Monthly Archives: December 2013

2013: БЪЛГАРСКИТЕ АНТИПОСТИЖЕНИЯ

     beerbelly-1 22.12.2013 Оправдан ли е оптимизма на премиера Орешарски за 2014 като„Година първа“ на икономическото възстановяване? Кои са  отрицателните рекорди в българското стопанско развитие и предстоят ли нови?

Започналата „с отчаяние“ и завършваща с „лъч надежда“/по думите на премиера Орешарски/ 2013 година е знакова за някои истински „антипостижения“ на българина през последния четвърт век. Независимо от твърденията на властта, че в Европа имало „още по-лошо“ и  уверенията й за поредно започване „на чисто“, дори след констатацията на неотдавнашно Европейско социално изследване, че България вече „не води всички негативни класации“ и се наблюдавало „скъсяване на местната дистанция  с други европейски страни“, реалното състояние на държавата и нейното стопанство далеч не предизвикват радостен трепет. Въпреки опитите за предпразничен оптимизъм, авторите на въпросното изследване са категорични, че страната продължава да е най-бедната в ЕС, нейните жители има най-ниско доверие в институциите и най-масово изпитват неудволетворение от своя живот. Едва 1 на сто от българите живеят комфортно с доходите, които са получавали през отминаващата година срещу 38 на сто в Словения, 13 на сто в Чехия и Словакия и 8 на сто в Полша. В България само една четвърт от хората не изпитват материални затруднения, а над 40 на сто живеят трудно и една свързват двата края, констатират авторите на европейския сондаж.  

              Икономика на дефицитите                

             Първото голямо  икономическо „антипостижение“ през отминаващите 12 месеца е смяната на философията за управление на публичните финанси –  от  балансирани бюджети и дефицити, които са по-ниски от очаквания стопански растеж на дефицити, които са над границата на очаквания растеж, поясни специално за ДВ  Красен Станчев от ИПИ. От своя страна агенция АФП отбеляза тези дни, че независимо от заложения в бюджета за 2014 година за растеж на БВП с 1.8 на сто и очакван дефицит също от 1.8 на сто, страната е разтърсвана от масови протести срещу бедността и корупцията, които „създават несигурност за малката и отворена икономика на страната и я поставят на ръба на рецесията“. Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч“ припомни пред БТА, че България вече не разполага с фискален резерв, който може да се харчи и всеки нов, непредвиден дефицит, ще означава поемане на нов дълг. Поради натрупаните от последните десетилетия проблеми Европа също се възстановява бавно и трудно и ако България разчита ЕС да я дърпа напред, това може и да не стане, е прогнозира икономистът.

 

Държавата като  мащеха       

Красен Станчев посочва като  второ  съществено “антипостижение” опитите за въвеждане на централно планиране, наподобяващи периода 1994-1995 година, намеренията  за национализация на предприятия, създаване на нови държавни фирми и други подобни идеи.  Тази опасност, впрочем, се отчита и от самия кабинет. На форум през ноември, посветен на управлението на държавните предприятия, икономическата вицепремиерка Даниела Бобева призна, че държавата е лош стопанин и  посочи, че дружествата, които са държавна собственост, са натрупали дългове за над 9 милиарда лева. Известно е също така, че държавата участва преобладаващо  в енергетиката и транспорта, като с  основен държавен дял са и повечето болници в страната, чиито задължения към края на септември са надхвърлили 403 милиона лева.

Токът като новогодишен подарък

Третият „антирекорд“, според класацията на Красен Станчев, е хаосът в енергетиката и по-точно управленският маниер с цената на електричеството да се прави социална политика и се влияят избори. Едва  седмица след като беше назначен на поста, четвъртият поред само за тази година председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ Боян Боев обяви намаляване цената на тока от 1 януари 2014. Засега не е съвсем ясно къде бяха открити резервите за поевтиняване на тока, но по думите на премиера Орешарски тази стъпка щяла да увеличи потреблението и приходите на иначе затъналата в дългове Национална електрическа компания /НЕК/. Известно е също, че тъкмо високите сметки за ток детонираха през февруари продължаващото обществено недоволство в страната.

Лошата шега на протестите

И все пак оправдан ли е стопанският оптимизъм на премиера, според когото новата 2014 –та година щяла да бъде „първата в икономическото възстановяване на страната“? Това фактически не може да е вярно, казва Красен Станчев и припомня, че от 2011-та насам  се регистрира икономически растеж. Едва сега, обаче, започват да  се възстановяват равнищата на БВП, загубени през 2009-2010  година. В българската икономика наистина има някои здрави сегменти и  те са онези, които не завясят от правителството. Това, което най-вероятно ще се случи през 2014-та,  е кредиторите да осъзнаят, че правителството не може да събира данъци и съответно понижавайки кредитния рейтинг на страната да вдигнат лихвените проценти. Така кредитите за България ще поскъпнат, което неизбежно ще забави икономическия растеж, констатира Красен Станчев.

Рекорди, рекорди…

Икономистът има основания за подобен песимизъм – в средата на декември международната рейтингова агенция „Стандарт енд Пуърс“ даде предупредителен сигнал на България , като ревизира перспективата по рейтинга на страната от „стабилна“ на „негативна“ поради „възможността за предсрочни избори, които ще забавят предприемането на реформи“. Засега българският инвестиционен рейтинг остава на второто най-ниско ниво по скалата на агенцията /BBB/, но вероятността „слабите перспективи пред растежа в резултат на слабото вътрешно търсене и нестабилната политическа обстановка“ да се превърнат в най-сериозното изпитание за страната остава. Както и възможността да бъде регистрирано нейно поредно икономическо    „антипостижение“. При това не за отминаващата, а през настъпващата 2014 година.

БЪЛГАРСКОТО „ПЛАШИЛО” НА ГЕРМАНСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР

Protest-Sofia-9-03031316.12.13 „Какво трябва да знаете за да работите успешно в Германия?” – това може да се разбере от новата брошура, изготвена съвместно от Германската конфедерация на профсъюзите /обединяваща  осем водещи синдиката в страната/ и българските КНСБ и КТ „Подкрепа”,  и представена на кръгла маса в София.

Българските граждани не са заплаха за германския трудов пазар след 1 януари 2014 г., когато Стария континент ще трябва да отвори окончателно трудовите си пазари за българи и румънци, твърдят от КНСБ. В свои проучвания техни експерти  се  позовават факта, че през септември  тази година българските работници на задължително социално осигуряване и минимално заплащане в Германия  са били 41 хиляди човека, като през последните години броят им се е покачвал непрекъснато. Макар че липсват данни за самонаетите лица, които се регистрират в отделните градове, техният брой също нараства постоянно. Най-много българи работят в Бавария, Хесен и Баден-Вюртенберг, като мнозинството от тях, според номенклатурата на ФРГ, се занимават с гастрономия, следвани от работещи в преработвателната промишленост и почистването на сгради, улици и транспортни средства.

Правителството:Кадърните вече емигрираха”

Не съм съгласен, че след 1 януари 2014г. висококвалифицирани специалисти ще потърсят реализация в Германия. Те вече са го направили, защото за тази категория работници пазара там отдавна е либерализиран, смята д-р Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика. Условията за младите специалисти завършили германски университети са много благоприятни – те имат право да останат в Германия и да търсят работа цяла  година след дипломирането си. Следва да се отчетат по-доброто заплащане на труда както и факта, че тези млади хора са много добре запознати с условията на живот в германското общество и вече са интегрирани сравнително добре на пазара на труда в страната. Социалният министър  цитира прогноза на Федералната агенция по труда, според която след отпадане на ограниченията от 1 януари следващата година значителни въздействия върху германския пазар на труда не се очакват. Сега проблемите от достъп до работа на българските работници се изместват върху социалната им сигурност. В българското посолство в Берлин има служба по социалните и трудови въпроси на Министерството на социалната политика, която предлага всякакви консултации на заинтересовани български граждани в Германия, припомня д-р Адемов.

Давид и Голиат на трудовия пазар?

Неофициален  сценирай на български трудови и синдикални експирти предвижда, че през идната година нетната имиграция на български и румънски граждани във ФРГ ще се покачи от 100 на 180 хиляди човека, като хората в трудоспособна възраст ще са около 70 на сто от имигрантите от двете страни.  От това следва, че предлагането на работна сила ще е в размер от 70 до 120 хиляди човека. Българският дял, ако се проследи как през последните 6-7 години се е движил потока към Германия, е една четвърт от този българо-румънски поток, коментира специално за ДВ президентът на КНСБ Пламен Димитров.  Затова не повече от 25-30 хиляди българи ще потърсят работа във ФРГ през следващата година, което на фона на многомилионния трудов пазар в Германия не би могло да повлияе драматично или да изкриви каквито и да е нива на заплащане или да доведе до дъмпинг и други подобни явления.

Кой, кой, кой?

Състават на този „контингент” засега е неясен и можем само да гадаем какви хора ще влязат в него, отбелязва синдикалният лидер. Лично аз допускам, че преобладаващата част, ще бъдат високо и средно квалифицирани работници особено след като беше въведено задължителното изискване за ползуването на немски език. Опасенията за нискоквалифиирани работници и роми, които ще залеят германския пазар извън вълната, която  вече е факт/ а тя се  наблюдава в Берлин и на някои други места/, за мен не са основателни. Как, да речем, български роми ще се появят на германския трудов пазар ако не знаят езика, както не го знаят и сега? Те не са на този пазар днес,  няма да могат да бъдат пълноценни работници там и  след 1 януари, е уверен  Пламен Димитров.  А проблеми има и част от тях са породени от регионалните различия в градовете, където са концентрирани българските работници. В Берлин, например, почти 20 на сто от българските и румънските граждани получават гарантиран минимум и социално подпомагане, в Кьолн те са 15 на сто, докато в Берлин, Дуисбург, Дортмунд, Хановер, Мюнхен броят им е доста по-различен. Друга част проблеми се съдържат в услугите, които не се обхващат от официалната статистика – настаняването на бездомните граждани или разходите за лечение на хора без здравно осигуряване, а значителен брой  от тези граждани нямат и адресна регистрация в Германия.

Българино, ти имаш право!

Все пак държавите, които ще приемат български работници след 1 януари нямат проблем, проблеми имаме ние, е категоричен вицепрезидентат на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов.  Няколко десетки хиляди български работници не могат да създадат дисбаланси на германския пазар на труда, където се трудят няколко милиона работници дори не от ЕС, а от трети страни! КТ „Подкрепа” ще направи всичко по силите си  да защити правата тъкмо на българските работници в Германия. Затова ще продължим  да издаваме брошури, в които ще пише „Българино, ти имаш право!”, твърди Димитър Манолов.

На 1 януари 2014г.  България  няма  веднага да се изпразни от всичките си  граждани, но очакваме плавната тенденция на изтичане на квалифицирани работници от България към Западна Европа, особено във върховите сектори да се засили,  добавя Пламен Димитров от КНСБ.  Основната причина е заплащането най-вече за онези специалисти, които с труда, знанията и уменията си в  IT сектора, медицината, инженерните области са готови да замнинат за чужбина. Това е нашето основно притеснение и затова като профсъюз ще продължим да настояваме пред правителството договаряне на по-високи равнища на доходи през идната година за да може високо квалифицираните работници да останат в родината си, заключава синдикалният лидер Пламен Димитров.

БИТКАТА ЗА ДОСИЕТАТА

Ears@ass12.12.2013   Дошъл ли е моментът за закриване на Комисията по досиетата? Кой стои зад организациите на бившите агенти на ДС? Достатъчни ли са 6 години за задълбочено изследване на миналото на българските тайни служби?

„Имайте предвид, че ние няма да се оставим! Имайте предвид, че в тези организации членуват над 100 000 души, над 100 000 души!” –възкликна в българския радиоефир полковник Чавдар Петков,  председател на Националната асоциация „Сигурност”/ наследничка на Второ главно управление на някогашната ДС/ по повод писмото на 20-тина граждански организации за закриване на Комисията по досиетата. Според бившите кадрови служители на комунистическите тайни служби  дейността на комисията водела до ограничителни и лустрационни действия,  които са противоконституционни,  противоречащи на общоприетите норми на вътрешното и международното право и на международните договори, по които България е страна, а приетият през 2006 с политически консенсус  Закон  за досиетата вече е изгубил своята актуалност. Тези дни министър-председателят Пламен Орешарски също прикани комисията „да побърза и да си свърши работата”, пояснявайки, че след като стори това, не вижда защо тя трябва да съществува. От своя страна в специална декларация членовете на Съюза на репресираните от комунистическия терор се обявиха за продължаване дейността на Комисията по досиетата, изразиха мнение, че все още не е късно за приемане на закон за лустрацията и припомниха, че ”в Германия дори човекът, който беше председател на комисията по разкриване на досиетата, сега е президент на страната им”.

              Закриване на Комисията по досиетата?

               Трябва да се съобразим с времето, през което този орган е имал възможността да работи, каза пред ДВ  Ханс Алтендорф от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ в бившата ГДР. Началната дата на  дейност  на комисията ви не е краят на 1989-та, когато беше основана нашата институция в Германия ,  а 2008 година. Досега ние разполагахме с близо 25 години възможност за работа, а 6-те години съществуване на българската комисия далеч не са достатъчни за едно сериозно и задълбочено изследване на досиетата и архивите. Затова съм убеден, че сега въобще не е време да се дискутира закриването на вашата Комисия както и достъпът до досиетата, е убеден германският експерт.

Комисията по досиетата тя е работещ орган и ако това не беше така, никой нямаше да се интересува от нея, е категоричен разследващият журналист и изследовател на архивите на ДС Христо Христов. Винаги, когато БСП се е връщала на власт, тя се е изкушавала да посяга върху досиетата и да ги ликвидира. Очевидно кликата на хората от ДС, които искат архивите да останат затворени припознават в БСП своето представителство. Бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев е също убеден, че когато БСП управлява винаги съществува потенциална опасност за подобни действия . Под натиска на Европа БСП подкрепи навремето Закона за досиетата, но тогава тя го направи не по вътрешно убеждение, а по външна политическа необходимост, която нямаше как да бъде избегната. Сега тази партия пуска своя ариергард от „обществени организации”, които трябва да създадат представата, че искането за закриване е желание на много хора, на цели „трудови колективи”, а в даден момент БСП  ще вземе своето решение. Затова смятам, че комисията е заплашена реално и въобще не трябва да си правим илюзия, че опасността за нея е отминала, е категоричен Методи Андреев.

Правото на информиран избор

Още в началото на 90-те години в Германия оживено  дискутирахме възможността дали бивши агенти на ЩАЗИ могат  да изпълняват обществени функции, пояснява Ханс Алтендорф.  Това беше една от причините за създаването на нашата комисия  – след като  биографиите на такива лица бъдат осветени и изяснени,  да се даде възможност за публична дискусия около тяхното минало. В Германия често обсъждаме кандидатурите на политици и депутати, които са били информатори и неофициални сътрудници на тайните служби. В тези дискусии хората виждат онова, което въпросното лице е вършило и какви функции е имало през онези години. Лично аз обаче  не знам нито един случай, в който бивш агент, щатен или нещатен сътрудник на комунистическите тайни служби, да са заели пост в държавната администрация, твърди Ханс Алтендорф.

Според Методи Андреев обявяването на хората попаднали във важни сектори на държавното управление, изваждането на показ на тяхната агентурна  принадлежност има няколко измерения в сегашното българско законодателство.  Едното е, че тази информация може да повлияе на избора на всеки гражданин, което означава, че който не иска присъствието на такива хора във властта, не трябва да гласува за партиите, които ги издигат. Другото  е, че по този начин се къса тайната нишка на зависимости между щатния вербовчик и неговия таен сътрудник. Тези ползи щяха да бъдат несъизмеримо повече, ако имаше и лустрация, каквато съществува в Германия. Някои казват – това е пещерен антикомунизъм. „Не знам дали е пещерен или не, но в Германия лустрацията ще продължи да действа до 2019 година!”, възкликва Методи Андреев.

Фундаментът на „контролираната демокрация”

Всички решения на Комисията по досиетата, анализът на нейните експерти, четенето макар и на не всички архиви показва, че значителна част от българския контролиран и сбъркан преход, който спокойно може да се нарече  „контролирана демокрация”, лежи върху неотворените досиета 0 цели 16 години те не бяха прочетени, констатира Христо Христов. Сега комисията обявява т.нар.”икономически досиета” и те показват, че през първите седем  години от прехода парите на България са били управлявани от трима агенти на ДС, назначени за управители на БНБ. Дори повече, човекът, който е трябвало да отговаря за това банките да не фалират, случайно или не, също е бил агент на тайните служби. Архивите доказват, че българското политическо пространство  е било моделирано с активното участие на кадри и сътрудници от агентурната мрежа на ДС. Заради това БСП и кликата на ДС никога не са спирали усилията си за ликвидиране на комисията – сега сме свидетели на седмия от последните 24 години опит досиетата отново да се затворят.

В крайна сметка битката е не само за биографиите на бившите сътрудници и за това  досиетата да не пречат за нови техни назначения на високи постове в държавата. Битката е и за паметта на комунистическата епоха, една по-далечна битка, която историци и изследователи продължаваме да водим, обобщава разследващият журналист Христо Христов.

ПОМАЦИТЕ – ТЕЗИ СТРАННИ БАЛКАНЦИ

Upside down man 2012 04.12.2013 Наричат ги „българи мохамедани”, „българи мюсюлмани”, в Родопите са известни като „ахряни” , за македонците те са „торбеши”, „мърваци”, „мияци”. Помежду си се определят за „помаци”, а учените ги класифицират като „българи мохамедани”. Какви са тези хора и има ли  България грехове към тях?

Още през 1842 г. чешкият етнограф Павел Йозеф Шафарик отбелязва, че  не става въпрос за старо мюсюлманско население, а за новопомюсюлманчени християни, отказали се от вярата си поради “дълговременно притеснение, но пазещи и сега още родния си език”. Три десетилетия по-късно, през 1875-та, австрийският пътешественик Феликс Каниц пише, че „всяка религиозна омраза е чужда на преминалите към мохамеданството българи, нявсякъде тези мюсюлмани помаци живеят в пълна хармония със своите християнски кръвни братя”.  Година след него  в своята „История на българите” чешкият славист Константин Иречек ще обърне внимание, че „много  българи, особено богомилите приели исляма и най-вече около Ловеч и  околностите все още са населени с така наречените помаци, т.е. българи мохамедани.’’

Между ударите на „смесената идентичност”

Проф.д-р Евгения Иванова, етноложка от софийския НБУ не приема понятието „българомохамедани”, тъй като пророкът Мохамед е забранявал с името му да се нарича каквото и да било. Тя предпочита названието „помаци”, защото повечето членове на тази общност така наричат себе си, макар научно правомерното им наименования да е  „българи мюсюлмани”. Когато една група е междинна – българи по език, мюсюлмани по религия – обяснимо е тя да бъде маргинализирана и това се случва често при групи със „смесена идентичност”.  Друг е въпроса, че помаците винаги са ги определяли отвън. Просто не  са им позволявали да имат собствена идентичност, самите те да решават какви искат да бъдат. Да не говорим за „възродителните процеси” от 1912-13 година, от началото на 40-те, след което през 50-те, 60-те и накрая 70-те години на тоталитаризма,  когато спрямо тази група се води не само политика на определяне отвън, но и на асимилация, на вменяване на идентичност, което по принцип е недопустимо. Смехотворно от академична гледна точка е твърдението, че помаците са отделен етнос, но подобни опити са разбираеми в светлината на споменатата вече двойна маргинализация и на недопускането на тези хора да определят сами какви са те, е убедена проф. Евгения Иванова. 

               Греховете на българската държава към помаците са големи, смята от своя страна доц. Михаил Иванов, съветник по етническите въпроси на президента Желев. Малко се знае, че след първата от Балканските войни, между 1912-1920 година, 40 на сто от помаците в Южна България са били принудени да  напуснат  родните си места, много села били опожарени, имало е редица актове на насилие и това принудително „хигиенизиране” на населението допълнително ги е отблъснало.  Председателят на партията „Свобода и достойнство” от  Реформаторския блок Корман Исмаилов също е убеден, че върху помаците са правени много опити за насилствена асимилация, поради което  днес те проявяват различни  и сменящи се политически предпочитания. Това показва, че нито една политика  във времето не е заслужила трайно тяхното доверие и то по посока на интеграцията и включването на тяхната общност. В България все още има хора, които гледат на нацията като на етно-нация, а не като на гражданска общност, смята десният политик.

               „ПОМАК” като патриотично обединение

                Проф. Иванова цитира изследвания които сочат, че  близо 30 на сто от помаците се определят като българи,  а едва 5 на сто като турци. Нямаме точни данни за тези, които се самоопределят като помаци, поради крайно непрофесионалното отношение на българската демографска статистика, твърди от своя страна доц. Михаил Иванов. Той изтъква, че при последното преброяване отново е премълчано съществуването на тази специфична група и за нея не са дадени никакви количествени характеристики, но така или иначе става дума за 60-70, максимум за 100 хиляди българи мюсюлмани в страната, като  значителна част от тях са под силното влияние на ДПС.  На този фон възниква въпроса има ли фундамент за създаването на поредното ново етническо формарование „ПОМАК”, дешифрирано от своите автори като „Патриотично обединение за многообразие, автентичност и култура” и доколко то би нарушило деликатните етнически баланси в България? Става дума за конюнктурни опити основани върху вярването, че етнорелигиозната принадлежност предопределя донякъде и политическите предпочитания, пояснява за ДВ Корман Исмаилов.  Сиреч, недоверето към съществуващите политически партии евентуално би могло да създаде почва за появата на някаква нова формация, която акцентира и докосва точно тази струна в сегашния емоционален момент.

                Прецеденти и контрапрецеденти

               А защо не обръщаме внимание на националистическите формации, които също никнат непрекъснато? –  пита риторично проф.Евгения Иванова.  В една демократична държава би трябвало да има нормални партии с привърженици от всякакви видове религиозни групи. В България вече направихме  прецедент с ДПС, създадохме и „Атака”, а  след това приехме всичките й разклонения и епигони. Няма защо да се учудваме тогава, че една група, която се чувства  непредставена иска да създаде своя партия, смята известната етноложка.  Доколкото познавам населението в Родопите идеите на водещата фигура на ПОМАК  Ефрем Моллов нямат почва. Който е чел книгите му, а те бяха достатъчно коментирани в публичното пространство, ще се увери, че те са неаргументирани, в тях липсват  източници а твърденията му за  събития и важни исторически лица са необосновани, е убеден доц. Михаил Иванов за когото идеите на новата формация са до голяма степен несъстоятелни.

                 Посланието на Любен Каравелов

                  В излизащия в Букурещ от 1869 до 1873  български вестник „Свобода” енциклопедистът Любен Каравелов помества статия, в която разглежда  родството между българи, християни и мюсюлмани и общата им борба срещу турците. „Най-забележителното в песните на помаците е това, че езикът им е чист – без турски думи и без турска конструкция, звучен и съхранил повече своите старобългарски форми, нежели езикът на православните българе. Аз не говоря вече за това, че в езика на помаците се не срещат гръцки думи или гръцко влияние, които са внесени от т. нар. гръцко образование между православния български народ’’, пише Каравелов за българите мюсюлмани.

Оценка, която може би е валидна и днес. В поредното объркано българско време.

ЕВРОПЕЙСКО РАЗДВИЖВАНЕ ЗА АНКАРА И СОФИЯ

Komandos 05.02.2013 Защо официална  София посрещна споразумението за реадмисия и бъдещото премахване на визите за турски граждани за ЕС с въздишка на облекчение?Доколко успехът на България е свързан с успеха на Турция и региона?

“Турция  не е страна от втора класа. Ние  искаме равноправно третиране  като всяка друга цивилизована страна” – с това съобщение в социалната мрежа Туитър преди две години турският външен министър Ахмет Давутоглу потвърди решението на своята страна да не подписва споразумение за връщане обратно на нелегалните имигранти достигнали Европа ако не бъдат премахнати европейските визови ограничения за турските граждани. Тази  сряда, заедно с еврокомисарите Сесилия Малстрьом и Щефан Фюле, шефът на турската дипломация обяви в Брюксел, че 4 декември се превръща в „исторически ден” за отношенията между ЕС и Турция след постигнатата договореност за подписване на споразумение за реадмисия и начало на техническите преговори за отпадане на европейските визи за турски граждани до три години.

Молитвите на Брюксел и Анкара

„За първи път когато говорим за визовия диалог и договора за реадмисия не произнасяме  „Инш ‘Аллах”, /по Божията воля/, а можем да кажем „Най-сетне”, отбеляза от своя страна комисарят по разширяването Щефан Фюле. В специална декларация на личната си  он-лайн страница,  комисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом приветства постигнатите договорености, които, по думите й  „ще ускорят още повече диалога и сътрудничеството на ЕС с Турция в областта на вътрешните работи. Напредъкът в  либерализацията на визовия режим ще бъде ясен сигнал за турското население и властите, че ЕС стои зад ангажимента да бъде улеснено свободното придвижване на нашите граждани”, написа Сесилия Малстрьом.

Спасение дебне отвсякъде

Официална София посрещна „пробива” в дългогодишните преговори с Турция около реадмисията  с въздишка на истинско облекчение. От самото начало на т.нар.”бежанска криза” беше ясно, че постигането  на споразумението за връщане обратно на нелегално влезлите в България /и най-вече в Гърция/ имигранти може да ограничи значително бежанския поток и да облекчи  натиска върху и без друго тревожните български власти. За въпросната реадмисия през последните месеци не спираха да говорят вътрешния и външния министър, евродепутати от управляващите партии, експерти от правителствената Агенция за бежанците. Според данни на Главна дирекция „Гранична полиция” от началото на годината досега на българска територия са били задържани 11 300 нелегални имигранти, като над 99 на сто от тях са дошли от Турция. Неслучайно външният министър Вигенин побърза да заяви от Брюксел, където участва в двудневното заседание на НАТО, че договореното споразумение ще даде нови възможности за справяне с бежанския поток към България и припомни, че неговото ведомство е работило активно за да ускори процеса, като е поставяло въпроса нееднократно пред турската страна и пред Брюксел.  Попитан дали споразумението ще има ретроактивна сила, Вигенин е пояснил, че то едва ли ще се отнася до вече влезли от Турция имигранти и тези хора няма да бъдат връщани обратно. В замяна на това до края на годината се предвижда провеждане на договореното миналия месец в Анкара заседание на смесената българо-турска комисия по нерешените въпроси между двете държави, пред подписване е споразумението за съвместно наблюдение на границата, а за началото на 2014 година е планирана среща на двустранната смесена комисия по граничните въпроси между двете съседки.

Мараба, комшу!

Не по-малко важен за България е и въпроса с облекчаването на визовия режим за южните съседи и начините, по които свободното им придвижване ще се отрази на деловите отношения и туризма между двете страни. Още в началото на миналата година турски граждани с валидни шенгенски визи вече можеха да влизат свободно в България, като  след бъдещото премахване на европейските ограничения и последните затруднения за преминаване на границата ще отпаднат. При посещението си в Турция в края на 2012г. президентът Плевнелиев заяви, че България няма интерес от ограничения за визите и увери домакините си, че „успехът на България е свързан с успеха на Турция и на региона”. Не е за пренебрегване и факта, че едно бъдещо изместване на външната граница на ЕС на турска територия ще облекчи София от редица задължения разходи, както и ще увеличи шансовете на страната за Шенгенската зона.

Тромбите на крайния национализъм

Не така мислят обаче крайните български националисти. В парламентарно представената партия „Атака” смятат, че добросъседската политика на България спрямо Турция е „плод на външен натиск”, а отношенията между двете страни  били „еднопосочна улица, по която се движи единствено Турция”. Според другата националистическа формация ВМРО „идването на сирийците в България  е част от плана на Анкара за възстановяването на Османската империя, разработен от турския външен министър Ахмед Давудоглу” поради което границата с Турция трябва да бъде изцяло затворена.

Независимо от всичко предстоящото на 16 декември официално подписване на постигнатото споразумение за реадмисия, стартирането на паралелните преговори за облекчаване на визовия режим и в крайна сметка успешното приключване на преговорния процес за членството на Турция в ЕС  със сигурност ще намали до значителна степен децибелите на националистическите тромби не само в България, но и в Европа. Просто 76-милионния пазар край Босфора  и най-голямата врата на Европа към Близкия изток могат единствено  да бъде приобщавани. С полза и интерес за всички.