Monthly Archives: January 2008

ФРЕНСКАТА КОНЦЕПЦИЯ „ЕС – ЧЕЛОПЕЧЕНЕ”

09.07.2008

Взривените складове за боеприпаси на 10-тина километра от центъра на София за сетен път поставиха под въпрос способността на държавата, в лицето на нейните висши военни, да осъществява смислен контрол върху ситуацията в системата на войската.

Съществува ли начин, по който в армията може да се въведе необходимия порядък?

След налагането на валутния борд и спирането на фондовете по редица програми на ЕС, време е и най-занемарената държавна институция в Българската, армията, да бъде вкарана в някакъв по-строг и икономически поносим за обществото режим. Защото освен „черна дупка” за средствата от държавния бюджет, войската носи отговорност както за човешкия си фактор, така и за различните средства за убиване и разрушения, наречени въоръжения и боеприпаси.
Оказва се, че приключилата като по чудо без жертви драма в погребите на Челопечене, може да се проектира върху един изключително важен дебат, започнал в Европа в края на миналата година и получил своето развитие със стартиралото на 1 юли френско председателство на ЕС.

Става въпрос за общата европейска политика за отбрана и потенциалните изгоди за България от нея.

Още през ноември миналата година френският президент Никола Саркози обяви пред ЕП, че от 1 юли неговата страна ще започне изграждането на общата политика за отбрана на ЕС. Което в български прочит означава, че при премахване на съществуващото в момента ненужно дублиране и неефективно разнообразие във въоръжението и техниката на европейските членки на НАТО, разходите свързани с една съвместна отбрана ще се намалят с 50 на сто и вместо близо двата милиарда лева, които ще излязат от джобовете на българските данъкоплатци чрез военния бюджет за тази година, те ще бъдат наполовина по-малко. Освен това прехвърлянето на отбранителната политика на ЕС в ръцете на общ комисар, както подсказва Лисабонския договор, ще облекчи значително

хроничните колебания на българския президент и правителство между Русия и евроатлантическите ангажименти на страната.

Създаването на съвместен европейски пазар на въоръженията би успокоил съвестта на онези, които ще решават покупката не само на виртуални, засега, бойни корвети, но и реални, в бъдеще, изтребител – бомбардировачи за националната войска.
Не на последно място едно общо командване на бъдещата европейска армия вероятно би наложило върху местните военни такива изисквания, които да сведат до минимум възможността от убийствени фойерверки със стари муниции в практически всеки български град.
Така въпроси, като модернизацията на въоръжените сили, съвременна организация на войската, утилизация на безнадеждно остарелите боеприпаси и куп други местни неуредици, постепенно ще преминат в компетентността на офицери с необходимото западно образование и опит и за които максимата „Който не си храни войската рискува друг да му я храни” ще бъде весела част от историческия тоталитарен войнишки фолклор.
Идеята е интересна и си струва. Стига местните политици и военни да я разберат правилно.

ГОЛЯМАТА ВАКАНЦИЯ

31.07.08

Ако за българските медии „голямата” новина през седмицата беше обреченото искане на недоверие към кабинета, истинското събитие за депутатите се оказа гласуваната непосредствено преди вота от самите тях лятна ваканция от 1 август до 5 септември.
Защото най-сетне ваканцията дойде! Започва очакваната дълга лятна почивка далеч от сградата с надпис „Обединението прави силата” и от разбитите жълти павета, които символично разделят срещуположните ведомства в началото на софийския булевард „Дондуков”. Депутати, политици, висши държавни служители и бюджетен персонал потеглят с къде най-новите, къде по-малко нови автомобили към родните места и летните курорти, независимо дали са на бетонирания български черноморски бряг или по Егея и Беломорието. А може би на Лазурния бряг или във Флорида?
Знае ли човек?
Важното, обаче, е друго – с чувство на изпълнен политически, професионален, партиен и граждански дълг, тези избрани от народа и посочени от народното представителство държавни служители ще забравят за повече от месец столичния хаос и ще се отдадат на заслужен отдих от лудницата на пленарната зала, парламентарните комисии, министерските кабинети, медийния натиск. И от „тормоза” на Брюксел, разбира се, който, странно защо, се разгневи на най-бедната и същевременно най-ученолюбива в усвояването на еврофондовете държава,

обявена от нейния министър-председател за „изкупителната жертва” на проблемите в ЕС

Normal Adolescent Behavior rip

с Лисабонския договор, икономическия растеж в Еврозоната и предстоящите избори за европарламент.
Едва ли предупрежденията на иначе прозорливия лидер на ДПС Ахмед Доган, че управляващите не бива да се радват на спечеления вот на недоверие и че „ситуацията продължава да бъде напрегната и тревожна”, могат да нарушат рахатлъка на правителствените курортисти. „Докато сме на власт – да си поживеем” ще си повтарят те и ще се гмуркат по-надълбоко в прохладните морски дълбини за да не чуват неприятните звуци от повърността.
„До есента населението ще узрее за улични протести и ние отново ще се извисим на трибуните”- мечтаят знайни и незнайни опозиционни лидери и лидерчета, като в следобедна си „сиеста” на плажа сънуват многохилядни митинги озвучени с песните на протеста.
„Ще добутаме докрай мандата на този парламент, а догодина – каквото сабя покаже!” – се самоуспокояват депутатите

и вдигат мобилния телефон за да „сръчкат” дистанционно семейния бизнес.

buy Fired

The Girl in the Caf? full movie

„И аз ще си изкарам кротко втория мандат – ще побутна това-онова след парламентарните избори догодина и никой след няма да ме закача докрая”, мечтае в жегите държавния глава и си спомня вкуса на родната граовска сливовица.
Така голямата политическа ваканция на елита започва. За 60 на сто от обикновените българи тя няма да се състои поради недоимък, според социолозите, а за 200 хиляди от останалите 40 процента българи тя вече е изконсумирана в съседна Гърция.
Там пясъкът и морето са все още чисти, а „бетонирането” е възможно единствено с гръцкото „узо”.