Monthly Archives: August 2012

ГОРЕЩА ЕСЕН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Предстоят ли изненади през есенната сесия на българския парламент? Даден ли е неофициалният старт на кампанията за изборите през 2013? Готови ли са депутатите да приемат поправките в Закона за досиетата?

Първата „синоптична” прогноза за стартиралата есенна сесия на 41-то НС направиха активисти от международната група „Анонимните”, които дни след началото на парламентарната ваканция успяха да хакнат официалния сайт на законодателния орган. Повод за атаката се оказа протестът им  срещу „нарушаването на гражданските права, срещу мизерните условия на живот, срещу всички корумпирани хора във властта, срещу приемането на закона на детето, срещу мръсотията, срещу качването на цените на електроенергията и храната“, или казано иначе – срещу всичко онова, което ще определя градусите на дебатите не само в пленарната зала, но и в публичното пространство през следващите месеци.
Беден – беден „прим”
Своя прогноза направиха и политическите наблюдатели. За мнозина от тях новата сесия по същество е старт на кампанията за предстоящите през 2013 година парламентарни избори, които отсега се очертават като ожесточени и непредвидими. Започналото ново драстично поскъпване на живота в най-изостаналата европейска държава, 400-те хиляди безработни, чийто брой продължи да расте необичайно и през летния сезон, битието на 30-те на сто българи, които по данни на  синдикатите живеят под прага на бедността от 102 евро месечно – всичко това неизбежно ще превърне битката около приемането на новия бюджет и промените в данъчните закони в най-сериозния тест за управлението на ГЕРБ.
Под дебелата лупа на Брюксел
Особено сложна ще бъде законодателната дейност свързана със съдебната система. Под дебелата лупа на Брюксел и с критичните препоръки на ЕК в областта на правосъдието и вътрешен ред на ум, народните представители предстои да изберат новите членове на Висшия съдебен съвет, да попълнят Конституционния съд с двама нови съдии от своята квота, да се договорят около фигурата на бъдещият председател на същия съд, да номирират кандидатите за следващ главен прокурор, да приемат допълнителни изменения в правораздавателните закони с цел ускоряване на досъдебното производство. Като добавка до края на годината трябва да бъде приет новия състав на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, както и да се попълни ръководството и състава на Комисията за защита на класифицираната информация.
Продраният плащ и ръждясалият кинжал
Очакванията са, че през започналата есенна сесия парламентаристите ще се заемат окончателно с промените в Закона за досиетата, които ще дадат възможност да бъдат осветени стотици все още скрити агенти на бившата ДС и военното разузнаване, заемали ръководни постове в страната от ноември 1989 до декември 2006г. Обществеността се надява най-сетне да научи имената на „кредитните милионери”, сиреч на хората организирали и най-активно участвали в разграбването на държавата в годините на прехода, в това число и на починалите вече сътрудници на комунистическите тайни служби. Не по-малък интерес представляват имената на агентите сред собствениците и шефовете на печатните и електронни медии, както и на радио и телевизионните оператори от началото на прехода до 2006г, които по силата на сегашния закон също останаха в сянка.
Добрата новина: положението ще се усложнява
В изследване през юнидържавната социологическа агенция НЦИОМ отчете своеобразен срив в одобрението на гражданите към държавните институции, като със своите 3 на сто загуба парламентът се нареди непосредствено преди свляклото се с 4 процента правителство на ГЕРБ. Като най-критични са отчетени настроенията сред хората над 50 години, нискообразованите, жителите на малките градове и села, както и крайно бедните. Това подсказва, че след кризисното огнено лято се очертава не по-малко гореща есен. Не само за народните представители, но и за техните избиратели. Които в крайна сметка са истинския суверен на държавата.

БОСИЛЕГРАДСКИТЕ „СЪРБИ” И БОЛНИТЕ КЮСТЕНДИЛЦИ

Нужен ли е преводач в общуването между босилеградчани и кюстендилци? Кой и защо използува медийното „национал-патриотично” кречетало? Кога българи и сърби ще станат истински европейци? Георги Папакочев потърси мнението на двама познавачи на Западните покрайнини:
Тези дни два проправителствени български всекидневника едновременно публикуваха информации от Кюстендил със заглавия: „Босилеградски доктори лекуват с преводачи” и „Лекуват ни сърби”. Оказало  се, че петима медици от Сърбия хвърлили в ужас местните пациенти, защото говорели на странен диалект, от който нищо не се разбирало. В крайна сметка шефът на кюстендилската болница д-р Александър Величков обяснил  на превъзбудените новинари, че лекарите са родом от Босилеград, завършили са медицина в България и ползуват чист книжовен български език. Бедата, според д-р Величков била, че „именно местните хора говорят на особен неразбираем диалект”, което затруднявало общуването.

Диалектното есперанто

Подобно е и мнението на Зденка Тодорова, председателка на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. Според нея диалекта, на който говорят босилеградчани и кюстендилци е един и същ, а млади хора от Западните покрайнини, които са завършили висшето си образование в България и с които тя е общувала, говорят перфектно на правилен съвременен български език. Ако примерно лекар от Пловдив, Велико Търново или Варна отиде да работи в Трън или Кюстендил, в началото и той ще има проблеми в комуникацията с местните хора, но това едва ли някога е било проблем, твърди правозащитничката. Известният историк-балканист от БАН проф.Кръстьо Манчев  допълва, че на западнобългарско наречие говорят всички между София и Ниш, а Кюстендил е част от този ареал. Хората в района добре се разбират на сръбски и български език, независимо дали има преводач или не, така че езика не е причината за медийната случка. По-скоро става въпрос за наслоения от миналото, за някакви предрасъдъци, а и вероятно авторите на въпросните публикации са искали да се изтъкнат като големи национал-патриоти, предполага балканистът.

Поучителната балканска история

И все пак защо след като България открито демонстрира специалното си отношение към своите сънародници от Западните покрайнини на най-високо държавно равнище, приближени към властта вестници решават да акцентират в заглавията си, че ни лекували сърби, че те говорели на неразбираем език?
Това са предрасъдъци от миналото, плодовете на насажданото от пропагандата в продължение на десетилетия отношение, друга причина няма, е убеден проф. Манчев. И ние, и сърбите като че непрекъснато се „самонавиваме”, поставяме езика в центъра, превръщаме го в единствено мерило за националната ни принадлежност. А това не е така. В края на краищата хората си говорят на своите езици и рядко изтъкват кой какъв е. Причината е  и в държавната политика и пропаганда. Сърбия се разви като държава със собствена национална идеология и пропаганда, които в крайна сметка я доведеха до военни престъпления, етнически чистки и други грешки. България също не се различава от западната си съседка в много отношения. Продължавам да се чудя кога ще си направим извода за небългарите в България, например? Кога ще ги интегрираме, кога ще престанем да се изтъкваме че сме такива или онакива? Всички сме граждани, хора. На преден план трябва да излиза общочовешкото, а не националното. Националното е онова, което винаги ни е противопоставяло един на друг, в резултат на което някои правят кариера, други лежат по затворите, трети ги малтретират или убиват. Такава е балканската история досега, нашата и на съседите. Ако не проумем това, нищо добро не ни чака и в бъдеще, предупреждава историкът-балканист.
Това „сърби” и аз съм го чувала за царибродчани, които са идвали в България и винаги съм реагирала срещу подобно определение, допълва Зденка Тодорова.  Удивително е късогледството на медиите, които определят хората от Западните покрайнини като сърби. Но дори човек да е сърбин, ако е спечелил конкурс и е добър специалист, защо да не работи и да не лекува в България? Още повече, че толкова много млади специалисти и лекари напускат страната, допълва правозащитничката.

Да, обаче не!

През миналата година в печата се появи интервю с млада жена от Цариброд  завършила медицина в България, която след конкурс започнала работа в клиника на малко градче в сръбската община Зайчар. Там тя бива подложена на тежка дискриминация от страна на началници и колеги заради своята национална принадлежност. Дали това също е изолирано явление? Правозащитничката Зденка Тодорова определя случая като характерен за малки градчета, където хората се познават  и всеки знае кой какъв е и откъде е. По-сложен е въпроса в големите сръбски градове, където има случаи с българи, които поради своя произход не могат да израстнат в йерархията или службата си. Поради многобройното население там тези инциденти се разсейват, което пречи да се направи точен анализ. От друга страна при смесени бракове единият от съпрузите може да не е съгласен партньорът му да се оплаква в правозащитната организация на Зденка Тодорова, което също е проблем. Не бих могла да кажа, че положението е трагично, каквото беше до края на 1999 година, но сега методите на сръбската страна  по отношение правата на българите от Западните покрайнини  като че са по-перфидни и фини. Сърбия се опитва просто да не прави нищо, а ако все пак има някакво развитие, то да съдейства много бавно. Когато бъде решен въпроса с образованието на български език, което е конституционно право на българите от Западните покрайнини, тогава наистина ще се появи база, върху която двете държави могат обсъждат по-нататъшните си проблеми, е убедена Зденка Тодорова.

Балканската „Ода на радостта”

Сближаването между сърби и българи ще стане факт, когато те се освободят от балканско си мислене и се откажат от национал-патриотизма, който винаги ни е противопоставял един на друг, е категоричен проф.Кръстьо Манчев. Това минало трябва да се загърби, иначе ще си останем завинаги балканци. Твърдя съвсем сериозно, че сме на опашката на цивилизования свят защото в продължение на векове многократно сме воювали един с друг. Войни, войни, войни и…до какво ни доведоха те? Изходът  е да загърбим национализма, да се окажем от взаимните си претенции и исторически обвинения. Останалото са вражди, противоречия, кавги, побоища и други познати до болка от историята грозни явления.

ЩЕ ПРОГОВОРЯТ ЛИ НА ФРЕНСКИ БЪЛГАРСКИТЕ РОМИ

Как членството във Франкофонията помага на българските роми? Ще хукне ли кв.”Столипиново” към родината на Молиер? Защо във Франция наричат нашенските роми „българи”?
През миналата седмица френски репортер разказа на читателите на в. „Фигаро” впечатленията си от пловдивския квартал „Столипиново”. Със своите 50 хиляди обитатели той  е смятан за „най-голямото ромско гето на Балканите”. От разговора си с група млади мъже, които всяка година сновяли между парижка област и своята махала, журналистът разбрал, че „от езика на Молиер те знаят само думи,  необходими да преживяват: “работодател”, “ям”, “обект” и т.н”. Специално за ДВ Румян Русинов, някогашен директор на Програма за ромско участие към Институт „Отворено общество” – Европа в Будапеща и бивш съветник по въпросите на ромската интеграция в правителството на Станишев поясни, че твърде малко български роми владеят френски за разлика от румънските, тъй като румънския е много близък до френския език. Независимо от членството на България в Международната организация на франкофонията, нейното влияние за по-доброто интегриране на българските роми във Франция ще бъде минимално, прогнозира ромският правозащитник.
Dum spiro, spero!
Успоредно с ударното разтурване на незаконни ромски гета и евакуиране на роми тези дни,  френското правителство предприе мерки по свикване на среща на Европейския съвет за решаване на ромския проблем  и обяви намерението на министрите на вътрешните работи и европейските въпроси на Франция Мануел Валс и Бернар Казньов, да посетят през септември със същата цел Румъния и България. По повод обявените намерения на Париж да улесни социалната интеграция на ромите в страната Румян Русинов е сигурен, че при наличие на политическа воля мерките са приложими. Дори повече, те говорят и за промяна в концептуалното схващане на проблема с ромите – отказ от досегашния ксенофобски подход с депортации и сплашване, покана за нов диалог, създаване на нови възможности. Ромите от цяла Европа винаги са демонстрирали стремеж да бъдат интегрирани и когато съществува политическа воля за това, проблеми не би следвало да има, е убеден Русинов.
Към родината на Молиер, Шекспир и Гьоте
Ромският правозащитник пояснява, , че във Франция българските роми не създават проблеми  никому, дори са „невидими” за френските власти тъй като това са обикновени хора, които работят в строителството, хотелиерството, живеят и се трудят интегрирано. Там те са известни не като роми, а като българи, твърди Румян Русинов. Според него  медийните твърдения на лидерът на една от големите местни ромски организации, че повечето български роми във Франция били „проститутки и сутеньори, което обезмисляло новите идеи на правителството там”, са глупости и провокации, които не следва да се обсъждат. А въпроса дали ако френските интеграционни планове потръгнат към „родината на Молиер” няма да хукнат огромни групи местни роми отговаря: „Натам, както  и към страната на Шекспир и на Гьоте, ромите отиват защото са изтласкани от липсата на интеграционна политика в собствената им родина и това е истината. Колкото повече социално-икономическото положение  в България се влошава, толкова повече хора ще я напускат, за да търсят начини за съществуване”, е категоричен Русинов.
Да срещнеш „щастливите цигани”
Подобно на кандидатурите си за Шенген, навсякъде България и Румъния са споменавани заедно зя проблемите, които техните роми създават в големите западноевропейски държави. Дали, обаче, европейските и по-конкретно френските власти, правят разлика между български и румънски роми?  Участието на български роми във въпросните нарушения до голяма степен се преекспонира и все повече се налага усещането, че България изкуствено е „пришивана” към тях, за да не бъде само Румъния в центъра на вниманието. Ако погледнем статистиката ще видим, че на 1000 депортирани румънски роми едва двама са български, а това е показателно, посочва Русинов.
През април на форум, посветен на ромите в град Монтана, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който е и координатор на Декадата по ромското включване съобщи, че към 2020 година 23 на сто от трудовия пазар в България ще бъде зает от роми и уточни, че това задължава сегашната власт да образова ромските деца. В началото на новата учебна година той предстои да убеди в София френските си партньори Валс и Казньов, че казаното не са били празни приказки. И да им го демонстрира, вероятно. Което едва ли ще бъде твърде лесна задача.

„ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ” ИЛИ ЕЗИКОВА КРИЕНИЦА

Споровете около спорния доклад на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ повдигнаха отново въпроса за”политическата коректност” в публичното говорене и медиите. Какво всъщност представлява тя –идеология, манипулация, опониране на демокрацията или демагогско прикритие за езика?Георги Папакочев потърси мнението на специалисти:

В случая става въпрос не толкова за европейска, колкото за американска идеология, пояснява литературният историк проф.Михаил Неделчев от НБУ, и  припомня паметното участие на живеещия във Великобритания  руски дисидент Владимир Буковски в миналогодишния дебат по темата в София.  Развита и утвърдена в някои от либералните американски университети, като Бъркли  в Калифорния, тази идеология по радикален начин поставя проблема за необходимостта от говорене, което да се съобразява с малцинствената  проблематика на публичния език. За съжаление в САЩ и Европа това доведе до някои крайни форми на насилие върху обикновеното говорене във всекидневното битие – просто всички трябва непрекъснато да внимаваме да не обидим циганите, сексуалните малцинства, хората с нетрадиционна ориентация. Проектирано в историята подобен вид говорене води и до комични резултати, каквито бяха резултатите от прословутия доклад на КЗД, констатира литературният историк.
Тайното левичарско оръжие
Доц.Момчил Дойчев, също преподавател в НБУ и автор на     изследването „Политическата коректност срещу либералната  толерантност. Есе за идейните битки след комунизма” твърди, че става въпрос за няколко взаимносвързани елемента. От една страна се изисква коректност и култура в израза и общуването, което е естествено. Но зад тази външна маска, според него,  се крие идеология, която се опитва да посегне на цивилизацията, да разруши буржоазното/сиреч гражданското/ общество и изкуствено да създава политически малцинства, които да сблъсква едно с друго, сиреч да подкопава националната общност там, където тя е капсулирана. От друга страна „политическата коректност” изразява интимното желание на световното левичарство да атакува изградената върху частната собственост система и да възроди отново комунистическия „рай”. Не е случайно, че след грандиозния провал на комунистическия експеримент през 1989 година на Запад процъфтя т.нар.”политическа коректност”, която се опитва да защитава различни групи от населението и малцинства на всякаква основа – политическа, етническа, религиозна, сексуална, професионална, здравна, изтъква доц.Дойчев. Създаденото изкуственото публично говорене се основава на определена философска традиция, която предполага разбирането, че чрез езика можем да променим историята. „Политическата коректност” отива  и по-нататък като цели промяна на бъдещето чрез промени на езика. Презумпцията е, че ако започнем да наричаме другояче възприети традиционни термини, като например циганите  – „роми”, това ще промени мисленето ни към тях.
Криворазбраната коректност
Известно е, че ако започнем да превеждаме историята на езика на някаква съвременна „политическа коректност” или на начина, по който сега се разгръщат взаимоотношенията между държави през 19 век или още по-назад, това би довело до съвършено абсурдни корекции и пренаписвания, е убеден проф.Михаил Неделчев. „Цар Освободител” е прозвище, което е утвърдено в българската история, макар че става въпрос за цар Александър втори, освободил Русия от крепостничеството. Просто това е историята, част от нея е и как са мислели за събитията нашите предходници, как в съзнанието им са се утвърдили нейните образи. Не можем непрекъснато да правим корекции в нея, защото начинът, по който са били назовавани съответни събития, исторически фигури, прозвища преди 100-150 години, също е част от историята. Ако си преподавател ще съобщиш на учениците си, че става въпрос за исторически формирани представи, но всички тези крайности, като заместването на турското робство с „османско присъствие”, е също криворазбрана коректност, изтъква проф.Неделчев.
Освободители-поробители
На този етап в България проблем не е „коректното” политическо говорене, а политически некултурното, просташко говорене, което е обхванало дори подръжниците на политическата коректност, е категоричен доц.Момчил Дойчев. На Запад личности, които шумно пледират за коректност, наричат опонентите си с прозвища като „фашисти” и други подобни имена. С политическа коректност митологията в българската история не може да бъде преодоляна. Пример: ние продължаваме да наричаме най-големите си поробители „двойни освободители”. При нас всичко е преобърнато поради липсата на национална политическа памет и култура. Затова от една страна процъфтяват крайно либералните изисквания на малка група леви интелектуалци за политическа коректност,  а от друга сме свидетели на надигането на нацоналистическо-патриотарската вълна. Това е крайно опасно, тъй като нито едните, нито другите са прави. В българското  общество липса национално-демократичен консенсус за преодоляване на митологемите, гоподстващи в обществото.
Да приведем цените в съответствие…
Ако политичската коректност бъде приложена навсякъде, тя може да доведе до обезличаване на историята, дори да ни докара до положение, в което да престанем да боравим с цялото богатство от митове, пояснява проф.Михаил Неделчев. Аз не се плаша от митовете. Те също са част от историята и не е възможно националното съзнание да е абсолютно освободено от митическото – дори нашето днешно битие непрекъснато ражда образи на митическото съзнание. Наследените от историята митове са част от духовното ни богатство, е убеден проф. Неделчев.
От друга страна доц.Момчил Дойчев смята, че политическата коректност е опит да се наложи самоцензура на политически говорещия човек. Явлението е познато още от комунистическия период, когато поскъпването на стоките се публично се наричаше „привеждане на цените в съответствие с все по-нарастналите възможности и качество на живота на народа”. А това е лицемерие, което прикрита реални факти. В този смисъл политическата коректност не решава, а създава проблеми.
„Искам да съм негър в щата Алабама”
Разговорната реч е част от езика, а политически коректното говорене или използуванетона висок езиков стил са също пластове на езика. Не можеш  да изтриеш тези пластове, както не можеш да заставяш хората да се коригират само защото боравят с утвърдени в столетията назад понятия, пояснява проф.Михаил Неделчев. Всеки в САЩ ще ти каже, че в никакъв случай не трябва да използуваш определението „негър”. Наскоро авторитетният литературен критик и културолог проф.Никола Георгиев поясни, обаче, че утвърждаваното там название „афроамериканец” е също доста нелепо. Той попита риторично: добре, ако човек от ЮАР, потомък на белите холандски колонизатори отиде и заживее в САЩ, и той ли ще стане „афроамериканец”?
Всички опити да се пренапише историята с политически коректни факти означава цялата световна литература да бъде разпарчетосана и ликвидирана, е убеден доц. Дойчев. С удобната „коректна” реч бъдещите поколения едва ли ще бъдат предпазени от някакво нацистко, фашистко или друго опасно бъдеще, както си въобразяват левите „либерални фундаменталисти”, както ги наричам аз. А те всъщност действат като неокомунисти, между тях няма никаква разлика – целите им е еднакви. И това е голямата беда, голямата заблуда, заключава доц.Момчил Дойчев.

СОФИЯ МЕЖДУ МЕЧТИТЕ И РЕАЛНОСТИТЕ

Какви са плюсовете и минусите за софиянци от метрото? На кого принадлежат улиците в „най-добрия за живеене” град? Глоби или паркинги ще прогонят автомобилите от центъра на столицата?

Още с  пристигането в София през 1879 г. чешкият историк Константин Иречек отбелязва в своя дневник първите си впечатления от града: „Крива улица с дър­вета, отстрани отворени ориен­талски дюкянчета, ужасен неравен тротоар и страшна кал. Голямо село”.  Шестнайсет години преди тази дата в Лондон вече се е  движело първото в света 5-километрово метро, а четири години преди нея  в построената от френски инженери подземна линия в Истанбул вече се чували подвикванията към конете, теглещи вагоните в тунела.
Достойно минало
В края на август, с очакваното височайшо присъствие на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, под българската столица ще потегли втората линия на метрото, която пресича не само пластовете на „иречекова” София, но и каменните останки на антична Сердика, където първият приел християнската вяра римски император Константин Велики е прекарал цели 12 месеца в търсене на нова столица на империята си през IV-ти век от н.е. Общинските власти на обявения за миналата година „най-добър за живеене” град се надяват археологическата атракция да привлече повече чуждестранни туристи, които „да подпомогнат възстановяването на закъсалата икономика в най-бедната членка на ЕС”, както коментира по този повод Ройтерс.
Печатници за пари
Мъчителното 33-годишно строителство на софийския метрополитен все пак реши някои проблеми в занемарената от десетилетия транспортната инфраструктура на милионния град, но постави и много нови., Кметството въведе ново данъчно „зониране” за определени квартали под претекста, че имали удобна връзка с метрото и повиши драстично данъците за сгради и таксите за смет в тях. Направи го по български „справедливо”,  като, например, остави непроменени налозите в любимия тузарски „Лозенец”, където освен подземен транспорт осигури на живеещите там и нов булевард, а в централните райони  вдигна задълженията на близо 200 хиляди софиянци със 100 процента.
Паркинг рекет
След пускането на първия лъч очакванията бяха, че подземната железница ще намали чувствително броя на автомобилите в столичния център, но това не се усети – тежките задръствания и паркираните практически навсякъде автомобили останаха неразделна част от нелекото битие на софиянци. Поради което общинарите измислиха да повишат двойно таксите за паркиране в различните градски зони и да въведат платени стикери за автомобилите на живеещите в центъра. След гневни улични протести на стотици засегнати граждани, които нарекоха  мерките „откровен рекет и беззаконие”, въвеждането на стикерите временно беше отложено до октомври. Само временно, защото общинарката от ГЕРБ Валя Чилова предупреди недвусмислено по телевизията: „Ако протестиращите от центъра на София си представят, че ще им позволим безплатно паркиране, това няма да стане. Улиците са на всички”. Заяви го въпреки събраните досега над 25 хиляди подписа за отмяна на новите правила.
Пари няма – действаме!
Естествено паркирането в милионен град с инфраструктура на „голямо село”/ по Иречек/ е тежък проблем, още повече, че от „славните години” на строежа на НДК в централната му част не е построен нито един обществен паркинг. Колите са навсякъде – по тротоари, паркове, задни дворове, заведения, магазини, входове. Централни градски площади, като „Св.Александър Невски”, „Народно събрание”, „Княз Александър Батемберг” на практика са паркинги, или казано иначе касички за събиране на общински такси. Същото се отнася за централните булеварди и улици, където автомобилите окупират безкомпромисно мястото за движение на пешеходците. Въпросната абсурдна гледка продължава да удивлява немногобройните чуждестранни посетители на града и да ги кара да се питат дали местните общинари някога са виждали многоетажните и подземни паркинги в европейските градове с исторически център, или в един американски Манхатън, да речем, където пространството е също силно ограничено.
„Може и да сме виждали, ама в кризата пари за такива глезотии няма”, биха отвърнали съветниците от градския парламент в трепетно очакване на празненствата /засега изчислявани на 30 хиляди евро!/ по повод откриването на втората метролиния. И на мечтаните печалби от 320-те хиляди туристи, които се очаквало да посетят археологическите останки в софийския център само през първата година!