помощи

През януари вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обяви, че в цели райони на страната хората разчитат единствено на социални помощи. „Те нямат стимул да работят, защото нетната минимална заплата е много ниска и до началото на 1915-та беше дори под прага на бедността. Това не стимулира безработните да си търсят работа“, потвърди тенденията социалният министър. От друга страна съвместно изследване на фондация „Фридрих Еберт“ и Института за икономика и международни отношения от края на миналата година установи, че „въпреки помощта от фондовете на Европейския съюз, социалната и икономическа политика в България не води до желания резултат по отношение на съществено намаляване на бедността и неравенството“, както и че „не е постигнат устойчив растеж на икономиката, стимулиране на заетостта, увеличаване на доходите и насърчаване на социалната интеграция“.

Гарантирано маргинализиране

„По някои други квалификации на ЕС ние сме още по-бедни, отколкото посочват изследователите на ИПИ, каза пред ДВ икономистът от УНСС проф. Ганчо Ганчев. Много добре е известно, че хората с минимални пенсии, безработните, ромското население, което се издържа главно от детските надбавки – всички те живеят в изключителна нищета и никак не съм сигурен, че термина „дълбока бедност“ отразява истинските размери на трагедията. А тя е пряка последица от водената дясна политика за управление на доходите – плоско данъчно облагане, нисък дял на преразпределение на бюджета и още редица други фактори“, смята професорът от УНСС.

Програмният директор в Институт „Отворено общество“ Боян Захариев от своя страна поясни, че дълбинната степен на нищета не се състои само в липсата на пари, а при нея се случват и някои други неща. „Когато човек е беден той обикновено е безработен и никой не му внася никакви осигуровки. Това означава, че един ден в бъдеще той няма да има пенсия, но още сега той ще бъде лишен от достъп до здравеопазването, защото не си е платил здравните осигуровки. За да се лекува, той би трябвало да извади от джоба си солидна сума за лекар, а ако се разболее сериозно, тъй като няма да може да си позволи лечението, ще е принуден да остави болестта да се развива, докато заболяването стане хронично, а лечението много трудно. Въпросният човек е закрепостен на едно място, тъй като няма пари да пътува – дори да има работа за него на по-отдалечено място, той не може да пътува дотам, както и да наеме жилище наблизо. Децата, които живеят в домакинството на такъв човек, не могат да ползуват неизбежните частни разходи за образовение – за учебници, тетрадки, облекло, обувки през зимата и поради това обикновено отпадат от училище. Така маргинализирането на тази категория хора е почти гарантирано“, отбелязва изследователят Боян Захариев.

Деца на природата

Има ли в България постоянна прослойка от хора, за които мизерията се е превърнала в рутинен начин на живот, нещо като екзистенциална даденост?

Проф.Ганчо Ганчев е категоричен, че подобни групи вече има и причината за появата им е в много ниското равнище на образование: „Когато сте с нулева образованост и дори не можете да четете, вие не сте в състояние да вземете рационални решения, като примерно, да стигнете до извода, че трябва да направите някакви усилия за да излезете от състоянието на бедност, в което се намирате. От друга страна ако цял живот сте били беден и родителите ви са били бедни, вие нямате други перспективи, освен да се приспособите към същия начин на живот, просто нямате друг избор. За да очакваме тези хора да имат рационално поведение, да имат работа за да печелят повече, те трябва да притежават някакво натрупване на човешки капитал, най-вече под формата на адекватно образование. Без този минимум инвестиции е безсмислено обществото да очаква нещо повече от тях“, казва икономистът.

Мизерия в периферията

„Според Евростат България е рекордьорка в ЕС по броя на младежи, които не учат, не работят, не ходят на курсове за квалификация, припомня Боян Захариев. Проблемът съществува в цялата страна с изключение на големите градове с развити икономически „хъбове“ в централните си части. Той засяга и други възрастови групи, но парадоксалното за младежите е, че от тях се очаква все пак да имат някакво желание за дейност, за живот, стремеж към развитие“. Изследователят от „Отворено общество“ търси причините за това явление в ниските доходи, тъй като младите имат други очаквания за живота, както и в липсата на необлагаем минимум за най-ниските доходи. И най-сиромашкото заплащане сега се облага със задължителния плосък данък от 10 процента, което още повече „удря“ заплащането при по-неизгодните нископлатени позиции. Други, по-дълбоки причини Захариев вижда в ниското образование, както и липсата на икономически перспективи извън по-големите градове.

Изходът

„Не демографската криза води до бедност, а обратно – бедността води до намаляване на раждаемостта“, твърди проф.Ганчев, опровергавайки широкоразпространеното твърдение в публичното пространство днес. Според него между смъртността и отделяните за здравеопазване пари съществува пряка връзка, защото същината на кризата е, че раждаемостта е по-ниска от смъртността. „Ако се инвестират повече средства в здравеопазване и в стимулиране на икономическия растеж, можем да излезем от демографската криза. Това обаче предполага друг икономически климат“, е убеден икономистът от УНСС.

Според Боян Захариев българската бедност е кодирана в онова, което не са централните части на големите градове – липса на социални и здравни услуги, на добро образование. „Всичко там създава усещане за упадък – като навлезе малко повече в провинцията човек усеща този упадък с кожата си – разбити улици, стари сгради, обща занемареност. На този фон е логично да има хора, които нямат желание да се занимават с нищо. А озоваването на международния „терминал 2“ на летището всъщност изисква активност, поемане на риск от онези, които напускат страната. Докато за много хора това е неизбежен изход, за България и нейната икономика тяхното отсъствие не е изход. Като общество трябва да открием нещо друго като вариант, което все още ни убягва. Надявам се това да се случи преди да е станало много късно“, обобщава ситуацията Боян Захариев от Институт „Отворено общество“.

РЕАНИМАЦИЯ НА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ?

Ruth Snyder electrocution 17.03.2015

Един от лидерите на Патриотичния фронт поиска в парламента широка обществена дискусия за възобновяване на смъртното наказание на фона на започнала подписка с искане за референдум по въпроса. Привърженици на допитването обявиха, че първоначално подписи ще се събират във Велико Търново заради убитата в края на февруари 28-годишна студентка там, а след това инициативата щяла да бъде пренесена в София, Стара Загора, Правец и дори в Германия.

Идеята за връщане на смъртното наказание не е нова в средите на българските националисти. Още през 2011 година парламентът отхвърли с мнозинство предложението на водача на „Атака“ Волен Сидеров за промени в Наказателния кодекс, направено по повод конфикта в Катуница, при който починаха двама младежи. Точно преди година депутати от „Атака“ отново лансираха идеята за връщане на най-тежкото наказание и за пореден път не бяха подкрепени от другите народни представители. В края на 2012 година двама напуснали „Атака“ независими депутати бяха основали коалиция „Не на ЕС“. Освен за връщане на смъртното наказание, тя пледираше за носенето на оръжие и заедно с включилите се към нея три непарламентарни групировки – Християн-социалният съюз, Съюзът на демократичните партии и движението “Ера 3”, се обявяваше против ромското малцинство.

„Не“ на легалните екзекуции

Непосредствено след демократичните промени през 1990 година в България върху изпълнението на смъртни присъди беше наложен мораториум. През 1998 година смъртното наказание беше официално премахнато от НК като противоречащо на Европейската конвенция за правата на човека и други международни документи. Неотдавна международната правозащитна организация Амнести интернешънъл огласи пет основни аргумента против смъртното наказание, които в съкратен вид показват, че: при изпълнението на смъртна присъда съществува риск да бъдат убити невинни хора; постановеното от съда отнемане на живот не е ефективно средство за предотвратяване на тежки престъпления; смъртното наказание не допринася по никакъв начин за по-голяма сигурност и спокойствие в обществото; легализираната екзекуция създава страдание и подпомага цикъла на насилие; терминалното наказание е нарушение на човешките права независимо дали обществото го подкрепя.

Първична обществена реакция

Бившият конституционен съдия и магистрат в Европейския съд по правата на човека Димитър Гочев определя желанието за възобновяване на смъртното наказание в България като твърде първична обществена реакция с ниска степен на етично ниво. „Смъртното наказание в исторически план е вид отмъщение от типа „зъб за зъб“, то е характерно за първобитните общества. За съжаление чувството за отмъщение съществува и днес у хората – те настояват за някакво възмездие и то често включва искане за смърт на човека, извършил някакво престъпление“, пояснява пред ДВ юристът. Според него обаче българите вече са достигнали друго ниво като общество и следва да имат нови етични разбирания. „Смъртното наказание не е само правен, а и етичен въпрос. Дали то ще влезе в правната норма на НК или не, зависи от това дали ще успее да премине през изпитанието на етичните и хуманни съображения“, казва съдия Димитър Гочев.

Неграмотността и екзекуциите

„Не съм убеден, че онези, които предизвикват подписка за връщане на смъртното наказание действително имат сериозни намерения за това след като става въпрос за официална европейска политика. Вероятно наблюдаваме пореден опит да се печелят някакви политически дивиденти – сред значителна част от българите битуват изостанали с десетилетия разбирания, че по този начин може да се ограничи престъпността“, пояснява от своя страна професорът по право в Софийския университет и бивш председател на 39-то Народно събрание Огнян Герджиков. Той цитира представител на Патриотичния фронт, който тези дни съвсем чистосърдечно е признал пред медиите, че всъщност целта на неговата формация не е връщането на смъртните присъди, а по-скоро заостряне общественото внимание върху тежките престъпления напоследък и призив за засилване на превенцията в борбата срещу тази криминална престъпност. „ Ако трябва да сме обективни, референдум по тази тема би събрал немалко гласове „да“, но аз не вярвам да се стигне до него“, казва проф. Герджиков.Той припомня с голямо неудобство, че стотици хиляди българи са неграмотни и трудно може да се очаква от хора, които не могат да четат и пишат да имат изградено отношение към основните човешки ценности и правото на живот. „В този смисъл у нас има почва за подобни крайни решения, които са в пълно противоречие със съвременното развитие на обществото“, признава бившият председател на НС.

Наказанието на Каин

Кой, все пак, е най-сериозния аргумент срещу „легализираното убийство“, както някои експерти наричат смъртното наказание днес?

Съдия Димитър Гочев смята, че това е неговата пълна безсмисленост. „Да отнемеш човешки живот означава да постъпиш по напълно първичен начин и затова цивилизованото общество предлага други решения. Не съм бил наказателен магистрат в България, но в ЕС често съм се сблъсквал с подобни казуси. Те трябва да бъдат решавани от гледната точка на човешките права, на съвременните схващания на едно развито общество, каквото ние трябва да бъдем и вече сме. Твърдя, че България се намира вече в друга етично-морална фаза на общественото си развитие“, казва Димитър Гочев.

Проф. Герджиков се връща към немалкото случаи, при които хора погрешно са били осъдени на смърт. „Представете си какво означава невинен човек да бъде осъден и екзекутиран! Това противоречи на християнските не ценности – ние какво, ще се издигаме до нивото на Бог за да разполагаме с човешкия живот и да решаваме кой има и кой няма право да живее? Подобно нещо не можем да си приписваме. Разбира се виновният трябва да понесе своето. Нима лишаването от свобода е по-малко тягостно и тежко наказание? Да си пипомним, че Бог не осъжда Каин на смърт за неговото братоубийство, а го наказва да живее с мисълта, че е убиец…“, казва проф. Огнян Герджиков.

ПРОГОНВАНЕ НА КЪРМАЧКИТЕ

Mother Nursing August Renoir 1886 25 март 2015

През миналата година в България са били родени 63 хиляди бебета, от които едва 5 на сто, според препоръките на всички световни специалисти, са закърмени през първия час след раждането. Педиатрите смятат, че това оказва значително влияние върху устойчивостта и бъдещата продължителност на естественото хранене на новородените. В България кърменето е със средна продължителност от крайно недостатъчните 3 месеца, като почти половината кърмачета още в най-ранните си дни биват дохранвани с подсладена вода. Нещо, което лекарите преценяват като особено тревожно.

Интелигентната майчина кърма

Тези дни германският „Зюддойче цайтунг“ цитира резултатите от изследване на епидемиолози от Федералния университет в Пелота, Бразилия. Според тях дете, което е било кърмено в ранното си детство, през зрелите си години обикновено печели най-много пари. Ще попитате защо? Бразилските учени не само са потвърдили, че естественото хранене на децата с кърма стимулира развитието на тяхната интелигентост /нещо, което специалистите в тази област отдавна твърдят!/, но са доказали, че завишения IQ на бебетата след порастването им като зрели индивиди реално се отразява върху техните доходи и благосъстояние. В тест за интелигентност продължително кърмените с майчино мляко днешни 30-годиши хора са показали с пъти по-високи резултати от други тествани лица, които са били кърмени само около месец. В крайна сметка личностите, които са били хранени с майчино мляко над една и повече години, са се оказали много по-образовани и съответно добре платени, отколкото останаите, са установили бразилските изследователи. Те обаче далеч не смятат, че причина за тези резултати е само близостта между майката и бебето, която кърменето предлага. Отговорът се съдържа в състава на женското мляко и по-точно в т.нар. „докозахексановата киселина“, която единствена се натрупва в майчината кърма и играе ключово важна роля в развитието на мозъка и нервната система на новородените.

Каква е картинката в България?

В края на миналата година, позовавайки се на резултати от международното изследване PISA, Световната банка обяви, че 40 на сто от българските ученици на 15 годишна възраст разпознават буквите, но не разбират, не могат да обяснят или да анализират какво са прочели. Факта, че почти всеки втори български ученик е полуграмотен подсказва какво ще бъде положението в страната след 20-тина години, независимо дали причините за недоразвитата грамотност са социални, образователни или са свързани с кърменето в бебешка възраст.

Тези дни икономистите от ИПИ заговориха за „дълбоката бедност“ в която е изпаднал почти всеки 10-ти българин. Факторът образование, според тях, се оказва ключов за реализацията на пазара на труда. В най-висок риск от бедност естествено са функционално неграмотните лица. Вероятно сред тях има мнозина, които още от първите дни от живота си са били захранвани само с подсладена вода и кондензирано мляко.

Такса „кърмене“

Броят на недокърмените български бебета вероятно ще продължи да нараства успоредно с увеличаващите се репресии спрямо техните майки. „Светлият“ пример на гавазите от софийския мол, които са прогонили кърмеща майка от охранявания от тях район, вероятно ще бъде последван от пазачи на детски площадки, паркове и градинки, които с викове ще гонят младите майки и техните бебета. Нищо чудно и градските общини да се възползуват финансово от ситуацията, като измислят събирането на такса „кърмене“ от пешеходните зони и улици в центъра. Щом имат деца – да плащат, нали?

Всичко това е на път да се превърне в една нова бъдеща „Оптимистична теория за българския народ“. В която интелигентната „докозахексановата киселина“ в майчиното мляко няма и не може да има място.

В ЛАБИРИНТА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

IMG_010211.03.2015

„Не медиите овладяват държавата, а държавата овладява тях. Те се финансират скрито от правителството и стават инструменти на властта. Затова в „изсветляването“ на българските медии трябва непременно да попадне и държавата“. С тези думи д-р Светослав Терзиев, преподавател във Факултета по журналистика в Софийския университет, постави различен акцент в темата за „Медиите като инструмент за завладяване на държавата“ на конференция, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и Медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“. На форума беше представено най-новото изследване на ЦИД за състоянието на българските средства за масово осведомяване.

Контрол на медийното задкулисие

Д-р Мария Йорданова, която оглавява правната програма на Центъра, припомни за кой ли път, че най-съществените дефицити в българския медиен модел са липсата на прозрачност по отношение на собствеността; монополното положение на пазара и зле развитите механизми за саморегулация. „Впечатлението е, че медиите се контролират не толкова от специализираните регулатори, колкото от икономическите и политически интереси на собствениците и преди всичко от анонимното задкулисие зад тях“, отбеляза изследователката и посочи най-ярките последствия от всичко това: ниско доверие в медийната независимост с едва 17 на сто подкрепа през миналата година и „прословутото“ 106 място в класацията на Репортери без граница за свобода на словото, където България дели позиция с Непал и Конго.

Неинформираните граждани

Някогашната радиожурналистка, сега посланичка на САЩ в София Марси Риис припомни, че свободният обмен на информация е основно завоевание на съвременния начин на живот по света, което прави свободата на медиите тема с универсално значение и важност. Според нея не може да има добре функциониращо правителство, ако сред хората отсъства дебат за публичната политика. Посланик Риис смята, че независимо от изобилието на информационни средства, когато гражданинът се намира на пазар, чиято собственост е в ръцете на един или няколко човека, той получава субективно мнение само за един от сегментите на обществото. И ако този сегмент бъде използуван умишлен да влияе върху общественото мнение, тогава свободата на медиите остава под въпрос. „Ако приемем, че целта на медиите е да информират, но гражданите научават само част от онова, което се случва, те няма да са информирани граждани. Тъй като в много случаи в България не е ясно кой притежава медиите, гражданите не могат да се ориентират кой точно ги информира. Гражданинът трябва да знае кой плаща сметката, кой контролира редакторите и кои са хората, които финансират медиите“, поясни посланик Рийс.

Медиите като политическа сопа

Кристиян Шпар от фондация “Конрад Аденауер“ призна, че от многото конференции на които е присъствал напоследък, темата за „Медиите като инструмент за завладяване на държавата“ е истинско предизвикателство за ситуацията в българския медиен сектор. Въпреки че място за подобрение в България има, никак не е случайно, че положението на страната се е влошило в класициите за свобода на словото, смята Шпар. Онова, което се знае публично по-малко за тези класации е, че те описват натиска на правителствата върху журналистите. В България, обаче, дори и най-критично настроените журналисти не са преследвани систематично от властите, все пак страната е членка на ЕС. Но НПО-тата успяват да покажат условията вътре в медийния сектор. Споменатата класация на „Репортери без граница“ вклюва данни за условията за работа в редакциите и степента на свобода, която собствениците на медии дават на своите журналисти да информират независимо, казва Шпар. „Така че различни форми на натиск срещу журналистите има – от политиците както и от от държавата, която е най-големия рекламодател за много медии. Но натиск упражняват също дребни рекламодатели, други бизнесмени и, разбира се, медийните собственици. Български колеги ми казват, че собствениците нямат интерес да произвеждат добър журналистически продукт, а по-скоро да използуват медиата си като политически и икономически инструмент“, разказва е притеснно Кристиян Шпар.

Медиите и системния проблем

Проф. д-р Нели Огнянова, един от най-авторитетните експерти в българското медийното право, определи прозрачността и като начин за контрол върху информационните канали, за евентуалното им присвояване, откъдето и опасността от срив в качеството на демокрацията „Затова задължително трябва да говорим за прозрачност, както и никой да няма прекомерно голямо влияние на медийния пазар. Прозрачността на медиите е част от системен проблем, но за съжаление не може да се постигне поле на прозрачност в медиите, когато ситуацията е същата в останалите сектори“, констатира проф. Огнянова и подчертава, че след като основните сделки в медиите преминават през съдебен контрол, това сочи първостепенното значение на реформите в съдебната система.

Синдромът „Майка и дете“

Според медийната юристка е крайно време да се заговори за прозрачност върху влиянията и контрола. Собствеността не е единствена, която показва зависимост между лицата, владеещи една медия и медийното съдържание. Има форми за прикриване на тази собственост – офшорни зони, специфичния български феномен на „консултантите“, които за разлика от собствениците не биват проверявани, защото законът не ги лови, казва проф.Огнянова. „Ето пример – проверките свързани с принадлежност към ДС са насочени към собствениците, а не към консултантите. Към прикриването принадлежи и темата за медиите в „Семейството“, българският синдром „Майка и дете“ и т.н.

Според проф. Огнянова при финансирането на медиите съществуват няколко схеми. „Едната е свързана с кредитите – виждаме как медии, които привидно нямат връзка помежду си, все пак имат нещо общо и то е, че са големи длъжници на КТБ, което е медиен факт. Като се започне от ТВ7, може да се мине се през „Нова българска медийна група“, придобита базисно с кредит, да се погледне дружеството, което владее вестниците „24 часа“, „Труд“ и 168 часа“ на Веленина Гочева, собствениците на в.“Стандарт“. И може би също „сложния“ въпрос откъде се взе този втори „Медиен съюз“?. На базата на това, което казвам, може да се изработи хипотеза, която подлежи на проверка и да да се потърсят отговори на въпроса какво обединява медиите в този Втори съюз“, смята проф. Нели Огнянова.

Да „превземеш“ медийно държавата

Според медийната юристка в България също съществува вертикална интеграция между реклама и медии. „Една правна система не бива да допуска един и същ субект да продава реклама на медиите и същевременно програмно време на рекламодателите. Това, обаче, се допуска и държавата също играе роля в това отношение – тя заличава правни пречки, легитимира такива играчи. Държавата участва и в разпределението на публичния ресурс, където освен пари за реклама става въпрос за европейските средства, за информационните кампании, което създава действително впечатлението за „превзета“ държава.“, казва медийната юристка.

Проф. Огнянова спомена и за договори, за които няма официални данни, но отвреме навреме те изникват. От тях се вижда, как хора с малък пазарен дял, който не попада в полезрението на Комисията за защита на конкуренцията, играят основна роля при вземане на кадрови решения по отношение на медиите. От сайт на комисия за ценни книжа могат да се погледнат договори от сделки с медии, които сега са в състава на голяма медийна група, и там да се види, че в тях съществуват клаузи, които предоставят на някакво българско физическо лице и неговото много малко дружество възможността да определя шефа на новините на една българска телевизия. Нещо за което се се досещаме, но не можем да го докажем. Много неща се знаят, но се доказват трудно, признава многозначително проф. Огнянова.

Така лутането в лабиринта на българските медийни проблеми продължава. Засега, или по-точно – все още.

ОПАСНИЯТ ХИБРИДЕН ФАШИЗЪМ

Red Army order 18-20 year09.03.2015

Хората, които познават отблизо убития на 27 февруари край Кремъл руски опозиционер Борис Немцов, нарекоха „безсмислици“ твърденията на Москва, че двамата обвинени за атентата чеченци са извършили престъплението по религиозни причини. Бившият милиционер Заур Дадаев, който по думите на собствената му майка има купчина руски ордени и медали за вярна служба, както и другият арестуван чеченец Анзор Губаев, едва ли са исламските фанатици, организирали показния разстрел в Москва. „Нашите опасения се оказаха верни – извършителите на атентата може да бъдат осъдени, докато онези, които са заповядали убийтвтото на Немцов ше останат на свобода“ казва заместник-председателят на малката опозиционна либерална партия Иля Яшин, цитиран от Ройтерс.
По-впечатляващо обаче е смятаното за последно интервю на убития Борис Немцов, което той е дал пред полското издание на сп.“Нюзуик“ само няколко часа преди да бъде разстрелян край стените на Кремъл. Текстът на цялото интервю се появи на официалната интернет страница на „Нюзуик“ и е преведен на английски език от Пьотър Мило Милевски.
Ето какво отговаря Немцов на твърдението на „Нюзуик“, че на предстоящия марш в Москва дори да излязат няколко десетки хиляди човека, те ще бъдат незначителна бойка в сравнение с 80-те процента руснаци, които подкрепят Путин:
Борис Немцов: „Нямам никакво съмнение, че битката за пробуждане на руснаците ще бъде тежка. Хората виждат докъде ги доведе тази налудничава политика, те наблюдават широко разпространената корупция, изпитват от първа ръка върху себе си неадекватността на държавата. Въпреки това все още вярват в своя лидер, защото през изминалите няколко години лидерът им успя да направи едно единствено нещо добре: Той проми мозъците на руснаците. Имплантира върху тях виусът на комплекса за малоценност спрямо Запада, вярването че единственото нещо, което можем да направим за да удивим света, е да използуваме груба сила, жестокости и агресия.
/Путин/ програмира моите сънародници да мразят чужденците. Той ги убеди, че трябва да отново да възстановим бившия съветски строй и че позициите на Русия в света зависят изцяло от това колко много светът се страхува от нас. Той успя да стори всичко това с пропаганда от стила на Гьобелсовата. Ако трябва да говорим за отговорност за проливането на руска и украинска кръв, тя лежи не само върху Путин, но и върху такива господа като Константин Ернст /генерален директор на руския тв-Първи канал/ или Дмитрий Кисельов /шеф на новата държавна информационна агенция „Русия днес“/. Всички те действат в съответствие с простичките принципи на Йозеф Гьобелс: Заигравай с емоциите; колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-добра е тя; лъжите трябва да бъдат повтаряни многократно. Този тип пропаганда е насочена към простите хора, в нея няма място за въпроси, за нюанси. За нещастие тя въздейства. Истерията вече придоби безпрецедентни равнища и съответно породи високата степен на подкрепа за Путин. Затова е необходимо да се работи колкото е възможно по-бързо за да се покаже на руснаците, че алтернатива съществува, че тази политика на Путин води до деградация и самоубийство за държавата. Все по-малко и по-малко време остава за пробуждане!“.
Нюзуик: Защо?
Борис Немцов: „Защото Русия бързо се превръща във фашистка държава. Ние вече имаме пропаганда, моделирана по типа на тази от нацистка Германия. Ние също разполагаме с ядро от специални бригади, подобни на нацистките партийни щурмови отряди SA /СА/Sturmabteilung /. Как другояче може да се нарече това „Анти-Майдан“ нещо, тази псевдогражданска инициатива, която беше подета преди две седмици за да торпилира първата годишнина от революцията на Майдана? В Москва бяха докарани десетки хиляди наемници, главорези и всякакви съмнителни фигури. Те се опитаха да окажат натиск. С портрети на Путин в ръце те се кълняха, че ще се бият, и дори ще убият всички бутновници. Както всъщност е било в хитлеристка Германия. И всичко това у нас започва сега“.
Нюзуик: Тъкмо руските власти, обаче, предупреждаваха срещу надигането на фашизма в Украйна?
Борис Немцов: „Някога някой беше казал, че бъдещите фашисти ще бъдат най-отявлени антифашисти. Фашизъм в Украйна? Глупости! Нека погледнем Русия. У нас има една голяма партия, създадена върху култа към нейния лидер, плюс няколко несъстоятелни сателитни партийки. През няколко години наблюдаваме папетичната пародия наречена избори. Ние водим шовинистична и агресивна външна политика, подгряваме отново имперските си комплекси, милитарзираме обществото. Това са все характеристики на един фашистки режим, нали? Путин, обаче, не е фашист. Той просто цинично използува някои елементи от миналото, смесва ги с други – например с традициите от бившия Съветски съюз – и хибридът се ражда, съвременният „хибриден фашизъм“. Той прилича на войната в Украйна. Войната продължава, руските войници са там, но Кремъл отрича това и правителството се преструва, че няма нищо общо с всичките тези танкове и военни подразделения в Донецк. Същото мажи и за фашизма – той съществува в Русия, но властите твърдят, че ние се бием срещу фашизма в Украйна. Ако не сложим край на тази лудост, последствията за всички ще бъдат опостушителни“.
Нюзуик: Путин променя позициите си за Украйна всеки пет минути, но той не проповядва фашистки идеи…
Борис Немцов: „Наистина ли смятате, че е така? Той просто презира целия световен ред! Говори открито, че Западът е по-зле от нас, че е покварен, слаб. Той твърди, че украинците не са в състояние да изградят своя държава и само той, Путин, може да им помогне. Той говори за нуждата от преустройство на световния ред, за исконното право на Русия на нейни собствени сфери на влияние, за нуждата от защита на руските малцинства в чужбина. Кремъл използува малцинсвата, езикът и културните въпроси за да взривява отвътре съседните държави. И това е най-ужасното: хората, които контролират Кремъл са убедени, че притежават рецепта за щастие на тази огромна държава. Те са събрали шепа лозунги и идеи от най-авторитарните режими в миналото и сега ги интегрират в днешния световен ред. Смесили са всичко това в едно и се виждат като истински гении“.
След подобни оценки, дадени пред списание със световен тираж и глобална циркулация, шансовете за оцеляване на опозиционера Борис Немцов действително са били нищожни. Поради което „ислямския“ мотив за престъплението и внушенията за убийство от ревност изглеждат наивни.
Което не пречи на прокремълските фанатици в Русия и по света да им вярват безрезервно. Както са вярвали навремето, че сатрапът Сталин е бил истински „баща на народите“, а ГУЛАГ – ехидна измислица на западната антисъветска пропаганда…

Автор и превод: Г.Папакочев