01.07.2015

„Нещо тежко и непознато се случва между България и Русия“ – това е енигматичната оценка на бившия президент Георги Първанов за опасностите от участието на американски танкове в поредното предварително планирано учение в България тази есен. По телевизията той поясни, че в подписаното през 2006г от тогавашния премиер Сергей Станишев споразумение за военно сътрудничество между България и САЩ подобно присъствие на НАТО не е договаряно и че тази тема дори не била обсъждана от военните министри на Алианса в Уелс през миналата година. Е, ако бившият върховен главнокомандващ на българската войска си беше направил труда да хвърли по-внимателен поглед върху клаузите на въпросния документ, той със сигурност щеше да разбере, че или е започнал да забравя, или навремето е бил информиран за него единствено с „честна дума“. По-важното в случая е неглижирането на българското членство в НАТО, което през 2004 година стана факт и с подписа на тогавашния държавен глава Първанов.

Пропагандният фронт

Подобна шумотевица се чу и от средите на БСП. „За България и българите Русия не е военна заплаха“, обяви червената опозиция, която обаче настоя, че споразумението от 2006-та не било достатъчно основание за разполагане на американско тежко въоръжение в страната и поиска от президента Плевнелиев обяснение пред парламента за „тайните“ договорености от Уелс. Естествено в акцията не закъсня да се включи и проруската крайно националистическа партия „Атака“, която от парламентарната трибуна побърза да предупреди властта да не въвлича страната във война и да не я превръща в руска мишена заради американските танкове. В офанзивата се хвърли и дежурната гвардия леви анализатори, които скокнаха да обясняват как разполагането на тежко въоръжение в Източна Европа било не ангажимент на България към НАТО а двустранна договореност със САЩ, и как за подобно решение била необходима суверенната воля на страната и поемане на съответната политическа отговорност.

Да не дразним Москва!

Всъщност цялата суматоха около страховитите американски танкове в България започна с неубедителните разяснения на военния министър Нколай Ненчев около решенията на военните министри от НАТО на срещата в Брюксел миналата седмица свързани с новите сили за бързо реагиране с намерението за разполагане на тежка военна техника в няколко източноевропейски държави. Рефренът светкавично беше подхванат от несекващата хибридна информационна пропаганда, която се води активно от Русия. Както вярно отбеляза в своя блог бишият български посланик в Москва Илиян Василев, „пропагандата на страха “да не раздразним Москва” има своите рупори в България и то на високи места. Вместо да представяме действията си в изпълнението на задълженията към колективната сигурност на НАТО, срещу което получаваме гаранция за националната си сигурност, хибридните войници разгръщат постоянна антиамериканска и антинатовска кампания, гарнирана с форсиран евроскептицизъм“. Василев стига дори по-далеч с твърдението си, че след атаките срещу ГМО фокусът на кампаниите е бил преместен върху „мръсните“ американски технологии за добив на шистов газ, в момента тече дискредитиране на подготвяното Трансатлантическото споразумение за инвестиции и търговия и същевременно се води превантивна битка срещу разполагането на въоръжения и войски на Североатлантическия алианс в страната.

Остатъчен шум в главата

Бившият зам.-военен министър и депутат от ГЕРБ Валентин Радев се изказа още по-категорично в сайта Медиапул. „В България има една прослойка, включително и хора на високо политическо ниво, подписали документите за присъединяване към НАТО и Европейския съюз, с някаква форма на шизофрения. След като сме взели решение да се присъединим към тези съюзи, трябва да се държим като съюзници“, е категоричен депутатът. Радев констатира, че поради близостта на българския и руски език и историческите наслоения „по-старите поколения, които са и управляващи в момента, по някакъв начин са привързани към Русия и имат някакъв остатъчен шум в главата, който им пречи“ и призовава: „Нека да кажем ясно и категорично в кой лагер сме“.

Кой застрашава българската сигурност?

В споровете беше принуден да се включи и външният министър Даниел Митов. По телевизията той поясни, че темата за разполагане на американска военна техника на българска територия се използва от „политически сили, които не работят за националния интерес“, че въпросното тежко въоръжение е само и единствено за учения, и че в страната се води пропагандна война. „Защо не бях потърсен за коментар когато Русия заяви, че ще разположи нови 40 ядрени бойни глави, че ще въоръжи Крим и ще струпа въоръжение там ?“, упрекна риторично медиите шефа на българската дипломация и отбеляза, че всичко това застрашава българската национална сигурност.

Пропагандните разправии за това колко чуждо съюзническо въоръжение може да има в страната и дали НАТО и САЩ превземат отвътре най-бедната и русофилска членка на алианса, всъщност са смехотворни. Защото 40 единици тежко въоръжение наистина са пренебрежима заплаха за страна извън Североатлантическия пакт. Ако обаче погледнем реално на безрадостното състояние на българските въоръжени сили, на няколкото съветски изтребители МИГ-29 с издухани двигатели, на средствата от единия процент от БВП, които се насочват за нуждите на армията, веднага става ясно и на неспециалистите, че единствения гарант за българската национална сигурност сега е НАТО. Същата военна организация, която ту каним, ту гоним от страната след като вече 11 години пълноправно членуваме в нея.