Поредният корупционен скандал, този път в смятания за елитен в България Университет за национално и световно стопанство/УНСС/, освен констатации за състоянието на висшето образование в страната, поставя и въпроса за профила на преподавателските кадри.
Не познавам лично „прославилият” се асистент от УНСС, но само седмица преди полицията да го арестува за корупция, имах неудоволствието да го наблюдавам как „модерира” дискусия на международна кръгла маса, организирана в София от  българското външно министерство. Вярно, сблъсквал съм се с хора с изкуствено напомпано самочувствие, но с  някакъв асистент, макар и „главен”, който без капка свян си позволяваше да поставя оценки по шестобалната система на представители на ЕК от Брюксел, на международни и български експерти, на дипломати от кариерата, признавам – подобна публична арогантност не бях срещал. Сега, когато на този „експерт” по тъмните икономически практики му предстои да се изповядва пред компетентните органи, въпросът за корупцията отново изплува като

смрадлив мехур в българското висше образование.

buy Someone Like You…

Едва ли е някаква тайна, че някогашните привилегии и ходатайства от високите кабинети на комунистическата власт за влизане и завършване на престижно ВУЗ,  бързо бяха трансформирани в обикновени стоково-пазарни отношения. Имаш пари – влизаш, следваш и се дипломираш без усилия. Нямаш пари – приемат те трудно, учиш много и получаваш ниска диплома. Първи и най-добре разбраха новия механизъм преподаветелите-икономисти в смятания за елитен някогашен ВИИ”Карл Маркс”, сега УНСС. Рекрутирани основно от тогавашната партийно-комсомолска номенклатура, те като истински магьосници за денонощие през 1989 година превърнаха дисциплини, като

„Политикономия на социализма” в „Икономикс”  или „Научния комунизъм” в „Обществознание”.

Самият сегашен ректор на УНСС, който тези дни с треперещ глас обяснява пред медиите, че е бил изненадан, изумен и потресен от покупко-продажбата на изпити и дипломи от своя иначе „талантлив” преподавател, е започнал научната си кариера като командир на студентска бригада в началото на 70-те, направил е дългосрочни специализации в Ленинград и Москва, бил е  народен представител от БСП в 39-тия парламент, оглавявал УС на Спортния тотализатор и през 2007 година става председател на Съвета на ректорите и което е още по-показателно – съветник на сегашния български президент. Същият този уважаван г-н професор твърди, че никога през двата си ректорски мандата не е чувал за корупция в поверения му институт, и че никога не е давал ухо на „зловредните” слухове по този повод!
Всъщност проблемът е друг. Какви икономисти, инженери, лекари, юристи произвежда сегашната българска образователна система, след като повечето от тях, под една или друга форма, са се докоснали до университетската корупция още в студентските си години? С какви вишисти ще попълва нуждите си страната, сочена с пръст от десетилетие насам като най-корумпираната държава от Източния блок? За сметка на какво значителна част от академичната общност се опитва презрително да пази корпоративните си интереси и каква е цената, която обществото плаща  за това?
Директни или косвени отговори на тези въпроси се съдържат в оценките, които ЕС от години дава на най-бедната си членка. Оценки, съответствуващи на купените изпити чрез прочулия се вече   „главен  асистент”.Pay It Forward full movie

По случайно съвпадение или не, но през седмицата мнозинството депутати в новия български парламент въведе частична лустрация за колегите си, сътрудници на бившата ДС, Комисията по досиетата огласи имената на агентите, заемали високи постове в националната банкова система, а министър, макар без портфейл в новия кабинет, стана агент на бившите тайни служби.
Напоследък членове на Комисията по досиетата в България обичат да припомнят, че тяхната дейност по осветяване на агентите на комунистическите тайни служби действала като „китайската капка”, която бавно, но сигурно подкопава онова, което със замах следваше да се извърши преди 15 години за да бъде отдавна вече забравено. Подобно твърдение все пак  звучи потискащо две десетилетия след т.нар. демократичен преход, през които системата на някогашния комунистически репресивен апарат все още оголва само своя връх, докато

айсбергът на вездесъщите тайни служби продължава гордо да плава в политическите води на държавата.

И все пак ледът му, изглежда, започва полека да се топи, след като на едно от първите си заседания новоизбраният на 5 юли парламент се престраши да приеме лустрационни мерки, макар и плахи, за депутатите, бивши ченгета. Според подкрепения от новото мнозинство и което е твърде симптоматично, от двама депутати на опозиционната вече „Коалиция за България”, нов правилник, дванадесет народни представители от ДПС, ГЕРБ и Атака няма да могат да участват в ръководството на Народното събрание и в ключови  комисии, както и да резилят страната като членове на парламентарни делегации в чужбина. Не че лидерът на ДПС и неговите „депутат-колеги” от службите са канени в подобни международни делегации, но все пак вече е налице формалното основание подобни фигури да бъдат ограничавани в някаква степен. Просто така, засега от парламентарно приличие и известно международно неудобство.
За да бъде спестено подобно неудобство на един от знаковите агенти на бившите служби в управляващата вече партия ГЕРБ и новоизбран досегашен депутат, за него беше създаден специален пост в правителството. Новият министър без портфейл и досегашен директор на Националния исторически музей, който ще отговаря за българите в чужбина, едва ли ще прояви охота да разглежда лично музеите на тоталитаризма в страните от бившия соцлагер или като историк да контактува с дисиденти от антикомунистическите движения в Полша, Чехия или източната част на  Германия, но отсега нататък на този човек ще се налага често да застава лице в лице с българи, прогонени от родината си имено поради репресиите на тайните комунистически служби. Как ще общува той с тях и по какъв начин  ще демонстрира дясното достойнство на новата власт в България, е  повече от въпрос. И ако за страната подобни назначения са отдавна рутинна практика, за демократичния свят те ще бъдат поредната посттоталитарна енигма! При това – страховита!

На този фон осветяването не на трезорите на БНБ, а на нейните  ченгета-началства след 1989 година

• Americanizing Shelley film

едва ли предизвика голямо учудване и сензация. Просто беше потвърден безспорният факт, че една от основните причини за тягостния 20-годишен преход към нормална демокрация са „къртиците” на вездесъщите тайни служби, които спящи или активни, продължават  и до днес да „моделират” обществото от ключовите си властови, икономически и медийни  позиции  в най-бедната, корумпирана и престъпна държава в Европа. Да „командват парада” със своите специфични методи и мрежи, с характерната политическа наглост и с неизличимото си „самочувствие” на истински патриоти и родолюбци.
„Китайската капка” може би е действала безотказно във вечната Поднебесна империя, но демографски, икономически и политически колабираща България едва ли би могла да си позволи да чака нейния ефект. Макар и безнадеждно закъснели, нужни са бързи и решителни действия за реанимация на националната жизненост, публичното приличие и обществената нормалност.
Ако това, естествено, все още е възможно.

<!– /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:””; margin:0in; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:”Times New Roman”; mso-fareast-font-family:”Times New Roman”;} @page Section1 {size:8.5in 11.0in; margin:1.0in 1.25in 1.0in 1.25in; mso-header-margin:.5in; mso-footer-margin:.5in; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;} –>

Не са много българите, които знаят, че по силата на членството си в  ЕС, от догодина страната им трябва да предоставя 0.17 на сто от брутния си национален доход/БНД/ като официална помощ в рамките на международното сътрудничество за развитие, а към 2015 година тези средства трябва да нараснат на 0.33 на сто.
Ще може ли най-бедната членка на ЕС от получателка на помощи да се превърне в донор?
С подписването на Договора за присъединяване към ЕС през април 2005 година България освен куп ангажименти по хармонизиране на националните си норми и практики, пое и задължението да координира външната си политика с останалите членки на съюза, в това число и да участвува в международното сътрудничество за развитие. Това означава, че страната, която успя, макар и трудно, да се изправи на крака през последните 15 години до голяма степен благодарение на международната донорска общност, вече предстои да застане от другата страна на просешката паничка – вместо да получава помощи, самата тя да предоставя такива на още по-бедните страни. От догодина правителството ще трябва да отделя по 0.17 на сто от БНД за помощи за развитие, а след още 5 години сумите вече ще представляват 0.33 на сто от националния доход на страната.
На организираната в София от Дипломатическия институт при министъра на външните работи кръгла маса по проект, свързан с българската политика за развитие, нейната прозрачност при създаването на нормативна уредба и програмна рамка, и финансиран от Оперативната програма „Административен капацитет” на ЕС, съфинансирана от съюза чрез Европейския социален фонд, стана ясно, че

отпускането на помощи за развитие от нов  и беден донор като България, е труден процес.

Изграждането на т.нар. капацитет за заделяне и предоставяне на тези средства, формулирането на ясна концепция не само как, а и за какво ще бъдат давани те, се оказаха труден, но и отговорен елемент от „ангажимента на цивилизованите страни към човечеството”, както се изрази на дискусията Ричард Левартовски от генералната дирекция „Хуманитарна помощ” на ЕК.
Възниква въпросът как на най-бедните и недоволни европейски граждани, да бъде представена бъдещата роля на България като държава донор така, че този ангажимент да не провокира въпроси от сорта на „защо трябва да изразходваме средства за други страни тогава, когато самите ние имаме нужда от тях” и „защо да спазваме правила по отношение на донорството, които някои от по-големите донори не спазваха, когато ни оказваха помощ в прехода към политически плурализъм и пазарно стопанство”, а по-скоро да предложи отговори?

Задачата става особено сложна

в условията на задълбочаваща се рецесия в страната, на глобална икономическа криза и покрай неизбежните трудности при идването на власт на едно ново управление, заварило планини от проблеми и нуждаещо се от време да заработи пълноценно, ако успее да стори това. Медиите, които би следвало да превърнат досегашната удобна „заучена безпомощност” на българите при получаването на помощи в активна позиция на граждани от европейска страна-донор, са също в криза на собствената си идентичност и липса на отговорност по отношение на своите публични функции.
Така парадоксите в близо тригодишното европейско битие на България се увеличават с още един – предстоящите донорски ангажименти на страната. Дали и как тя ще започне да се справя с тях, предстои да се разбере. На този етап е ясно единствено, че времето за „трансформация” в мисленето е съвършено кратко. До 1 май догодина.

41-вото обикновено Народно събрание започна своя мандат бурно, с лошо наследство, в икономическа рецесия и при нервни обществени очаквания на българите.
Ще успее ли да се справи с всички тези предизвикателства новото парламентарно мнозинство?
Никой не запомни последното заседание на почти забравения вече 40-ти български парламент, отишъл в небитието преди по-малко от месец, но първото заседание на 41-то НС със сигурност ще се запомни с острите и непримирими встъпителни слова на представителите на различните парламентарни групи. Докато неколцината „романтици” останали в залата до края през юни обсъждаха с горчивина градушката от вестникарски заглавия, като „ Парламент на сделките и корупцията”, „Виенско колело за въртене на депутати, приели куп негодни закончета”, „Клуб на 19-те ченгета”, „Пансион на педофила”  и други подобни, във вторник, в препълненият с „пресните” депутати и гости  нов парламент прехвърчаха мълниите  на недоволството от цялата българска политическа и икономическа система и на нуждата от бързи и радикални промени.

На първото си заседание след изборите,

новите 240 български депутати с клетвата си по същество поеха „наследството” на Тристранната коалиция. The Journeyman movie full buy I Am David The Transformers: The Movie full movie

116-те избраници от ГЕРБ ентусиазирано обещаха да бъдат дисциплинирани, да не гласуват с чужди карти, да коват качествени закони  и да не забравят за какво са избрани, както предварително им разпореди бъдещия премиер Бойко Борисов без да се смущава от леко притеснителния факт, че само един депутат от неговата парламентарна група има опит от предишния парламент, а останалите трябва да се учат бързо, при това в обкръжението на опасно опитните 15 играчи на „Синята коалиция”, на самочувствените 10 ентусиасти от РЗС и непредсказуемите 21 щурмоваци на „Атака”. В този смисъл молитвата „Господи, пази ме от приятелите, от враговете сам ще се пазя” може да се окаже особено уместна за генералските хора.

Един от жалките парадокси  на 41-вия парламент е новата опозиция

.

Жалки, защото сред 40-те депутати от БСП са всички бивши червени министри от кабинета „Станишев”, повечето от които вместо от подсъдимата скамейка, през следващите 4 години  се готвят да опонират от парламентарната трибуна, а 38-те депутати от групата на „Повелителят на фирмите”, както някои нарекоха вече ДПС, ще продължават да  размахват заплахата за етническия мир винаги, когато се усетят политически натясно. Макар и недоволни засега един от друг, старите коалиционни другари отново предстои да се сдушат в името на бизнеса и корпоративната далавера –просто е  въпрос на малко време.
Най-опасни за поредното Народно събрание са нервните обществени очаквания към него. Бедност, стопански хаос, икономическа рецесия в условията на глобална криза, пословична корупция, тежка криминална престъпност, липса на осезаема държавна власт и компрометиране на европейското членство – това са реалностите, по които избирателите очакват не за месеци, а за седмици промени.
Как ли? Отговорите са 240 на брой. Колкото са новите български депутати.

Успоредно със спешните действия по съставяне на следващото правителство на България, победителката в неделните избори, партия ГЕРБ, започва и консултации по конституирането на новото парламентарно мнозинство.
Тези стъпки на новите управляващи започнаха да привличат рояците мераклии за парченцата от баницата на властта.
Още в изборната нощ, когато победителят в изборите за 41-вия български парламент беше вече известен, на традиционните си пресконференции лидерите  на повечето загубили политически формации подеха традиционно-баналния ритуал по „омайване” на новите властници.
Получилите по-малко от 7 процентова подкрепа лидери на десницата след като се „застраховаха” с условието, че няма да водят никакви пазарлъци за участие в кабинета и предупредиха за нуждата от силна политическа воля и много решителност на следващото управление, подхвърлиха, просто така,  че „тежките задачи изискват компетентност и сигурна експертиза”, каквито ги има в тяхната коалиция и че с това „могат да бъдат полезни”. Дори повече, традиционната десница, по думите на лидера на СДС Мартин Димитров, определи себе си като

„златния ключ” на бъдещото управление,

• Headspace hd

което макар и с 20-тина депутати, щяло да държи мнозинството в НС.
Знаменателни бяха и думите на артикулирания лидер на „Ред, законност и справедливост” Яне Янев, който от „висотата” на постигнатите от неговата партия мъничко над бариерните 4 процента, обеща да не „изнудва никого за места в бъдещото правителство”, да подкрепи ГЕРБ и при нужда, забележете,  да „подсили отделни министерства” с професионалисти от своята формация.
Дори еднозначно недолюбваната в местната и европейска политическа среда „Атака” чрез своя лидер обяви, че ако получи покана за разговор в управлението, а такава все още нямало, като „европейски политик” той би преговарял, но не на всяка цена и само при условие, че „българския национален интерес е защитен”.
Всички тези

трели на властовия копнеж

трябваше да бъдат чути от ГЕРБ на съответното партийно-лидерско равнище, макар че на по-ниските нива офертите вече се хвърлят директно и съвсем откровено. В интервю по държавната телевизия номинираният за нов министър на финансите експерт от Световната банка Симеон Дянков даде да се разбере, че хора от икономическото ведомство вече са го информирали за продължаващи далавери на досегашното правителство. Подобни водопади от „добронамерена” и „безкористна”  информация отдавна се изливат към екипа на Бойко Борисов от вътрешното, външното, военното министерство, постилат  се шарени килимчета към победителите не само от държавните ведомства и организации, но и от средите на бизнеса, на „постоянното присъствие” в политиката на будната интелигенция и, което е особено симптоматично, от страна на всякакви медии, национални и частни, в миналото „прегрешавали” по една или друга причина, в отношението си към бъдещия премиер и неговата партия.
Така само броени часове след изборната си победа, политическата гемия на ГЕРБ навлезе между страховитите скали на българските Сцила и Харибда, опасните сирени, които с песните си завличат моряците на дъното, вече надуват бузи. Единствено от твърдостта  на генерала-Одисей  и неговия екипаж ще зависи дали първото „митично”  изпитание на новата власт ще бъде преодоляно успешно и  корабът ще навлезе за плаване в бурното открито море на икономическата рецесия и световната финансова криза
Екипаж, който поема тежки ангажименти в трудни времена пред силно недоволните и бедни свои сънародници. И отговорни задължения пред своите партньори в Европа и демократичния свят, естествено.