30.05.13

               Макар изборът на новото българско правителство, известно като кабинета „Орешарски”, да премина основно в междупартийни и личностни парламентарни престрелки, тежките стопански проблеми на страната предстои да се стоварят с пълна сила върху новите министри и депутати. Ще успее ли финансово-икономическият управленски екип на новия премиер да реализира обещаните спасителни мерки при положение, че неговите  финансов и икономически министър не са работили нито ден в реалното управление?Георги Папакочев разговаря с проф. Ганчо Ганчев, декан на Икономическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски”:

Предлаганите краткосрочни мерки от кабинета не са достатъчно убедителни и новото правителство ще изпитва разнопосочен натиск от страна на различни кръгове в обществото при опитите за тяхното прилагане, смята икономистът. Просто липсва ясна, съдържателна програма, която да гарантира бързото излизане от кризата и да насочва към дългосрочен устойчив растеж. Говори се, например, за по-голяма свобода на бизнеса, но и за по-широко държавно регулиране, за ниско данъчно облагане, но и за по-значителна финансова солидарност – все неща, които взаимно се изключват и е трудно да бъдат въведени едновременно. Все още липсват ясни, добре ориентирана стратегически идеи за преодоляване на кризата в краткосрочен и дългосрочен план.

Плосък или прогресивен данък?

Твърдението в управленските намерения на г-н Пламен Орешарски, че българската икономика се намира в състояние на „свободно падане” е преувеличено, смята проф. Ганчев. Да, съществуват проблеми с публичните финанси, но те се дължат на натрупващият се дефицит и липсата на ясна стратегия за неговото финансиране. Колкото до премахването на плоския данък, действително се усеща натиск от страна на профсъюзите и БСП, но той не е особено силен. Дори и новият премиер обяви, че засега данъка остава. По-важният въпрос, обаче, е  дали действително ли плоският данък е толкова полезен, колкото твърдят някои икономисти или обратното – с него има проблеми? Мои изследвания показват, че основните очаквания свързани с 10-процентовия данък не се реализираха. Противно на уверенията на мнозина, събираемостта не се увеличи, а и по-детайлни изследвания на МВФ в други държави показват същото. Освен това липсват положителни резултати в привличането на чуждестранни инвестиции, в подобряването на заетостта, което сочи, че в чисто икономически план резултатите от данъка са отрицателни. В същото време, обаче,  има нужда от стабилизиране на бюджета. Известно е, че прогресивното данъчно облагане е антицкилично, то подпомага икономиката при спад и я засилва при подем като така фактически я стабилизира. В страните с развита икономика се прилага прогресивно подоходно облагане, което е социално по-справедливо. Обещанията на редица български икономисти от неолибералната школа дадени при въвеждането на плоския данък не се сбъднаха. Всички параметри, като подобряване на събираемостта, стимулиране на растежа, подобряване на заетостта, приток на чужди инвестиции, се влошиха след въвеждането на плоския данък, твърди проф.Ганчев.

Дилемата „валутен борд”

Според икономистът съществува и сложна дилема свързана с валутния съвет. „Бордът”, както го наричаме,  е негъвкав механизъм, който в дългосрочен план влияе отрицателно на икономическия растеж. Факт е, че от въвеждането на валутния борд България си остава твърдо най-бедната страна в ЕС. До голяма степен в резултат на борда тя се справя по-лошо с кризата отколкото други страни. Така разглеждането на въпроса дали има нужда от борд в дългосрочен план става наложително. В близък план обаче, излизането от борда ще доведе до висока инфлация и сигурен икономически спад. Затова дилемата е сложна – от една страна бордът  пречи на икономиката, от друга излизането от него вещае финансова криза. Вероятно затова никой в България не се решава да анализира сериозно този въпрос. Най-добре е отмяната на борда да стане след влизането на страната в еврозоната – така или иначе левът е фиксиран към европейската валута. Добър пример в това отношение е Естония.

МВФ като спасителен пояс?

Ще се размине ли новият кабинет с външни заеми? През 2009 година Тристранната коалиция с финансов министър Пламен Орешарски, допусна грешка, твърди проф. Ганчев.  Тогава имаше възможност да бъде сключено споразумение с МВФ в рамките на специалното предложение за подпомагане на държави, които имат стабилни финанси, но искат да избегнат тежестите на кризата. България отхвърли този вариант. Полша, която се възползува от предложението, се оказа единствената европейска бивша комунистическа държава, която избягна икономическия спад и преодоля леко кризата. Подобно щеше да е положението и у нас. Отново след съвети на неолибералните икономисти  беше допусната изключително груба грешка. Сега при много по сложни обстоятелства, ако действително се появят затруднения при финансирането на бюджетния дефицит, ще е по-добре кабинета да се обърне към МВФ и ЕК, отколкото да се опитва да решава проблема сам. Въпреки това бихме могли да се справим без външна помощ – българската икономиката не „пада свободно”, а е само в стагнация и  с определени бюджетни дефицити, е убеден проф.Ганчо Ганчев.

30.05.13

Случайно или не, появата на 89-то българско правителство от 1879 година насам, известно вече като кабинета „Орешарски”, съвпадна с ядовитото изявление на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, че България е една от трите „едва управляеми” страни, заедно с Румъния и Италия. Успоредно с тази нелицеприятна квалификация, ЕК направи седем препоръки за тази и следващата година към най-бедната европейска членка, от които става ясно, че реформите в ключовите икономически и социални сфери са замряли и предизвикателствата от последните две години пред страната остават непроменени. Ако дипломатично формулираните официални поздравления от страна на Жозе Барозу и Ван Ромпой не бъдат прочетени интелигентно /те просто изразяват по-деликатно казаното от Йотингер и ЕК!/ от новия български кабинет, а не както ги четеше доскоро правителството на Борисов, перспективата за най-скорошна поява на 90-то в следосвобожденската българска история правителство, отново ще стане реална.

Огледалце, огледалце…

Какво, всъщност, научиха през първия ден на кабинета „Орешарски” деловите среди по света? АФП информира, че професорът по финанси в УНСС е издигнат след изборите на 12 май от социалистите на премиерската позиция като българска версия на уважавания бивш италиански премиер-технократ Марио Монти. Министър на финансите във водената от социалистите Тристранна коалиция между 2005-2009г., Орешарски тогава спечели одобрение за прилагането на ключовите реформи в българската данъчна система. Той участваше и в екипа за надзор при въвеждането на управлявания от МВФ валутен борд през 1997, който стабилизира икономиката и все още действа. Въпреки това строгият доктор на науките предупреди, че горчивото лекарство, което ще предпише за съживяване на болната икономика няма да започне да действа веднага, поради което българите ще бъдат изправени пред трудна зима, отбелязва АФП.

Винаги „най”!

Ройтерс цитира думите на Орешарски, че новото правителство няма да направи българите богати и благоденстващи, но че си поставя като минимална задача да им вдъхне по-голяма надежда и увереност. Агенцията акцентира и върху казаното от 34-годишният финансов министър Петър Чобанов, че негов основен приоритет ще бъде избягването на рисковете пред фиксирания курс на лева към еврото, като допълва, че режима на валутния борд, който не позволява на централната банка да определя лихвените проценти, е превърнал фискалната политика в основен инструмент за въздействие върху икономиката. От своя страна Асошиейтед прес също обръща внимание върху поетите от Орешарски ангажименти да остави в сила влутния борд и плоския 10-процентов данък и намерението му чрез  преструктуриране на  бюджетните разходи да остави непроменен планирания дефицит от 1,3 процента от БВП за тази година. Германската ДПА припомня, че България се е присъединила към ЕС през 2007, но остава безспорно най-бедната страна членка на съюза. Международните проучвания освен това редовно я нареждат сред най-корумпираните държави в Европа. Блумбърг пише, че новият български премиер ще трябва да балансира между бюджетните съкращения, необходими за запазване на финансите на страната в стабилно състояние и исканията за по-високи възнаграждения и по-ниски цени на енергията. Най-бедната страна от ЕС се мъчи да излезе от политическата бъркотия, започнала с протестите против строгите мерки за икономии, които доведоха до оставката на предишното правителство през февруари и до произвеждането на предсрочни парламентарни избори на 12 май, коментира американската агенция.

Сиромашия до шия

Друг тъмен щрих в кризисната стопанска картинка добави и Евростат, която отчете, че България е сред държавите с най-рязък спад на средния разполагаем доход на домакинствата в ЕС , а НСИ констатира, че най-голям разход за българските  са средствата отделяни за храна и жилище /еленергия, отопление, вода/ – над 50 на сто от всички разходи. Разходите за дома /отопление, енергия, вода и поддържане/ са се повишили от 170 лева през първото тримесечие на 2012 г. – на 193 лева средно на лице от домакинството през първото тримесечие на тази година.

Това е само част от тъжното икономическо наследство, което БСП, ДПС, Атака и кабинета „Орешарски” получиха след управлението на ГЕРБ. От това как ще постъпят с него зависи дали България ще остане все пак „едва управляема” или бързо ще се превърне в „съвсем неуправляема”, по еврпейските оценки, държава. Тази опасност съществува и тя е съвсем реална!

  29.05.13

След спешни разговори, консултаци и догадки, „кабинетът на надеждата” на Пламен Орешарски набързо грейна под прожекторите в централата на БСП на някогашния Солни пазар. Подгрят с политическото слово на др.Станишев и поименно анонсиран от г-н Орешарски /по официалните обръщения към тях на извънредния партиен пленум/ новата властова гарнитура беше обявена като микс от експерти и  водещи специалисти, които Станишев успя дори да нарече „екип”. С което намекна, че стиковането между бъдещите министри отдавна е в ход и групата е готова да влезе във властта с летящ старт.

Великолепната 18-ка

Това не е далеч от истината. Едва ли някой е допускал, че безпартийният бивш депутат от БСП и вече премиер Орешарски, новият военен министър Ангел Найденов, който до последно отричаше, че е номиниран за поста, неговият съпартиец от БСП Кристиян Вигенин, вече кандидат за външен министър, и досегашният червен депутат Драгомир Стойнев, бъдещ министър на икономиката, ще се срещнат за първи път на „Дондуков 1” за да се запознаят официално? Или че довчерашният началник на президентския кабинет и бивш шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, подал в началото на април ненадейно оставка със странния аргумент, че имал „нов проект, който не бил свързан с политиката”, не познава добре съветниците на Станишев от славните времена на Тройната коалиция, които вече са в кабинета „Орешарски”? А може би ректорът на пловдивския Аграрен университет Греков и неговата колежка от варненския Медицински университет Клисарова за първи път чуват един за друг по академична, а защо не и по партийна линия?

Доверие всекиму, вересия – никому!

И какво излиза? Премиерът, ключовите министерства на икономиката и енергетиката, отбраната и външните работи са в здрави партийни ръце, сиреч в ръкохватката на БСП, а по-периферните управленски ведомства са поверени на т.нар.” експерти и водещи специалисти”. Като правило начело на обраслото със герберски скандали Вътрешно министерство е поставен традиционен  „Човек от компанията”, който се очаква да  пази ревниво нейните тайни. Твърде странна е комбинацията в ресора на бъдещата вицепремиерка Зинаида Златанова, на която е възложено да осъществи немислимата връзка между правосъдие и вътрешен ред от една страна, и европейската интеграция и финансиране от друга. Вярно е, че съдебната система е най-остро критикуваната от Брюксел сфера от години, но също така е видно, че проблемите с еврофондовете в България далеч не са свързани само с лошото и бавно правораздаване.

Майтап, бе Уили!

Естествено  подкрепящите кабинета на БСП „Орешарски” партньори от ДПС по традиция  са зачетени с две министерски кресла – на екологията и труда и социалните грижи. Политически те носят по-скоро символичен, отколкото управленски нюанс независимо от факта, че Хасан Адемов е доказан експерт в социалната сфера. А за освежаване на атмосферата за първи път е направен и нетрадиционен кадрови ход с номинирането за спортен министър на проф. Георгиева от Иститута по български език към БАН, която преподава на студентите си езикова култура, медиен стил и политическа лингвистика. Сега вероятно най-трудно ще й бъде с изглаждане лексиката на иконичната някогашна футболна звезда Стоичков, който упорито отказва използуването в речта си на „висок наратив” както на терена, така и извън него.

Интересна номинация е и  бившият лидер на „Гергьовден” д-р Петър Стоянович, който предстои да бъде утвърден за министър на културата. Ако този безспорен и свеж интелектуалец успее да съхрани у себе си нормалността и продължи славното чувство за хумор на някогашната си политическа формация, рано или късно ще  стигне до крилатата  съставна мъдрост: ”Бързата кучка – планина повдига!”

И току-виж познал!

  29.05.13 В деня на съставянето на поредния кабинет едва ли някой се съмнява, че гемията на българската държава вече е поела прекалено много вода и е въпрос на време да потегли към дъното. Затова беше голямото бързане: паническа оставка на предишното правителство, блиц предсрочни избори, мимолетен служебен кабинет, набързо скалъпен нов парламент, подкрепен едва от половината понечили да гласуват и … нов екипаж на дървената национална гемия начело поредния нов гемиджия.

Защо не „кораб”, а „гемия”?

Ами защото плавалото е остаряло и малко, досега винаги е било използувано за къси политически рейсове, а и турските наименования на дървения морски съд и неговия капитан, като че по-добре подхождат в конкретната ситуация. Нищо, че коритото продължава да лови европейския и балкански вятър с кърпени платна, а моряците му все още запълват пробойните в изгнилите дъски със смола и кълчища! Важното е, че на мачтата се вее европейски флаг и на него има радиостанция, която всеки момент може да започне да предава страховитите три точки, три тирета и отново три точки, сиреч познатият на всички моряци по света сигнал за бедствие SOS. След  който ако все пак те спасят от гибел,  обикновено заживяваш така, че понякога започваш да тъгуваш по морското дъно.

Пробойни в корпуса  

Зад тези метафори всъщност се крият родни реалности. В първите дни на май след ревизия ЕК понижи оценката си за икономическия растеж на страната за тази и 2014 година респективно до 0.9 и 1.7 на сто. Само два месеца по-рано комисията очакваше растежът в България да бъде 1.4 и 2 на сто догодина. Според данни на НСИ спадът на потреблението през първото  тримесечие на 2013  е с 1.3 на сто, износът е нарастнал с 1.8, но в замяна на това вносът се е увеличил с 3.2 през същия период. В тази връзка АФП отбелязва, че „крехката българска икономика” през миналата година е регистрирала растеж на своя БВП с 0.8 на сто по-малко от прогнозираните от кабинета на ГЕРБ 1.2%.  „Неубедителните резултати от предсрочните избори, довели до формирането на тежко фрагментиран парламент и ограничили възможностите за съставяне на стабилно правителство в най-бедната членка на ЕС поставят нови трудности пред малката и отворена икономика на страната”, посочва агенцията.

Ураган ли? Няма такова нещо!

Какво прозира зад цялата тази „политическа, социална, икономическа и парламентарна”, по определението на държавния глава Плевнелиев, буря? Най-точен отговор на този въпрос даде през април еврокомисарят по икономиката Оли Рен. Направи го в анализа на ЕК на рисковете от макроикономически дисбаланси в страните членки, документ, на който се гледа като на своеобразно „ранно предупреждение” за застрашените от попадане  в икономическия ураган икономики. В документа за България се казва, че  фирмите масово са закривали работни места, вместо да намаляват заплати, в резултат от което заетостта в страната е сред най-драстично спадналите в ЕС. Безработицата е концентрирана сред уязвими групи като младите и нискоквалифицираните, расте и делът на дългосрочно безработните, като броят на хората на улицата е достигнал до 12% през 2012 г. и продължава да се повишава.

Инвеститори в България? Хайде, къш!

ЕК посочва  и високата външна задлъжнялост,  въпреки че България има относително нисък дълг в ЕС. Като контрамярка се препоръчва привличане на повече капитали в производството и по-добро усвояване на парите от еврофондовете. Корпоративната задлъжнялост в нефинансовия сектор е определена като сериозен повод за тревога.  Забавените плащания на кредити, наеми и доставки на стоки и услуги са доказателство за продължаващите трудности пред частния бизнес, отчитат в Брюксел. Свиването на вътрешното търсене, включително и инвестициите, води до риск от блокиране на икономиката в ниски темпове на растеж, а оттам и по-трудно намаляване на нивата на дълга, се отбелязва в доклада. От друга страна известният анализатор от Института за пазарна икономика Красен Станчев точно отбеляза в медиите, че  драматичния спад на чуждестранните инвестиции в страната не е бил в резултат на изчакване на резултатите от изборите, а защото „улицата и част от политически сили искат да изгонят инвеститорите, а прокуратурата, без да й е работа, дава съвети в областта на енергетиката”.

И така нататък, и така нататък…

Сега предстои да се разбере дали гемеджията Орешарски и неговият лоцман от БСП Станишев ще успеят да стабилизират бързо потъващата национална гемия или скоро в ефира ще полетят тревожните позивни за помощ. Впрочем МВФ, Световната банка и други подобни институции отдавна вече се ослушват и вероятно натърпеливо потриват ръце. Просто техният бизнес е такъв, а нашият – да се давим, както през 1997 в овехтялата дървена гемия с кърпени платна. И те да ни спасяват…

   24.05.2013   След кризисното конституиране на 42-я парламент, преминало в обстановка на тотално противопоставяне и националистически изстъпления, настъпва моментът на истината –  завъртане на „въртележката” с мандадите от държавният глава с цел съставяне на правителство. Предизвестената новина е, че дори да бъде формиран, бъдещият програмен кабинет със сигурност ще бъде политически хилав и със съмнителна парламентарна подкрепа. Тревожната вест е, че доколкото екзистенциалният му хоризонт е къс и неясен, едни нови избори могат да се окажат неизбежни.  Казано иначе, върху новата изпълнителна власт постоянно ще виси гилотината на четирите искрено презиращи се една друга парламентарни партии, а клокочещата българска улица  бързо и лесно може да повтори своите февруарски сценарии за прогонване от властта.

Обърнал се Илия, пак в тия

Ако се съди по думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, обявяването на негов кабинет и връщането на първия мандат ще има единствено пропагандни цели, за да „знаели българските граждани какво правителство аз бих предложил”. Останали сами срещу всички в парламента „Гражданите за европейско развитие на България” обявиха, че няма да подкрепят съперниците си при гласуване на друго правителство, макар лично лидерът им изрази увереност, че такъв кабинет все пак ще бъде съставен и дори даде дума да му осигури подкрепата на ГЕРБ, ако „предлага мерки, съвпадащи с вижданията на неговата партия”. Което даде повод на „Ройтерс” да припомни честата промяна в позициите на Борисов, като например, обещанието му да не подава оставка дни преди да се оттегли от министър-председателския пост, и да отбележи, че „неговите коментари съвсем не са гаранция, че България ще бъде в състояние да състави стабилен кабинет”, още повече, че бившите управляващи вече поискаха касиране на изборите заради нарушения в предизборната кампания.

Социалист без партиен билет?

В очакване на втория мандат от конституционната ротация, обявеният за  премиер още преди изборите кандидат на втората по големина парламентарна партия БСП Пламен Орешарски предприе изпреварващ ход. Непосредствено преди началото на новия парламент безпартийният претендент за поста на „Дондуков” 1 изложи пред националния партиен актив на левицата програмните си намерения. Ток, енергетика,  заплати, помощи, лекарства, здравеопазване, улеснения за бизнеса – всичко това, популистки опаковано в три времеви пакета и изготвено изцяло според предизборната програма на БСП – имало за цел да стабилизира финансово-икономическото състояние на държавата, а министрите, които предстои да го осъществят, щели да бъдат „експерти”, според безпартийния бъдещ премиер. „Социалистите тепърва предстои да обяснят с какви средства възнамеряват да финансират социалните си мерки и как планират да уеднаквят идеите си за намаляване на данъците на най-бедните българи с ДПС и Атака”, коментира по този повод АП.

Парламентарно нестинарско хоро

Макар и негласна, стиковката на БСП с ДПС и Атака вече е факт. Лидерът на ДПС Лютви Местан призова от парламентарната трибуна „на базата на коректния прочит на волята на народа” да бъде реализиран успешно втория проучвателен мандат, а изпадналият в състояние на тежка логорея водач на крайните националисти Сидеров, въпреки кресливите си заклинания, че няма да подкрепи нито едно правителство в този парламент, даде да се разбере, че все пак ще осигури ключово важния кворум при гласуването. На пресконференция през първия парламентарен ден той попита реторично дали нови избори са нужни на страната и за да засили  ефекта от въпроса си обяви, че „ГЕРБ са приготвили сто милиона лева за нов вот, очакват пари от Турция  и желаят да вкарат РЗС в парламента”.

Така докато „умните се наумуват, а лудите се налудуват” държавата с най-бедното и безработно население, с най-сриващата се икономика и разклатени финанси, с най-безотговорната и корумпирана политическа класа, ще продължи да се плъзга все повече към европейското дъно. Защото всяко дъно си има своите дълбочини.